Априлски бебчета 2025- тема 5

Всички вече тичат подир малките и нямат време да пишат. 🤣
При нас деветото зъбче (кътник долу) изби точно преди да направи годинката и май очакваме още, съдейки по настроението ѝ тези дни.
Почна често да отваря шкафовете и се чудя какви закопчалки да слагам. Тестово закачих едни на канпул на единия шкаф, ама не знам дали ще държат, а и за много трудно и за мен да ги отварям. Още не знам къде ще успея да скрия всички опасни неща, които има из вкъщи. Засега само ходи по мебели и чат-пат се пуска.

Ние на годинка бяхме с размери 73см и 8,5 кг. Започна да прави самостоятелни крачки и вече имахме няколко инцидента. Един от тях беше навън и завърши с огромна цицина на челото и Пирогов. Даже на регистратурата не ни питаха за какво сме там 😃 За сега всичко е наред. Навън я придържам, че ме е страх пак да не падне толкова лошо. Събира всички боклуци от земята и иска да ги яде. Още сме с 6 зъба, но предполагам скоро ще сме с повече, защото последните нощни заспивания са кошмарни. Минахме трета доза на ваксината и края на другият месец сме на Морбили.

Обожава да си яде обувките. Още имаме проблем с тестените текстури. Веднъж хапва и после няколко дни отказва.

За чекмеджетата и ние мислим какво да слагаме. Контактите обезопасихме. Взех от Икейските механизми за шкафове, но са ми трудни и на мен за отваряне.

За шкафовете поръчахме от Тему, засега действат и не ходи вече към тях често. Отделно и аз ги пръидържам дали с крак, дали с ръка да не отваря.
Постоянно прибирам разни неща, хах. Вече като се протегне стига и до плота и ако има нещо оставено дърпа.
Все още се държи за мен, не се пуска. Ако не я държа пълзи, ако няма къде да се хване.

72.5 и 8.5 кг. Нещо такова беше не помня.
Ходи, катери се, ни спира за секунда
Махнала съм нещата, които ме притесняват от чекмеджетата и шкафовете, които достига и съм я оставила да рови и отваря всичко друго. Супер интересно й е и не виждам причини да я ограничавам. Взехме монтесори кула и много обича да стои в нея и да гледа какво правим. Супер сладко ми имитира въздишките
Онзи ден нещо направих фасон с разочарована физиономия, защото не искаше да прибере една играчка и тя се разрева. Започва вече много са схваща какво се случва и гледам да съм по-внимателна около нея, защото за разлика от мене, тя не може да си регулира емоциите. Не че ми се получава и на мен винаги, но това е друга тема 😆

Привет, момичета! ☺

Гледам, че групата изостава малко, затова се включвам с малко неволи, малко питанки и малко информация.

Нашето момче също вече стана на година, мина и кръщенето му. В седмицата преди кръщенето се разболя за първи път и определено беше малко напрегната ситуация.  В навечерието на Велик ден започна да повръща. Живеем в малък град, в който няма денонощна аптека, а аз не бях подготвена за такъв тип вирус. За щастие успях да намеря лекарства от други хора с бебе. Определено беше доста стресово и за съжаление се наложи да ходим и до спешното. При нас вируса премина за няколко дни, като извадихме късмет, че първия ден беше повръщане, втория температура, третия диария, а не всичко на куп. Беше ми доста трудно да запазя самообладание, а може и изобщо да не съм успяла. Мина, но момчето доста отслабна. Наложи ми се и да прескоча себе си и да му пускам телевизия, защото беше толкова отпаднал, че не можеше да си седи на краката, но в същото време не разбираше какво му се случва и искаше да тича и ходи. На всичкото отгоре през първата вечер падна и от леглото, защото чувалчето му беше в пералнята след повръщането, а аз не съм го усетила, че тръгва. Почувствах се отвратително, защото не видях как пада и дали е сериозно, а с такъв тип грип, симптомите на комоцио могат да останат незабелязани.

Кръщенето… мина. Много плака. Определено не ми беше никак спокойно. Водили сме го в манастира и преди, за да е спокоен, но явно няма как без плач.

Мами, вие как сте? Как ви се отразява майчинството? Аз съм адски щастлива и в същото време разбита от всичко, въпреки, че имам много помощ. Трудно се възстанових от спешно секцио, преди 6 месеца започнах да имам проблеми със стомаха, които още боря, изкарала съм и някакъв вирус, който в момента не ми позволява да си поема дълбоко въздух, а на всичкото отгоре напоследък нещо ми се случва и с гърба. За информация - бодоха мен над 6 пъти за спинална и епидурална упойка и явно все пак има нещо засегнато, защото кръста не е спирал да ме боли от тогава, а вече и гърба и гръдната кост. Интересно ми е дали и вие имате някакви такива ситуации?

За ситуацията със зъбите - все още си има само два зъба нашето момче и 6, които се мъчат да излизат. Знам, че при мен всичко е избило на веднъж и от това цялата съм станала в афти и съм смъкнала имунитета. Изглежда, че и при сина ми ще е подобна работата.

Регресията май също започна! Хаха

Дайте малко кураж или споделете и вашите неволи.

Здравейте, мами на пораснали бебета.
Елис навърши годинка на 31.03.26 направихме малко помпозен РД, с около 30човека и няколко тоалета, мащабна украса и поръчкова торта и т.н но аз така исках….бях го решила🤣 знам, че беше излишно, но ….
Началото на месеца тя също преболедува нещо сериозно, с тежка кашлица и хрипове…за щастие мина за 5-6 дни🥹
Но да и тя отслабна от 11.400кг стана 10.900, което много ме притесни, от тогава насам , уж хапва всичко вече , не може да ги възстанови 11.100кг е в момента и малко ме притеснява.
Вече е активна в ходенето, но е доста страхлива🤣
Аз последно време съм безумно изтощена, чак се притесних да ми няма нещо, късният следобяд съм направо смазана, а имам постоянна помощ от майка ми.
Май месец ни предстои ваксината за морбили, надявам се всичко да е наред и да мине леко.
Поздрави на всички бебоци и мами❤

Pocket, изживели сте истински ужас.
И аз съм изтощена. Искам само да лежа, но вместо това, излизаме на парка, и все повече се изтощавам. Същевременно се мрънка за всичко, започна да се тръшка. Ако иска нещо да й дадем, но не се сещаме 😂, а тя не ни казва, защото не може и започва истерично да реве. Не мога да разсъждавам изобщо в такива моменти, започвам да пробвам да слагам неща в ръчичката, докато не спре от раз, когато получи желаното.
Дано е само период и да мине бързо.
При нас я мъчат кътниците, много време излизат вече, лигите текат, мрънка нон стоп, когато е будна.
От време на време има моменти и на заиграване и малко тишина, но сякаш стават все по-малко тези моменти. Надявам се да е от зъбите, и да мине, като излязат.

Здравейте, момичета. Ние днес бяхме на консултация - 75 см, но около 8 кг. Нищо не качва, само на височина расте. 
Вчера бяхме в София на преглед при доктор Маринов. Каза, че форамен овале се е затворило и си имаме здраво бебе. Тъй като има лек шум в сърцето трябва да се прегледа, ако започне да спортува. Но важното е, че вече можем да се качваме на високо и да пътуваме със самолет.

Аз днес след като се оплаках от бебчето си, тя реши да ми покаже добрата си страна 😂. Ами да се оплаквам по-често 😂. Шегувам се.
Стана ми кофти, че се оплаках, я тя днес е толкова спокойно бебче 😍. Ама да видим докога.
Гери, финна мадама имаш. Добре върви според мен. А и щом доктора е казал, че е здраво бебче, това е най-важното.

Една седмица след ваксината против морбили сме, нямаме оплаквания. От няиколко дена обаче пак имаме проблеми с дремките и не иска да я приспивам, баща й трябва като се прибере от работа.
Това най-много ме напряга.
Вечер сме изтощени, не знам тези които сте с 2-3 деца как се справяте.
Чакам с нетърпение почивните дни да прекараме малко време и с таткото, че все не намираме време.

Момичета, днес направих номера с лъжицата - метална. Пъхнах е устата на бебето и почуквам, ако се чуе звук, излязло е зъбчето. И  имаме един кътник вече. Горен.
Долния се белее, но не е пробил.
Може и затова да е по-спокойна. Миналата седмица имахме дни с реване, и то не можем да я успокоим. Както спи, и започва. С другите зъби нямахме като че ли такива драми.
Не ми дава да й бъркам в устата. Само на баща си.
Но ми хрумна да я проверя така.

Май мишленцето беше питала за витамин Д. Нашата педиатърка днес каза да продължаваме да даваме по 1 капка (толкова ни беше казвала да даваме и досега, освен зимата, когато давахме по 2 капки).
На килограми сме леко надолу даже, но мисля, че и кантарът е доста неточен.
Днес беше голям герой, трябваше да ме трае 1 час в АГКК, после следобеда педиатър и изтрая внезапно инцидентно пътуване 2х2 часа и въобще доста седене през целия ден с доста малко движение.
Утре ще се опитам за 4-ти ден да взема урина и дано успея, че направлението на изтича след няколко дни...
Умората я има и при мен, въпреки че в някои отношения нещата при нас са чудесни и ми пестят доста енергия (най-вече приспиването и това че нощем спи). Разходката по изключение може да е по време на сън, ако е заради доктор или друго, иначе това ми е време да свърша нещо и да си почина малко.
Днес за пръв път взех държавна кухня и обяда го изяде, другите неща не можа да ги яде заради инцидентното ни пътуване. Следобедната закуска гледам е със захар и може би ще я избягвам, още не съм решила изцяло.

Здравейте! Аз се чувствам ужасно - уморена съм, изнервена съм, той капризничи и пищи, когато не получи каквото иска. Нощният сън също е нарушен. Не иска да се пусне да ходи още. На мен ми предстои да се върна на работа в края на месеца, което ме кара да се чувствам още по-ужасно. На последната консултация беше 75 см. и 8 кг. 400 гр.  Не наддава, но той не се спира буквално, надявам се поне да е здрав. Мляко пие само вечер вече по 180 мл. Знам, че е малко, но пък често му правя десерти или каша с мляко и мляко с мюсли. Има само два зъба, които избиха почти едновременно преди няколко дни, но дава сигнали, че много го боли и вероятно и горните са тръгнали да избиват. Нямам надежди нещата да се оправят за броени дни и съм притеснена, как ще успея да балансирам с работата. Отделно се чувствам и много виновна. Добре че напомнихте за изследванията, че яз съвсем забравих

Няма за какво да се чувстваш виновна, това е животът.
Държавата ни принуждава да работим. Аз ще се върна след втората година. Но бая се замислям и за по-рано. То все едно сме на една заплата вкъщи вече.
Парите са подигравка за втората година.
На мен колеги даже ме питат, ама няма ли да я гледаш до 3-тата година? Потресена съм. Ей така да се чувствам зле, че ще я дам на ясла.
Ами нямам възможност да не получавам никакво заплащане.
От такива тъпи въпроси разбирам, колко им е акъла и дали хората имат нужда от пари изобщо. Явно мъжете им са богати и те работят за удоволствие.

Аз също планирах да се върна след втората година, но така се стекоха нещата, че трябва да се върна по-рано - януари 2027. Много ми е криво, но няма как. Отделно се притеснявам, че засега няма никакви места в яслите, частни няма в района. Ще видим как ще се оправим...Ани е страшно привързана към мен...