Работа с малко бебе

Ама вие това не го казвате само на мен, а на мен+още няколко момичета, с които имахме сходни мнения Всички ни обявихте за вещици и ни изгорихте на клада. Добре, че не сме в 17 век Просто те се отказаха да общуват със стена. Мен обаче ме взривяват коментарите, защото именно сходни, когато аз бях бременна, ми образуваха супер големи тревожност и страх. Ако мога да предотвратя това да се сручи с друга бременна сега, ще съм доволна. Тази демонизация на майчинството ми идва в повече вече

Тук си има една група и който не е в нейния тон, е проблемен. Не сме в гимназията, дами

Всеки има различна нагласа, но не винаги е до нея. Аз карам не много лека бременност, а е ужасно желана и чакана. Така че единственото, което мога да каже е, надявам се и моето бебе да е спокойно, ако не е, тежко ми и тайничко ще завиждам на всички мами с такива бебета. Но в края на краищата - каквото такова, никой не е казал, че ще е лесно. Отделно, не мисля да си спираме живота заради бебето, но и ние и то ще трябва да се адаптира 😁

Ако и ти си спокойна и не се подаваш на влияния и опити, като в тази тема, да ти наложат колко е трудно, тежко и сложно, всичко ще е наред. Плюс това, децата са малки до максимум 4-годишна възраст. Трябва максимално да се наслаждаваме на това време, защото след години можем и да съжаляваме, че сме го изпуснали в страхове и тревожност. Адаптацията до третия месец, макс четвъртия е минала, споко. Първите две седмици са най-сложни, но общо взето, ти тогава не осъзнаваш какво ти се случва и си на автопилот. Заради хормоните. Аз, честно казано, нямам спомени отпреди втория месец, буквално ми е бял лист. Единствено помня как ме е карал да се чувствам синът ми - такава любов не съм изпитвала, тя е божествена. Радвай си се на момента, на детето и всичко ще е наред. Животът е ин и ян, така че, няма нищо по-различно, от това, което вече си видяла, (от гл.т на трудности) освен безмерната любов, която изпитваш и силата, която придобиваш, като жена.

KPP, ти демонизираш всяка майка, която не е на твоето мнение. Което, честно казано, не ми звучи на някой, който е надрусан на хапчета, а по-скоро на крайно пренавит. Нещо като в текста на една песен, в която на лирическият герой все му се случват някакви неприятни неща, “но всичко е точно”.
Изкарваш всяка от нас, която си позволи да изкаже някакви негативни мнения за неприятната страна на майчинството като някакви досадни мрънкачки, защото видиш ли ти не обичаш мрънкачки.
Разбрахме, че в твоя реал мъжът ти те подкрепя, излизаш си с приятелки и там, каквото си правиш за теб, евала, евала, че издържаш месеци наред без спане, но не всички сме еднакви и това, че сме майки не ни прави всички с еднакви условия. Прекрасно, че не си развила следродилна депресия, ама много жени тук сме и не мога да приема, че човек, който хал хабер си няма от това, или пък от конфликти в семейството, или от бебе със здравословни проблеми да ми размахва пръст и да ми казва, че всичко не ми е точно, защото не летя в облаците и не съм била с позитивна нагласа.
А пък да сравняваш майките с онкоболни е просто пълен потрес. В най-близкия ми приятелски кръг имам онкоболни, в семейството си имам двама човека с рак в момента, вкл. и баща ми, тъй че хайде да не говориш такива хора на какви хапчета са и с каква нагласа са. Защото снаха ми, за да не рухне при тежестите на химиотерапията и принудителната менопауза пиеше Ксанакс като бонбонки, а най-добрата ми приятелка беше на антидепресанти. И при цялата си надежда за оцеляване, са имали не моменти на мрънкане, което ти не харесваш. А на рев, отчаяние и всякакви негативни емоции.
И за разлика от децата, които наистина порастват, някои онкоболни не успяват да влязат в ремисия… По твоята логика, сигурно, защото не са имали правилната нагласа.
И да, не смятам, че с теб имаме каквото и да е общо. Освен че, очевидно пишем в един и същи форум.
Хубаво е да си позитивен, ама излишното слагане на “розови очила” в живота и отказ за възприемането на реалистичното в него показва разни психологически модели, които, разбира се, не са моя работа, но смятам, че са също толкова вредни, колкото и да си крайно негативен.

КРР много се засягате,аз не прочетох никъде,някои да налага нещо. Помня ви от темите за религиите и Кръщението,като осповахте основите на православната вяра и малко след това,имахте не помня по каква тема,среднощен пост,че вярвате как Бог и вселената ви помага...Но кои Бог,коя вселена не стана ясно. Казвам го в подкрепа на мненията,че много си противоречите и понякога,постовете ви са объркани.

Еха, даже аз не ги помня тези постове. Благодаря, впечатлена съм

Връщам се да споделя вече не тепретичен опит с малко бебе

За жалост се оказахме не толкова спокойно бебе като мама.

Може би защото се роди инцидентно 20 дни по рано със секцио ( разбрах че влияе на бактериите в червата на бебето)

Таа то не са колики, то не са газове, рефлукс, първия месец беше 2 седмици едва ядеше и само спеше, та се побърках от тревога
После като почна да яде , лакомничка си падна, и само плачкане по цял ден - ту глад, ту я боли коремчето от газове и през ден и през нощтта , едва насмогнахме

Сега наближава средата на третия месец и вече минахме през две фази на "cluster feeding", значи побърка се да яде и ако не получи храна веднага - рев!

Определено чакам с нетърпение месец 4, че знам има шанс коремчето да се подобри тогава

Не мисля че много ще ми липсва да я гледам как се мъчи по цял ден, двто вика КРР

Първите 3-4 месеца като цяло са най-трудни, така че първа фаза кажи речи сте я минали. Не се знае после какво ще излезе. Нашето след 3тия месец грубо все едно го смениха с далеч по-кротко бебе. Мога да ти препоръчам едно сиропче Gripe Water - на нас много ни помогна. Билково е и освобождава стомаха от газове без симетикон, който понякога дразни червата и води до запек. Капвахме й вечер преди лягане и заспиваше като къпана.

Не бих говорила така категорично.

При нас безсънните нощи зачестиха в периода за зъбите, който никак не беше кратък, за разлика от коликите, има няма 4 месеца...

Да. Малко е субективно.

Според мен много зависи от бебето и от типа работа. При по- спокойни бебета и гъвкаво работно време е възможно, но пак си е доста натоварено. Аз лично успявах да свърша нещо само когато бебето спи.