България е на първо място в Европа и на едно от първите в света по смъртност от сърдечно съдови заболявания!
Това беше потвърдено от последните данни от Евростат, публикувани в медиите. Южен централен регион в България, в който влизат областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково, регистрира най-висок дял (66,2%), следван от Южно-Западна Олтения в Румъния (65,1%).
Според статистиката над 60% от смъртните случаи в България за 2022 г. се дължат на заболяванията на кръвоносната система
.
Южен централен район оглавява статистиката за най-висока смъртност заради заболявания на кръвоносната система в целия Европейски съюз
Болестите на кръвоносната система - включително инфаркти, инсулти, сърдечни заболявания, хипертонични заболявания и заболявания на белодробното кръвообращение - са причина за 32,4% от всички смъртни случаи в ЕС през 2022 г.
В 18 региона в ЕС заболяванията на кръвоносната система са причина за поне половината от всички смъртни случаи за 2022 година. Най-високите регионални дялове са в България и Румъния, където тези заболявания са причина за над 50% от всички смъртни случаи във всеки регион. Това показват резултатите на Евростат.
За нас тази изключително интересна конкретика е – „Южен централен регион в България, в който влизат областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково, регистрира най-висок дял от 66,2 %”
Какво означава това?
Звучи шокиращо, но и пределно ясно - ако нещата продължават по същия начин половината от нас или ВСЕКИ ВТОРИ българин ще умре от инсулт или инфаркт!!!
Медицината отдавна е разбрала, че единствената причина за тези заболявания е прекалената консумация на месо и животински мазнини. За всички е ясно, че ние по природа не сме хищници, т.е. не сме месоядни, но в процеса на оцеляване сме се принудили да ядем и месо. Какво и колко обаче нашите организми могат да понесат от токсините и вредните натрупвания от месото, които запушват кръвоносните ни съдове?
Верния отговор може да ни даде анатомията. Най-използваният критерий е дължината на тънките черва спрямо дължината на тялото, който ясно показва кой е растителнояден и кой е хищник. При хищника дължината на черва е 1,5 до 3 пъти дължината на тялото, при тревопасно е 20 пъти, а при човек е 9 пъти от дължината на тялото
Следвайки този ориентир намираме, че човешките черва са 4 пъти по-дълги от тези на хищниците (9 м. : 2,25 средното при хищниците = 4).
По този начин можем да изчислим, че за хората растителната храна е около 4 пъти по-необходима и лесна за безпроблемно усвояване от месната. Казано по-просто - ако хищниците се хранят всеки ден с месо за хората безопасната норма е веднъж на 4 дни или най-много 2 пъти в седмицата.
Всички знаем колко много месо се консумира днес, за някои това е дори въпрос на престиж. Отговор ни дават последните данни на Националния статистически институт – българинът днес консумира средно по 58 кг. месо и 69 кг хляб годишно.
Къде сме ние и къде се консумира най-много месо?
Има ясна връзка между моделите на хранене и финансовото състояние на обществата. През 2013 г. САЩ и Австралия оглавяват световните класации за годишна консумация на месо. Наравно с Нова Зеландия и Аржентина, двете държави са надминали 100 кг на глава от населението. Повечето държави в Западна Европа консумират между 80 и 90 кг. месо на глава от населението.
В сравнение с тези 100 кг. в САЩ и 90 кг. в Западна Европа с нашите 58 кг. годишно ние би трябвало да сме някъде към края, а не на първо място в тази мрачна статистика на Евростат. Да се обяснява тази очевидна аномалия с лошото ни здравеопазване или подготовка на българските лекари е несериозно. Българските лекари по нищо не отстъпват на западните си колеги, знам го от личен опит.
Убеден съм, че отговор на българската загадка за високата смъртност от сърдечно съдови заболявания е ГЕНЕТИЧНАТА ОБРЕМЕНЕНОСТ.
Увлечен съм и от години се занимавам с история и по-точно с най-древна история, имам и публикации в тази сфера. Вярвам, че нашите най-древни предци Траките са най-древният народ и праотци на всички индоевропейци или хората от бялата раса. Има достатъчно много косвени доказателства. Ше посоча само едно, но то е неоспоримо - най-древното злато - не само от Варна, но и от още 3 места в българските земи – Дуранкулак, Хотница, Юнаците.
Известно от древните автори е, че Траките са се хранели изключително с растителна храна, която сами са отглеждали. В по-ново време се знае, че преди повече от 140 години комисията, изпратена от руския цар в току-що освободените български земи намерила, че българите са така здрави, защото ядат месо само 2 пъти в годината – на Гергьовден и на Коледа. В сравнение с това днешните 58 кг. годишно са си върло месоядство.
Присъствието на Румъния и особено на Литва и Латвия в тази „престижна класация” на Евростат окончателно ме убедиха в моето виждане, че високият процент в тази мрачна статистика не е в резултат от прекаленото месоядство на българите, а е на ГЕНЕТИЧНА ОСНОВА.
Всички знаем за тракийското племе Даки, което е основа на днешната румънска нация. Случаят с Литва и Латвия е особено любопитен, защото тези страни са доста отдалечени от земите на Древна Тракия. Точно там обаче един от корифеите на тракийския език акад. Иван Дуриданов намира много останки от тракийски думи. Дори самата дума БАЛТА, (а от там и Балти и Прибалтика) е тракийска дума, запазена в румънския език – Балта = Блато. Имаме я и в България като топоним - Балтата.
Личното местоимение „АЗ/ Ѣ̀З ” го няма в НИТО ЕДИН от славянските езици, но го намираме в:
1. старо пруския,
2. литовския и
3.латвийския езици като AS и ES, а също и в 8 ирански езици.
„Черешката на тортата" в данните от Евростат е Южен централен регион в България с областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково, където е регистриран най-висок дял смъртност от инсулти и инфаркти - 66,2 % !!!
Всички знаем - това са точно земите на Древна Тракия!!!…
Преди 2000 години древният лекар Хипократ освен Хипократовата клетва ни е оставил и следната мъдрост – „Нека храната бъде вашето лекарство”!
Коя храна обаче?
За нас българите прекалената консумация на месо и животински мазнини, готвенето с мас, дори и с масло не е лекарство, а болест. Нашите древни гени ни поставят в най-рисковата група, в която прагът на поносимост към животинските мазнини е най-нисък.
Какво можем да направим, за да променим тази угнетяваща статистика?
Много просто - да разберем и да се съобразим с тази негативна, отредена ни от природата генетична даденост!
По-точно:
1. Да намалим консумацията на месо, месни продукти и животински мазнини до нивата, посочени ни от природата – не повече от 2 (два) пъти седмично.
2. Вместо месо да ядем кренвирши и готова кайма от типа „Народен”, защото в значителна степен тези месни продукти съдържат вместо месо соя, която е най-добрият протеин, заместител на месото.
3. Да ходим всеки ден поне по половин час навън - в някоя градинка или тихи улички. Ходенето без прекъсване стимулира кръвообращението, а от там и метаболизма. По този начин по естествен начин организмът ни изхвърля натрупаните вредни вещества от кръвоносната система. Шетането в къщи не е ходене.
Да осъзнаем, че лекарите лекуват само нашите болести, а нашето здраве е единствено наша грижа…
