Приемете, че сме камъчета и всяка среща с по-голямо или по-малко камъче, отчупва по парченце от нас. Докато накрая останем едно съвършено обло камъче, прилягащо идеално в дланта на другия.
Така, романтично казано съм по-склонна да го приема
Една жена в повече..
- Публикувана: 24 апр. 2007, 13:41 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2007, 19:21 ч.
# 30
24 апр. 2007, 15:33 ч.
Така, романтично казано съм по-склонна да го приема
Виж целия пост
Така, романтично казано съм по-склонна да го приема
# 31
24 апр. 2007, 15:33 ч.
С присъщия си женски егоцентризъм, насадихме собствените си персони като определящи за промяната. Отражение дава самата среда и участниците в нея, поне при моя мъж е така, но и при мен също, а и до колко сме ги приели за важност.
Спомнете си за казармата, все пак и централната й жизнеутвърждаваща роля за миналите през нея.
Виж целия пост
Спомнете си за казармата, все пак и централната й жизнеутвърждаваща роля за миналите през нея.
# 32
24 апр. 2007, 15:38 ч.
А, казармата е някъде между мама и мен.
Блазя им на бъдещите съпруги - остава им една следа по-малко за бърсане.
Виж целия пост
Блазя им на бъдещите съпруги - остава им една следа по-малко за бърсане.
# 33
24 апр. 2007, 15:41 ч.
Всички хора, които срещаме оставят по нещо в нас, колкото и да не ни се иска 
Някои не могат да се разделят с миналото или им е трудно. И разказвайки, просто изливат спомените, за да изтекат.
Разбира се, че понякога долавям отпечатъци, но те не са ми неприятни. Щом той е обичал и те са го обичали, значи повеите от миналото са плод на любов. Какво неприятно може да има в това?
Споделили сме си всичко и понеже тайни не останаха, миналото си е там, където му е мястото и не се бърка в ежедневието Нямаме непреодоляни спомени.
А за майките - нали все пак те ги възпитават, не вярвам някой да очаква, да нямат никакви прилика с тях
Виж целия пост
Някои не могат да се разделят с миналото или им е трудно. И разказвайки, просто изливат спомените, за да изтекат.
Разбира се, че понякога долавям отпечатъци, но те не са ми неприятни. Щом той е обичал и те са го обичали, значи повеите от миналото са плод на любов. Какво неприятно може да има в това?
Споделили сме си всичко и понеже тайни не останаха, миналото си е там, където му е мястото и не се бърка в ежедневието
Нямаме непреодоляни спомени. А за майките - нали все пак те ги възпитават, не вярвам някой да очаква, да нямат никакви прилика с тях
# 34
24 апр. 2007, 15:46 ч.
Хубаво е да остава по нещо – бегло предпочитание за чай без захар, джин с грейпфрутов сок, малък фразеологизъм, други разни невидими сувенири. Нямам нищо против.
Все едно си е донесъл фигурка на маймунка от екскурзия в Африка.
Виж целия пост
Все едно си е донесъл фигурка на маймунка от екскурзия в Африка.
# 35
24 апр. 2007, 16:15 ч.
Това е хубаво, защото накрая ще сме пълни, независимо с хубави или лоши спомени. Запълва ти времето на старини, като се чудиш какво да правиш, изваждаш торбата със спомените за всичко което ти се е случило и за хората които си познавал и някак си ти става мило и се радваш за всичко преживяно-добро или лошо, понякога или може би доста често го разказваш на този който има търпение да слуша(баба е добра разказвачка
). По леко ти преминават старините и намалява ужасът от неибежният край.
Аз харесвам как свекърва ми е възпитала синът си, уважавам я затова. Но тук мисля, че става въпрос за по дребни навици или следи(поправете ме ако греша), например: мама не прави пилешката супа като теб...или мама слагаше тъмни пердета, ти защо само светли, ами щото така искам, щото имаме щори и бла, бла, бла...
Това за камъчетата ми хареса, може би към това се стермим в семейният живот-да напаснем формата.
Виж целия пост
Всички хора, които срещаме оставят по нещо в нас, колкото и да не ни се иска
Това е хубаво, защото накрая ще сме пълни, независимо с хубави или лоши спомени. Запълва ти времето на старини, като се чудиш какво да правиш, изваждаш торбата със спомените за всичко което ти се е случило и за хората които си познавал и някак си ти става мило и се радваш за всичко преживяно-добро или лошо, понякога или може би доста често го разказваш на този който има търпение да слуша(баба е добра разказвачка
). По леко ти преминават старините и намалява ужасът от неибежният край.А за майките - нали все пак те ги възпитават, не вярвам някой да очаква, да нямат никакви прилика с тях
Аз харесвам как свекърва ми е възпитала синът си, уважавам я затова. Но тук мисля, че става въпрос за по дребни навици или следи(поправете ме ако греша), например: мама не прави пилешката супа като теб...или мама слагаше тъмни пердета, ти защо само светли, ами щото така искам, щото имаме щори и бла, бла, бла...
Това за камъчетата ми хареса, може би към това се стермим в семейният живот-да напаснем формата.
# 36
24 апр. 2007, 16:18 ч.
То фигурка да е, а не гащи...
Моят мъж беше на 33, когато го завардих на мегдана, пред чешмата (както се пее в народните песни). И-ха!
Бая сувенир е примъкнал за това време...
На хубаво са го научили каките, аз съм доволна. И баба, бог да я прости. И мама, да е жива и здрава.
Абе, късмет извадих.
Най-вече с това, че като хукна да бяга по мегдана, куфарът с гащите се отвори и разсипа и аз така го хванах. Иначе още да се скита ергенче.
Виж целия пост
Все едно си е донесъл фигурка на маймунка от екскурзия в Африка.
То фигурка да е, а не гащи...
Моят мъж беше на 33, когато го завардих на мегдана, пред чешмата (както се пее в народните песни). И-ха!
Бая сувенир е примъкнал за това време...
На хубаво са го научили каките, аз съм доволна. И баба, бог да я прости. И мама, да е жива и здрава.
Абе, късмет извадих.
Най-вече с това, че като хукна да бяга по мегдана, куфарът с гащите се отвори и разсипа и аз така го хванах. Иначе още да се скита ергенче.
# 37
24 апр. 2007, 16:22 ч.
нещо като "спомените - начин на употреба"
фигурките на Анда са чудно сравнение
когато животът не заприличва на вехтощарски магазин
Виж целия пост
фигурките на Анда са чудно сравнение
когато животът не заприличва на вехтощарски магазин
# 38
24 апр. 2007, 16:24 ч.
Мю, трепетно и страхопочтително моля да не опитваш ме диагностицираш поради тези суицидни и промискуитетни теми напоследък
Добре съм си..
Това Дона, бе Чандре Теб не съм те метнала, ма като не щеш - няма
Виж целия пост
а Сладуранка, а? А?
Алтер егото и не лъже
Алтер егото и не лъже
Мю, трепетно и страхопочтително моля да не опитваш ме диагностицираш поради тези суицидни и промискуитетни теми напоследък
Добре съм си..
Това Дона, бе Чандре
Теб не съм те метнала, ма като не щеш - няма
# 39
24 апр. 2007, 16:27 ч.
Ай стига бе, оспамихте на Чандрето темата с мойто алтер его, не ве е срам.
Виж целия пост
# 40
24 апр. 2007, 16:30 ч.
Майка му му беше изградила някаква странна представа за заобикалящия го свят. Постарала се бе да го "заключи" и преди да вземе решение той първо да си зададе въпроса " Така ли би направила тя и дали на нея ще и се понрави решението му ?! ". Трудно ми беше да го убедя и да го накарам да отвикне да мисли първо за нея, за сестра си, за баща си и накрая за себе си. Имах предимство, освен майка му друга жена не беше оставила следи си върху него.
Виж целия пост
# 41
24 апр. 2007, 16:39 ч.
Не намирам чуждите следи. Не го познавам. Не разчитам кода му. След 8 години си остава terra incognita. Всеки път като забелязвам бегла пътечка към подсъзнанието му, с любопитство тръгвам по нея, но бързо се изгубвам. После дълго отсявам фактите от субективните ми преценки. Накрая осъзнавам, че пак нищо не знам. ......................... и пак го обичам, моят непознат.
Виж целия пост
# 42
24 апр. 2007, 17:57 ч.
Аз пък живея с двама мъже.
Майката и гаджетата бледнеят.
Темата е чудесна!!!
Виж целия пост
Майката и гаджетата бледнеят.
Темата е чудесна!!!
# 43
24 апр. 2007, 18:36 ч.
menage a trois ми беше първото аперсю за заглавие,
но би било подвеждащо...
Анде, изящен изказ и екзалтиращо точна
а би могло и така - все едно се е хранил в леглото, и са останали трохи..
Пречат ли ти да спиш?
Виж целия пост
...Темата е чудесна!!!
menage a trois ми беше първото аперсю за заглавие,но би било подвеждащо...
Анде, изящен изказ и екзалтиращо точна
а би могло и така - все едно се е хранил в леглото, и са останали трохи..
Пречат ли ти да спиш?
# 44
24 апр. 2007, 19:04 ч.
За всички моногамно насочени (па и за другите), препоръчвам ви да гледате BIG LOVE
Виж целия пост
Препоръчани теми