Какво ви пречи да шофирате?

Аз живея в покрайнините на Отава и когато се престраших да карам, започнах по селските пътища. Няма движение, спокойно, свикнах с колата. После и аз имах точен маршрут, който спазвах и всяко отклонение ми причиняваше стрес. Когато придобих опит започнах да карам по нашата магистралка, която е с макс 100 км в час, няма много коли, но ако някой много бърза, има възможност да те изпреварят, но движението е спокойно. Постепенно придобих сигурност и сега карам спокойно, ежедневно и по много, но с удоволствие се возя като пътник, когато условията са лоши. Мъжът ми е по-смел от мен и с по-продължителен стаж, та разчитам на него когато има много сняг.

Само да вметна, малко в страни от темата. Първо,  една приятелка кара курса и шофира в Германия и когато суши идва казва, че тук не би могла да шофира.
И второ, още от края на 90 те имам спомен, че приятели на баща ми като стигнеха до София и зарязваха някъде колите и с градския транспорт.
Всеки да си прави каквито изводи иска🤗

Тъпо е, като някой вземе да обяснява как неговите страхотни "природни дадености" му помагат да кара кола, да ползва компютър и да ползва смартфон. И да говори английски Естествено, че който желае и му е важно, ще търси вариант да се научи.
 Записах курса на 40 г. и първият инструктор ми разказваше как един стар войник в казармата го научил на кара - на камион, естествено. Държал си едни гуменки в колата и като сгреши - бам по главата. Ако не види знак и го подминат, спират и го юрка да тича 100 м. до знака, за да се върне и да го види по-добре.  Та не се разбрахме с този инструктор и се записах при друг който беше научил да кара една 60-годишна, както и друга 50 годишна гинеколожка. Едната искала да си ходи на вилата, а другата била шеф на отделение и й омръзнало да се вози в градски транспорт.
А, и аз познавам българин, емигрирал преди много време, който отказва да кара кола в Бг. Познайте защо.

Да, също като една моя приятелка. Като дошли тук с мъжа й и пътували из страната, си казала: "Е, тук ако не ни изтрепят на пътя, няма къде другаде."

Че то това си е правило. ММ е чужденец и караше в София без проблем, когато живеехме там, но сега предпочита аз да карам лятото. Както и в Гърция. Аз пък мога са карам почти навсякъде из Европата. Трудно би ми било на изток.

Аз пък се плаша от вашите коментари, винаги мрънкания на моите теми от ваша страна.

Аз карам непрекъснато и по много, но в България (както и в още няколко страни в Европа), не се осмелявам да карам. Различен манталитет, различни навици, темперамент и тн.

Мъжът ми беше в Амстердам една година по работа и като се върна, първите дни му беше много напрегнато. Каза, че за половин час градско шофиране във Варна е имал повече ситуации на пътя, отколкото в Нидерландия за цяла година. Мина се не мина време и пак "влезе в час" с тукашния ритъм и вече не му прави такова впечатление.

Аз затова питах по-рано една дама от колко време шофира, понеже едно е да се напрягаш при нов маршрут, ако шофираш от няколко месеца, друго е от години. При второ - очевидно нещо не е наред в задкормилното устройство.

Ние тук сме свикнали на широки и прави пътища, на шофьори, спазващи движението, затова ме напрягат южняшките шофьори. Бих карала в Скандинавия. В Южна Европа - не, ако имам избор.

Малко извън темата, но аз съм била винаги много впечатлена от мъжа ми и баща ми, че може сега да им дадеш дясна дирекция и нямат проблем. Имам и шеф от Англия, който няма никакъв проблем да кара в България.

Не се плаши, почвай да караш. Ако ти кажа от кой път си взех практиката заради страх, не заради неспособност.... ще се хванеш за главата. А тук в Германия часовете и изпитите са страшно скъпи.... в момента, в който си казах ,,аз мога да карам, отивам и си взимам изпита" -го взех. После обаче не ми стана навик да се взимам на сериозно и пак едни колебания, перфекционизъм към себе си... това е проблемът. Заради тази несигурност се правят тъпи и опасни грешки. Зад кормилото се сяда поемайки пълната отговорност за живота си, самоуверено. А животните- за жалост трябва да се настроиш, че просто трябва да минеш през тях. Направи си списък с най- некомфортните изисквания на кормуването за теб  и в такава ситуация да си кажеш ,,трябва!". Представяй си ги точно тези ситуации мислено често-например как държиш здраво волана и минаваш през сърната, кучето и т.н. Това е изискване на пътя, заради това знание имаш книжка. Иначе твоят живот и този на другите е застрашен. Ако искаш и ти помага, се помоли преди всяко пътуване, сложи си икона, освети си колата и т.н. според мен това също е успокояващо. И почваш докато не ти стане навик. Често човек просто го мързи... днеска вали, днеска мъжът ми няма време, днеска искам да се возя вместо това онова. Не. Ставаш, качваш се и караш. Както когато човек ще отслабва. Ако си 120 кг и тръгнеш да тичаш или правиш йога, сигурно ще се наюерят многознайковци да ти обясняват как това не е за теб, прави друго, тая диета, тоя спорт не е за ,,дебели" и т.н. Ако ти вярваш в себе си обаче и си упорита докрай, след няколко месеца или година самите многознайковци ще те питат как така отслабна, кал го направи това тяло коя е диетата ти и кой е спортът ти. Същото е и с карането. Давай, но полека и спазвайки правилата!

Не мога да повярвам какво чета. Значи, Вие самата признавате, че правите опасни грешки, но не спирате. И правите паралел с отслабването. Само дето шофирането не е като отслабването. В първия случай може да убиеш себе си, много други невинни хора по улиците, да останат/те инвалиди, а с отслабването не може да нараниш нито себе си, нито друг човек. И зад кормилото поемаш пълната отговорност за всички хора, които ще ти се изпречат на пътя докато шофираш, не само за себе си.
Хубаво е човек да има самочувствие, но да има и реална преценка за себе си и възможностите си.

Четейки темата се сещам аз един стар виц:

Спират шофьор, който е солидно почерпен.
- Защо карате след употреба на алкохол ?
- Ами, аз такова - измънкал шофьора - много ме е страх да шофирам и ударих 100 грама за смелост.  

Не, неее, правилният виц е:
- Господине колко сте пил?
- Ами 4 ракии, 3 чаши вино, 7 бири …
- Е повече сте пил, но това не е основание жена ви да седне зад волана.

Хората са различни. Аз направих основните си грешки (опасни, но въпреки това по-скоро нямаше да се стигне до катастрофи) точно когато много си повярвах и нямаше никой на пътя.
След това известно време в такива условия карах много бавно. Не съм треперила в колата, но все пак се притеснявах. Повече не съм правила такива грешки.
Основната причина за тежкия пътен травматизъм по пътищата е скоростта, така че аз мисля, че опасни са точно тези, които много си вярват.