Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 213 768
  • 5 765
# 1 380
Продавачката налетя да ми крещи, че съм щяла да счупя печката, вместо да се извини, че се претрепах.
Да ви кажа, хич не ми липсва онова време.

Хаха точно днес казах същата фраза на младите си колеги GEN Z.
За някога имах чувството, че човешкия живот нямаше никаква стойност - еми раждат се 120-150 хил. на година всичко расте какво като +/- някой си - никакви регулации, пребиваха ни, че ревеш (- дете ) зъболекари, лекари че се лигавим - така и оттогава ми остана страха от зъболекари и не ходя с десетилетия .. чакам да ми опадат всички зъби за чене. Пиехме някакви гаражни лимонади, какво като храната сме си я произвеждали "чиста" особено след 26.04.1986, бумтящи хим. заводи и ТЕЦове на мазут. Една сервитьорка на Кайлъка бяхме с родителите помня, разглеждахме менютата, и го изтъгна от ръцете ми, че "Тук не е читалня". Чувалите с цимент по 50 кг нямаха проблем, сега едни малки чувалчета по 25 кг. и се води пресилване едно кило отгоре.
 Сега всеки е ценен.
Виж целия пост
# 1 381
Преди малко попаднах на пост, в който се споменава за GAPS - Синдром на храносмилателната система и психиката.
А аз съм от поколението, което доскоро не беше и чувало за този синдром и за което ГАПС означава просто „гъвкави автоматизирани производствени системи“. Sad
Виж целия пост
# 1 382
Аз имам травма от жестоката медицинска сестра, която със злоба ми биеше пеницилинови инжекции. Направо страхова невроза имах, до ден днешен не мога да гледам игли. Лошо ми става като трябва да си правя изследвания. Радвам се, че моите "глезени" деца няма да имат такива преживявания.
Виж целия пост
# 1 383
Като дете често правех ангини и понеже беше излязла мода да се отстраняват сливиците, моите родители решиха да ме подложат на тази процедура. По това време още имаше частни кабинети, значи е било краят на 60-те или началото на 70-те години. За мой късмет избраха най-добрия специалист в града.
Помня как отидохме пеш до кабинета му, аз плаках по целия път дотам. Помня и как влязохме в кабинета. Самия преглед не го помня, само как се връщахме назад – аз, подскачаща от радост, моите родители – силно сконфузени.
Светилото ги нахокал защо искат да ми махнат сливиците, обяснил им до какви последици може да доведе това и ги пратил да си ходят.
Имаше читави лекари тогава, които дори в частния си кабинет не си позволяваха да плюят на професионализма си за сметка на печалбарството.
Виж целия пост
# 1 384
Како Сийке, явно сме набори - паднах под ножа и ми изрязаха и 3те сливици. Това в Правителствена болница, със съпровождане по кабинетите от специалист от министерството. Щото нали отрочето на ръководен кадър трябва да го излекуват.... От всичките прегледи запомних само, че освен мене има още едно по-голяо отроче, с изкривяване на носа и не може да се издухва - Владко Ж. То аз хич не го знаех кой е тоя батко, но много ми беше интересно защо като в кабинетите се спомене името му и започваха да се подхилкват и въртяха очи. Ми не може детето, какво толкова, че точи сополи?
Преди да ми резнат сливиците обещаха после да ям много сладолед. Да, ама не - излъгаха ме. Няколко дни изкарах в болницата, сладолед не ми сервираха. Обидих се и на докторите, и на майка ми. В знак на протест отказах да ям сьомга, исках копърка с много лук. ...
Виж целия пост
# 1 385
И моите сливици ги извадиха на невръстна възраст и ми разрешиха да ям сладолед на корем. Оттогава го намразих и не бях яла сладолед 50 години. Преди няколко години започнах да хапвам по малко, сега вече мога да кажа, че отново го обичам.
П.П. Моите ги вадиха амбулаторно, в един кабинет, с местна упойка. Беше егати гадостта. Помня, че плюех кръв - в парче лигнин през целия път до нас, живеехме наблизо до болницата.
Виж целия пост
# 1 386
Аз се замислих...как тези огромни бебешки колички от снимката са ги качвали по етажите на панелните блокове???.... Та те са огромни!
Къде са ги държали?
Виж целия пост
# 1 387
Карз, в панелките има асансьор - количката влиза в него.
Проблема беше в малките, тухлени блокчета на 3 - 4 ет. Там асансьор нямаше. Някъде си оставяха количките на площадката до пощенските кутии, другаде имаше стаички за колела и колички.
Пробвах да оставя количката на моето бебе 1990 г. във входа/нямахме асансьор - нисък, номенклатурен блок за избрани/, но оглупяла съседка-коткарка се възмути, че преча на мачките и я напълни с оскубани от двора треви и бурени....
Та много предсрочно наместих бебето в лятна, лека количка с пълна лежаща степен и си я качвах в къщи на 3 ет. Вдигах я и си я носех по стълбите. Сегашниме майчунгели ще се потресат и няма да излязат от в къщи ако нямат кола или гараж да приберат количката.
Виж целия пост
# 1 388
Ами всички входове на панелките имат едни стаички до входа, там държахме колички, колелета и т. н. Но не питай как се качва бебе и всичките му такъми по стълбите, когато имаше режим на тока. Сега тези стаички са дадени под наем най-често
Виж целия пост
# 1 389
Карз, в панелките има асансьор - количката влиза в него.
Проблема беше в малките, тухлени блокчета на 3 - 4 ет. Там асансьор нямаше. Някъде си оставяха количките на площадката до пощенските кутии, другаде имаше стаички за колела и колички.
Пробвах да оставя количката на моето бебе 1990 г. във входа/нямахме асансьор - нисък, номенклатурен блок за избрани/, но оглупяла съседка-коткарка се възмути, че преча на мачките и я напълни с оскубани от двора треви и бурени....
Та много предсрочно наместих бебето в лятна, лека количка с пълна лежаща степен и си я качвах в къщи на 3 ет. Вдигах я и си я носех по стълбите. Сегашниме майчунгели ще се потресат и няма да излязат от в къщи ако нямат кола или гараж да приберат количката.

Как не ти е заселила някое котешко семейство в количката!
Виж целия пост
# 1 390
Ммм, да ! В някои от панелките, тези стаички още стоят.
Но се използват за различни нужди.
Аз бебешката количка на моите момчета, я държах у дома. Мъкнех я по стълбите, добре,че съм на първи етаж. Заемаше си място, макар, че сегашните, не са като онези! По малки размери са. По подлезите ми беше много трудно, че не навсякъде имаше асансьори. И това е през 2008г. Рампите (нанадолнището) което го има беше ужасно стръмно и трябва с едната ръка да се държиш за парапета ( ако го има) и с другата да държиш тежката количка и да се молиш да не я изпуснеш и да полети надолу!
Виж целия пост
# 1 391
Ами всички входове на панелките имат едни стаички до входа, там държахме колички, колелета и т. н. Но не питай как се качва бебе и всичките му такъми по стълбите, когато имаше режим на тока. Сега тези стаички са дадени под наем най-често

През всичките години, докато си отгледах двете деца, асансьора ни НЕ работеше. Дете в количка, покупки, всичко на ръце. Развих мускули като културист.  Laughing сигурно и затова на дърти години имам артроза и на двете ръце, ама квот-такова. Добре, че живеехме на по-нисък етаж.
Виж целия пост
# 1 392
Ооо, нямаше асансьори по подлезите. Избягвах тези със стръмните рампи, начертавах си маршрут без тях. И в транспорта беше ужас, ако някой не ти помогне, да вдигне количката. , няма как да я качиш. Един път един мъж се престара в помощта и щеше да обърне количката с бебето. От този момент си ходех пеша. Мъжът ми се смееше и казваше: посочете й цел и й подайте количката, няма проблем и до морето да отиде.
Виж целия пост
# 1 393
Охххх,автобусите....!!!!
Моя малкия на около 5-6 месеца се беше изхлузил от количката, опитвайки се да я кача на автобуса, имаше няколко стъпала! И при това си беше вързан с коланите на количката!!!!!
Изхлузи се и се търкули под автобуса!!!!
За стотни от секундата умрях хиляда пъти!!!!! Още не мога да си обясня как за тези няколко секунди аз изхвърлих количката от ръцете си и се наврях под автобуса, за да извадя бебето!!!
Шофьора, който е гледал какво се случва, докато слезе да ми помогне, аз вече бях взела бебето в мен и отивах към навеса на спирката.... Часове наред, до следващия ден, гласът не беше моя! Говорех с друг глас! Цялото ми тяло и съзнание беше променено!
Ох, не искам да си спомням, какво преживях!


Сегашните ни спирки и автобуси са съвсем нормално пригодени за бебешки колички, инвалидни колички! Но тогава....кошмар!
И ходех предимно пеш навсякъде из града, но тогава ми беше нещо спешно....
Виж целия пост
# 1 394
Сегашниме майчунгели ще се потресат и няма да излязат от в къщи ако нямат кола или гараж да приберат количката.
По този повод...
ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ.
2016г.
Новодошъл софиянец, на 20 години от Силистра, накара бъдещия си евентуален наемодател, да пусне / отвори асансьора да спира на втория етаж, за да не се качва пеша и/или с количка.
До тогава, на втори етаж асансьора не спираше
Наемодателят В.Г. ни принуди на общо събрание да се подчиним на желанието на евентуалния бъдещ наемател.
За протокола...
Докато бяхме там , новия столичанин не ползва асансьора.
...и количка не се появи....

Действието се развива в София М1А   блок 52х  -
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия