Светът на диска се състои от няколко поредици и няколко самостоятелни книги. Поредиците са:
- Ринсуинд и магьосниците от Невидимия университет (тя е първата, но много хора не я харесват - на мен ми харесва);
-Смърт и Сюзън (Смърт е смърт - в мъжки род, антропоморфна персонификация на смъртта - не е отрицателен герой; Сюзън му е внучка, не присъства в първата книга за него, която е "Морт", защото още не е родена),
-Стражите - най-харесваната поредица и любима на самия автор (той е казвал в интервю, че му е трудно да напише книга, която да не е за стражите); за градската стража на най-големия град на диска - Анкх-Морпорк;
-Вещиците - обикновено се счита за най-харесвана от жените (на мен не ми е любима), разказва за вещиците от малката страна Ланкър, но първата книга "Еманципирана магия" е с много различен тон от следващите (като първите книги за Ринсуинд и магьосниците - авторът още не е намерил себе си); на мен от тази поредица най-много ми харесва "Посестрими в занаята" - тя е пародия на Макбет;
-Тифани - поредица за млади възрастни, Сюзън също е вещица, но живее на друго място (в Кредище, а не в Ланкър) и тонът е подобен на другите книги за вещиците (те се появяват в тези сюжети от време на време; ако човек харесва книгите за вещиците, ще хареса и тези за Тифани);
- книгите за Олян/Моист - това е късна поредица, която според мен доказва, че късните книги на Пратчет са по-добри от ранните; само три книжки - "Пощоряване" (тази ми е любима - нямам предвид любима от поредицата, а изобщо любима), "Да направиш пари" и "Под пара" (за съжаление книгата е писана, когато болестта му вече е била напреднала - нещо, което е потвърдено в биографията му и сюжетът страда от това)
- самостоятелни книги - като "Малки богове", "Пирамиди", "Истината" и др. Някои се развиват в древните времена на диска, някои са съвременни с останалите. Мисля, че "Истината" е трябвало да бъде начало на самостоятелна поредица, но Пратчет е решил да не пише още книги за тези персонажи. Но пък те са си живи и добре и се появяват в други романи.
