Професия учител - 24

  • 48 049
  • 745
# 240
Правя грешки, човешко е. Извинявам се и така. Най - често се случва в задачите на дъската по математика да напиша някой пример, който не е подходящ за учениците.
Виж целия пост
# 241
Някои грешки са много смешни, и се помнят с години.
Имахме в училище едно младо момиче, стажант. Тя беше назубрила наизуст целия урок по биология, ама го беше научила с грешка. И ние, пусти тийнове, се скъсвахме да се смеем. Урокът беше за едно цвете "нощна красавица", а момичето от притеснение го беше прочело и разказваше като "нощна краставица". Този урок го помня много добре до ден днешен :+) Тъй че, грешките имат и своите положителни страни.
Имам и спомен за друга грешка, в часа по английски. Много обичахме тази госпожа. Тя ни написа на дъската:
Thick - гъс, дебел. Без да иска, изпусна буквата "т" в "гъст". Тази дума се запомни на секундата от целия клас, а сега и моите деца я знаят без грешка Simple Smile)))
Виж целия пост
# 242
Аз не мога да разбера защо колежката ви е поправила с нейния химикал, какво цели с това? Не харесвам такъв тип "комуникация", може просто да ви каже или намекне, че сте пропуснали да отбележите грешката и да си я поправите - човешко е, всички сме грешили. Въпросът е да не е постоянно, защото тогава не е грешка, а незнаене или симулиране на работа. Често родителите се намесват при такива случаи, оплакване и т.н. Имала съм колежки, които периодично правеха грешки и се е случвало родител дори да им поправя грешната проверка.
Виж целия пост
# 243
Според мен не е поправила нейната работа, а грешката на детето. Случват се такива неща, не се задълбочавай и не го мисли. Личи си дали един човек е неграмотен или е сгрешил. Дори и децата веднага го надушват.
Виж целия пост
# 244
Здравейте, колеги. Искам да попитам дали в София изобщо има училище, в което ръководството мисли за учителите – а не само за бройката деца и за родителите. Място, където не ни натоварват с излишни задачи и ежемесечни проверки, чиято единствена цел е да ни държат в напрежение. Където няма безсмислени оперативки всяка седмица и ръководството проявява разбиране към учителите. 
Изобщо, съществува ли училище със сравнително спокойна атмосфера, а не постоянно напрежение и стрес? Или това е просто утопия? 
Нека обменим опит и съвети, защото не съм срещала такава тема, а смятам, че е важно – когато напускаме място с лоша организация и ръководство, да не попаднем на друго, още по-лошо.
Виж целия пост
# 245
Има такава тема, но няма много написано в нея:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1786325&utm_source=chatgpt.com
Виж целия пост
# 246
Да, интересно защо няма толкова писано, явно трудно се намира групата. И май, май няма училища, в които да не се създават интриги и/или напрежение...
Виж целия пост
# 247
Няма работно място без интриги/напрежение.
Чувам, че в някои частни училища било добре. Без оперативки, без родителски натиск, но пък доста по-ниско заплащане без допълнителни бонуси и ангажименти през лятото..



Някой използва ли платформата IZZI (на издателство Клетт)?
Миналата година се регистрирах като учител и имах достъп до учебниците по моя предмет.
Тази година регистрацията ми все още е учителска, но достъпът ми до всичко е премахнат, а все още използвам учебниците им в клас. В други платформи нямам този проблем.
Виж целия пост
# 248
Прегарянето при учителите как се проявява?
Класната, с която работя ѝ остава една година докато се пенсионира. Адски нервна, обижда децата, на мен ми вика. Напоследък ходя със свито сърце на работа, неведнъж съм се прибирала и със сълзи. Когато имам въпроси, аз не се притеснявам да попитам, а от нея получавам: Вие младите сега, къде сте тръгнали да ставате учители. Дръпнах се и конкретно нея спрях да я питам, другите ми колеги са отзивчиви, помагаме си и колективът е страхотен.
Говорила съм с колеги и ми казват да не го приемам навътре, тя от години е такава, но работим заедно все пак и това много ми влияе. Вечер се прибирам фрустрирана и не изморена от работата, а от комуникацията с нея. Децата в междучасието идват в моята стая, разказват ми какво са правили, да ме прегръщат, а тя им се е скарала, че нямали работа при мен в междучасието. Стая до стая сме, не закъсняват за часа. И всеки ден започвам да си задавам въпроси аз ли греша някъде. Един път децата пред нея казаха, че ме обичат и ме прегърнаха, а тя каза пред тях: госпожата докато навърти моя стаж, много вода ще се излее. Като видя колко е нацупена и просто не знам как да подходя. При комуникацията ни постоянно мисля да не кажа нещо грешно.
Аз ли много навътре приемам нещата и съм по-чувствителна или тя вече е “прегоряла” от работата? Но се чувствам зле. Харесвам децата, работата, но всичко това ми идва в повече.
Виж целия пост
# 249
Mishinkaa, и двете Simple Smile
Един съвет - колкото по-рано се научиш да не преживяваш всяка дума и постъпка, толкова повече време ще се съхраниш и ще бъдеш полезна на децата Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 250
Мишинка, скръцни й да се държи прилично, откъде накъде ще се прибираш разплакана вкъщи защото тя “си била такава”? В началото на трудовия стаж имах такъв проблем с колежката по моя предмет, първия път я срязах на момента и обясних че такова поведение не само към мен а към който и да е колега и изобщо към друг човек е недопустимо, втория път отидох направо при директорката. Не знам какво са си казали двете после, но след този случай определено много внимаваше какво прави и казва.
Виж целия пост
# 251
Мишинка, скръцни й да се държи прилично, откъде накъде ще се прибираш разплакана вкъщи защото тя “си била такава”? В началото на трудовия стаж имах такъв проблем с колежката по моя предмет, първия път я срязах на момента и обясних че такова поведение не само към мен а към който и да е колега и изобщо към друг човек е недопустимо, втория път отидох направо при директорката. Не знам какво са си казали двете после, но след този случай определено много внимаваше какво прави и казва.
Много добре!
Аз някак си имам респект към по-големите хора + хората с години опит пред мен. Или е някаква несигурност, не знам. Не искам да влизам в конфликти. Ръководството първите месеци, докато навляза в колектива ме питаха как е с нея, имам ли проблеми. Всичките пъти им казвах, че такова отношение като нейното не съм срещала, трудна ни е комуникацията, а те ми казваха: “остава ѝ една година, такава си е, не се притеснявай”. И аз спрях да обсъждам с тях тази тема, защото разбирам “приеми я такава, нищо не можем да направим”.
Виж целия пост
# 252
Въобще не ѝ се връзвай, щом ѝ остава една година. Иначе, да, писнало им е на повечето колеги пред пенсия, които познавам, и гледат да изкарат само годината и да се махнат.
Виж целия пост
# 253
Това не е създаване на скандали, а очертаване на граници и е необходимост. Ти си учител и си там за да преподаваш, а не за да си нечия лична боксова круша.
Виж целия пост
# 254
Едната ми колежка дълго време беше подложена на същото, но от няколко колеги. То не бяха крясъци, критики, доноси и сигнали. Много им се връзваше тя. С мен дори не се опитаха.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия