Здравейте , наскоро смених дългогодишната си работа , на която бях 5 г.поради влошаване на обстановката откъм натоварване , системно оставане поне по час отгоре след работно време , и интриги в колектива,което ми се отразяваше и здравословно. Работя в счероводния бранш . От месец съм на нова работа пак в кантора , където бях ходила два пробни дни преди това с екипа и ми допаднаха . Но в момента изпитвам тревоги относно адаптирането в екипа и начина на работа . Някои дни буквално изпитвам тревоги как и дали въобще ще се справя и ти си казвам ,че мога ту на моменти се предавам и после ми се плаче в малките улички .
Много работа
- Публикувана: 7 ян. 2026, 21:14 ч.
- Последно мнение: 21 март 2026, 18:36 ч.
# 180
19 март 2026, 11:32 ч.
Виж целия пост
Донякъде те разбирам, аз повече от няколко месеца съм на нова работа и си работя по специалността, но точно тази част ми е нова и още уча много неща. Всяка сутрин се събуждам с адско напрежение как ще мине деня, нещо дали не съм объркала предния ден, направо сърцето ми ще се пръсне първия половин-един час, първо да не закъснея, после да започне работния процес. Не знам колко ще издържа, има много адреналин при мен, занимавам се с медицина ( на практика, не с административни дейности). Работата ми е много като обем, като отговорност. Все още не всички ме приемат добре, но вече няколко месеца по-късно мога да кажа, че нещата се изглаждат, аз започвам да отстоявам позициите си и виждам положителен резултат, виждам и подкрепата и одобрението на висшестоящите. Там ми е била грешката, бях мила и добра, съгласявах се с всичко и търпях. Сега не си мълча в ъгъла, не мога да понасям настроенията на всички. Все още доста хора ме избягват, причината ми е ясна вече. Напук на всичко, влизам сутрин с усмивка, държа се с внимание и уважение към всички, нямам близки и не се стремя към това. Приятели си имам навън. За мен е важно да си върша добре работата и да си тръгвам удоволетворена в края на деня. Така става, но не знам защо сутрин като си отворя очите пак се чувствам във въртележката на стреса. Ей това трябва да преодолея -сутрешната тревожност, иначе ще се сгромолясам някъде.
# 181
19 март 2026, 12:39 ч.
По отношение на приятелите в офиса карам на общи теми , но малкото които имам извън офиса с тях сме се отдалечили .Кой би искал да слуша проблемите на една самотница като има не малко свои ?
Виж целия пост
# 182
19 март 2026, 12:46 ч.
Ще наблягаш на позитивните неща, не на проблемите. И ние си говорим общи приказки на работа, но като си говориш и времето минава по-бързо и се разтоварваш. И по-лесно се работи. И към чистачката се обръщах с ,,колежке", докато и запомня името. Бъди учтива с всички и няма да имаш проблем и ще ти помагат, ако запецнеш някъде.
Виж целия пост
# 183
19 март 2026, 12:53 ч.
Абсолютно подкрепям Буболина, общи приказки, малко усмивки и закачки в рамките на добрия тон. Аз все още вярвам в силата на доброта отношение и възпитание към всички. Много неща ще чуеш и видиш, пази ги за себе си. Пред мен се правят вече убийствени коментари, правя се, че не ги слушам или си излизам от стаята, не искам да знам и не ме интересуват тъпотии.
Виж целия пост
# 184
19 март 2026, 12:57 ч.
Но по отношение малкото приятели ,които имам извън офиса те се отдалечиха последно време.
Виж целия пост
Абсолютно подкрепям Буболина, общи приказки, малко усмивки и закачки в рамките на добрия тон. Аз все още вярвам в силата на доброта отношение и възпитание към всички. Много неща ще чуеш и видиш, пази ги за себе си. Пред мен се правят вече убийствени коментари, правя се, че не ги слушам или си излизам от стаята, не искам да знам и не ме интересуват тъпотии.
# 185
19 март 2026, 13:19 ч.
Когато хората ходят на работа, имат семейни ангажименти към деца или възрастни родители, не им остава много свободно време, затова събиранията стават само по поводи, не е отдалечаване, а липса на време. Ако колежките ти са на твоята възраст, може да излизаш и с тях. Ние сме три, двете са под 30 години, не семейни, без ангажименти, почти всеки ден ходят след работа на кафе или някакви мероприятия.
Виж целия пост
# 186
19 март 2026, 16:34 ч.
Матрикс на теб ти идва в повече стреса от новата работа, плюс факта, че се чувстваш нещастна в личен план. Старай се да си почиваш в събота и неделя, да правиш нещо, което ти е приятно и ще го чакаш с нетърпение през седмицата, така ще си по заредена с енергия в понеделник и няма да се разтройваш толкова от дреболии. Мога да ти кажа, че би могло да бъде и по-зле при нова работа - наложи се да го направя на 50, работата беше коренно различна от това, което бях правила до момента. Налагаше се да уча страшно много нови неща, а в комбинация с това имах ужасен срив в имунитета, тъкмо оздравея от едно нещо и се разболявах от друго. Отделно имах големи проблеми с дъщеря ми, отказваше да ходи на училище, тъй като не можеше да приеме, че работя вече в друг град и подобни. Оцелях благодарение на факта, че имам готини колеги и ми дадоха достатъчно време да се науча, но горе-долу по-уверена се почувствах пак след осем месеца. Но и аз се старая поне единия от двата почивни дни да правя нещо приятно за мен. Проблем ми е липсата на време, за да изляза с приятелка, дъщеря ми има голяма емоциална нужда от моята подкрепа и не мога да я отрежа. Така, че тези омъжени приятелки, които нямат време за теб, може да се чувстват също толкова нещастни от това.
Виж целия пост
# 187
19 март 2026, 17:02 ч.
Матрикс, излязла си яко от зоната си на комфорт, дай си време. Наистина. Изглеждаш мила и интелигентна дама, ще се справиш, чу ли? Вярвай си повече, все пак на интервюто теб са избрали от много канидидати, значи си по-добра от тях и твоият работодател те е избрал, защото е разбрал, че ще се справиш.
Нещастието в личен план ... що не се запишеш на народни танци или генерално на танци? Това ще ти помогне, защото:
1. Интензивната физическа активност лекува стреса. В много стресов за мен период ходех на народни танци, освен че не разбрах кога свалих 30 кила, ами и се чувствах една лека, буквално нищо не можеше да ме разтърси. Уви, кръста ми не позволява повече да го практикувам това.
2. Там можеш да се запознаеш с нови хора, а защо не да си намериш и половин. Понеже съветът е масов към мъже, бяхме 3 жени в почти мъжка група и беше много забавно. Но например, някои школи организират участия за по няколко дни в различни фестивали на народното творчество - Хърватска, Испания, Турция. Да, плащаш си го, но отново е начин да срещнеш нови хора и защо не приятели/лки и половин. Между другото, след един такъв фестивал, моя колежка среща половин и се омъжи.
Млада и умна жена си, недей мисли пораженчески - ще се справиш. Ако мислиш, че ти помага - пиши ни да ни разкзваш как върви и да ни се хвалиш от време на време с постиженията си
Виж целия пост
Нещастието в личен план ... що не се запишеш на народни танци или генерално на танци? Това ще ти помогне, защото:
1. Интензивната физическа активност лекува стреса. В много стресов за мен период ходех на народни танци, освен че не разбрах кога свалих 30 кила, ами и се чувствах една лека, буквално нищо не можеше да ме разтърси. Уви, кръста ми не позволява повече да го практикувам това.
2. Там можеш да се запознаеш с нови хора, а защо не да си намериш и половин. Понеже съветът е масов към мъже, бяхме 3 жени в почти мъжка група и беше много забавно. Но например, някои школи организират участия за по няколко дни в различни фестивали на народното творчество - Хърватска, Испания, Турция. Да, плащаш си го, но отново е начин да срещнеш нови хора и защо не приятели/лки и половин. Между другото, след един такъв фестивал, моя колежка среща половин и се омъжи.
Млада и умна жена си, недей мисли пораженчески - ще се справиш. Ако мислиш, че ти помага - пиши ни да ни разкзваш как върви и да ни се хвалиш от време на време с постиженията си
# 188
19 март 2026, 18:30 ч.
Едната приятелка ,която имам е в друг град и с две малки деца разбираемо зшаор се виждаме един път на няколко години , с другата преди няколко години се виждахме по -често ,но напоследък се виждаме или един път месечно или веднъж на няколко месеца , като преди повече тя ме търсеше сега обратното и рядко напомня за себе си .Тя не е омъжена няма още деца ,но живее с партньора си .С друга позната пробвахме миналата година да се виждаме изкарахме си добре два пъти на кръчма и до там .По едно време си възобновихме отношенията с една съученичка , с която бяхме скарани ама до степен да се виждаме един-два пъти годишно , но и нея в това отношение сме в различни коловози тя самотна майка с малко дете близките и и помагат и работи на две места , за да му осигури добър живот .А най -добрият ми приятел от първи клас , който може би има някакви чувства към мен уви е много зависим от алкохола и вече не мога да го позная.По едно време като ми даваха да си ползвам отпуските в старата фирма ходех и сама на почивки ама някак ми ставаше тъжно ,че съм сама гледайки двойките и семействата с дечица .
Виж целия пост
# 189
19 март 2026, 19:03 ч.
Това, а не работата те потиска. Честно казано нямам рецепта за изход. Хората с отдалечаване от ученическата/студентската възраст се капсуловат в микросвета си.
Някакви активности - физически и в Интернет евентуално могат да те срещнат с подходяща компания.
Виж целия пост
Едната приятелка ,която имам е в друг град и с две малки деца разбираемо зшаор се виждаме един път на няколко години , с другата преди няколко години се виждахме по -често ,но напоследък се виждаме или един път месечно или веднъж на няколко месеца , като преди повече тя ме търсеше сега обратното и рядко напомня за себе си .Тя не е омъжена няма още деца ,но живее с партньора си .С друга позната пробвахме миналата година да се виждаме изкарахме си добре два пъти на кръчма и до там .По едно време си възобновихме отношенията с една съученичка , с която бяхме скарани ама до степен да се виждаме един-два пъти годишно , но и нея в това отношение сме в различни коловози тя самотна майка с малко дете близките и и помагат и работи на две места , за да му осигури добър живот .А най -добрият ми приятел от първи клас , който може би има някакви чувства към мен уви е много зависим от алкохола и вече не мога да го позная.По едно време като ми даваха да си ползвам отпуските в старата фирма ходех и сама на почивки ама някак ми ставаше тъжно ,че съм сама гледайки двойките и семействата с дечица .
Някакви активности - физически и в Интернет евентуално могат да те срещнат с подходяща компания.
# 190
19 март 2026, 19:05 ч.
Това, а не работата те потиска. Честно казано нямам рецепта за изход. Хората с отдалечаване от ученическата/студентската възраст се капсуловат в микросвета си.
Някакви активности - физически и в Интернет евентуално могат да те срещнат с подходяща компания.
С човек до мен и компания е някак по -леко.А и хората сами те избягват като видят ,че само за работа говориш .
Виж целия пост
Едната приятелка ,която имам е в друг град и с две малки деца разбираемо зшаор се виждаме един път на няколко години , с другата преди няколко години се виждахме по -често ,но напоследък се виждаме или един път месечно или веднъж на няколко месеца , като преди повече тя ме търсеше сега обратното и рядко напомня за себе си .Тя не е омъжена няма още деца ,но живее с партньора си .С друга позната пробвахме миналата година да се виждаме изкарахме си добре два пъти на кръчма и до там .По едно време си възобновихме отношенията с една съученичка , с която бяхме скарани ама до степен да се виждаме един-два пъти годишно , но и нея в това отношение сме в различни коловози тя самотна майка с малко дете близките и и помагат и работи на две места , за да му осигури добър живот .А най -добрият ми приятел от първи клас , който може би има някакви чувства към мен уви е много зависим от алкохола и вече не мога да го позная.По едно време като ми даваха да си ползвам отпуските в старата фирма ходех и сама на почивки ама някак ми ставаше тъжно ,че съм сама гледайки двойките и семействата с дечица .
Някакви активности - физически и в Интернет евентуално могат да те срещнат с подходяща компания.
# 191
19 март 2026, 22:13 ч.
А, има и обратният момент- да те избягват, защото не искаш да говориш за тривиални неща 
Виж целия пост
# 192
19 март 2026, 22:32 ч.
Трябва да ограничиш мрънкането и издребняването. Хората точно това избягват.
Виж целия пост
# 193
21 март 2026, 15:18 ч.
Другото ми притеснение е като ходв на ортодонтски прегледи а скоро предстои да имам такъв как ще се приеме тъй като съм нова , въпреки че на гледам на едната колежка шефката я пусна по-рано да иде на зъболекар , а друга отсъства по половин ден да води на ветеринар кучетата си .
Виж целия пост
# 194
21 март 2026, 15:21 ч.
Изобщо не се притеснявай, става дума за здраве.
Виж целия пост
Другото ми притеснение е като ходв на ортодонтски прегледи а скоро предстои да имам такъв как ще се приеме тъй като съм нова , въпреки че на гледам на едната колежка шефката я пусна по-рано да иде на зъболекар , а друга отсъства по половин ден да води на ветеринар кучетата си .
Препоръчани теми