?Въпроси всякакви за СО? 2026

Мен в ситуацията с чужбинска приятелка би ме отблъснало осъзнаването, че не съм й приоритет. Зъболекарят, фризьорът или ходенето по институции са важни ангажименти, роднините според мен имат предимство пред приятелките, но ако за условните две седмици нейно време толкова не намери възможност за два часа да се видим без целия й семеен клан, това за мен ще е знак къде стоя в нейната координатна система.

Абсолютно!

Аз може би защото няма на кого да оставя детето и винаги я мъкна с мен, хората го знаят, а по нощите не съм излизала отпреди бременността. Може би защото е свикнала и винаги е много кротка и тиха. Кучето и то все се мъкне с мен, като сме си тук, ляга ми в краката под масата или до пейката, ако сме навън, и кротува, дреме.

Вижте, никой не иска да заклеймява излизането с деца. Нормално е, родители сме, излизаме с децата.
Тук става дума за нещо съвсем друго: когато някой се прави на тарикат, изисква от останалите да се нагласят по него и удобството му, поставя хората пред свършен факт, защото за другите е принципен и безкомпромисен, но за него самия - правилата не важат.

Имам приятелка, самотна майка, с детето са като скачени съдове, няма на кого да го остави и си го казва ясно. Всички знаем ситуацията и с нея избираме парк, детска площадка, непретенциозно кафе, дори мола с детски кът. Никой не ѝ се сърди, защото всички ѝ знаем ситуацията.
Дразнещото са не децата, а възрастните, които смятат, че светът е длъжен да се върти около тях. То същото е и с чужбинската приятелка - решила, че понеже майка ѝ иска да дойде - няма проблем, ама не попитала останалите.

Проблем има, винаги, когато уговорките се нарушават, това е. Правилното и редното е, когато човек иска да промени уговорка, да вземе съгласието на замесените, а не да си действа на самотек, да предполага и да решава, че няма проблем, защото така му е удобно. За мен е важно, когато излизам с някого, да виждам, че не ме е вместил някак си, ей тъй да отбие номера, а наистина иска да се видим и да прекараме време заедно. Не искам да ме комбинира с хора, които не познавам или не харесвам и той чудесно го знае. Ако иска да се видим - ОК, ако няма време и не съм приоритет - пак ОК. (Тук изключвам празнувания на рождени дни, имени дни и т.н.). Може и да звучи високомерно така написано, но за мен това е уважение - да се съобразиш освен със себе си, и с нуждите на отсрещната страна.

Според мен в една компания или семейство винаги се знае кой не може да дойде без дете и хората се съобразяват с реалностите.
Тук случаят е по-различен - комбинация от разминаване на приятелките, бутане на майката да се меси, несъобразяване, разлики във възпитанието на децата, елементи на тарикатлък и пр. Неуважение с една дума.
Както писах назад, ако не реагирате сега, ще трябва да минете през същото и догодина, и през следващите години. Направете си сметката дали да не изговорите нещата още сега, поне да си спестите цяла година неприятни спомени.

Естествено, че хората, които няма на кого или не искат да оставят децата си, си го казват или се знае по подразбиране и тогава се избира място, където и за деца да е интересно, а не като последния път, когато се събирахме, квартално кафене без градинска част и детски кът, където на никое нормално, здраво дете няма да му е забавно да слуша възрастните как си говорят ( в нашия случай на английски език - което автоматично значи, че моят син бъкел даже няма да може да следи разговора и трябва някой специално с него да си говори), а да му пъхнем един телефон в ръцете, че да мирляса, не е опция, макар че да, вариантите бяха два - или лигавщини с какичката, или с баткото да зяпат телефон. Ми...не. И някак си затова понякога човек изпада в такива ситуации, за да си даде сметка, какво да избягва в бъдеще. Явно на тях не им е било некомфортно, макар и аз да си мисля, че на лицето ми беше изписано нееднозначно колко ме напряга цялата ситуация. Което пък ме кара да се замисля, как нормални, чувствителни хора не могат да усетят, как дадени обстоятелства причиняват дискомфорт на останалите. Стана ясно от темата, че нейде из свободна Европа хората са много либерте, но това дали до някакъв начин не води до известно притъпяване на сетивата. Даже тогава аз натвърднах, че за такива неща като оливане на масата със сок и експерименти с храната, ние правим забележка, но ми беше отговорено, че те пък не били правели. И накрая наистина решението беше да отстраним нашето дете, за да спре тяхното при липса на подходяща публика да прави щуротии и накрая да се чуем без да се налага да следим какво ще бъде разлято и съборено.

Ми … придавате твърде голяма стойност на “приятелство”, което уж е достатъчно ценно, че да правим каламбури за да го изживеем, ама не достатъчно, че да спрем да си обсъждаме и дори обиждаме приятелката.
То се вижда, че не ги понасяте - нито нея, нито детето ѝ. Спестете си тая мъка.

Приоритети.

+100

Интересно къде точно обидих приятелката? Безгрешни хора няма, дори и приятелите ни, извинявай. Това, че някой ми е приятел, не му слага автоматично ореол. Единствената причина, поради която не съм ѝ поставила въпроса ребром е, за да не се обиди на тема майка и дете. И не, не е като твоя случаят, в който майка ти давала мило и драго ей така отстрани да те гледка и да ти се радва. Тя освен, че отсяда при майка си, ходи на почивка с нея и какво ли още не. Честно казано, даже подозирам, че някои от чужбинските ми приятелки се чуват и излизат по-често с майките си, отколкото аз със моята, която ми е на един баир разстояние. Като гледам за всяко нещо какви разговори, какво вайбърене и конференции са, примерно по повод това, че еди коя си си купила рокля.

В моята компания аз бях проблемната, защото при нас баби на помощ нямаше (мой избор). Това по никакъв начин не ми пречеше да се виждам с приятелите си без сина ми - просто се разбирах с мъжа ми кога със сигурност ще може да си гледа детето, за да изляза. Ако вземех малкия с мен, аз самата нямаше да мога да седна срокойно на масата и да разменя някоя и друга дума с приятелите си.

С деца излизанката е сложно нещо. Повечето ми приятели са родители преди аз да стана родител. Ами вечер като излизаме по женски децата се приспиват, запазваме една маса за 19:30 и приспиват децата, хващат едно такси и идват. Оставят децата на бащите. Като бащите излизат, майките гледат малките и така.

Един единствен път излязох с бебето, мина 20:00ч и нещата излязоха извън контрол. Видно му беше неприятно, доспа му се. Въпросната приятелка е на работа до 19:00, няма защо да спирам да се срещам с нея. Просто оставям детето на баща му, излизам си, прибирам се в 21:00 - не е драма за 2 часа да ме няма. Веднъж в месеца е примерно. Да, детето ми е по-важно от приятелката, разбира се. Не мисля, обаче, че трябва да ѝ кажа: “Ами, съжалявам, но поне 3 години няма да се виждаме или напусни работа, за да се виждаме през деня.” 😂 Нямам баби, лели и стринки наоколо, само таткото е.

Ink_Whisper Е то с всеки пост си личи - детето им е ужасно и влияе на вашето, те не му правят забележка, майка ѝ е ужасна, те не са особено умни, че да се усетят, те били обикаляли в България, ходила на почивка с майка си … това мили и приятелски неща ли са? То не се разбра за какво се събирате изобщо?

Когато няма други роднини наоколо и дечурлига, заради които да не си чуваме мислите в главите, се разбираме и си изкарваме прекрасно. Това достатъчно ли е?

Ми да, може да е лигаво и неприятно, без контрол.
Направо е някаква пандемия това с поставянето на децата на пиедестал.

Онзи ден видях едно нежно момиченце, което се опитваше да вземе коте и да го гали. И му се усмихваше. Майката говореше и му обясняваше кротко.

20 метра по- напред видях едно крякащо момче на същите години, което беше с двамата си родители и ръсеше пуканки по целия тротоар, риташе по гълъбите наоколо и те нищо не му казваха.
 
Еми, на какво да му се умилявам на такова същество само защото е малолетно.