В момента чета ... 98

На ледника Кумбу има 10-тина купола в стил луксозно иглу - всяко с килими, плосък голям телевизор и барбарони. Организират се рейв-партита или вечерни забави с алкохол и бира, има бар, общи палатки за срещи или като столова. "Ако на следващия ден не ставата за нищо, това си е ваш проблем", казва Нимс (Пурджа; най-известният непалец днес след Тенсинг Норгей; а за статистиката - една норвежка, жена, 37-годишна, подобри рекорда му за изкачване на 14-те осемхилядника, като "обиколи" върховете за 3 мес. и 1 ден - с желязна и скъпа логистите, естествено).
Elite Exped има ценоразпис за изкачване на покрива на света на клиент с водач и обслужване - от 45 хил. долара (за "стандартно изкачване", до 100 хил. долара за ускорено и с повече обслужване, т.е. по-малък престой в базовия лагер).
Шерпът Ками Рита до края на 2023-а е бил 28 пъти на върха. А днес фиксирането на въжета - и на ледопада, та чак до върха - е изцяло в ръцете на шерпите. През 2022 г. само в пролетния прозорец откъм непалската страна 670 души изкачват Еверест (откъм Китай е затворено заради пандемията). Загиват само трима (двама са непалци). Но в същия пролетен сезон на следващата 23-а год. загиват 17 души. На и под Сагарматха (местното име на върха, който - когато е открит - просто е бил означен като "Връх ХV") нищо не е лесно и предвидимо дори днес. Когато се дискутира "схемата" водачи с клиенти към върховете, основните тези се въртят около това докъде/доколко водачите трябва да угаждат или да отхвърлят мераклиите - а те, трябва ли (защото имат парите) да станат от снощния запой с пури и шампанско и да вземат самолета за Лукла и да чакат да ги "отнесат" и в базовия лагер и нагоре до ония 8849 м...
Онази прословута снимка (която - може би - някои помнят от новините: при свое изкачване Нирмал Пурджа снима под Стъпалото на Хилари над 200 души да чакат ред да се разминат нагоре или надолу) е вярна в едно и лъже в друго. Действително в момента Еверест (който не е и най-трудния, нито най-смъртоносния връх от 14-те) може да бъде реална цел и сбъдната мечта на всеки що-годе здрав човек, събрал 50-тина хил. долара да го изкачи с помощ от професионалистите. И мнозина отиват. Но след 1989 г., когато се случило първото му изкачване от клиент-мераклия с платени водачи, осигуряващи му това преживяване, именно фирмите и водачите (днес вече - преобладаващо местни, непалски, даже с наети водачи - западняци) са еволюирали и израснали дотолкова, че нещата да изглеждат като на снимката. Ала за Непал - това е единствения икономически начин страната и днешните й деца - да вървят към актуалното модерно време на образование, здравни грижи и общностно развитие. Тези водачи качват на върха на света даже хора без зрение или с патерици и протези.
Когато има мечти или дори само финансово подплатено желание - се появява и способът да бъдат удовлетворени. (Без разсъждения, само като пример, се отбелязва компанията на един известен австралиец, прочул се с грижата и сигурността на клиентите си тъй, че за 20 години към Еверест няма нито една жертва.) А от психологическа гледна точка, по-трудно от самото изкачване е, кога и дали можеш да спреш неподготвения (или разболял се) по трасето клиент - за да опазиш живота му. Докато той е в унес и гледа само нагоре (а може и да помни, че си е платил).