Да ви кажа, хич не ми липсва онова време.
Хаха точно днес казах същата фраза на младите си колеги GEN Z.
За някога имах чувството, че човешкия живот нямаше никаква стойност - еми раждат се 120-150 хил. на година всичко расте какво като +/- някой си - никакви регулации, пребиваха ни, че ревеш (- дете ) зъболекари, лекари че се лигавим - така и оттогава ми остана страха от зъболекари и не ходя с десетилетия .. чакам да ми опадат всички зъби за чене. Пиехме някакви гаражни лимонади, какво като храната сме си я произвеждали "чиста" особено след 26.04.1986, бумтящи хим. заводи и ТЕЦове на мазут. Една сервитьорка на Кайлъка бяхме с родителите помня, разглеждахме менютата, и го изтъгна от ръцете ми, че "Тук не е читалня". Чувалите с цимент по 50 кг нямаха проблем, сега едни малки чувалчета по 25 кг. и се води пресилване едно кило отгоре.
Сега всеки е ценен.
сигурно и затова на дърти години имам артроза и на двете ръце, ама квот-такова. Добре, че живеехме на по-нисък етаж.