В момента чета ... 98

  • 42 853
  • 741
# 525
И аз съм фенка. "Стражите" е част от Светът на диска, не е отделна поредица.
Светът на диска се състои от няколко поредици и няколко самостоятелни книги. Поредиците са:
- Ринсуинд и магьосниците от Невидимия университет (тя е първата, но много хора не я харесват - на мен ми харесва);
-Смърт и Сюзън (Смърт е смърт - в мъжки род, антропоморфна персонификация на смъртта - не е отрицателен герой; Сюзън му е внучка, не присъства в първата книга за него, която е "Морт", защото още не е родена),
-Стражите - най-харесваната поредица и любима на самия автор (той е казвал в интервю, че му е трудно да напише книга, която да не е за стражите); за градската стража на най-големия град на диска - Анкх-Морпорк;
-Вещиците - обикновено се счита за най-харесвана от жените (на мен не ми е любима), разказва за вещиците от малката страна Ланкър, но първата книга "Еманципирана магия" е с много различен тон от следващите (като първите книги за Ринсуинд и магьосниците - авторът още не е намерил себе си); на мен от тази поредица най-много ми харесва "Посестрими в занаята" - тя е пародия на Макбет;
-Тифани - поредица за млади възрастни, Сюзън също е вещица, но живее на друго място (в Кредище, а не в Ланкър) и тонът е подобен на другите книги за вещиците (те се появяват в тези сюжети от време на време; ако човек харесва книгите за вещиците, ще хареса и тези за Тифани);
- книгите за Олян/Моист - това е късна поредица, която според мен доказва, че късните книги на Пратчет са по-добри от ранните; само три книжки - "Пощоряване" (тази ми е любима - нямам предвид любима от поредицата, а изобщо любима), "Да направиш пари" и "Под пара" (за съжаление книгата е писана, когато болестта му вече е била напреднала - нещо, което е потвърдено в биографията му и сюжетът страда от това)
- самостоятелни книги - като "Малки богове", "Пирамиди", "Истината" и др. Някои се развиват в древните времена на диска, някои са съвременни с останалите. Мисля, че "Истината" е трябвало да бъде начало на самостоятелна поредица, но Пратчет е решил да не пише още книги за тези персонажи. Но пък те са си живи и добре и се появяват в други романи.
Виж целия пост
# 526
Малко помощ за Кормак Маккарти.
Намерил съм 2 от книгите му за Е-придобиване. В Читанката (да си знаете) има само 1, и е затворена до края на 2028-а. Тия са при руснаците (на български) - и впрочем, в royallib имат почти пълен негов каталог на руски.
Пътят
Скрит текст:
Кървав мередиан
Разочароващо, в нашата "мега" библиотека (mega.nz) няма нищо негово.
Виж целия пост
# 527
Малко помощ за Кормак Маккарти.
Съфорумците, които четат в оригинал "Кървав меридиан" вероятно ще намерят полезни анотациите от BookDrum (тъй като сайта го няма веч линк към архивираната версия), а също и - Notes On Blood Meridian, by John Sepich
Виж целия пост
# 528
Събудих се по ненормално време, и за да пазя тишина започнах "Lonesome Dove" на Лари Макмъртри.
Предговорът от Тейлър Шеридън много ме развълнува, а историята ме повлече от първото изречение.
Отново държа шедьовър, и отново съм в Американския запад, но този път годината е 1876, и двама каубои ще водят стада от Тексас до Монтана.  
Написана през 1985 (същата като "Кървав меридиан"), печели Пулицър следващата година. Намерих я в листата "любими" на Стивън Кинг, а щом е любима и на Шеридън, ще е нещо наистина изключително. Много, много обичам 1883.

Вчера, без да ми е цел, на едно сядане препрочетох "И изгрява слънце", май за 5ти път. Всеки път намирам нещо ново и различно, невероятен е Хемингуей. Тази година е 100 годишнината от издаването на книгата. ❤️

Имам сериозен TBR списък, и ми се четат 5 книги наведнъж. 😂❤️📚
Виж целия пост
# 529
Цоп в темата. В момента чета "Аждер" на Васил Попов. Прочетох до 450 страница, след това прескочих до 570 и прочетох края. Историята е много интересна, стилът му на изразяване се развива, повторенията са много по-малко отколкото бяха в "Мамник" и "Лехуса". Има добре изградени психологически герои. Негативни точки са, че историята е сложна и объркваща, има много герои, твърде много термини и фолклорни обяснения. Няма страница без пояснения кое същество какви способности има. Като жанр бих го определила трилър. Друг голям негатив е, че твърде много се разпилява и разлива, има един конкретен герой, който е включен безпричинно за няколко страници. Пропуснах страниците с тракийската митология. Аз съм човек, който може да се изрази кратко и ясно, и бих съкратила поне 200 страници.
Най-силната част от книгата е: (спойлер)
Скрит текст:
Любовната история на младини между Дана и Периян. Описана е една дисфункционална връзка с много gaslighting, виждаме първите действия на чаровния и опасен мъж, как постепенно "жертвата" влиза в "капана" и не може да го изостави, как с чужда помощ се отървава от него. Прекрасно описание, имаше части, които и на мен са ми се случвали под лека форма в тийнейджърството.

Допълнение: тракийската част си струва, научаваме повече за героя Бранимир, не я пропускайте! Чувствам се силно вдъхновена от цялата книга.
Виж целия пост
# 530
Чете ми се нещо от типа Сага за Форсайтови, ако някой му идва наум, да препоръчва Blush

За любителите на Меридиана препоръчвам - Погребете сърцето ми в Ундит Ний Ди Браун / има я в Читанката/
Виж целия пост
# 531
Чете ми се нещо от типа Сага за Форсайтови, ако някой му идва наум, да препоръчва Blush
Трилогията на Анри Троая за семейство Ейглетиерови.
Виж целия пост
# 532


Имам сериозен TBR списък, и ми се четат 5 книги наведнъж. 😂❤️📚
Оф, същата съм. Всяка книга, която споменете тук (е, пшочти всяка) ми се чете и само купувам или свалям на киндъла. 3 живота няма да ми стигнат да ги прочета....
Виж целия пост
# 533
Семейни саги, които мога да препоръчам: "Полубрат" (Ларш Собю Кристенсен), "Евангелие на отровното дърво" (Барбара Кингсолвър), "Богът на дребните неща" и "Атлас на невъзможния копнеж" (Арундати Рой), "Името" (Джумпа Лахири), "Казусът Кукоцки" и "Искрено Ваш, Шурик" на Улицкая, "Моята орис" и "Бащата на другия" (Паринуш Сании), "Островът" (Виктория Хислъп), "Детският влак" (Виола Ардоне), "Силата на кучето" (Том Савидж)..
На всички тези съм дала 4 или 5 звезди и ги препоръчвам, дори и да не са точно тип Форсайтови..
Виж целия пост
# 534
Аз веднага се сетих за "Буденброкови“ на Томас Ман
Виж целия пост
# 535
И Полдарк е семейна сага, малко по-старовремска. Сега ще излезе още една книга на български.
Обаче в един момент става малко досадна.
Виж целия пост
# 536
По препоръки тук в темата прочетох "Евангелие на отровното дърво" от Барбара Кингсолвър за два дни въпреки големия обем. Изключително интересен роман за Африка, за сблъсъка на различни култури, за белия супремасизъм, за предразсъдъците и фанатизма, за насилието в семейството. Впечатлена съм колко много теми е успяла да обхване авторката, при това с много органично и консистентно разгръщане на сюжета.

Друго заглавие, което бих препоръчала, е "Годината на чудесата" от Джералдин Брукс. Копирам отзива си от Goodreads:

Скрит текст:
Много завладяващ роман, който майсторски пресъздава мрачната атмосфера в едно малко селце, обхванато от чумна епидемия през 1666 г. Суеверия, жестокост, войнстващо пуританство и екстремна набожност намират благодатна почва сред ужасяващите поражения, причинени от заразата. В хода на историята има доста зловещи моменти, но не са самоцелни. Въпреки тежката тема не усетих книгата като потискаща, вероятно заради светлата нишка, чийто носител е Ана Фрит. Дори и в най-тежки времена на болести, невежество и безумство се намират хора, които запазват здравия си разум и състрадание, и помагат на другите.

Съгласна съм със забележките на читателите, че има известно "осъвременяване" на отношенията между героите, както и в разсъжденията на Ана. А мнението за финала явно е единодушно - абсолютно нелогичен и абсурден. Това беше и причината да "отнема" една звездичка. Но все пак достойнствата на книгата многократно превишават недостатъците.
Виж целия пост
# 537
И моето мнение съвпада и за двете книги. Blue Heart
Виж целия пост
# 538
Май се отказвам след 80 с. от Името ми е червен на Орхан Памук. Не ми е интересно за падишаси, миниатюристи и във всеки параграф да спирам, за да чета бележките под линия. Направо лепкав като локум текст, сладкодумно разказва, но не ме грабва. Може би не ми се чете нещо подобно сега. Вероятно ще пробвам друг път, когато съм в друга кондиция.

На три пъти я почвам, издържам 30тина страници и я изоставям. Няма да пробвам повече!

Изслушах Пациентът на Себастиан Фитцек, страхотно изживяване! Ей такива трилъри харесвам, на моменти те зашеметява.
Виж целия пост
# 539
Новина от преди малко: "Остайница" е в краткия списък за чуждестранния "Букър".

https://webcafe.bg/artcafe/ostaynitsa-na-rene-karabash-vleze-v-k … radata-bukar.html
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия