С нож и вилица по света

   
Свинско по съчуански

Съчуанската кухня, една от четирите основни кухни на Китай, е известна със своите ярки, пикантни и освежаващи вкусове.
Известна с използването на люти чушки, съчуански пипер и бобена паста, тя предлага широка гама от кулинарни техники и вкусове, включително ястия с рибен вкус, пикантни и на основата на чесън.
Съчуанско свинско в чеснов сос – студено предястие с огнен характер.
В Съчуан знаят как да приготвят предястия, така че те лесно да засенчат основното ястие на масата. Суан Ни Бай Роу (蒜泥白肉) е точно такава история.
Студено, тънко нарязано месо, съчетание от нежност и твърдост, се сервира в сос, в който пламти червено масло, но чесънът командва.
Това ястие не крие вкуса на месото; то го разкрива и го прави още по-изразителен.
В Китай традиционно за Суан Ни Бай Роу се използва гърди. Трябва да има достатъчно мазнина, за да направят парчетата сочни, но не толкова, че да се удавят в мазнина.

Продукти: 600 г свинско месо от плешката, 5 см корен джинджифил, 2 стръка зелен лук, 1 с.л. оризово вино Шаоксинг, 1/2 ч.л. – зърна съчуански пипер
за сервиране
1 дълга краставица, леко нарязана
Чеснов сос: 3–4 скилидки – чесън, пресовани, 1 ч.л. – зелен лук, ситно нарязан, 1/2 ч.л. – корен джинджифил, настърган, 1 с.л. – сладък соев сос Фу Джи Джианг Ю / Fu Zhi Jiang You/复制酱油, 1 с.л. – светъл соев сос, 1–2 с.л. – люто /чили/ масло (малко за соса, малко за финалното поръсване), 1 ч.л. – тъмен оризов оцет, 1 с.л. – сусамово олио
Сусамено семе за поръсване.
Начин на приготвяне: Сложете месото в тенджера със студена вода. Добавете джинджифила, леко разрязаната бяла част от зеления лук, виното и зърната съчуански пипер.
Оставете да заври, отстранете пяната, намалете котлона на средна степен и оставете да къкри 35-40 минути.
Извадете сготвеното месо, охладете го и го нарежете възможно най-тънко.
Обелете краставицата. Намачкайте я леко с нож или точилка, за да пуснете сока, нарежете я на парчета и я подредете на дъното на чиния. Поставете месото отгоре.
Сос - Смесете чесъна с тъмния оризов оцет, сусамово масло, джинджифил, зелен лук, сладък и светъл соев сос и малко от чили маслото.
Преди сервиране изсипете соса върху месото и завършете с капка останало чили масло за по богат цвят и вкус. Украсете с късо нарязани пера от зелен лук, поръсете със сусамено семе.
Добър апетит!
Съвети
Колкото по-тънко нарежете месото, толкова по-изтънчен ще бъде вкусът. Сладкият соев сос Фу Джи Джианг Ю е ключът към автентичния вкус; не го замествайте с обикновена смес от соев сос и захар.

Това ястие се сервира студено и е чудесно допълнение към маса с топли ястия от Съчуан.

Франция, Лазурният бряг - Ница, Монте Карло, Есс, Антиб и Ментон. Едно невероятно изживяване, наслада както за окото, така и за небцето. И сега ще Ви разкажа за най вкусния крем за мен.
           
Крем брюле
Въпреки че се спори относно точното му място на призход, единственото нещо, което е сигурно, е че кремът Брюле има вековна история. Той намира своето начало през XVII век, когато се появява в Европа под формата на "горен крем" или "горящ крем". Първоначално той е известен като британски крем и се смята, че е бил създаден в Тринити колидж в Кеймбридж. Името "горен крем" идва от нагарчащата и карамелизираща се захар, която се поръсва върху него и се запалва, за да се получи хрупкав и ароматен горен слой.
Французите обаче претендират за авторството на този десерт. Според тях, главният готвач на херцога на Орлеан, Франсоа, е създал крем Брюле. Той оставя следи в историята с книгата си от 1691 година, където е описал подробно рецептата за този великолепен десерт. Но това не спира споровете. Каталунските майстори твърдят, че рецептата на Франсоа наподобява много техния местен крем. Те също претендират, че истинският произход на крем Брюле е в Каталуния. Испанците вярват, че Франсоа е опитал този десерт по време на своето пътуване там и след връщането си във Франция го е представил като свое изобретение.
За да подкрепят своите твърдения, испанците разказват и една легенда, известна в Каталуния. През XVI век епископ отива на посещение в местен манастир. Монахините обаче не били готови да посрещнат госта, но това не го е спряло. Те имали направена крем-пита, която обаче била изпратена на болен чиновник с висок сан през деня. Затова решили да почерпят епископа с друг десерт. Бързо приготвили крема, но решили, че той не е достатъчно изящен за важния гост. В последния момент една от монахините се сетила да покрие обикновения крем със захар. Понеже кремът е бил толкова горещ, захарта незабавно се карамелизира. Десертът е сервиран на духовника, който не искал да чака, докато изстине. Той грабнал купата и се опарил, прошепвайки нещо на каталунски. Оттам идва и името на днешния десерт - "горещо", "пари".XVII век: Първите рецепти за "обгорен крем" се появяват във Франция (Crème brûlée) и Англия (Burnt Cream/Trinity Cream).
•   1691 г.: Франсуа Месиело, готвач на херцог Орлеански, първи споменава десерта.
•   1885 г.: Изобретяването на бунзеновата горелка (Bunsen burner) революционизира готварството, като прави лесно постижимото карамелизиране на захарта за крем брюле.
•   Съвременни варианти: Въпреки класическата рецепта със сметана, яйца, захар и ванилия, днес съществуват много вариации с шоколад, ликьори, плодове и други ароматизатори.
Въпреки споровете за произхода, крем брюле остава един от най-обичаните и изтънчени десерти в света, благодарение на контраста между студения, нежен крем и топлата, хрупкава карамелена кора.

Така ми го сервираха в едно малко заведение в Ница. Бях просто очарован.

Продукти: 500 мл течна сметана 35% масленост, 5 бр. жълтъци XL, 5 с.л. захар, 2 бр. ванилии, 6 ч.л. кафява захар.

Начин на приготвяне: Разбийте на пяна жълтъците със захарта, прибавете ванилията. Течната сметана загрейте на умерен огън до кипване /без да кипва/. Оставете я да изстине около 10-15 мин. в зависимост от стайната температура. Топла я налейте на тънка струйка към разбитите жълтъци, бъркайте постоянно. Разпределете я в малки формички /използвах такива за крем карамел/, като течността да напълни малко повече от половината от обема им. Сложете ги в по голям съд и налейте топла вода /да бъде ориентировъчно с еднаква температура с тази на сместа във формичките/.
Загрейте фурната на 170 градуса /без вентилатор/ и печете около 45 мин., докато сместа стегне /гъсто желе/. Извадете и оставете напълно да изстине.
Изстиналият десерт посипете с тънък слой кафява захар – 1 и ½ ч.л. захар. Със специална газова горелка за фламбиране нагрейте захарта до карамелизиране.
Ако нямате такава горелка, можете да поставите формичките с десерта /преди това 20 мин. да постоят във фрзера/ и кафявата захар във фурната под грила и да запечете до златиста коричка.
Напълно изстиналият десерт сервирайте.

Добър апетит!

     
Източна поговорка казва „ Съществуват толкова видове пилаф, колкото градове има на света“. Месо, ориз, зеленчуци …………. Пилафът не само е вкусен, но и полезен. Нали съдържа всички необходими на организма хранителни вещества.
   
Узбекският пилаф – това е едно от постиженията на узбекската кухня, харесван и любим от много хора в Средна Азия. През вековете,  в процеса на развитието й са възникнали десетки различни рецепти и начини за приготвяне на узбекски пилаф.  Днес ще Ви представя един от тях.



Узбекски пилаф
Продукти: 650 г овче /говеждо/месо без кости, 650 г моркови, 400 г кромид лук, 500 г ориз, 50 г нахут /леблеблия/, 100 мл растително масло /олио/, 1 топка /50 г/ овча лой, 2 бр. червени чушки, 1 ч. л. кимион, 1 ч.л. червен пипер, 1 ч.л. равна шафран, 1 с.л. равна сол, ½ ч.л. черен пипер, 750 мл вода, 1 ч.л. семена на кориандър, 1 глава чесън и шепа едри стафиди.

Начин на приготвяне:
Нахута /леблеблията/ се накисва предварително за около 10-12 часа във вода.
Семената на кориандъра също накиснете за 3-4 часа.
Преди да започнете да приготвяте ястието залейте със студена вода почистеният и измит ориз в отделна купичка. Колкото да го покрие. Да престои около час.
Нарежете овчето месо на средно големи парчета. Ако нямате овче месо можете да замените с по тлъстичко говеждо месо. В Узбекистан правят пилафа в специален малък казан, но ние ще го правим в по голяма тенджера с дебело дъно.
Загрейте тенджерата добре и налейте маслото, разбъркайте. Започне ли да цвърчи, пуснете в него 1 топка овча лой да се разтопи. После  сложете едро нарязаните парчета месо на стайна температура и запържете до леко порозовяване – 10 - 15 мин.. Прибавете едро нарязаният лук /средни глави нарязани на 8 парчета всяка/,  и прецедения нахут. Запържете и поръсете  с 1/3 част от кимиона, червения,  семената от кориандър и солта. Сложете част от водата, колкото да покрие продуктите и варете на умерен огън под похлупак около 30 мин. до полуготовност на месото /може да отнеме повече или по малко време/.
Морковите и чушките нарязани на тънки ивици по 3-4 см сложете върху месото. Трябва плътно да го покрият, за да може да служат като разделителна част между него и ориза. В някои рецепти е посочено, че морковите трябва да се запържат предварително, но това не е нашият случай.
Посипете отгоре с още 1/3 част от кимиона, червения пипер и солта. Налейте останалата вода. Трябва да е ГОРЕЩА. Налива се внимателно
Отгоре слагате прецеденият ориз. Трябва да го разстелите по цялата повърхност и да покрие морковите. Поръсете с последната 1/3 част от кимиона, червения пипер, черния пипер, солта, добавете стафидите /ако са много сухи можете да ги попарите и изкиснете предварително/ и шафрана. В средата поставете 1 необелена добре измита глава чесън. Водата трябва да е 1 пръст над ориза.
В противен случай, долейте гореща.
След като заври водата намалете огъня да кръкри. Не слагайте капак отгоре. Оставете да ври 20 мин. без да бъркате. После внимателно от краищата на тенджерата към средата събирате САМО ОРИЗА. Правите купчинка. Огънят Ви трябва да е най ниската степен на загряване. Захлупвате и варите още 15 мин. Може да сме каже, че сме приготвили добър, вкусен пилаф.
Поднесете топъл със салата от пресни домати и лук. Първо застилате купичката /чинията/ с ориз, отгоре сложете месото и морковите. Може да поръсите с пресен кориандър /магданоз/.
Добър апетит!

Някои тънкости при направата на пилафа.
Съдът /тенджерата/, в която ще се готви пилафа трябва да бъде много добре загрят преди да излеете масло в него. Доброто загряване предотвратява такива неприятни неща като залепването месо или зеленчуци по дъното след слагането на оризът върху тях.
Преди да извадите ориза от вече готовото ястие трябва внимателно да се уверите, че водата /влагата/ се е изпарила напълно. След като е събран на купчинка в средата, ако смятате че ястието Вие готово направете внимателно три – четири дупки по краищата с дървена лъжица. Събраната течност трябва да е бистра /от мазнината/. Ако течността е мътна, а след това появява мазнина значи още трябва да се вари и изпарява. Много трудно е да се нагоди необходимата течност за съответният ориз при направата на пилафа.
Още по трудно е да се пригоди необходимата мазнина към количеството ориз. По добре е да сложите повече мазнина, отколкото оризът да Ви остане „сух”. Излишната мазнина може да се махне, но липсващата не можете да добавите. За да сте сигурни ,че оризът е наред можете да направите следната проба. Уверете се първо, след като е готово ястието, че повърхността на ориза е суха и без мазнини. След това с помощта на дървена лъжица, направете дупка с дълбочина около половин сантиметър. Ако дъното на ямата е запълнено с малко мазнини, количеството масло е избрано оптимално, ако няма мазнини, ориз ще е "доста сух" и в бъдеще увеличете количеството на олиото. Ако мазнината е твърде много, и тя излиза на горния слой на ориза, опитайте да вземете с лъжичка излишната мазнина и да я премахнете.
Обезателно се уверете, че всичкият ориз е сварен, а не само в някои краища или средата. Това е целта на събирането му в средата. Тази процедура може да се повтори два-три пъти.
Успех при направата на пилафа. Ако наистина успеете, ще разберете що е източна сладост, която обикновено си я похапват с ръце.

       
Австрийски императорски палачинки /Kaiserschmarrn /
Мълвата гласи, че зад популярността на този божествен десерт се крие една напълно кралска история. Kaiserschmarren всъщност означава - сладък императорски омлет (kaiser). Австрийският кайзер Франц Йозеф когато го опитал за пръв път казал, че това е "прекрасен дар от Господа". Бил е на двадесет години според преданието. Това се случило, когато по време на разходка случайно се отклонил от свитата си и се е изгубил от пътя в гората. След дълго лутане в леса,  Франц Йозеф забелязал малък пламък. Приближил се по-близо и видял селска колиба, чиито собственици посрещнали сърдечно изгубения „пътешественик“.
Домакинята набързо подготвила за императора „селско ядене“ бъркан омлет - смесвайки млякото, яйцата, брашното и захарта. Всичко това тя изпържила в тиган, след което нарязала на тънки ивици и поръсила с пудра захар. Поднесла го със сладко от сини сливи. Така приготвената палачинка /омлет/ много допаднала на изгладнелия император. Връщайки се в двореца, той наредил на готвачите му да подготвят за него всеки ден  тази "селска закуска" ( омлета по това време във Австро Унгария се считал за храна на бедните хора). Императорът така се увлякъл в консумацията на този омлет, че от този момент той е станал негов любим десерт. Под това име – императорска палачинка Kaiserschmarrn е достигнал до нас. В Австрия има много вариации на тази палачинка /омлет/. Днес ще Ви представя един от най простите й варианти.

Продукти за 2 порции: 125 г бяло пшенично брашно, 320 мл прясно мляко, 40 г заквасена сметана, 4 яйца, 30 г захар /кристал/, пакетче ванилия, 30 г стафиди, 2 с.л. ром, щипка сол.
40 г краве масло за пържене и пудра захар за поръсване, сладко от сини сливи при сервиране /може и друго по Ваш избор/.
 
Начин на приготвяне: В отделен съд поставете стафидите и поръсете с рома. Оставете да престоят така минимум 30 мин. Разделете белтъците от жълтъците на яйцата.
Жълтиците разбийте с 30 г захар на пяна, прибавете последователно при постоянно разбъркване заквасената сметана, прясното мляко, пресятото брашно, омесено с ванилията и солта.
Разбийте на сняг с миксер белтъците. Бийте на бавни обороти да не излиза въздуха. След това внимателно прибавете към другата смес, като бъркате с дървена лъжица отдолу нагоре. Разделете на две части.
Загрейте на умерен огън в тиган с незалепващо покритие /диаметър 26 см на дъното/ 20 г масло. Сипете половината смес, поръсете с 15 г оцедени стафиди и изпържете до покафеняване отдолу.
Прехвърлете в чиния и поръсете с пудра захар. Поднесете със сладко от сини сливи.
По същият начин изпържете и втората част от сместа. Сервирайте докато е топла палачинката. Като изстине спада и не излъчва вече същия аромат.
Добър апетит!
Почувствайте се като императори поне на закуска

Супа Езогелин
           
Супата Езогелин е едно от най популярните ястия в турската кухня. В Турция смятат че тя е перфектна гарнитура към всяко основно ястие. Произходът ѝ е свързан с девойка на име „Езо Гелин“, която е живяла в квартал Огузели в Газиантеп и е станала известна сред местните жители с историята си.
Зьохре Къз е родена през 1909 г. в село Уруш, в квартал Огузели в Газиантеп. По-късно, когато красотата ѝ става известна в цялото село, те я наричат Езо, което означава „Красива“. След като достига възраст за брак се влюбва се и накрая се жени жителите добавят „Езо Гелин“. И несъзнателно така дават и името на супата, която тя е сътворила.

Тази история, която сякаш се е случвала хиляди пъти преди, увековечава рецептата на Езо Гелин за безсмъртие и популярност. Разказва се, че Езо Гелин, толкова красива, колкото и находчива, за първи път е приготвила тази супа в Газиантеп, когато е била вдовица и бедна, като е смесила остатъци от лесно намиращи се и евтини съставки. Друга история разказва, че Езо Гелин е открила тази рецепта по време на военен глад, отново използвайки остатъци от храна.
В наше време има множество различни варианти на супата. Аз се спрях на класическия, от района на Сиде, където бях на почивка.

Продукти: 1 ч.ч. /250 мл/ червена леща, 3 с. л. кръгъл ориз, 2 с.л. булгур, 1 глава лук, 1 ч.л. доматено пюре, 1 с.л. краве масло, 50 мл зехтин, 1600 мл топла вода, 200 мл пилешки бульон, 1 ч. л. смлян черен пипер, 1 ч.л. смлян кимион, 1 ч.л. стрита сушена мента, 2 ч.л. сол.
За сервиране – сок от прясно изцеден лимон, люспи лют сушен  червен пипер.

Начин на приготвяне:
В голяма тенджера кипнете водата и пилешкия бульон. Прибавете почистените, изплакнати на студена вода и оцедени леща, ориз и булгур.
Гответе на умерен огън, докато червената леща омекне, около 35 минути.

Разтопете кравето масло в отделен тиган. Добавете зехтина. Сложете нарязания лук и започнете да пържите, докато омекне. След това доматеното пюре. Разбъркайте и запържете за кратко. Поръсете със стритата мента. Запържете още 2 минути. Свалете от огъня.
Добавете при постоянно разбъркване сместа от пърженото доматено пюре и лук в тенджерата при лещата. Сложете черния пипер, кимиона и останалата сол. / Отстранете от огъна и пасирайте ½ от супа, ако искате по плътна консистенция./
След това, варете супата още 10 минути. Разбърквайте.
Сервирайте гореща с лимонов сок и люспи лют червен пипер.
Добър апетит!

Страхотна тема, Пейч! От мен една снимка на кайзершмарн, който хапнахме в Heindl’s Schmarren und Palatschinkenkuchl във Виена. Компотът от сливи, с който го сервират е направо възхитителен! Австрийците и немците наричат компот една консистенция на варени със захар плодове,  по-течна от нашите сладка, но не така водниста като компотите ни.

Благодаря ти!
Виена е страхотен град, с много красиви сгради и дворци. Това лято ще бъда там на концерт на Андреа Бучели. За кухнята и сладките изкушения няма да говорим, тъй като не могат да ме изкарат известно време от заведението. Облизвам си пръстите като вляза в такова, със сладости.

Шакшука
      
Думата "шакшука" се среща в много диалекти на арабски и се превежда като "смес". Смята се, че идва от берберския език. Има и версия за произхода на името на ястието от думата „шакшек“, което означава „разклащам“. Тази дума се среща и в арабските диалекти на египетския, тунизийския и иврит.
В основата си шакшука представлява бъркани яйца в сос от домати, сладки пиперки, лук и подправки.
Но както се оказа главното, това изобщо не са яйцата, а пикантният сос от домати и чушки. В арабските страни шакшука е всяко ястие, базирано на този сос. И в него можете да готвите картофи, бобови растения и дори колбаси.
Популярността на това ястие в Близкия изток може лесно да се обясни с наличието на тези съставки. Един от най-евтините продукти в Тунис са доматите.
     
През 20 век имиграционни потоци разпространяват шакшука по целия свят. Така през 50-те години на миналия век имаше масова имиграция на арабски евреи от Тунис в Израел. Те са донесли със себе си много ястия, включително шакшука.
Shakshuka сега е много популярен в Израел, едва ли отстъпва на фалафел или хумус. Всяко семейство има своя уникална и изключително правилна рецепта, също като нас - всеки има свой собствен истински боб.
В Израел обаче шакшука е претърпяла известна трансформация. Местните предпочитат да го ядат за вечеря, докато в арабските страни е за закуска. И израелците го приготвят не от пресни домати, а от доматено пюре.
Още през 80-те години ястието, заедно с емигранти от Израел, достига до Съединените щати, където също печели любовта на местното население. Смешното е, че повечето американци смятат шакшука за изключително еврейско ястие и нямат представа за арабските й корени.
Между другото, има някои кулинарни историци, които са убедени, че шакшука е измислена в Турция по време на Османската империя и по-късно е разпространена в Северна Африка и Испания.
В турската кухня наистина има подобно ястие, нарича се „менемен“. В Испания също приготвят нещо подобно, наречено pisto manchego, само че без яйца.
Сега да стигнем до дъното на истината и да разберем кой е прародителят на шакшука е почти невъзможна задача. Може би всички тези ястия са се образували независимо едно от друго или може би наистина имат общи корени.
Но както и да е, нищо не ни пречи да приготвим шакшука, както и да направим някои малки промени в рецептата, защото знаем, че всеки готвач има своя собствена.

Продукти за две порции: 500 г домати, 1 бр. червена чушка, 1 глава лук, 3 скилидки чесън, 4 броя яйца L, 3 с.л. зехтин, ½ ч.л. паста „Хариса“, ½ ч.л. смлян кимион, 1 ч.л. смлян пушен червен пипер, ½ ч.л. захар, 1 ч.л. сол /на вкус/.
Пресен кориандър /магданоз/ за поръсване.

Начин на приготвяне: Изпечете червената чушка, захлупете. Като изстине обелете и почистете от дръжката и семето.
В предварително загрят тиган на среден огън запържете в зехтина ситно нарязания лук, който трябва да стане прозрачен и не хрупкав.
Добавете ситно нарязана чушка. Сложете кимиона, пушения червен пипер, пастата „Хариса“ . Разбъркайте за минута.
Доматите, ако са пресни, се попарват с вряла вода и се отстранява кожата, нарязват се и се пасират в блендер.
Сложете пасираните домати и захарта към останалите съставки в тигана, посолете на вкус. Оставете да къкри 15-20 минути, докато сосът леко се сгъсти. Не трябва да е напълно течно, но не трябва да е и много гъсто.
Направете четири вдлъбнатини в соса с лъжица и счупете яйцата внимателно, за да не повредите жълтъка, едно по едно. Яйцата трябва да са със стайна температура!
Продължете да варите на слаб огън, без да ври много, до готовност на белтъка. Жълтъкът трябва да остане течен. Средно това са още 7-10 минути.
Шакшука се сервира на масата в същия съд, в който е била приготвена. Преди да сервирате, поръсете с пресен кориандър /магданоз/ и яжте с пресен пита хляб, потапяйки се в соса. Добавете към това удоволствие и прясно сирене.
Добър апетит!
 
Ястието може да се приготви през зимата с домати от консерва. За предпочитане пред подметките които се продават тогава.
Хариса е тунизийки лют сос, който често се използва в Северна Африка. Основните му съставки са чушка пири пири, чушка серано и други люти чушки, както и зехтин. Хариса е често използван в северноафриканската кухня най-често в Тунис и Алжир .

Какво е паста „Хариса“? Да не бида е хареса!?
Иначе много любимо на ММ без пушен пипер.
Ако паста „Хариса“ ще подобри вкуса, супер.

Здравей!
Пастата ще направи леко люта шакшуката.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B0

Благодаря за пояснението. Ако не намеря, понеже по обективни причини пропускам посещението на Маракеш, ще пробвам да правя като едновремешмната апетитка с чорбаджийски чушки.

Бавария е регион в южна Германия с дълга и богата история.
   
Няма да обсъждам днес културните и географски забележителности на областта. В руслото сме на кулинарните шедьоври.
Свинският джолан не е просто любимо баварско ястие; това е прекрасно, засищащо ястие за всеки любител на месо.
Хрупкавата коричка и сочното месо са това, което прави един свински джолан добър. Традиционно се сервира с кисело зеле и/или кнедли. Но е и популярна закуска с гевреци или пресен хляб.
Той е символ на традиция, уют и удоволствие!
Свинският джолан е част от свинския бут, разположена между коленната или лакътната става и скакателните стави, заобиколена от слой мазнина и кожа.

Месото е много крехко и ароматно и би трябвало лесно да се отделя от костта след продължително готвене. Пече се във фурна или на скара, което води до крехка коричка. Типичният баварски свински джолан се подправя само със сол, черен пипер и чесън. Във Франкония свинският джолан се сервира като „Kraut und Knöchla“ с кисело зеле и картофено пюре или хляб.

Също така се съчетава особено добре с ароматен сос от тъмна бира и обилни картофени или хлебни кнедли, картофена салата или зелена салата.
Представете си хрупкав аромат, който се носи във въздуха, толкова примамлив, че засенчва всички останали аромати. Това е ароматът на перфектно приготвен свински джолан, този шедьовър на баварската кухня. Кожицата му, златистокафява и хрупкава като стъкло, обещава задоволително пукане при всяко разрязване.
Под него се крие крехко, сочно месо, което буквално пада от костите и се топи на езика.
Приготвянето на такъв бут от шунка е само по себе си изкуство. Търпението и грижата са най-важните съставки, заедно с подбрани подправки, които придават на месото несравнима дълбочина на вкуса. Месото се задушава във фурната с часове, докато достигне пълния си блясък. Топлината превръща колагена във вкусен желатин, който поддържа месото сочно и му придава отличителен вкус.
Но какво би било едно баварско кулинарно изкушение без перфектните гарнитури? Традиционно свинският джолан се сервира с пухкави кнедли. Тези меки кнедли, често приготвени от картофи или хляб, попиват красиво обилния сос и създават хармоничен контраст със силното месо. Богат, тъмен сос, който улавя соковете от тигана и печените вкусове на джолана, перфектно завършва ястието.
Понякога ще откриете това баварско бижу в менюто, понякога ви е нужен късмет или специално да го поискате. Но когато най-накрая пристигне на масата ви, всички усилия са забравени. Това е пиршество, което извиква спомени за сърдечно баварско гостоприемство, независимо къде се намирате по света. Ястие, което стопля тялото и душата и носи усмивка на лицето ви. Всеки, който някога е имал удоволствието да се наслади на такъв перфектно приготвен свински джолан, няма скоро да забрави вкуса. Това е парче от Бавария, с което трябва да се поглезите винаги, когато се появи възможност.
Това са джоланите, които опитах в Мюнхен. Редувам ги при всяко посещение – джолан, наденички по баварски.[/b]
     

Свински джолан по баварски
Продукти: 4 свински задни джолана, 2 глави лук, 3-4 скилидки чесън, 2-3 стебла целина /1/2 малка глава/, 2 бр. моркови, 3 с.л. свинска мас, 2 ч.л. смлян черен пипер, 2 ч.л. смлян кимион, 4 ч.л. сол, 500 мл тъмна бира, 1 бр. дафинов лист.
 

Начин на приготвяне:  Измийте свинските джоланчета, подсушете и нарежете кожата напречно. Натрийте всяко с 1 ч.л. сол и по ½ ч.л. черен пипер и кимион. Обелете и нарежете лука. Почистете и измийте зеленчуците. Обелете морковите и целината /ако е глава/. Нарежете зеленчуците на кубчета. Загрейте фурната до 175°C .
Загрейте свинската мас в печене и запържете джоланите енергично от всички страни. Извадете ги и задушете нарязаните на кубчета зеленчуци и лук в мазнината за пържене. Поставете джоланите заедно със зеленчуците в тава за печене, покрийте с фолио и задушете във фурната за около 2,5 часа. На половината от времето, обърнете джоланите. Накрая махнете фолиото облейте добре със соса и ги залейте няколко пъти с бира /около 250 мл/. Повишете температурата до 200°C и изпечете кожата на джоланчетата до хрупкава- около 20 мин.
Останалата бира смесете с 2 с.л. брашно. Сосът от печенето го прецедете Смесете с бирата и брашното. Поставете на умерен огън и бъркайте докато леко се сгъсти. Подправете с черен пипер и сол. Залейте изпечените джолани. Поднесете с кисело зеле по баварски, кнедли и варени картофи.
Добър апетит!

П.П. При мен джоланът беше по голям – около 1,4 кг и се пече 3,40 часа под фолио и още 20 мин. без него. Направих го с червено вино, вместо бира. Не правих надлъжни разрези по кожата. Получи се мозък и много червено вино отнесе.

Благодаря за рецептата, Пейч. Нищо, че живея в Бавария, но не съм се интересувала как точно правят джоланите. Но сме похапвали често. Едни от най-добрите са в Kloster Andechs, препоръчвам!
И друг път като наминеш насам, обади се да се почерпим някъде.
За онагледяване - моя милост огризва кокалите на джолана.

Благодаря, Pippi!
С удоволствие ще се възползвам от поканата следващия път.
Синът ми си е наумил да следва медицина в Мюнхен, така че напълно е възможно много често да посещавам този град.