Много работа

Не съм, но до голяма степен зависим един от друг. При проблем може да го отнесем както персонално, така и заедно, зависи от ситуацията. Опитвам се да спестя евентуални неприятности, затова си позволявам да се държа така. Не давам непоискани съвети, гледам да съм по-позитивна. Да кажем, че мога само да му бъда в плюс, стига да не си превишавам правомощията. Не съм зле настроена.

Здравейте , наскоро смених дългогодишната си работа , на която бях 5 г.поради влошаване на обстановката откъм натоварване , системно оставане поне по час отгоре след работно време , и интриги в колектива,което ми се отразяваше и здравословно. Работя в счероводния бранш . От месец   съм на нова работа пак в кантора  , където бях ходила два пробни дни преди това с екипа и ми допаднаха .  Но в момента изпитвам тревоги относно адаптирането в екипа и начина на работа . Някои дни буквално изпитвам тревоги как и дали въобще ще се справя и ти си казвам ,че мога ту на моменти се предавам и после ми се плаче в малките улички .

Ако си в счетоводна кантора ще се справиш, още повече, че 5 години си го работила. Приключванията са по-трудоемки, но за тях си имат човек.

Никога не съм го правила в старата фирма а тук излизам от зоната на комфорта.Отделно се надявам да ми реагират дорбе за медицински неща , тъй като съм и в ортодонтско лечение и ходв на прегледи през 3 месеца.

Какво си правила?

Дай си време, Матрикс, прекалено е рано за всякакви изводи. Стискам палци скоро да се успокоиш и колегите да са свестни. Когато започвах сегашната си работа ми трябваха шест месеца, за да се почувствам поне малко уверена какво правя.

Осчетоводяване в бонус с ТРЗ .В старата фирма шефката си правеше годишното ,подаваше ДДС ,тук дръпнах в това  отношение ,но доста неща ме плашат .Колегите са свестни иначе .

Едва ли някой ще те остави да се издъниш, щом са свестни. Казвай им кое ти е трудно и те притеснява, сигурна съм, че ще ти помогнат. В общ интерес е, в крайна сметка, работата да върви.

Ще свикнеш, не се притеснявай, отпусни се. Може и да бъркаш в началото, но всеки бърка. Бъди откровена, питай каквото не ти е ясно. Всеки някога е започнал от някъде, никой не се е родил научен. И не плачи
Успех!

Не се плаши. На страха очите са големи.
Върши си работата спокойно и систематично и всичко ще мине добре.
Имаш ли приятели и хора, с които да можеш да седнеш  и да разговаряш на какви да е теми ?

Матрикс нормално е след като 5 години си била на едно и също място да те хване страх.
Щом в новият ти колектив си приета добре просто се отпусни и си дай шанс.
Пет години на едно и също място първо, че е добре за теб и автобиографията ти. Шефовете ти със сигурност са го взели предвид и за това са те наели.
Всичко ще бъде наред!

Последно време усещам едно отдалечаване с малкото приятели ,които имам. С една приятелка се виждахме по-често сега се виждаме един път месечно а понякога и по-рядко .Друга пък има две деца и с нея още по-рядко се виждаме , тъй като аз все още уви не съм изпитала тази радост и е малко трудно да поддържаме разговор като сме в различни коловози отделено тя преди живееше в София ,но покрай Ковид се върна в родния си град , защото там има кой да и помага с децата .
Успокоявам се понякога с това как мой бивш колега от старата фирма се махна през 2024 г.малко преди да направи 2 години ,след това опита в друга кантора ,но си тръгна след 2-3 месеца ,защото мястото не му падна , опита в още една и там засега е добре и скоро ще направи 2 години там .

Върши си работата . Каквото и да стане не е в теб вината. Не търси вина в себе си.
Опитай според мен да идеш на някой coach или на терапевт или иди в някоя група по интереси - майнdфулнес , йога или каквото и да е там ... за да имаш подкрепа и да можеш да приказваш с хора. Ако нямаш приятелки. Много е важно според мен освен разни форуми и пр. да имаш и други контакти. Освен работа да имаш и интереси и други контакти . Записвай се уикендите на кратки екскурзии, намери група по интереси, ходете на театър, на туризъм. Много е важно според мен това.
Успех.

Аз приятелки не бих търсила в работата.

Матрикс, ще се справиш. Нормално е това да си стресирана, объркана и да се чувстваш все още в небрано лозе. За 5 години малко или много си се "институциолизирала" със старата фирма, начина на работа и изобщо порядките там. Това неспокойство идва от това, че си напуснала зоната си на комфорт и от там - тази тревожност, която те залива. Обаче имам няколко добри новини за теб: 1. Когато човек излезе от зоната си на комфорт, обикновено учи много нови неща и напредва по-бързо. 2. Да те приема екипа и да е готов да те приеме е златен шанс. 3. Никой не се е родил научен и в 99% от случаите хората оценяват желанието и старанието да научиш нещо ново и да се впишеш в новата среда. Организационната психология казва, че около 6 месеца са нужни на човек да преодолее стреса и да се адаптира, а тевожността идва от това, че смяната на работно място е третото по ниво на стрес в живота на човек (след загуба и мед. диагноза).
Дай си време. Няма да стане веднага, особено ако си по-затворен човек.

Колкото до приятелките и разминатите коловози - това е напълно нормално! Както на теб не би ти се слушало нон стоп за памперси, пюрета и градински сопол, така и на приятелката ти едва ли ѝ се слуша кой как те погледнал и какво казал и рекъл. Просто се разминавате. Освен това, когато се появат деца в живота на една жена, приоритетите рязко се сменят и приятелките остават на малко по-заден план. Това не означава, че приятелката ти държи на теб по-малко, а че просто няма физическото време, което да ти отдели. Като поотраснат децата, ще е по-друго, но с малки деца човек е в матрица и наистина няма време за нищо, освен да се занимава с тях.

Като обобщение - дай си време да свикнеш. И не търси под вола теле, никъде не е само цветя и рози, навсякъде има дразнители и дразнения, важното е да не им се връзваш. И да, след година, ако се върнеш да си прочетеш постовете, ще си се чудиш на акъла

Дай Боже по отношение говоренето за памперси иска ми се да ми се случи някой ден , но нямам подходящ човек в момента с бившия това беше еднага причима да се разделим намекваше ,че децата са финансово бреме и беше момчето на мама,след това хвана 10 г.по възрастна от него жена с две пораснали деца .