Пазарът на недвижими имоти в БЪЛГАРИЯ, какво се случва реално-тема 95
- Публикувана: 15 ян. 2026, 09:09 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2026, 11:28 ч.
# 510
10 фев. 2026, 10:50 ч.
Не знам дали има или няма недостиг на жилища и дали има нужда от данък врътнат ключ. Знам само че тук се говори за много хора с нужди, които изкупуват апартаментите на чертеж и предлагане нямало. Това се решава или с демотивиращи практики или с увеличаване на предлагането или и двете.
За панелките от бай тошово време има два варианта - бутане или вечно грозна гледка. Което и да е, ще живееш в ново блокче, сгушено между две панелки вовеки. Ще поискаш ремонт на инфраструктура около теб, ще кажат, не може, първо трябва да бутнем панелките и построим ново. Цял живот в ремонти и строежи ще мине. Така е на люкса.
Виж целия пост
За панелките от бай тошово време има два варианта - бутане или вечно грозна гледка. Което и да е, ще живееш в ново блокче, сгушено между две панелки вовеки. Ще поискаш ремонт на инфраструктура около теб, ще кажат, не може, първо трябва да бутнем панелките и построим ново. Цял живот в ремонти и строежи ще мине. Така е на люкса.
# 511
10 фев. 2026, 11:11 ч.
Никой не кара никого насила да живее в панелка или между панелки, или без улици и т.н. Всичко е избор.
Виж целия пост
# 512
10 фев. 2026, 11:42 ч.
В никакъв случай никой не съветва подобно нещо.
Напротив, отговаря се на въпрос. Питате- става ли и как става, получавате просто отговор на ВАШИЯ въпрос.
Дали е справедливо вие да стоите с якета и да си въвеждате рестрикции в храната, докато други ваши връстници се ширят в собствени жилища, ходят на почивки, ресторанти, концерти и носят елегантни дрехи, децата им са в частни градини и училища и прочее реквизити на един по-качествен живот, не, не е справедливо.
Животът не е справедлив, хората не са равни и ако искате да се качите нагоре в стълбицата на материалното благополучие, ще трябва да извършите действие в тази посока, които ще ви извадят от зоната ви на комфорт и ще трябва да си наложите рестрикции, които не е задължително да ви доведат до този резултат, също така, напълно е възможно да си останете на същото ниво и с рестрикциите. Уви.
Виж целия пост
Въпросът не е дали 1500 евро е ниска или висока заплата (средна е, статистически погледнато вече бе установено). Въпросът е нормално ли двама специалисти със средни заплати и дете да бъдат съветвани да седят с якета вкъщи и да ядат по-малко от нужното, за да могат след 20 години да имат свои жилище.
В никакъв случай никой не съветва подобно нещо.
Напротив, отговаря се на въпрос. Питате- става ли и как става, получавате просто отговор на ВАШИЯ въпрос.
Дали е справедливо вие да стоите с якета и да си въвеждате рестрикции в храната, докато други ваши връстници се ширят в собствени жилища, ходят на почивки, ресторанти, концерти и носят елегантни дрехи, децата им са в частни градини и училища и прочее реквизити на един по-качествен живот, не, не е справедливо.
Животът не е справедлив, хората не са равни и ако искате да се качите нагоре в стълбицата на материалното благополучие, ще трябва да извършите действие в тази посока, които ще ви извадят от зоната ви на комфорт и ще трябва да си наложите рестрикции, които не е задължително да ви доведат до този резултат, също така, напълно е възможно да си останете на същото ниво и с рестрикциите. Уви.
# 513
10 фев. 2026, 11:43 ч.
Добре, трябвало да заминеш да береш ягоди, да работиш на 5 места (то хората и 1 трудно намират, ама айде), да си свръх надъхан и дано си и здрав, че иначе с тоя темп ще паднеш скоро.
А, ако си най-обикновен човек, който е учил нещо, работи го и успява да спести 100 лв. на месец, които заминават при някой счупен уред или болест?
Виж целия пост
А, ако си най-обикновен човек, който е учил нещо, работи го и успява да спести 100 лв. на месец, които заминават при някой счупен уред или болест?
# 514
10 фев. 2026, 11:44 ч.
Точно това е, че не става. Казвате, че младите не спестяват. Напротив, спестяваме. Но не е възможно/достатъчно за имот.
Има и друго, което пропускаме. Днес спестяваме не само за жилище, но и за други очаквани разходи и услуги, които не са на достъпни цени.
Предните поколения действително са изгледали по няколко деца доста по-рано от днешното. Адмирации за това.
Но днес имаме проблем: едво време платеното майчинство е било 3 години и е имало достъпни общински детски градини. Днес има зверски недостиг на места в общинските ясли и градини в София. Много хора не успяват да се класират и им се налага да плащат по 1000 лв. на месец за частна градина. От средната заплата. Хайде сега да сметнем отново как се изплаща кредит в такава конфигурация.
Наличието на няколко семейства в един имот дори виждам като плюс, защото все някой ще помогне при гледането на детето, след като майката се върне на работа (най-често сред 6-тия месец), но и това е огромна рядкост в наше време.
Виж целия пост
Има и друго, което пропускаме. Днес спестяваме не само за жилище, но и за други очаквани разходи и услуги, които не са на достъпни цени.
Предните поколения действително са изгледали по няколко деца доста по-рано от днешното. Адмирации за това.
Но днес имаме проблем: едво време платеното майчинство е било 3 години и е имало достъпни общински детски градини. Днес има зверски недостиг на места в общинските ясли и градини в София. Много хора не успяват да се класират и им се налага да плащат по 1000 лв. на месец за частна градина. От средната заплата. Хайде сега да сметнем отново как се изплаща кредит в такава конфигурация.
Наличието на няколко семейства в един имот дори виждам като плюс, защото все някой ще помогне при гледането на детето, след като майката се върне на работа (най-често сред 6-тия месец), но и това е огромна рядкост в наше време.
# 515
10 фев. 2026, 12:20 ч.
Ох, Chupacabrita,кога по-точно е било платеното майчинство 3 години? Моля те, посочи го. През социализма майката е имала 120 дни. Трябвало е работна ръка да се изпълни петилетката. Преди това са раждали на полето. Ако визираш третата година неплатен отпуск,и сега я има. Ако си спестил за нея и ако на работодателят ти не му писне от теб след 3-годишно отсъствие и пазене на мястото ти. Имаме най-дългото майчинство в Европа.
И извън София и Пловдив,детски градини бол. Иди в Перник и ще ти запишат детето от днес за утре. А защо не,нали имаш хоум офис,какъв е тоя напън за централен софийски район?
Интересно ми е да видя различни гледни точки, благодарна съм на всички във форума,че допринасят,благодарение на вас взех решения за имотите си,които подобриха благосъстоянието ми значително.
Обаче това мрънкане и негативизъм ми идва в повече,наистина.
Повечето от участниците в темата са успешни хора,вие ще наемете ли такъв служител,на който все някой друг му е виновен и има нереалистични очаквания? Аз не. Ако зависи от мен,ще му се платят колкото трябва заплати обезщетение и да си търси късмета другаде.
Виж целия пост
И извън София и Пловдив,детски градини бол. Иди в Перник и ще ти запишат детето от днес за утре. А защо не,нали имаш хоум офис,какъв е тоя напън за централен софийски район?
Интересно ми е да видя различни гледни точки, благодарна съм на всички във форума,че допринасят,благодарение на вас взех решения за имотите си,които подобриха благосъстоянието ми значително.
Обаче това мрънкане и негативизъм ми идва в повече,наистина.
Повечето от участниците в темата са успешни хора,вие ще наемете ли такъв служител,на който все някой друг му е виновен и има нереалистични очаквания? Аз не. Ако зависи от мен,ще му се платят колкото трябва заплати обезщетение и да си търси късмета другаде.
# 516
10 фев. 2026, 12:48 ч.
Коментарът ми не е личен. Говоря за всички участници на пазара. Нямам хоум офис и не „избирам“ къде да живея абстрактно.
Ако всички хора, които не могат да си позволят жилище в града, в който работят, се изнесат в Перник, София няма как да функционира. Театрите, библиотеките, университетите, общинските и държавните институции ще останат без кадри. Няма да има млади преподаватели, социални работници, администрация.
Ще останат рентиери, нискоквалифицирани услуги и студия за маникюр. Които явно се смятат за базова обществена потребност, щом се споменават постоянно.
Ясно е, че пазарът не е справедлив и не може да бъде. Въпросът е, че в дългосрочен план този модел не работи за никого. Или се разчита на логиката на понци схема: непрекъснато да идват нови хора, които да наемат все по-скъпи имоти. Докога?
И няма ли на последните, закупили повече от един имот с цел отдаване под наем, точно както в пирамидалните схеми, да им излезе доста солено, ако потенциалните им наематели (клиенти реално) избягат другаде?
Виж целия пост
Ако всички хора, които не могат да си позволят жилище в града, в който работят, се изнесат в Перник, София няма как да функционира. Театрите, библиотеките, университетите, общинските и държавните институции ще останат без кадри. Няма да има млади преподаватели, социални работници, администрация.
Ще останат рентиери, нискоквалифицирани услуги и студия за маникюр. Които явно се смятат за базова обществена потребност, щом се споменават постоянно.
Ясно е, че пазарът не е справедлив и не може да бъде. Въпросът е, че в дългосрочен план този модел не работи за никого. Или се разчита на логиката на понци схема: непрекъснато да идват нови хора, които да наемат все по-скъпи имоти. Докога?
И няма ли на последните, закупили повече от един имот с цел отдаване под наем, точно както в пирамидалните схеми, да им излезе доста солено, ако потенциалните им наематели (клиенти реално) избягат другаде?
# 517
10 фев. 2026, 12:55 ч.
Сминдух,
Съгласен съм с голяма част от написаното за нуждата от стратегия и умението човек да се продава, но не и с извода, че решението в конкретния случай е юридическият английски.
Реалността е проста: по-голямата част от сделките, казусите и ежедневната работа на юриста у нас са изцяло по българското законодателство. Казуси с международен елемент се възлагат на много ограничен кръг кантори и то не защото някой знае английски, а защото имат изградена репутация, екипи и специфична експертиза. Това не е масов пазар и не е реална цел за повечето вътрешни юристи.
Ако говорим за развитие и по-висока добавена стойност, много по-смислена посока е работа в холдингова или групова структура. Там нуждата не е от юридически английски, а от мислещ юрист, който разбира как функционират няколко дружества едновременно, как се подреждат вътрешните им отношения и как се управлява рискът.
Истинската стойност идва, когато можеш да работиш със свързаността между дружествата и да я използваш функционално, а не механично. Когато участваш в проекти и предлагаш решения как структурирането да не води до нежелана свързаност и последици. Когато мислиш за контрол, отговорности и вътрешни процеси, а не само за текстове на договори.
Юристът изпъква, когато излезе от ролята на чист изпълнител и започне да мисли като част от управлението. Когато познава бизнеса зад документите и разбира как едно юридическо решение влияе върху счетоводството, данъчната тежест, оперативната дейност и риска за групата като цяло.
Юрист, който предварително идентифицира проблеми, предлага алтернативни модели и аргументира защо едно решение е по-добро от друго, създава реална стойност. Също така, когато умее да стандартизира договори и процеси, да въвежда вътрешни правила и да оптимизира работата между дружествата, той става незаменим.
Виж целия пост
Съгласен съм с голяма част от написаното за нуждата от стратегия и умението човек да се продава, но не и с извода, че решението в конкретния случай е юридическият английски.
Реалността е проста: по-голямата част от сделките, казусите и ежедневната работа на юриста у нас са изцяло по българското законодателство. Казуси с международен елемент се възлагат на много ограничен кръг кантори и то не защото някой знае английски, а защото имат изградена репутация, екипи и специфична експертиза. Това не е масов пазар и не е реална цел за повечето вътрешни юристи.
Ако говорим за развитие и по-висока добавена стойност, много по-смислена посока е работа в холдингова или групова структура. Там нуждата не е от юридически английски, а от мислещ юрист, който разбира как функционират няколко дружества едновременно, как се подреждат вътрешните им отношения и как се управлява рискът.
Истинската стойност идва, когато можеш да работиш със свързаността между дружествата и да я използваш функционално, а не механично. Когато участваш в проекти и предлагаш решения как структурирането да не води до нежелана свързаност и последици. Когато мислиш за контрол, отговорности и вътрешни процеси, а не само за текстове на договори.
Юристът изпъква, когато излезе от ролята на чист изпълнител и започне да мисли като част от управлението. Когато познава бизнеса зад документите и разбира как едно юридическо решение влияе върху счетоводството, данъчната тежест, оперативната дейност и риска за групата като цяло.
Юрист, който предварително идентифицира проблеми, предлага алтернативни модели и аргументира защо едно решение е по-добро от друго, създава реална стойност. Също така, когато умее да стандартизира договори и процеси, да въвежда вътрешни правила и да оптимизира работата между дружествата, той става незаменим.
# 518
10 фев. 2026, 13:31 ч.
Глупости.
Освен в Перник, плюс околностите на Перник, изнесли са се във всички околни селца и градчета, чак до Горна Малина. Всичко, което е в радиус на 60 км от София вече се счита за градска зона.
Не берете грижа за София, Пловдив, Варна, Бургас и прочее, където има пари, работа и хубав живот, ще има и хора, които искат да го живеят, които имат ум, страст, енергия със заряд на атомна станция, мечти, които ще трансформират в планове и ще ги реализират.
Както и ще има и такива, които ще си намерят съмишленици за оплакване колко е зле, колко са бедни и колко е несправедливо всичко и така до края на света, ще въртят колелото като хамстер от заплата до заплата, все едно къде, защото и просперитета и бедността са въпрос на мислене и една и съща житейска програма.
Не се подвеждайте и от мненията на много от участниците в темата, които звучат по подобен начин, всъщност това са хора с много сериозен житейски успех и вече реализирани планове за материален фундамент, имоти, бизнес и активи от различен характер, които си чешат езиците в темата от години, като онези добре облечени господа от нашето детство, които се събираха в едни хубави ресторанти без съпругите да нищят политиката, икономиката, историята и световните събития, всъщност, ако се разходите и до днес в хубавите ресторанти, отново ще ги забележите да правят същото, просто го правят и в темата.
Виж целия пост
Освен в Перник, плюс околностите на Перник, изнесли са се във всички околни селца и градчета, чак до Горна Малина. Всичко, което е в радиус на 60 км от София вече се счита за градска зона.
Не берете грижа за София, Пловдив, Варна, Бургас и прочее, където има пари, работа и хубав живот, ще има и хора, които искат да го живеят, които имат ум, страст, енергия със заряд на атомна станция, мечти, които ще трансформират в планове и ще ги реализират.
Както и ще има и такива, които ще си намерят съмишленици за оплакване колко е зле, колко са бедни и колко е несправедливо всичко и така до края на света, ще въртят колелото като хамстер от заплата до заплата, все едно къде, защото и просперитета и бедността са въпрос на мислене и една и съща житейска програма.
Не се подвеждайте и от мненията на много от участниците в темата, които звучат по подобен начин, всъщност това са хора с много сериозен житейски успех и вече реализирани планове за материален фундамент, имоти, бизнес и активи от различен характер, които си чешат езиците в темата от години, като онези добре облечени господа от нашето детство, които се събираха в едни хубави ресторанти без съпругите да нищят политиката, икономиката, историята и световните събития, всъщност, ако се разходите и до днес в хубавите ресторанти, отново ще ги забележите да правят същото, просто го правят и в темата.
# 519
10 фев. 2026, 13:33 ч.
@юрист - гробището е пълно с незаменими хора, нали знаеш 😀 А светът си върви.
По принцип си написал хубави съвети, но те са относно как човек да стане незаменим, изключителен. А масата хора не могат да са изключителни.
Колко такива холдингови структури има в България и колко юристи им трябват? А колко хиляди юристи пускат университетите всяка година, и то отдавна не само ЮФ на СУ, ами и Пловдив, Търново, Благоевград, и колко още места?
Винаги масата хора ще са по средата на камбанката, кривата на нормалното разпределение. В опашките на кривата има малко хора и те едва ли имат нужда от съвети. А масата в средата няма как цялата да се измести към опашката, защото ще наруши закона за нормалното разпределение.
Та въпросът (по темата) е как масата да си позволи жилище, а не как човек да мине от масата към опашката на кривата.
Възможно ли е, не е ли, сложен въпрос - явно много хора мислят, че не е. Че масата ще си остане бедна и ще плаща наем на тия от опашката на кривата, които ще държат всички имоти. Само че това е рецепта за социални вълнения. Няма общество на света, в което масата да не почне да се бунтува, ако е поставена в положение да не може да си позволи дом и основни потребности. Изкара няколко десетилетия (най-много) пък я избере правителство комунисти, я направи революция и издига гилотини. Виждали сме го и в нашата история, и в световната. Сега пак ли ще го повтаряме? Хегел ненапразно е казал "Това, което научаваме от историята е, че нищо не научаваме от историята".
А има общества, където въпреки конкуренцията, присъща на капитализма, да успели да се устроят така, че средния човек (не говоря за мързеливите и маргиналните) може да си позволи нормален живот, дом и т.н. Особено 20ти век втората половина имаше много такива по света, сега са по-малко и според мен това не е на добре. А как ще завърши предстои да видим.
Виж целия пост
По принцип си написал хубави съвети, но те са относно как човек да стане незаменим, изключителен. А масата хора не могат да са изключителни.
Колко такива холдингови структури има в България и колко юристи им трябват? А колко хиляди юристи пускат университетите всяка година, и то отдавна не само ЮФ на СУ, ами и Пловдив, Търново, Благоевград, и колко още места?
Винаги масата хора ще са по средата на камбанката, кривата на нормалното разпределение. В опашките на кривата има малко хора и те едва ли имат нужда от съвети. А масата в средата няма как цялата да се измести към опашката, защото ще наруши закона за нормалното разпределение.
Та въпросът (по темата) е как масата да си позволи жилище, а не как човек да мине от масата към опашката на кривата.
Възможно ли е, не е ли, сложен въпрос - явно много хора мислят, че не е. Че масата ще си остане бедна и ще плаща наем на тия от опашката на кривата, които ще държат всички имоти. Само че това е рецепта за социални вълнения. Няма общество на света, в което масата да не почне да се бунтува, ако е поставена в положение да не може да си позволи дом и основни потребности. Изкара няколко десетилетия (най-много) пък я избере правителство комунисти, я направи революция и издига гилотини. Виждали сме го и в нашата история, и в световната. Сега пак ли ще го повтаряме? Хегел ненапразно е казал "Това, което научаваме от историята е, че нищо не научаваме от историята".
А има общества, където въпреки конкуренцията, присъща на капитализма, да успели да се устроят така, че средния човек (не говоря за мързеливите и маргиналните) може да си позволи нормален живот, дом и т.н. Особено 20ти век втората половина имаше много такива по света, сега са по-малко и според мен това не е на добре. А как ще завърши предстои да видим.
# 520
10 фев. 2026, 13:36 ч.
Съгласен съм напълно, но едно от изискванията да работиш в такава структура, тъй като в 90% от случаите имат майки в чужбина е да знаеш и работиш на английски. Не говорим, че юридическият английски е задтлжителен, но това е начин, по който някои хора, които не са учили на английски да се запознаят със специфичната терминология на английски.
Виж целия пост
# 521
10 фев. 2026, 13:58 ч.
Разминаването в разговора ни идва от това, че вие казвате: "Днес всеки може да вземе кредит за собствен имот." А аз казвам: "Всеки може да го вземе, наистина. Но ще успее ли да го изплати? И може ли да си позволи точно това решение в дългосрочен план?". Само времето ще покаже отговора. 10, 20 или 30 години, никой от тези периоди не е малък.
Да вземеш кредит, влагайки всичко което имаш за първа вноска, не е постижение. Постижение е да го изплатиш целия и имотът ти все още да ти носи някаква стойност (не непременно финансова, може и лична).
Виж целия пост
Да вземеш кредит, влагайки всичко което имаш за първа вноска, не е постижение. Постижение е да го изплатиш целия и имотът ти все още да ти носи някаква стойност (не непременно финансова, може и лична).
# 522
10 фев. 2026, 14:19 ч.
Виж целия пост
Ще напиша нещо по-дълго, но, това е, защото всъщност това е масово схващане, което не отговаря на реалността в големия български бизнес.
Първо, значителна част от големите холдинги в България, в енергетиката, зърнопроизводството, строителството, търговията и др., са с български капитал.
Дори когато собствеността формално е изнесена чрез холдингови или офшорни дружества, в огромен процент от случаите крайният собственик е български, а тези структури имат чисто данъчно-организационна функция. Те не участват в ежедневната дейност. Оперативните решения, договорите и управлението се случват тук и по българското право.
В тези компании не търсят юрист, който владее чужда терминология, а такъв, който познава в дълбочина Търговския закон, Закона за задълженията и договорите, ГПК, АПК и т.н, и знае как да защити бизнеса при реални местни рискове.
Второ, дори в структури с международен елемент ролята на вътрешния юрист не е да води кореспонденция с майката, а да бъде щит пред българските институции. На чуждестранния собственик не му е важно дали знаеш английски, а дали можеш да предотвратиш акт на КЗК, санкция от Инспекцията по труда, ревизия от НАП или неблагоприятно административно производство.
Международните договори, финансирания и сделки така или иначе се възлагат на външни кантори. Вътрешният юрист трябва да познава, ТЗ, ГПк
АПК, ДОПК и др, както и съдебната практика и да знае как да защити дружеството пред българския съд.
Трето, юридическият английски често е надценен, защото включва понятия и конструкции, които нямат реално приложение у нас. Няма практическа стойност да учиш институти от англосаксонското право, когато ежедневната ти работа изисква да знаеш как се прави апорт на вземане, как се защитава сделка при право на задържане, как се управлява рискът при свързани лица или как се структурира вътрешногрупово финансиране така, че да издържи проверка от НАП.
Истинското отличаване и високата заплата идват от умението да решаваш конкретни български казуси: да подредиш собственост и контрол в холдинг, да минимизираш рисковете от свързаност, да проведеш преобразуване на дружества по Търговския закон, да изградиш вътрешни правила и процеси, които реално пестят пари и проблеми на бизнеса.
Юристът изпъква, според мен, когато мисли структурно, разбира местната регулаторна среда и може да предложи работещи решения тук, на място!!!!!
Английският може да е плюс и се усвоява, когато реално е нужен, но не е входният критерий и не е това, което прави един юрист ценен за българския работодател.
Първо, значителна част от големите холдинги в България, в енергетиката, зърнопроизводството, строителството, търговията и др., са с български капитал.
Дори когато собствеността формално е изнесена чрез холдингови или офшорни дружества, в огромен процент от случаите крайният собственик е български, а тези структури имат чисто данъчно-организационна функция. Те не участват в ежедневната дейност. Оперативните решения, договорите и управлението се случват тук и по българското право.
В тези компании не търсят юрист, който владее чужда терминология, а такъв, който познава в дълбочина Търговския закон, Закона за задълженията и договорите, ГПК, АПК и т.н, и знае как да защити бизнеса при реални местни рискове.
Второ, дори в структури с международен елемент ролята на вътрешния юрист не е да води кореспонденция с майката, а да бъде щит пред българските институции. На чуждестранния собственик не му е важно дали знаеш английски, а дали можеш да предотвратиш акт на КЗК, санкция от Инспекцията по труда, ревизия от НАП или неблагоприятно административно производство.
Международните договори, финансирания и сделки така или иначе се възлагат на външни кантори. Вътрешният юрист трябва да познава, ТЗ, ГПк
АПК, ДОПК и др, както и съдебната практика и да знае как да защити дружеството пред българския съд.
Трето, юридическият английски често е надценен, защото включва понятия и конструкции, които нямат реално приложение у нас. Няма практическа стойност да учиш институти от англосаксонското право, когато ежедневната ти работа изисква да знаеш как се прави апорт на вземане, как се защитава сделка при право на задържане, как се управлява рискът при свързани лица или как се структурира вътрешногрупово финансиране така, че да издържи проверка от НАП.
Истинското отличаване и високата заплата идват от умението да решаваш конкретни български казуси: да подредиш собственост и контрол в холдинг, да минимизираш рисковете от свързаност, да проведеш преобразуване на дружества по Търговския закон, да изградиш вътрешни правила и процеси, които реално пестят пари и проблеми на бизнеса.
Юристът изпъква, според мен, когато мисли структурно, разбира местната регулаторна среда и може да предложи работещи решения тук, на място!!!!!
Английският може да е плюс и се усвоява, когато реално е нужен, но не е входният критерий и не е това, което прави един юрист ценен за българския работодател.
# 523
10 фев. 2026, 14:20 ч.
Няма как да разбереш дали ще го изплатиш кредита ако не го изтеглиш.
Виж целия пост
# 524
10 фев. 2026, 14:33 ч.
Това което тук се тиражира (но не го подкрепям), е че всеки може да вземе кредит и да плаща ипотека. Поемането на риск е оправдано, защото дори и да не можеш да я изплатиш, ще можеш да продадеш, да покриеш ипотеката и да си върнеш вложените пари. През това време ще си живял в него и няма да си плащал наем. Това е така ако считаме, че лихви няма да се вдигат, ще има инфлация и няма да има кризи, които да доведат до нищожна ликвидност и кредитиране, съответно спад в цените. Никой не знае какво ще стане в бъдещето. При добър и идеален сценарий тази теория е вярна. Със сигурност няма да си взела изгодно имот, но все пак ще имаш накрая собствен, вместо да си плащала наем. Според мен при твоите обстоятелства ще трябва да рискуваш до 2-3г, но с много важно условие - да вложиш доста време и усилия в търсене. Логиката е че така и така имаш един шанс, то гледай да не го пропилееш и да намериш добра сделка. Ако взимате 3к евро нет общо, може да търсите нещо готово до 170к с 600е вноска за 30г.
Виж целия пост
Разминаването в разговора ни идва от това, че вие казвате: "Днес всеки може да вземе кредит за собствен имот." А аз казвам: "Всеки може да го вземе, наистина. Но ще успее ли да го изплати? И може ли да си позволи точно това решение в дългосрочен план?". Само времето ще покаже отговора. 10, 20 или 30 години, никой от тези периоди не е малък.
Да вземеш кредит, влагайки всичко което имаш за първа вноска, не е постижение. Постижение е да го изплатиш целия и имотът ти все още да ти носи някаква стойност (не непременно финансова, може и лична).
Да вземеш кредит, влагайки всичко което имаш за първа вноска, не е постижение. Постижение е да го изплатиш целия и имотът ти все още да ти носи някаква стойност (не непременно финансова, може и лична).
Това което тук се тиражира (но не го подкрепям), е че всеки може да вземе кредит и да плаща ипотека. Поемането на риск е оправдано, защото дори и да не можеш да я изплатиш, ще можеш да продадеш, да покриеш ипотеката и да си върнеш вложените пари. През това време ще си живял в него и няма да си плащал наем. Това е така ако считаме, че лихви няма да се вдигат, ще има инфлация и няма да има кризи, които да доведат до нищожна ликвидност и кредитиране, съответно спад в цените. Никой не знае какво ще стане в бъдещето. При добър и идеален сценарий тази теория е вярна. Със сигурност няма да си взела изгодно имот, но все пак ще имаш накрая собствен, вместо да си плащала наем. Според мен при твоите обстоятелства ще трябва да рискуваш до 2-3г, но с много важно условие - да вложиш доста време и усилия в търсене. Логиката е че така и така имаш един шанс, то гледай да не го пропилееш и да намериш добра сделка. Ако взимате 3к евро нет общо, може да търсите нещо готово до 170к с 600е вноска за 30г.
Препоръчани теми