?Въпроси всякакви за СО? 2026

Много ми е жал да хвърлям дрехи.
Но се налага.
Като отслабнах много, каквото можах подарих на моя доста пълна позната.
Но по изхабените изхвърлих.

И моята!
А следващото ти изречение е това, което всъщност ме мъчи...


EmmaT, не съм заместила трупането на дрехи с трупане на консерви (образно казано) - преди бяха и двете. Може би точно затова имам надежда, че мога да се справя и сама.

Първата крачка ще ми бъде до края на седмицата да не купя нито едно нещо. Ще напиша тук дали съм успяла.

Вижте, трупането на вещи е последствие, причината е някъде другаде и ще избие в друга посока.
Както и да е, пожелавам ви успех със справянето.

Аз имах подобни желания за пазаруване. Докато бях ученичка и студентка купувах химикалки всякакви и други канцеларски материали. След това си взех таблет с писалка и си хвърлих всичко, което не ползвам.
Дрехи започнах да слагам на закачалка и 2-3 пъти годишно правя разчистване. Всички след разчистването слагам със закачалката в една посока. След като нося и пера закачам пак, но наобратно закачалката и така на следващото разчистване осъзнавах колко малко дрехи от всички нося. Спрях да трупам по този начин, "все някога ще облека".
Последната ми мания беше козметика. Изтеглих приложение, в което си качвам всеки продукт, който имам и купя. Сложих си бюджет, който надхвърлям само в наложащ момент. Като приключа продукт го отбелязвам в приключени и не купувам нов, докато не свърши. Това е вече от края на юли и се получава за момента.
Сега влизам съвсем спокойно в магазин и не се хвърлям на всичко.
Говорим, че стигнах дотам кажи речи всеки ден да ходя в дрогерията, понеже съм майчинство и в парка има дм 😀
Вече спрях да ходя в този парк. Ако искам да ида, само разглеждам, снимам продукт и си го качвам в приложението в wishlist. И излизам 😀
За мен помага.
Откъм хранителни стоки се редуваме кой да пазарува и се старая да не правя "бум".
Трупането при мен идва в период на депресия, тъга.

Да ви кажа честно, много неща искам да купя, но нямам финанси и си остават мечти. 🤣 Та, съветът ми е да сложите пари в някаква сметка, за да не ги пипате. Да си имате някакви за общи нужди (примерно хляб и т.н.), а останалите да са на друго място.

Ако можех да пазарувам, както ми иска душата .. леле мале щеше да е ужас. 🤣
Аз разчиствам много често, да не се чете, че нищо не си купувам, но като нямаш излишни пари и някак по-умерено пазаруваш. Като разчистя да кажем два-три дни целия апартамент и после ми е толкова готино и свежо.
Ако не можех да се спра, бих посетила специалист без да чакам сама да се справям, но първо бих опитала това с по-труден достъп до пари.

А аз мразя да пазарувам. Истински. Повечето дрехи, които имам са ми купени от други хора или аз си купувам едно и също в бройки, за да не се налага да купувам отново. Не са ми казвали да е болест. Засега

Същата работа съм аз. Ако майка ми или сестра ми ми подарят дрехи ги нося. Аз с години нося едно и също и мразя да влизам в магазини, да пробвам, да избирам. Недай си Боже да си купя  дреха, ще изхвърля поне 5 от гардероба си. Но аз в каквито и да е магазини не обичам да влизам. Скоро ми прилоша в Кауфланда от хората вътре.

По време на Ковид, когато бяхме затворени..До такава степен, че докато не пусна някаква поръчка онлайн, не можех да заспя вечер. И всеки ден или през ден идваха куриерите. С отменянето на пандемията отшумя. Впуснах се в ремонт и сега пък не понасям излишни вещи по стаите, гардеробите, шкафовете. Дразнят ме. Само най- необходимото и ми е супер свежо и просторно. За към момента дори пердета не съм си сложила, за да ми е по- широко..
Ако желаеш, може да ми пишеш на лични.

По Ковид и аз бях зарибена по онлайн пазаруването, може би защото не ни позволяваха да влизаме в магазини за дрехи и обувки без ваксинационен сертификат. Детето беше на няколко месеца, няма потници, няма тениски и юруш на онлайн магазините. За себе си пазарувах професионална козметика за коса в ненормални количества само колкото да разбера, че 80% от нея е въздух под налягане. Хубавото е, че на мен ми минава бързо обсесията.

Здравейте, искам да помоля за вашата гледна точка към следната ситуация.

Йоана и Камелия са приятелки и са много близки. По време на студентството им, Йоана среща Павел и двамата стават гаджета. Заедно са години и покрай това постепенно Камелия също става близка не само с жената, но и с мъжа във връзката.

Неочаквано, последната година  в университета Павел решава да скъса с Йоана, което носи много стрес и болка на момичето и се стига до там да прекъсне унивеситета, защото е в депресия и не може да се справя. Камелия подкрепя приятелката си, но настоява да остане близка и с Павел, защото не смята, че скъсването на двойката трябва да е причина тя да разваля отношенията си с него. На Йоана не и е приятно, но осъзнава, че няма как да влияе на това кой с кой си общува.

През годините Камелия продължа да поддържа това приятелство, сближава се с новите партньорки на Павел, със семейството му и дори колегите му. Йоана се омъжава и се мести на морето, откъдето е съпруга й и двете с Камелия позагубват връзка, въпреки че се чуват по празници. До лятото, когато Камелия се обажда на приятелката си за вино, защото е на почивка близо до града й. По време на вечерята Камелия говори за Павел, колко често се виждат, как са много близки и как новата му жена е страхотна и се надява двамата да се оженят и да имат деца. Йоана се държи любезно, но с прибирането у дома започва да се чуди, само от нетактичност ли са тези приказки? Какви може да са мотивите на приятелка да говори така, когато знае, че Йоана е преживяла раздялата тежко и че не е необходимо такива теми да се повдигат в много детайли. Какви може да са мотивите и да държи на близко приятелство с човек, с който в крайна сметка не я е свъзрвало нищо, освен че преди години е бил партньор на нейна приятелка.

Интерсни са ми вашите мнения.

Колко години са минали от раздялата на Йоана и тоя?

Май не си го преживяла.
А е говорила за него понеже ви е общ познат и е била просто тема за поддържане на разговора.

Противоречиш си


И другото ме мързи да цитирам, но очевидно Камелия е останала много по-близка с Павел, отколкото с Йоана. Защо изобщо е решила да се види с Йоана е въпросът, а отговорът вероятно е банален – от скука.

Камелия и Павел явно си допадат като хора и имат дългогодишно, искрено приятелство. Камелия вероятно не смята, че след толкова години, семейство и две деца, Йоана все още изпитва болка заради миналото си с Павел. За нея той е близък приятел и вероятно се вълнува да сподели с някой, който някога е бил част от живота му, какво се е случило с него през годините.

Защото независимо как са се запознали, са се сближили като приятели. Да търсим мотивите на трети човек, защо общува с четвърти и семейството му, е ненужно. Няма смисъл в това.

Че то всъщност Камелия и Павел са си по-близки, а Йоана се е превърнала в третия човек. Камито и Павката години наред си общуват редовно, докато Йоана се отдалечава и не поддържа връзка с нито един. А защо Ками ще говори за него - първо, мисля, че е била и си остава несподелено влюбена в него и мотивите ѝ са си, че мислите ѝ са около него, а не че иска да дразни Йоана. Йоана пък, въпреки, че се е омъжила, въобще не го е преодоляла тоя Павел, явно е голям чаровник.