Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Интересни са постингите на голямата и малката хахавели - мерси че ги пускате. Можем да си направим по-ясна картина за динамиката в групата.

Вчера четохме уж хвалебстен и прочувствен текст какъв светец е Дечо, но аз нещо съвсем друго разбирам между редовете.
Значи той бил добър човек, защото първо, второ, трето, но аз видях един лишен от идентичност и воля човек, един мълчалив роб. Тих, жертвоготовен, непретенциозен, нищо не му трябва. Това е типично в силно йерархични структури. Той няма нужди (всеки нормален човек има нужди), винаги се отдръпва "отивам да свърша нещо", никога не пречи "оставям ви да си говорите", винаги служи на комуната като муха без глава. Едничка ценност е да служи на групата.

Най-скромният, най-срамежливият, най-работният, винаги те оставя на мира... Това ми говори за много ниска самооценка, силна подчиненост; избягване на разговори, изразяване на мнение, конфликти. Той системно се отдръпва от центъра на социалния живот и отива да си играе ролята на служител на другите. Цялата му идентичност е "полезността за групата".

Той няма собствена воля - и подаръкът е поръчан от Ники, и картината също е поръчана от Ники.

И този култ на Ралица (може и на цялата група) към саможертвата.  „Никога няма нужда от нищо“. И че бил учител по смирение на сина й. Това ли е целта? Самоотричане. Да търсиш одобрение чрез работа. Култура на саможертва.

Интересно е, че Ралица хем не го познавала, хем пише ода за Дечо. Това говори и за нея и за самата структура на нещата - идеализиране. Хората се описват не с това, което всъщност са били (тя не го познава), а какъв трябва да бъде според ценностите на групата.

Най-скромният, най-срамежливият, най-работният, винаги те оставя на мира... Това ми говори за много ниска самооценка, силна подчиненост; избягване на разговори, изразяване на мнение, конфликти. Той системно се отдръпва от центъра на социалния живот и отива да си играе ролята на служител на другите. Цялата му идентичност е "полезността за групата".

Той няма собствена воля - и подаръкът е поръчан от Ники, и картината също е поръчана от Ники.

Видяно през страницата на Бивол от фейсбук потребител Sia Niko:

https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/13158 - женени са от 1987 г.

С три думи- Дечо е интроверт. С още няколко думи- Ралица не е била негов тип човек и затова е търсил оправдание да не седи с нея - "да ви оставя да си говорите", "аз имам работа". Като тежък интроверт го казвам и правя постоянно. Имам си отбрани хора, с които ми е приятно, но дори и с тях след определено време се изморявам и ми трябва лично пространство и занимание за един човек- ако трябва ще мета двора, но да съм сама... Иначе е ясно, че Ралица обича да разтяга локуми. Пример за това е описанието за Пламен, с когото била разговаряла хиляди часове, но не знае какво е работил...

Интересни са постингите на голямата и малката хахавели - мерси че ги пускате. Можем да си направим по-ясна картина за динамиката в групата.

Вчера четохме уж хвалебстен и прочувствен текст какъв светец е Дечо, но аз нещо съвсем друго разбирам между редовете.
Значи той бил добър човек, защото първо, второ, трето, но аз видях един лишен от идентичност и воля човек, един мълчалив роб. Тих, жертвоготовен, непретенциозен, нищо не му трябва. Това е типично в силно йерархични структури. Той няма нужди (всеки нормален човек има нужди), винаги се отдръпва "отивам да свърша нещо", никога не пречи "оставям ви да си говорите", винаги служи на комуната като муха без глава. Едничка ценност е да служи на групата.

Най-скромният, най-срамежливият, най-работният, винаги те оставя на мира... Това ми говори за много ниска самооценка, силна подчиненост; избягване на разговори, изразяване на мнение, конфликти. Той системно се отдръпва от центъра на социалния живот и отива да си играе ролята на служител на другите. Цялата му идентичност е "полезността за групата".

Той няма собствена воля - и подаръкът е поръчан от Ники, и картината също е поръчана от Ники.

И този култ на Ралица (може и на цялата група) към саможертвата.  „Никога няма нужда от нищо“. И че бил учител по смирение на сина й. Това ли е целта? Самоотричане. Да търсиш одобрение чрез работа. Култура на саможертва.

Интересно е, че Ралица хем не го познавала, хем пише ода за Дечо. Това говори и за нея и за самата структура на нещата - идеализиране. Хората се описват не с това, което всъщност са били (тя не го познава), а какъв трябва да бъде според ценностите на групата.

Е, тя има и други постове:

Усъмни се, че си проверявам нещата, които ме интересуват ли - направо си знай, че е така
И не броя снежинки, защото Соларис преди около 3000 страници даде изчерпателни данни от официален източник (метеорологични данни!) Това например де.
И не се чудя как са минали за 4 мин Враца, защото ми е ясно, че камерите може да не са настроени с точен час.
И като ми кажат намерени гилзи в кемпера, не се питам ама що така казват, като са в револвера... Просто си чета, мисля, проверявам, питам хора, дето знаят и те така.

Естествено, че могат. Преди няколко дни качих стара снимка на Ивайло Иванов с липома, който очевидно се е появил преди време, а после е нараснал.

За пореден път, не го е оставила. В Мексико е била с него.

Това за Людмила е много интересно. Сериозно се шушукаше навремето за будистките ѝ залитания, беше стояла при някакви учители на изток.