Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

w

Военна клетва за мъжете. Две години задължителна казарма под тежки шинели за всяко българско момче, придружени с напрегнати свиждания и родителски сълзи на площада.



„Летящата чиния“ на върха – връхна точка на партийната мегаломания, построена с милиони левове (и „доброволни“ дарения от народа) в момент, когато икономиката вече закъсваше. Снимката е направена през 1981 година.



За да си купиш нова Лада, Москвич или Трабант, се внасяше целеви влог и се чакаше ред по списък – често между 10 и 15 години.



Червените пионерски връзки, сините чавдарски калпачета и задължителните маршове – партийното възпитание започваше още от първия учебен ден.





Стоките, които се продават в кореком през 80-те години на 20-ти век, по правило не се обмитяват и често са по-евтини, отколкото на Запад. Те не се намират на вътрешния пазар: алкохол и цигари (като скоч уиски и цигари „Марлборо“), потребителска електронна техника (например видео и аудио апаратура), козметика, дрехи, списания, играчки и дори храна от типа на шоколадовите яйца „Киндер сюрприз“ (познати и като "корекомски яйца" по онова време). Продават се и български стоки, предназначени за износ или дефицитни на вътрешния пазар.

Освен основни конвертируеми валути като американския долар, магазините на „Кореком“ приемат и обменни сертификати (бонове, поименни чекове), издадени от БНБ. Не всеки обаче безопасно може да пазарува в тях: макар че формално магазините са отворени за всички, всъщност всеки, който купува стоки, но няма позволение да притежава чужда валута, е заплашен от разследване от властите, тъй като по това време валутният режим в България не разрешава свободно притежание на чужда валута. Освен чужденците достъп до твърда валута имат само най-висшата номенклатура на БКП и ограничен кръг други лица, имащи право да пътуват или да работят в чужбина.

Източник на последната статия и снимки за Кореком е bgspomen.com

Aбе каква е тази военна клетва с този кръст на масата по соц време??? Това пак нещо ИИ си е играл...
- войниците са много еднакви
- родителите са до масата, съвсем на първи ред
- кепетата на войниците са руски образец (пилотки), а не български
- нашите клетви бяха пред знамето, не пред някаква си маса с кръст.

За мен е пореден фейк тази снимка.

И надписа отзад е ИИ.Всички са едни много релефни.

Тъкмо щях да пиша, че клетвата беше пред знамето, не пред маса.

А дядото пуска сълзи, спомняйки си бурната младост от мобилизирането за ВСВ. Гордостта на фамилията се закле.

добър ИИ промпт.

ПП айде да не пускам и моята снимка, как минавам под знамето, че ми е много гнил приклада на автомата.

Винаги ме впечатляват уплашените лица на войничетата,току що остригани.

Не са току що. Клетвата се полага месец, два или три беше след влизането в казарма. Нали трябва да ги обучат първо как да маршируват и да хващат автомата.

На 40-45 ден от постъпването . Дотогава не излизаш от поделението. Погледнеш дърветата зелени. Всички около теб са зелени. Само нагоре небето синьо. И като излязох за клетвата мигах като мишка хаха... Иначе тренираш 45 дни заради едните2-3 часа клетва. И накрая пълна излагация. От големия плац на ШЗО на централния площад на Плевен  2 пъти по - малък. Бутахме се като кегли - излагация.

А защо не е била клетвата в ШЗО? Аз там съм присъствала на клетва през 90те години

И информацията не е много вярна. За трабанти и москвичи не се чакаше 10-15 години, само за Лади. И Марлборо имаше, защото се произвеждаше в Пловдив, по лиценз, а НВ в Софийската фабрика.

Баща ми имаше Москвич 412 и помня, че го чакахме доста години. Помня как се зарадва баща ми, когато получи писмото от Мототехника. Майка ми прие много тежко синият цвят на Москвича, искаше бяла кола.

Изплашени са, защото знаят какво ги чака.
До клетвата ги държат отделно от „старите кучета“, а и повечето време учат разни военни работи.
След клетвата попадат в ръчичките на старите и започва традиционният гърч. В някои поделения е по-културно, гърчат ги „по устав“, но в други е имало такива извращения, че... Дори смъртни случаи.

На такива брутални неща се бях наслушала и начела в началото на 90-те, че когато брат ми трябваше да влезе в казармата, цяла нощ ревах като магаре. На другия ден, когато го изпратихме до поделението (едно от т.нар. „Триъгълник на смъртта“) – пак. Чак майка ми се видя в чудо – тя се държи, не плаче, аз рева и не мога да спра. Хората наоколо ме зяпаха съчувствено, мислеха, че гадже или мъж изпращам. Мъжът ми – гузен, защото половината инфо той ми го беше „снесъл“.
Много се бях филмирала.

Е, сега едни 50/60-годишни са последните държали автомат....
Всъщност последният набор от задължителната наборна служба е 1988...младежи, нямат 40 още.