Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Творческият пост, който чака своя миг, явно няма да дочака този миг, освен ако не реша, че това е мигът.

В потопа от безумия, помия, несправедливост, брутално погазване и на законността, и на елементарната човешка етика реших, че това е мигът за малко светлина и цвят. Защото стана много тъмно, мрачно, грозно и брутално.

От около два месеца успявам да намеря време и сили да творя по малко.

Жълтото сърце е ясно — то се превърна в символ на съпротивата, както и в символ на обичта ми към Ники и всички тях.

Перото дъга е мой дизайн, който от повече от 10 години може би е най-предпочитаният от хората по света, които харесват творенията ми. В моя творчески свят всичко е възможно — жълти, сини и розови зайчета, котки и кучета, цветни пера… Колкото по-цветно е всичко, толкова по-красиво е за мен. Цветовете ми носят хармония в сивия свят, в който се намираме. А той от 8 месеца не е сив а черен - абсолютен мрак.

Лотосът символизира чистотата, духовността и способността да се издигнеш над страданието, трудностите и мрака, без те да отнемат светлината ти. Той се ражда в тъмната кал, преминава през мътната вода и въпреки това достига повърхността чист и разтваря цветовете си към светлината. Затова обичам да правя лотоси. Правила съм и за тях, горе в хижата.

Гномовете, джуджетата бяха любими на Ники. Правех му редовно. При последното ми ходене му направих точно такъв гном — магнит за хладилника в кухнята, за да си го гледа, докато готви. Ивей и Ники бяха там, когато го извадих от опаковката, и се сбутаха кой да го вземе пръв и да му се полюбува.

След като Ники тръгна да го закача на хладилника, Ивей ме прегърна с неговата силна прегръдка и каза:

„Пак ни носиш радост и цветове. Винаги ни радваш с твоите живи творения.“

Няма да обяснявам за всички дизайни на снимките. Ще разкажа само още за индианката. Тази картина е много специална. Толкова, че ми е трудно да пиша за нея, но твърдо съм решила, че ще го направя. Тази картина я направих за себе си. След много години творене къде ли не по света реших, че е време да направя картина и за себе си. Тази жена не е само индианка. Има елементи и на индийка, дори и на чернокожа жена. Осъзнах го, когато хората, които я гледаха, започнаха да виждат различни неща в нея — индианка, африканка, индийка. Когато я направих, не я подписах, както обикновено, с творческия си подпис. Подписах я с „She“ — „Тя“. И в момента, в който сложих подписа, си казах, че тази картина искам да остане за Ники, когато мен ме няма. Обявих на всички, че картината е за него.

Когато я донесох в България и той я видя, ми каза само:

„За мен е чест да притежавам тази картина, когато му дойде времето. Изключителна е.“

Да гледам тази картина сега, след като него го няма, ми носи огромна болка, чувство за несправедливост и понякога — за безсмислие. Друг път ми носи радост да се взирам в детайлите и да изскачат спомените от разговорите за картината с него и с всички тях, когато я видяха на живо, а не просто на снимка.

Много мислих какво да правя с тази картина след ужаса. Минах през различни решения, но вече съм решила окончателно на кого ще я подаря. Този човек още не знае. Дори може изобщо  да не се интересува от изкуство. Но тя ще му бъде подарена — в знак на огромната ми благодарност. Ники ценеше достойните и смели хора.
Затова такъв човек ще я получи.

Ще бъдат подарени и всички картини тук, на снимките.

Тези от вас, които преди месеци ми писаха и си поръчаха, а аз така и не стигнах до поръчките им — съжалявам. Сега ще ви подаря картина. Просто ми пишете отново. Сигурно много от вас ще ми пишат и съм наясно, че нямам силите и възможността да направя за всички желаещи. Много картини подарих още в началото на кошмара. Подарих ги на безценни хора, които застанаха като стълбове зад мен и ме подкрепиха.
А картините, които виждате сега, искам да подаря на вас — хората, които не ме познавате, но ме подкрепяте. Подкрепяте и останалите близки на шестимата.

Няма да има за всички и ужасно съжалявам за това. Но искам поне на някои от вас да дам частица от себе си. От светлината ми, която след последната седмица едва мъждука.

И тъй като наистина стана много мрачно, грозно и зловещо и крайно несправедливо искам да дам малко от красотата, която съм създала, на вас — хората, които отказвате да приемете подменената реалност.

Всички близки на загиналите минаваме през поредния ад на тази несправедливост и помия. С този жест искам да ви благодаря и от тяхно име, че ви има. Че в този мрак вие носите светлина и на нас.

„Без кал няма лотос.“
— Тик Нат Хан

Който се интересува, нека ми пише на лично.

Благодаря на всички ви от сърце за всичко! 🙏💛