Крекери и ВМ ли са единствените опции да яде човек?

Жената, за която се тревожа е толкова депресирана, апатична, безволева и ми сподели, че нищо не ѝ се прави, нищо не ѝ се готви, нищо не ѝ се яде и затова го кара само на крекери и някакви бисквитки, защото така ѝ е най-лесно.
От досегашните ѝ посещения по лекари явно няма добър резултата и затова няма и желание повече да се занимава.
От там - отпадналост, безсъние, нови пикове на кортизол. Освен да се обикалят лекари, човек трябва да си изгради представа за механизма на заболяването си и сам да отстрани първопричините. Защото хапчетата са само патерици. И никой лекар няма да си губи времето да ви обяснява подробно, защото просто не разполага с такова в рамките на един преглед.
ПП Трябва да изплашите здраво приятелката ви с някакъв ефект от поведението й, който би бил съществен за нея. Дали, че ще падне на ръцете на дъщеря си, дали че ще се инвалидизира, дали че ще се разболее тежко. Нещо, което би я уплашило и накарало да излезе от апатията. Или пък нещо хубаво, което да направи за дъщеря си, внуците или някой близък. Психолога може и да помогне. Но аз много не вярвам в тях. Важното е да поиска да промени течението и най-важното - да не разчита, че който и да е лекар ще й каже как или ще й предпише вълшебно хапче.
Аз съм от 12-15 години с Хашимото, от поне 5 с ИР и от 3 с диабет 2, вследствие първите две. Чела съм, правила съм разни наченки на режими. Разбирах, че не съм добре, надебелях до степен да не мога да дишам като се наведа, но не предприема нищо. Докато края на март тази година не ми излязоха резултатите от профилактичните прегледи, като ги разтълкувах с компютъра записах час на ендокринолог и от тогава - четене, режим, хапчета, режим, режим, режим. Шест месеца по-късно съм все така ентусиазирана от постигнатите резултати.
Цел трябва да дадете на вашата позната. Цел и смисъл да живее добър и качествен живот. Тя сигурно го разбира това, но се е пуснала по течението, както аз толкова години. Най-малкото ако я кара така може да не умре бързо, а да се инвалидизира и да висне на ръцете на близките си. (извинявам се за натурализма, но това си е истината). Основното (и най-трудно) е да поиска промяна.
[/quote]
Благодаря.
Това за кортизола , стреса, безсънието и връзката с инсулина ми беше полезно да го науча. И за целта и смисъла сте права, знам го , но няма как да ѝ кажа , че ако не се вземе в ръце ще остане на ръцете на дъщеря си, която е с 5 годишно дете и бебе на 2 месеца.
Ако съм много деликатна, няма да ме разбере, а пък ако не съм / което не си го представям/, ще я засегна дълбоко.
Взех решение да се срещна с дъщеря ѝ, на нея ще ѝ обясня без деликатности, дано тя се пребори.
П.П. И аз съм с хашимото от поне 30г. Пия си еутирокса, витамините / ДЗ , В12 и магнезий/, елиминирах стреса и от няколко години съм с нормално тегло и в супер кондиция.
Май добавките ми помагат толкова, колкото и лекарството, и съжалявам, че едва преди няколко години се разрових сериозно и разбрах, какво са пропуснали да ми кажат ендокринолозите.