Не съм се тъпкала с хляб и друго тесто, но явно на фона на останалите фактори тогава, ми е било повече отколкото съм можела да си позволя и да остана здрава. Хлябът ми беше буквално един хляб на около седмица - правех си го аз, та помня понеже си имах график за това 😆 Пълнозърнест хляб често с добавени трици или семена, не бял, но всички тук знаем че пак си е тесто. Картофите също ми бяха за гарнитура, а не само с тях да се наям, но от тях и до ден днешен мога много да изям ако си го разреша. Пък то с тях няма такова усещане за ситост като от пържоли 😆 И другото ми хранене по общоприетите схващания си беше здравословно, с изключение на любимата ми бира която също не ми е била ежедневие.
Изоставих ги тия неща без много драми, всичките. Сега са ми много рядко изключение и съм си добре и така.
В главата е всичко, и аз преди не си представях някои ястия как се ядат без хляб, но сега си хващам лъжицата и хич не ми е.