Работа с малко бебе

Публикувана: 5 ян. 2026, 13:23 ч.
Последно мнение: 16 март 2026, 09:26 ч.

5 823
115

MadameP - Новак

# 60 20 ян. 2026, 10:46 ч.

КПП, има ревливи бебета, разбира се.Тип нервна система е. Принципно на децата им е трудно да се саморегулират до определена възраст, затова има и истерии, тръшкане и т.н. Има бебета, които са по-чувствителни и реагират по-бурно на най-малките стимули, които други на същата възраст, няма и да отразят.

Лично аз също съм за нормализирането на негативната част от родителството. Изобщо и модерната психология говори за приемане на отрицателните емоции, а не избутването им и замитането под килима, за да е човек постоянно усмихнат и в добро настроение. Няма крайности, които да са ок - нито на щастливата майка, чийто дом винаги свети, съпруг е грижовен и доволен и деца, които са като кукли, нито на депресираната, която вижда чашата наполовина празна и се чувства жестоко прецакана.

Виж целия пост

# 61 20 ян. 2026, 11:37 ч.

Цитат на: MadameP в вт, 20 яну 2026, 10:05

Хайде сега да не изопачаваме думите на другите. Като цяло гледам да страня от коментиране, макар че ви чета с интерес. И то не за друго, а защото темата беше за работа с малко бебе, а се превърна в кой е по-по-най. Темата за "негативните майчета" е съвсем различна, а това, което първоначално коментирахме, са жените, които ти казват неща от типа на "ти само чакай да...", още откакто споделиш, че си бременна. Е, както казах, аз си имам няколко такива в живота, които на всяко малко нещо реагират негативно. Забележете, те не се оплакват, те искат да те наплашат. Пак казвам, на всяка моя бременна или вече родила приятелка съм предложила да поговорим, да сподели, да си излее мъките, да помогна до там, докъдето мога. Еми, никоя не ще. Обаче щом разбраха, че и аз ще ставам част от групата, вече всичко е много страшно, да забравя за хобитата си, да забравя за себе си. В нормални ежедневни разговори се подхвърлят хапливи забележки как правя това и онова за последен път, после да забравя. Е това не са негативни майки, това са плашещи майки. Предпочитам някоя да дойде и откровено да ми каже как са преминали първите ѝ месеци/години с детето, колкото и да са лоши, отколкото да ме залива с негативи, които може да се случат, може и да не се случат. Нека направим разликата и да не бъркаме двете неща, те нямат нищо общо.

Що се отнася до работа, мога да ти дам един съвет - ако няма баби, а обмисляш да се разчита на платена помощ, запознайте ги от по-ранна възраст. Ние потърсихме чак в 8-9 месец, а тогава вече бебетата са по-осъзнати имат сепарационна тревожност. На нашето му отне около 3 седмици да свикне с платената помощ, преди това ревеше и отказваше да ме пусне като види човека, хем човека е близък и има подход.

Иначе аз за пръв път след раждането седнах да работя на втората седмица по 1 проектче, което бях захванала от преди това. Първоначално си работех докато бебето спи, защото тя спеше в гнездо, а аз до нея на лаптопа. После започна да спи по-малко и да се върти, и да ми тегли мишката от ръцете и да пише по лаптопа - даже прати няколко съобщения на колегите ми. И тогава вече се наложи да се планира повече. 2 часа с баща й, 1 час докато спи, вечер след като заспи за нощен сън и тн.

Виж целия пост

M

# 62 20 ян. 2026, 11:56 ч.

MadameP,

Да, факт, че темата се разми.
Аз лично започнах да работя, когато детето ми тръгна на детска градина, но мен не ме чакаше нито работодател, нито пък съм имала собствен бизнес.
Случвало се е преди това да имам някакви задачки, свързани с професията, която имах преди да родя съм ги правила, докато бебето спи следобеден сън или съм го оставяла на нашите. Но това беше след като спрях да го кърмя и направи 1 година. Преди това просто нямах никакви сили и/или желание за нещо такова.
Оставяла съм детето и на една баба, която отвреме на време идваше да ми помага с почистването. Когато съм имала някаква нужда да изляза, а не е имало на кой да го оставя. Вече беше на година и нещо, но при него не е имало проблем, не е плакал или нещо такова. Той от съвсем бебе е свикнал, че и други хора от време на време се грижат за него (бабите и дядовците) и почти никога не е плакал за мен. Това според мен е много важно да се изгради като навик за едно дете, не бива да го е страх, че “мама ще го изостави” и да плаче при други хора. Имам и такива примери в обкръжението си, но наистина - за мен това е преодолимо. Най-малкото, което може да се направи е да оставяш бебето само с таткото от съвсем малко. Така то свиква, че майката може да отсъства за малко, но после винаги се връща. Което е важно, ако искаш да работиш, докато си по майчинство.
А относно приятелките ти - явно си имат много проблеми със себе си и живота, който водят, за да реагират по този начин, това няма нищо общо с теб и се опитай да се абстрахираш от тях, защото това вече прекрачва до някаква степен границите на едно ползотворно общуване. Не искам да давам някакви квалификации за дамите, защото не ги познавам, но това ми прилича на просто злобна реакция. Може и да греша, но щом те натоварват - единственият изход към момента е просто да намалиш контактуването с тях. И не е вярно, че ще се загробиш и повече никога няма да правиш това и онова. Да, животът ти никога няма да е същия с дете, но то това е ясно. Това не означава, че няма да работиш, да спортуваш, да имаш хоби, да пътуваш или там, каквото те плашат. Просто в първата година, няма да имаш време за такива неща или ще е по-малко. Колкото повече порастват децата - толкова повече време ще имаш за себе си и в случая - за да продължиш кариерното си развитие.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 63 20 ян. 2026, 14:25 ч.

Ако махнем етикета "негативно", "позитивно" и просто кажем, че е нормално, няма да има такива дискусии. Не знам къде видяхте фалшив позитивизъм и.рефериране с всичко е песен в моите думи, при условие, че многократно споделих при нас как е и че моето бебе въобще не е "лесно". Доста удобно се пропуска това. Да, нормално е да се чувстваш смазан, тъжен, да плачеш, да усещаш, че си в безизходица и не можеш повече. Също многократно споменах, че и аз съм го правила и го правя. Никой не отрича, че тези неща съпътстват майчинството. Обаче всичко изброено прави майчинството нормално, това е да имаш дете, не разбирам защо, обаче трябва нещата да се демонизират и да се обяснява колко е страшно. Ми не, не е. Прекрасно е и с трудното, и със сълзите, и с безизходицата, и с любовта, и със сладката усмивка. Следродилните депресии са клинично състояние, което има предистория много преди бременността и раждането и нямат общо с нещата, които коментираме тук.

На мен лично, част от хората в тази тема ми звучат именно като приятелките на авторката. То и самият факт, че нещата завиха в посока - на мен ми е по-трудно от на теб, да си кажа и аз колко е трудно и гадно да си майка, е показателен. Ако бях бременна, щях да се чувствам много гадно и стресната.

Виж целия пост

esmeralda23

# 64 20 ян. 2026, 14:41 ч.

MadameP, тези жени, за които споделяте, не са Ви приятелки. Истинските приятели нямат такова поведение. Аз лично бих игнорирала, каквото и да Ви кажат.
Относно дали ще успявате или не с работата и детето, никой не знае. За едни е по-лесно, за други - по-трудно. Като зависи от много фактори - самото дете, мъж, обкръжаваща среда, тип работа, самата Вие каква сте като личност, колко сте организирана, колко издържате с малко сън, дали сте мелонхоличен тип и тн. и тн. Моето скромно мнение е да влезете в майчинството без особени очаквания - нито позитивни, нито негативни. Така си спестявате сблъсъка между очаквания и реалност.

Апропо, за мен токсичната позитивност и самонавиване са също толкова, ако не и по-пагубни от откровената негативност.

Виж целия пост

# 65 20 ян. 2026, 15:04 ч.

Според мен също приятелките на MadameP имат странно поведение към бременна жена и личното ми мнение е, че с нещо ги дразни, може да имат завист към нея по някой параграф, а може би по начало са токсични и искат да я подплашат. В крайна сметка изобщо не се знае тя как ще се чувства, колко помощ ще има, какво дете ще има и дали ще има време за себе си. Това няма да се знае на 100% и след като роди докато не мине поне месец-2 и започне да се освестява. Само че аз не чувам никой в тая тема да е плашещ. Напротив. Това е реален опит на майки от двете крайности - от жени с много кротки бебета до жени с наистина трудни дечица. Благодарение на анонимността и мненията са напълно честни - нещо, което аз намирам изключително полезно понеже на живо някои хора имат навика да се правят, че са извънземни създания без нужда от сън, почивка, лично време и тн, и неминуемо човек започва да се чувства виновен, че мисли И за себе си понякога.

Скрит текст:

Аз си спомням колко изплашена се чувствах първия месец, защото след раждането не бях от тия дето стават от магарето и тръгват по задачи, комбинирайки с кангу джъмпс и алпинизъм. Около мен в нета все жени дето "О, аз родих естествено, така че на следващия ден носих бебето напред назад по етажите и сядах на раздумка" и на притеснения ми въпрос в спортна група "Ми аз започнах да бягам на 6тия ден, до месец си бях същата", "Едвам дочаках да минат 2 седмици и излязох за едни 5 км". А аз един месец буквално не можех да седна. Grinning

Grinning

А като излизах навън за разходка с количката усещах тежест и ужасен дискомфорт та първите разходки бяха едвам около блока. Направо бях убедена, че съм някакво извънземно, супер зле на злетата, почнах да рева, защото мислех, че съм се увредила независимо, че никой лекар не ми е казвал, че при мен има нещо фатално. Добре че се намери една добра душа да ми каже, че и тя 1 месец е била като патица с тон оплаквания и че след още 20-30 дена нещата видимо се подобряват, но да не очаквам, че ще го карам маратонски преди 4-5 месеца. Беше права, ама изкарах достатъчно време в някаква глуха паника, че нещо с мен със сигурност се е объркало понеже Мара бяга и си свирка още първата седмица, а аз едвам изтраях да ми махнат шевовете по това време и в таксито се возих седнала на една страна. Та да, полезен е И негативния опит, даже май понякога повече.

Виж целия пост

# 66 20 ян. 2026, 15:21 ч.

Дъщеря ми, доколкото помня, се раздивяваше вечер. През деня беше горе-долу спокойна, а и в някои дни свекърва ми или братовчедката я изкарваха за два часа.
И с двете бебета имам спомени за доста часове, прекарани в блеене в интернет, през което бих могла да работя нещо онлайн, но тогава не беше така популярно.

Виж целия пост

jemapelleelle

# 67 21 ян. 2026, 23:47 ч.

Здравейте, ако се върнете на работа преди края на първата година не се ли спира майчинството? Питам тъй като съм на граждански договор, работя от вкъщи и ми е минавало през главата.

Виж целия пост

M

Новак

# 68 22 ян. 2026, 09:58 ч.

Цитат на: jemapelleelle в ср, 21 яну 2026, 23:47

Здравейте, ако се върнете на работа преди края на първата година не се ли спира майчинството? Питам тъй като съм на граждански договор, работя от вкъщи и ми е минавало през главата.

Не съм сигурна как стоят нещата с гражданския договор, там май има някаква възможност за работа и получаване на майчинство. Консултирай се със счетоводител за всеки случай. Ако си на трудов, майчинството спира.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 69 22 ян. 2026, 21:48 ч.

Ако подаваш ГДД, нямаш право на майчинство. Ако си на трудов, получаваш 50% от майчинството, до края на втората година. Да се надяваме през 2026 да е 75%, както уж беше планирано

Виж целия пост

# 70 26 ян. 2026, 10:58 ч.

Като се роди детето с ММ можехме да работим от вкъщи. Като тръгна на ясла нещата станаха по-лесни при нас. Иначе и ММ помагаше. Не е невъзможно, но не е и мн лесно.

Виж целия пост

T

# 71 1 фев. 2026, 00:02 ч.

Цитат на: leah_ve в пн, 19 яну 2026, 18:20

И аз съм от "негативните майчета", дето само в Инстаграм били измислица 😁

Започвам от началото. Родих спешно секцио след 12-часово изчакване на разкритие - такова нямах. Бях отделена от детето 1 седмица, и двете бяхме в болница. После имахме голям проблем със засукването, 2 седмици мъки и чудо, докато започне да суче. И това само първия месец от живота му, не бях мигала въобще.

Бебето ми е от трудните. Майка ми дойде за седмица и половина да помага, като ни изписаха, и си отиде по собствено желание, защото не издържа. Свекървата я нямаше в картинката, докато детето не навърши година. Аз бях единствената, която ставаше през нощта, аз се разправях с всичко.

8 месеца това дете не спря да реве, все едно го колят, почти през цялото време, през което беше будно. В колата пищеше по същия начин, та повече от час път беше нетърпимо цялото нещо. Отделно, аз съм единственият шофьор в семейството, та си спестявах шофирането, заради недоспиването. Такъв филм като спане в количката и аз да пия кафе на пейка нямаше - спре ли количката, се почваше с воя. Отделно, спря да може да спи в количката на 5 месеца някъде, единствено можеше в кошарата и върху мен. Не издържаше в раници или слингове, побъркваше се. Та и разните събиранки за спорт тип "мама и бебе" отпаднаха напълно. Наложи ми се да работя през нощта, защото с мъжа ми имаме собствена дейност и така и не се намери кой да ме замести, просто няма хора с подобен тип експертиза.

Откакто дъщеря ми проходи, е доста по-добре положението. Не е толкова раздразнителна и се занимава сама. Свекървата гледа детето срещу заплащане от наша страна за около 4 часа дневно само през делничните дни.

Общо взето, роднините, които обещаваха да помагат, се изнесоха по терлици точно когато имах най-много нужда от помощ. Когато бебето спеше, или трябваше да готвя, или трябваше да работя. Спане у нас нямаше, докато не sleep train-нах с информация от Редит. Свекървата помага само срещу заплащане. Това е положението. Второ дете няма изгледи да има, защото ще ми се падне да гледам две, пак сама. Не ме питайте защо съм негативна.

С всичко изписано искам да кажа, че категорично не е само до нагласа на жената и как тя разбира всичко. Много зависи и от хората (или липсата им) покрай нея. А и най-вече зависи от това бебето какво е. Ако е от крещящите/ревливите, често будещите се, не се учудвайте защо някои жени приличат на таласъми по време на/след майчинство.

Извинявайте, че скачам малко странично от самата тема, но как така бабата на детето гледа собственото си внуче само срещу заплащане? Това ми се струва ужасно и изключително обидно. Какви са тези хора, не разбирам наистина. Нашата всички знаем, че не иска да гледа внуците, видимо страни от тях, но поне не си е направила устата, че ще ги гледа срещу пари, защото ако го беше направила незнам как щях да реагирам. В момента ни помагат външни хора, наети срещу заплащане, но не и тя.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 72 1 фев. 2026, 00:16 ч.

Същото си мислех и аз, това е скандално. Аз нямаше изобщо да и давам да вижда детето, след като иска да го вижда срещу заплащане. Grin

Grin

Виж целия пост

L

# 73 1 фев. 2026, 12:20 ч.

Историята е дълга, но ще се опитам да разкажа сбито. Първата година и няколко месеца гледах детето сама през деня и работих след 20:30 ч през нощта, но работата по никое време ме изтощи съвсем, та това е компромисен вариант. Налага се да работя поне на половин работен ден, но свободни места по яслите наоколо няма, а нямам доверие на съвсем непознати хора да идват у нас. Свекървата не може в момента да си намери работа и е заета да гледа детето през деня, а сметките й си вървят. И на мен не ми харесва, но нямаме много избор. Готвя вечерта, след като си легне детето, за да има какво да яде през деня и така.

Виж целия пост

T

# 74 1 фев. 2026, 12:43 ч.

Leah, така повече разбирам и съжалявам за неприятната ситуация. Ако бабата не е пенсионерка все още, е нормално да има нужда от това да си намери работа, в случая взаимно си помагате, защото, ако не беше тя щеше да ви се наложи може би да търсите външна помощ. Аз просто изходих от лична ситуация, която е изключително неприятна и се случва по-често отколкото не за жалост.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Образ за собственото тяло и стил на привързаност при жени след раждане

1 060
9

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Бебе и самолет

650
1

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Бебето реве докато шофирам

651
6

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.