Работа с малко бебе

Аз също съм с много положителен опит от консултант по сън. Още преди да родя, прочетох книгата на Tracey Hogg за EASY подходът и разбрах, че това е за мен. Детето ми има изграден режим за сън от втори месец - много е популярно да се твърди, че е невъзможно, че чак от 4-6м нататък се случва това и т.н, но при мен нещата се получиха доста плавно и бързо. Вече 2 години имаме дете, което спи добре и в много редки случаи е имало проблем - при боледуване, смяна на мястото, преумора.
За храната следвах Solid starts и също не съм имала проблем - храни се самостоятелно, дъвче чудесно от ранна възраст, не се задавя и тн.

Та горното го казвам с оглед, че има много достъпна информация за всеки тип родители - и за организираните, и за лежерните. Последното е важно, защото ако самият ти като човек си по-лежерен и не обичаш структура и график, трудно ще прилагаш такъв и за детето.

Да, определено това го има. Аз съм стриктна и организирана, мъжът ми също и така ни е удобно и приятно. Отделно сме много, много дейни хора. Синът ни също забелязвам, че се чувства много по-добре, когато има рутина и организация, а също така е супер дейно и будно дете. Обратното, при мои приятели, които са по-мудни и неорганизирани и децата са такива. Дали е ген или изграждане на навик/пример, вече не знам. Но, в крайна сметка, идеята да имаш деца не е да си променяш тотално навиците, ежедневието, характера, а именно детето да свикне в семейната среда каквато е. То зятова са ни избрали нас като родители

Тук карах курса https://firstaidbg.com/обучение/?gad_source=1&gad_campaignid=23213218748&gbraid=0AAAABBnRN-YtGaxGheLRFXIv1EGvJGayZ&gclid=CjwKCAiAmp3LBhAkEiwAJM2JUI4GRCJ0mP_w8_kLLPqq8Nb2TKp1N1ACHWUVWMeYhs6aAPfc1p4uUBoCGkkQAvD_BwE#utm_source=google&utm_medium=cpc&utm_campaign=AON_SEA_2025 - онлайн беше, че бях вече в 8ми месец и не можех да ходя Но присъствено, ако.имаш възможност, сигурно ще е супер.
Иначе,.имай предвид, че майчиният инстинкт е много силен. Ти знаеш какво да правиш и реално, нещата които сега ти се струват, че.ще са трудни и сложни, ги правиш автоматично, без много много да му мислиш трудно ли е, не е ли. Единственото нещо, което срива психически е недоспиването. Тогава светът ти се струва черен. Така че, наистина е многа важен режимът на детето още.от самото начало и за него, и за родителите. И моят син има.режим от втория месец, колкото и да ми обясняваха, че е невъзможно да има.
Ние вече сме здрави, снощи всички спахме, навън грее слънце. Всичко пак ми е цветя и рози хаха

KPP, темпераментът е вроден. Късмет е на активни родители да се падне активно дете и на спокойни - спокойно. Обратната комбинация наистина е по-сложна и адаптацията е по-предизвикателна. Има доста литература по въпроса, на кого му е интересно и съответно насоки и подходи когато има разминаване.

Предполагам да, не съм се интересувала от темата и не мога да дам адекватно мнение

Ще ти дам моите 2 стотинки по темата като майка на 11 месечно бебе. За мен нито супер негативната настройка, нито супер позитивната са добра стратегия за оцеляване.

Казвам го като човек, който никога не си е оставял коня у реката и съм доста саможива, че и егоист достатъчно та не съм особено ЗА крайните саможертви. След раждането си спортувам редовно, къпя си се всеки ден и преди излизане минимум слагам кремове и гланц, успявам и да поработя, НО животът определено не е същия и "негативните майчета" всъщност не лъжат. МНОГО зависи от помощта на мъжа ти и от темперамента на детето. Има деца, с които описания сценарий е точно такъв и тези жени са на прага на нервна криза, недоспали и преизтощени, и измъчени, и не украсяват особено. Имам приятелка, чието бебе е на същата възраст като дъщеря ми, но още се буди по 5-6 пъти на нощ и се налага доприспиване, люлеене, песни и тн чудеса. Как мислиш, дали тя ще ти каже, че всичко е баси якото, на 6 и перфектно? Ми тя от 11 месеца не е спала. От друга страна аз мога да кажа, че с бебетата няма безсъние, защото нашето се будеше нощем само първите 2.5 месеца, а след това спеше (и си спи де) като заклана 10-12 часа на нощ без едно будене, че даже не се върти насън. И двете не лъжем, но истината в крайна сметка е някъде по средата, различна е за всеки и ще разбереш каква е твоята чак като родиш И като мине някой месец да се освестиш.

За пътуванията - ние нямаме на кого да оставяме бебето, затова тя навсякъде е с нас. Общо взето, откакто аз се освестих, не сме спрели да обикаляме планините (понеже нас това ни вълнува) с бебето в раница като тя още на 4 месеца започна да кръстосва Рила и Пирин, а до този момент вече е посетила Мусала, Вихрен, Черни връх и още поне 10 по-ниски върха + още тонове рилско-пирински разходки. Витоша дори не я броя, защото лятото всяка седмица сме обикаляли там. И на море ходихме в Гърция, и съвсем скоро сме в Италия. НО бебето ни търпи добре както количка, така и раница. Не е много свързана с точен режим по часове и няма проблем графика й да се разбърка малко. ВСЕ ПАК сега зимата сме вързани вкъщи (и в парка де), защото на минусови температури вече няма как да я помъкна в раница дори да е слънчево - тя не се движи да се загрява и ръцете и крачетата са в реален риск от измръзване даже да е опакована като ескимос в планината. Аз до преди карах ски, ама тая година няма или ако има, ще си ходя сама.
НО отново да кажа - други приятели планинари - бебето им категорично отказваше да седи дълго в раница и те тръгваха, то в някакъв момент истерясва, реве на умиране да излезе от раницата и просто не ставаше да обикалят дълго - на връщане на ръце. Някои бебета пък отказват категорично да се возят в количка и тогава мечтите за приятни разходки в парка като бебока спи в количката се оказват само далечна фантазия. И разнасяш в слинг/раница.
Въобще... не се надъхвай нито за едното, нито за другото поне първите 2-3 години. Изчакай да видиш как е при теб. Нито "негативните майчета" са лоши - даже напротив, шапка свалям на хората с трудни бебета, защото виждам колко ми е трудно на мен дето изтеглихме джакпот с невероятно адаптивно, спокойно и весело бебе дето хем спи, хем си играе и сама, хем е все в настроение, а представям си да беше наопаки как щях да издържам.

За работата - аз успявам да работя, но само благодарение на мъжа ми, чийто гъвкав работен график го позволява. Беше в пъти по-лесно като малката беше съвсем бебе и спеше по много, но от 6-7 месец като взе да беснее, пълзи и кръстосва апартамента постоянно, вече работата ми зависи от него, а по-натам ще зависи от ясла.

За мен и ИГ майките дето се оплакват не лъжат. Да, ако детето им от месеци се буди по Х пъти на нощ 100% се чувстват обезличени понеже, ако не спиш, си парцал и нито имаш сили за активен спорт, нито за творене. Само че може изобщо да не се сблъскаш с това както аз съм имала общо 3 безсънни нощи откакто бебето навърши 2 месеца - една в 4 месец (прословутата регресия), една като беше болна с хрема и една в 8 месец, защото нещо изперка и отказа да спи. Останалото време сме си спали като къпани, че и бебето обича да спи до късно та дори не съм се затормозявала да ставам в 6 ч като много други. Аз буквално имах няколко случая много смешни: тя се събужда сутринта и става в кошарата, оглежда се (аз се правя на заспала), вижда, че никой не е буден за игра и се тръшва да си доспи. С това как обаче, да те успокоя, като приятелката ми (спомената по-горе) става в 5:20 най-късно, защото детето й не ще и да чуе за по-късно ставане без значение дали заспива в 19, 20, 20:30 или 23 ч. Няма как.

ПП. Чети мненията на Like_Smoke - като свеж полъх са ми. Това е точно балансиран поглед над нещата, който обикновено нацелва истината най-близо. Нещата няма да са кошмарни освен, ако съвсем не изтеглиш къса клечка, но ще иска много организация, планиране, късмет и известна помощ. Не отказвай помощ (е, освен, ако помагащия не е от тия дето после тъпкано ти го връщат) и се опитай да се стегнеш като организация, и вероятно ще имаш позитивен опит от майчинството дори първите 3 г, които генерално са най-хард. Но и не очаквай, че през цялото време ще те заливат сърца и мяу мяу, и е важно, МНОГО ВАЖНО, никога да не се обвиняваш дори в някакъв момент да си нервна, нещастна или измъчена. Това е нормално, човешко и се случва с всяка майка, дори с тези дето обясняват, че всичко им е 24/7 подредено и перфектно.

Страхотно мнение, Google76!

Цитирам само тази част заради осъзнатостта, която показваш като майка на "лесно" бебе, която разбира, че майчинството невинаги е розово.

Аз бях обратното - с онези, най-трудните бебета, ревливи, неспящи, вечно мрънкащи. Не съм спала първата година, в количка мразеше, в раница мразеше, в кола мразеше. Само на ръце. Не можех да ида до педиатърката с колата за 10 минути, какво остава на тръгна на море. Абсолютно всичко, което можеше да е накриво до тръгването на градина беше накриво. Беше ми много тежко на моменти. И плачех наум, когато се видя с друга майка, която нахилена ми обяснява как сутрин в 9 часа едва събужда бебето от 12 часовия му нощен сън, че е време за ядене и като ме пита аз как съм не смея да отговоря, защото моето е станало в 6, а през нощта се е будило и е ревало 10 пъти... и все се питах кое не правя както трябва??
Или друга, която обичайно е позитивна, но при една среща е пред нервна криза защото тази нощ не се е наспала... защото бебето ревало и се наложило половин час да го приспива. На такива как да им кажеш че ти всяка нощ не се наспиваш и дундуркаш не една нощ инцидентно половин час, а всяка нощ пет пъти по половин, че и един час?
Или майка, която ме пита "що не си боядисаш корена я виж колко е израстнал". Обяснявам, че нямам време, а тя "е как така нямаш време, аз как намирам време да се поддържам, недей така се изоставя". Да бе, жена, ама ти живееш у свекърва ти, която е млада пенсионерка, как да ти обясня, че аз и ти не сме едно и също?
Друга приятелка, с която иначе не сме толкова близки от време на време ми се обаждаше, за да си изплаче мъката от безсънието и истеричните ревове. Казваше "извинявай, че те товаря, само ти ме разбираш, на другите като им кажа че не съм спала и не ми вярват и ми казват да се стегна". Ами разбирам, защото и аз не съм спала, а за останалите майки ние неспалите сме "негативни" и "драматизираме".

Отклоних се. Случки стотици мога да разкажа, в които съм се почувствала омаловажена, неразбрана и подигравана. Но майчинството е непредвидимо и историята на всяка е различна. Наистина е важно да не се съдим една друга и да има повече майки, които могат като теб да видят, че монетата има две страни и не трябва да се слагат етикети.

Честно казано, моят син заспива в 23 часа, по-рано почти никога не е лягал, сега ще минава на една дрямка и се надявам в 20:30 да спи. Вечер става по един път задължително, често и два пъти да яде. Докъм 2:30 спи почти непробудно, но след това се буди почти на всеки час, някои вечери на 30 мин. През вечер друсам, като не друсам, шъшкам, галя, тупам. С ММ сме се разбрали да се включва като стане напечено, разбирай като реве повече от 10 мин. Напоследък се случва доста често, защото му растат много зъбите, един след друг. Абе, като цяло, от над година, нямам сън 8+ часа, без прекъсване. 8 и 9 месец от бременността не можех да мигна, затова ги броя и тях Не помня какво е да легнеш, да се отпуснеш и да си спиш непробудно. Ама де да знам, не ми е драма. Затова не разбирам и жените, които се оплакват нон стоп. Ми такова е, гледай хубавите неща, сутринта си направи готино кафе, пуснете детските песнички и купонът да започва.
Затова за мен нещата не зависят от това какво ти е детето. За моето вероятно сте останали с впечатление, че е спокойно и спи, точно зящото не съм споменала как стоят нещата, понеже не е нещо важно. Дете е. Най-важното е настройката на майката и това да не се драматизира. Най-малкото, всичко това ще трае макс 3 години. После ще помним само хубавото.

А има и консултанти и курсове по сън, не е нужно да се търпи

Именно е това е вярно.

Искам само да кажа, че майките със спокойни и спящи бебета и/или помощ и тези с ревливи и неспящи и без помощ живеят съвсем различни животи.

Иначе по темата: аз се върнах на работа след първата година - в офис на половин ден. Детето го гледа баща му два месеца, после бабите дойдоха за по малко и после тръгна на ясла на 1,4 год.
А през първата година карах един онлайн курс, докато бебето спеше през деня в слинга. Но работа и тодлър вкъщи в повечето случаи е абсурд. Моето сега е на 1,9год. непрекъснато ме дърпа, иска нещо, следва ме в стаите. Ако седна пред компютъра идва и започва да пипа, да мрънка и т.н.

Съгласна съм, че животите са съвсем различни. Независимо от настройката на майката.

Не съм майка, много по-- възрастна съм, но работя също за себе си и имам клиенти, които предпочитам.в същото време съм хронично болна и имам периоди, в които не мога да работя изобщо или работя много малко. Загубих клиенти заради отказани поръчки, имах и трудности с работата, когато мие зле и не мога да се съсредоточа. Промени ми се целия ритъм на работа заради влошено здраве и приходите ми пострадаха доста.

Аз мечтая да имам възможност да работя от дома. С дете на 1г и 7м съм. Някъде до навършване на 1 годинка вечерният сън беше мираж. Ставане през 3-4 часа за хранене и понякога се е случвало да откаже да заспи след като се нахрани. Драма със зъбите нямахме. Значително бързо и безпроблемно излязоха. Но си беше от тези деца, които плачеха, искаха нон стоп да са гушнати. Това докъм 6 месец. След това започна периода на значително спокойствие.
Да, сега е любопитен, следва ме, катери се, пипа всичко до което може да се докопа и трябва да съм нащрек. Дрямката му през деня е около 3 часа, понякога спи и по 4. Това е времето в което с удоволствие бих работила, ако работата ми позволяваше.
Вечер заспива между 21:00 и 22:00, след това също имам възможността да работя час-два, но уви, избрала съм професия, която не ми позволява това.

За мен истината е, че кой каквото и да Ви каже, всичко зависи от Вас, бебчето Ви и хората, които ще се включат в процесът на отглеждането на мъника. А и да не забравяме - има ли желание, все ще се намери и начин, за каквото и да било.

Здравейте, аз отдавна нямам малки бебета, а и професията ми не може да се практикува ХО. Понякога много ми се иска да опитам, от чисто любопитство, може би защото ставам малко асоциална с годините. Често гледам разни влогърки как едва ли не с един пръст въртят домакинство, работа и бебе/та. Оставам замислена аз ли не съм наред, тъпа ли съм или крайно неорганизирана, че не мога да си подреждам и аз така ежедневието. Но предполагам, че това, което снимат и показват е 2-3 дни от месеца. Мисля, че подобни видеа ни създават някакво внушение за прекрасен живот, а той далеч не е такъв. Просто социалните мрежи завират от всевъзможни “ рутини” и някои от нас, които са склонни да се обвиняват и да се чудят дали се справят добре с майчинство и работа, има опасност са рухнат психически и физически.
Към авторката: най-важното е да имате подкрепата на семейството, на действия, не само на думи. Бъдете готова за непредвидени ситуации, хубаво е да имате винаги план Б. Когато свикнете с идеята, че трябва да се адаптирате често според обстоятелствата, ще преживеете по-леко ежедневните сътресения.

Няма една работеща рецепта, всеки трябва да се опита да намери някакъв баланс за себе си и семейството си и ролите в него. Защото жената е майка, но и съпруга/партньор, мъжът е баща, но и съпруг/партньор. Залитането само в една крайност за много дълго време, носи друг тип предизвикателства.

Лично аз се възхищавам на жените с трудни деца, а и им съчувствам по един чисто човешки начин. Хроничното безсъние се отразява директно на психиката на човек, влошава качеството на живот.
Детето ми действително е "като по учебник" в 90% от случаите - спи от много ранна възраст в самостоятелна стая, ляга в 20.30 и спи до към 7, усмихната и комуникативна, в яслата се адаптира изключително бързо и всяка сутрин ходи с огромно желание. И въпреки това, няма как да кажа, че е лесно. А в останалите 10%, когато нищо не е "по учебник" ми идва да хвана гората

Изобщо жените инвестираме огромен психичен ресурс през първите няколко години докато детето все пак придобие известна самостоятелност и не изисква присъствие във всеки момент.