Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

Днес, на 10 ноември, ми се иска да погледнем към края на социализма през една малко по-различна перспектива. Не през цената на билетчето или на баничката, а през ежедневието на един млад човек.
Представете си, че сте на 20 години през 1986 г. Искате да продължите образованието си, да започнете работа, да се преместите в друг град, да пътувате, да слушате любимата си музика, да си купите дънки, маратонки или касетофон. Може би мечтаете за собствено жилище и автомобил.
Какви възможности действително имате?
Порових се в данните на официалната статистика от онова време и от мащабното социологическо изследване „Градът и селото“, проведено през 1986 г. Анализирах информацията за 836 млади хора на възраст между 20 и 24 години. Ето какво показват числата.

* Образование и работа: Едва 14% от младите хора учат във висше училище. Близо 78% вече работят. От работещите около 39% упражняват точно специалността, за която са се подготвяли, а други 11% работят по сродна специалност. Част от останалите нямат специална професионална подготовка, а други просто не работят по специалността си. Достъпът до висше образование е ограничен от държавно определения прием, а изборът на работа и местоживеене е силно ограничен и обвързан с множество административни правила.

* Доходи и потребление: Какви пари са получавали младите хора? Половината от тези, които имат собствен доход, са разполагали с не повече от 153 лева месечно. Само един от десет е получавал над 250 лева. За сравнение, официалната средна месечна заплата е била около 225 лева.
Но какво са можели да купят с тези пари? Не е достатъчно да знаем колко е струвал хлябът. За да добием представа какво са означавали тези доходи, можем да ги съпоставим с цените на храните. Ако използваме една и съща кошница от 12 основни хранителни продукта, в средата на 80-те години със средната месечна заплата за страната са можели да се купят приблизително 14 такива кошници, докато с типичния доход на млад човек, около 9–10.
Разбира се, това е покупателна способност, изчислена по официалните цени, която не отчита дефицитите и трудностите при намирането на определени стоки.
Особено показателен е „Кореком“ и неофициалните канали за търговия с дефицитни продукти. Дънките, маратонките и западната електроника са желани стоки от младите хора, но достъпът до тях зависи не само от доходите, а и от притежаването на конвертируема валута. През 1986 г. официалният курс на долара е под 1 лев, а на черния пазар доларът струва около 4 лева. Разликата показва колко различна може да бъде оценката на един и същ доход, когато валутата не е свободно достъпна. Какво става, ако искаш да си купиш дънки, най-обикновена марка от днешна гледна точка? Ако приемем цена от 20 долара за един чифт, по черния валутен курс това са около 80 лева, или повече от половината месечен доход на типичния млад човек. Дори при сравнително висок доход от 250 лева дънките биха стрували близо една трета от месечните му пари.

* Семейство и дом: На тази възраст около половината от младите вече са женени или омъжени, а 41% имат поне едно дете. Но какви са условията, в които живеят? Близо 29% обитават жилище без баня, а почти 48% ползват тоалетна извън сградата, като при 42% тя е без инсталация за промиване. В около една трета от домакинствата водата за битови нужди се затопля в съдове. Самостоятелно помещение за кухня в жилището имат около две трети. При близо една четвърт за кухня се използва и жилищна стая. Почти половината домакинства се отопляват основно с твърдо гориво, а 36% готвят на печка с твърдо гориво. Автоматична пералня има в едва 14% от домакинствата, а около 16% изобщо нямат пералня. За сметка на това близо 89% притежават хладилник, а 93% имат телевизор, макар че при повечето той е черно-бял.

* Свободно време и култура: А какво са правели младите хора в свободното си време? Четенето е било широко разпространено, но далеч не всички са били запалени читатели. Около 34% са чели редовно художествена проза, други 26% са чели нередовно, а 17% рядко. Останалите 24% не са чели художествена проза през последните 12 месеца, като 16% никога не са чели такава литература.  Същевременно в 21% от домакинствата на младите хора не е имало нито една книга.
А как стои въпросът с останалите културни занимания? Около 48% са посещавали театър, 55% са ходили на естрадни концерти и едва 5% на симфонични или камерни концерти. Музеи са посещавали около 26%, а изложби и галерии около 28%. Редовно са спортували едва 13% от младите хора, други 13% нередовно, а близо три четвърти не са спортували към момента на изследването. За сметка на това около 34% са правели излети сред природата поне един-два пъти месечно, целогодишно или през топлите месеци.
Видеокасетофон е имало в едва около 1% от домакинствата, но близо 40% от младите са гледали видеозаписи, включително при приятели.
Очевидно културните занимания са били разнообразни, но участието в тях далеч не е било еднакво разпространено.

А пътуванията в чужбина? Около 61% от младите хора тогава никога не са напускали България, 21% са пътували в чужбина само веднъж, а останалите около 18% са излизали повече от един път. Най-често посещаваните държави са СССР, Румъния, ГДР, Югославия и Чехословакия. Пътуванията до Западна Европа са били изключително редки. Разбира се, хората са пътували и тогава, но възможностите да избират свободно дестинацията си са били ограничени не само от доходите, а и от административните правила за напускане на страната.

Какво е било да си млад по онова време? Младите хора и тогава са учили, работили, създавали семейства, чели книги, спортували, ходили на кино и театър, слушали музика и мечтали за по-добър живот. Но възможностите им да вземат самостоятелни решения са били съвсем различни: къде да учат, какво да работят, къде да живеят, дали да пътуват зад граница или да започнат собствен бизнес. Върху много от тези решения са тежали ограничения, които днес вече не съществуват.

Когато сравняваме живота преди и след 1989 г., често се връщаме към спомена за ниските цени. Но жизненият стандарт не се измерва само с цените. Важни са доходите, наличността на стоките, жилищните условия, достъпът до образование, възможностите за работа и свободата да решаваме къде и как да живеем.
Затова ми се струва по-интересно да питаме не дали животът е бил „евтин“, а какъв живот действително е можел да си позволи един млад човек.

Аз се радвам, че бях на 20 години през 90-те, а не през 80-те. Преживяхме изключително тежки икономически кризи, съпоставими по мащаба на ценовите сътресения с някои от най-тежките периоди в последните три века от българската история. Но имахме нещо, което предишното поколение не беше имало: свободата да избираме накъде да поемем. Да учим, да работим, да пътуваме, да търсим нови възможности, да променяме живота си.
Надявам се, че младите хора днес оценяват тази свобода. Достъпът до образование, до Европа и света, възможността да избират къде да живеят и какво да работят, огромното разнообразие от стоки, услуги, развлечения и културни преживявания. Всичко това е част от жизнения стандарт, която трудно се побира в статистиката на цените и доходите, и която не бива да приемаме за даденост.
---
Източници: Статистически годишници; социологическо изследване „Градът и селото“, 1986 г. (836 наблюдения на лица на възраст 20–24 години, собствени изчисления). Данните за доходите се отнасят за 1985 г. Валутните курсове са от съвместно изследване с Martin Ivanov и Kaloyan Ganev, което предстои да бъде публикувано в края на този месец.

Личните чувства са в следствие на преживяното, не на фактите.

Хайде стига си го усуквал.  Това преживяно да не се е случило в шестото измерение? Нали съм го преживяла именно, живеейки сред изброените факти.

Това с намаления стандарт го обяснете на семействата пенсионери. При някой от тях едната пенсия отива за лекарства. А с преминаването към еврото стана и по-зле.
Но това едва ли ще бъде разбрано някога от някой потребители.....


Нищо не усуквам. Казвам нещата каквото са. Сравнява се без никакви чувства безпристрастно. Ако не може да го направиш няма как да сравняваш алтернативни гледни точки.

Хубавата тема, с носталгични спомени и снимки, отново е развалена с политизация и пропаганда.
Нямате ли друга тема за това?

Равносметките са за другаде. Или сте тук да пазите някой да не каже нещо хубаво за тогава?
Не може вече и хубави спомени да има човек, все някой дебне да го опровергава.
Приемете, че не всеки възприема нещата точно като вас.
Тема за лошия соц няма ли някъде из форума, обещавам да не припарвам там, хич и не искам.