Какво пазим и на кого го оставяме - döstädning и не само

  • 9 667
  • 182
# 135
Има тема за минимализнма .
А за вещите, които оставяме - аз не бих си заела дните от живота да мисля какво би му изнасяло на друг след мен. Аз бих се ориентирала какво ми трябва на мен в момента и на какво се радвам. Също и какво на мен ми пречи.
И едно противоречие виждам тук - как да не харчим твърде много за нови неща, но как да не ползваме стари неща. Аз лично нямам проблеми да ползвам нещо старо, особено ако ми хареса, и да не купя нещо ново.
Т.че - да не разгледам какво мога да ползвам ? Предпочитам да имам тази възможност.
Виж целия пост
# 136
Аз горе-долу съм на твоето мнение. Този живот трябва да го живея и да ми е комфортно. Ако искам нови къси панталонки за плажа и подходящи сандали за тях и мога да си ги позволя, ще си ги позволя.
Друг е въпросът, ако се лиша от ваканция на плаж заради продукти и аксесоари, които съм купувала, купувала и накрая вместо за 5 дни, ще отида за 2 с всичкия този багаж, който ще влача натам.
Виж целия пост
# 137
Темата не е за минимализъм Simple Smile А за това, че има хора, които не могат да се разделят с вещи, които са им непотребни по различни причини. И с тези вещи някой друг трябва да се разправя след години.
Въпросът не е дали ще си купя нови къси панталонки и сандали (Esmee, само ползвам примера), а дали ще си пазя всички панталонки, защото някой ден може пак да искам да ги обуя, някой ден ще ги занеса на шивач да им оправи ципа, някой ден може да ми потрябва парче дънков плат, някой ден може дъщеря ми да ги иска като винтидж и къде точно слагаме границата между реалистичните ни виждания за бъдещето и навикът да не се изхвърля, защото може да потрябва.

Между другото миналия месец ми потрябва продълговата чиния. Такава не притежавам, мама има и взех от нея. От както съм се изнесла преди 7 години ми трябва за първи път, докато съм живяла там не ми е трябвала. Хипотетично при такава честота на използване има ли смисъл "някой ден" да я запазя. Или пък да си купя, ако реша да правя по-често това, за което ми трябваше и в някакъв момент да имам две Simple Smile Какво съотношение цена към честота на ползване е оправдано?

Ся... Можех и от познат да взема, разбира се Simple Smile  Може да се счупи, може да станат още 1000 неща, колко точно замърсявам природата ако изхвърлям (да речем, че изхвърлям буквално, не давам да се ползва от друг) по една чиния на 7 години и т.н. Нека не се впускаме в подобни издребнявания.
Виж целия пост
# 138
Темата не е за минимализъм Simple Smile А за това, че има хора, които не могат да се разделят с вещи, които са им непотребни по различни причини. И с тези вещи някой друг трябва да се разправя след години.
...

Е уау! То да вземем да се замопогребваме та да не занимаваме някой случайно.

И всичко нататък си е баш за темата минимализъм, защото там се питат да си купят ли къси пантаконки или не и ако не то защо не.
Темата може да ползва ново понятие, но съдържанието и дискусията си е за минимализма и такава тема вече има.

Ако ще водиш темата според понятието , което си въвела - давай според смъртта, а не според следващия ни ден и лято и плаж .


също

... границата между реалистичните ни виждания за бъдещето и навикът да не се изхвърля, защото може да потрябва.
...
 Какво съотношение цена към честота на ползване е оправдано?
...

колко точно замърсявам природата ако изхвърлям (да речем, че изхвърлям буквално, не давам да се ползва от друг) 

са все въпроси отнесено до един бъдещ ден на един жив човек.

Готино е обаче че си дочула ново понятие .   
Виж целия пост
# 139
Ок, наричай ги еднакви.
Виж целия пост
# 140
Мен ми се струва егоистично някой да ми държи сметка аз какво трупам или не в собствената си къща и как ще му я оставя. Като си направи някой своя къща, ако иска и на гол под да спи. Не стига, че един ден ще я наследи, ами и претенции да не се мръдне да почисти. Ако пък не иска да я наследи, винаги има вариант за отказ от наследство и да не се занимава.
Сега, уточнявам, че не говоря за случаи с hoarding syndrom, а за съвсем нормално събиране на вещи в рамките на един живот.
Виж целия пост
# 141
Аз разлика между понятията правя най-вече в аспекта какво не желая да видят близките ми, когато умра един ден. В моя случай, това налага регулярно унищожаване на тефтери, стари снимки с бивши партньори, захабени дрехи, козметични и кухненски принадлежности. Извън тези чисто битови вещи, гледам да не държа и морално остаряла техника, която не се използва - стар касетофон, компактдискове с музика или информация, която вече не ми трябва... В момента не мога да се сетя за други примери, но идеята ми е, че надали наследниците ми са приритали за моите употребявани вещи, но пък не искам да се изриват и цели контейнери с неща, които дори аз определям като боклуци.
Виж целия пост
# 142
Аз ако ще наследя имот, ще си дам зор да разчистя и няма и да гъкна. Ако на някого не му се занимава с изхвърляне срещу имот и се отказва - насреща съм.
Виж целия пост
# 143
Учудена съм колко много хора не са успели да схванат идеята.
Да не товарим близките си след като си отидем.
Предполагам, имате живи родители и не сте разчиствали след смъртта им.
Много е болезнено да разчистваш след смъртта на родителите си. Сърце не ти дава да изхвърлиш нищо, защото е тяхно. И много по-лесно би било, ако самите те са се погрижили за това, преди да си отидат. За съжаление, ние българите в по-голямата си част сме Плюшкиновци и трупаме, трупаме, трупаме...
Виж целия пост
# 144
Аз чудесно я схванах. Има отказ от наследство, ако се чувстват натоварени. Живея собствения си живот, старая се да осигуря някаква сигурност на потомката. Ако се чувства натоварена да поразчисти малко, проблемът не е в мен. Още малко и погребение да си самоорганизираме,  за да не ги товарим.
Виж целия пост
# 145
Не става въпрос за "малко поразчистване", явно не сте се сблъсквали с голям обем от непотребни вещи.
Виж целия пост
# 146
Не съм сигурна колко е българска черта трупането. Миналата година попаднах на уличен базар във Виена на огромна площ стари вещи (разкошни, някои от тях), сервизи, картини, свещници и какво ли не. В Германия има същите базари, а в групите за порцелан и стари вещи във ФБ, има много повече немски и английски стоки, запазени от миналия век, отколкото български.

Отделно, претрупаните щандове на магазини за "боклучета", дребни "задължителни" материални "изрази на благодарност" към гостите на сватба, детски рожден ден, абитуриентски бал и тн, също не са българска приумица.

Преди да се изхвърля, е моментът на придобиването. Към днешна дата стремежът към придобиване е понякога е в ужасяващи размери и то не предимно от млади хора, във всеки случай под средната възраст.

Самите стандарти за "необходимото" в материален план са твърде изкривени и оттам идва сериозният въпрос "какво оставяме".
Виж целия пост
# 147
И чужди вещи, и собствени, ако става въпрос за обеми от непотребни вещи е трудно, дълго и затормозяващо. Каквито и боклуци да изриваш и изнасяш, не е приятно занимание.
Да, вещите на близките ни са свързани със спомени и си имат своя заряд. По-лесно ще изхвърля своя рокля, отколкото роклята на майка ми.
Не за всеки е така. Има хора, които затварят очи, взимат черните чували и даже ръкавици слагат, за да се справят чисто, просто и бързо.
Аз не съм такава. Една приятелка ми казва: искаш ли да  дойда и за 3-4 часа да свърша тази работа? Тя така правела у тях. Нещо, което не е докосвала 3 месеца, отива в кофата. Не търпи боклуци. Чете книга и я подарява. Ако няма на кого, я оставя на спирката, на пейката, за да си намери новия собственик. В работата ги носи. Като събере 5 книги на бюрото си, хората сами започвали да я питат дали може да ги вземат и да ги четат.
Аз пазя нещо. То ми е от тебе! Ти ми го купи, защото знаеше, че го искам!.... дрън-дрън-оправдания, обяснения и извинения защо обичам прочетена книга.
Виж целия пост
# 148
Учудена съм колко много хора не са успели да схванат идеята.
Да не товарим близките си след като си отидем.
Предполагам, имате живи родители и не сте разчиствали след смъртта им.
Много е болезнено да разчистваш след смъртта на родителите си. Сърце не ти дава да изхвърлиш нищо, защото е тяхно. И много по-лесно би било, ако самите те са се погрижили за това, преди да си отидат. За съжаление, ние българите в по-голямата си част сме Плюшкиновци и трупаме, трупаме, трупаме...
Ами, не.
Разчиствала съм след баби и дядовци.
И не, проблемът „Сърце не ти дава да изхвърлиш“ е проблем на наследника- ние не сме имали такъв.
Кой за какво ще се погрижи приживе, дефакто няма значение, защото после останалите живи пак ще намерят твърде много„ важни и незаменими“ вещи.
Виж целия пост
# 149
Ако толкова съм вцепила майка си, че приживе да си опразва апартамента зер да не се моря и тъгувам аз, значи не съм добра  дъщеря.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия