Инсулинова резистентност и отслабване с НВ-ВМХ, кето - Тема 93

  • 37 778
  • 740
# 390
Това е така, но саботаж от най-близките си е неприемливо нещо, каквото и да си говорим. Не всеки успява от раз да си коригира навиците, размахване на пръст не променя този факт. Процес си е, през това време средата също е важна дали помага или пречи. Нали затова сме се събрали и тук, подкрепата която сме си давали тук е безценна.
Виж целия пост
# 391
Такова саботиране може да идва само от враг.
Не от близък човек. Това не е партньор. Това е някакъв егоист, който и му е кеф да саботира, избива си комплексите.
 Кой както ще да ме разбира.
По делата си личи лъжата.
И не, не става въпрос ние  като минаваме на режим и другите с нас.
Но това да си в началото и да ти тикат тия неща в устата почти е грозно.
Не демонстрира обич.
Виж целия пост
# 392
Просто доста хора си мислят, че положението не е сериозно, според мен. Мислят, си, че са някакви измишльотини тези ограничавания на въглехидрати, а не жизненоважни. Осъзнаването е труден процес. На мен лично ми отне 2 години да убедя мъжа ми, че положението е сериозно и трябват сериозни мерки. Той ми казваше, ами никой лекар до сега не ми е казал, че има проблем с кръвната захар, какво толкова си се притеснила, нали виждат, че е 6,8 и не е страшно, тя моята захар си е толкова. Аз обаче не се отказах и вече повече от година и половина сме на този режим, но и двамата, иначе няма смисъл, трудна работа е. Смених си начина на готвене тотално, хубавото е, че сега има много източници на рецепти. Имаме забежки когато пътуваме обаче. Но с времето стават все по-малко.
Виж целия пост
# 393
Просто доста хора си мислят, че положението не е сериозно, според мен. Мислят, си, че са някакви измишльотини тези ограничавания на въглехидрати, а не жизненоважни. Осъзнаването е труден процес. На мен лично ми отне 2 години да убедя мъжа ми, че положението е сериозно и трябват сериозни мерки. Той ми казваше, ами никой лекар до сега не ми е казал, че има проблем с кръвната захар, какво толкова си се притеснила, нали виждат, че е 6,8 и не е страшно, тя моята захар си е толкова. Аз обаче не се отказах и вече повече от година и половина сме на този режим, но и двамата, иначе няма смисъл, трудна работа е. Смених си начина на готвене тотално, хубавото е, че сега има много източници на рецепти. Имаме забежки когато пътуваме обаче. Но с времето стават все по-малко.

Да, права сте...
Но му обяснете,че на докторите им трябват болни хора за клиенти и затова на тях не им пука...
Вчера обясних на една баба на 86 години,че трябва да взима магнезий, тя ми казва -докторът не ми е изписал....
Виж целия пост
# 394
А аз днес на една бабичка, която идваше на процедури за дх обяснявах, да прави упражнения.
Гледаше ме като извънземна.
Ама какво е това ми вика. Трябваше думата да обяснявам, мани, мани...
Обяснявам, ами писна - ааа, не, няма начин.
Така е с възрастните. Единици са тези със запазени когнитивни способности.
И си държат на авторитета. Имаш ли  тапия, може да те слушат. Ако нямаш - каква си ти бре, я къш от тука.
Виж целия пост
# 395
Трудно е на всеки, който не инвестира в знания и в практиката им.
За съжаление вече не сме в "онова "време , в което всичко идваше от храната.
Виж целия пост
# 396
Така е.
Няма как да почнат на 80 години тепърва да четат и да практикуват.
Каквото и да е било.
Виж целия пост
# 397
Това си е валидно и пробрем и за по-млади хора! Бабите да кажем, че донякъде ги разбирам, трудно ще им промениш закостенялото мислене.
Виж целия пост
# 398
Аз следя от година вашата тема и се съветвам с нея и за пръв път пиша, много ви благодаря за духа, който давате. Толкова неща научих и разбрах. Нямам много лоши изследвания, но е добре превантивно да спазвам.
Виж целия пост
# 399
Майка ми си прави какви ли не неща.
Вчера палачинки. Мирише хубаво, но не съм и яла нещата.
То ако реша кето ще направя.
Но не ми е идвала с чинията в леглото.
Като започвах режима в началото само я помолих да не прави никакви сладки неща за да свикна, ако купува, да ги крие и да не яде пред мен. Бързо свикнах, после ме пита май за първия кекс. Викам и - прави си.
Нещата се изговарят.
Ако обаче отсреща срещате стена - лошо Седларов, лошо.
Виж целия пост
# 400
Цял живот не съм яла сладко и си мислех, че съм „в безопасност“. А всъщност бялото брашно ми е действало като скрито сладко — вдига инсулина, прави глад, подуване и напълняване точно в същите места.
Откакто го ограничих, се чувствам много по‑добре — по‑лека, по‑спокойна и без онзи постоянен глад.
И много благодаря, че прочетох това във вашата група — промени ми разбирането за храната.
Понякога проблемът не е в захарта, а в това, което изглежда „безобидно“.
Виж целия пост
# 401
Много хора лежат на тая кълка, нали само за яденето на захар се тръби навсякъде... Най-много и солта да наплюят и предимно това е.
И аз цял живот не съм много по яденето на сладко, а пък за пиене на нещо сладко дума да не става. Десерт мога понякога да се изкуша но сладка течност - дори пред сироп за кашлица съм отказвала твърдо, гадно ми е.
Много хора ги препъват сладки сокове, безалкохолни, плодове, аз не налитам на тези неща. И ей ме къде кацнах, въпреки това. Много информация липсва масово или се представя изкривено. В последните години малко повече се говори за проблеми като нашите, но пак не е достатъчно.
Виж целия пост
# 402
Натка, много добре го описваш. Чета ви постоянно. Всичко такова избягвам вече и реално сокове и разни никога не съм консумирала, но тестяно много.
Аз стигнах до пълно спиране на млечните — страшно ме издуваха и ми влияеха на стомаха.
Другото ми голямо ограничение е, че имам ГЕРБ и съм силно ограничена откъм храна, така че внимавам двойно.
И точно защото няма много информация по темата, още повече се радвам, че ви има вас и че можем да черпим от вашия опит. Много ми помагате да си подреждам нещата.
Виж целия пост
# 403
Всеки си има любими неща с които е развратничил.
Един тесто, друг картофи, трети торти.
Пък аз с много неща развратничих Joy
С тестените се оказах не толкова зависима. Лесно го махнах, не съм се мъчила, даже го махнах много преди да мина на режима и страшно го ограничих.
Но имаше определени ястия с който винаги ми е вървяло хляба.
Примерно да си топя сокчето на салатата накрая. Ей това ми беше мъка.
Или тиквички с кисело мляко, как върви тук хлебец.
Или пилешко със зеле и чесънче, много ми вървеше.
На тия неща ми бяха трудни.
Но свикнах, сега не ми идва мисълта за хляб въобще като ги ям.
Виж целия пост
# 404
Елора, успях от две седмици и тестяното да спра и вече се чудя какво да ям , без топенето Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия