Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Благодаря, че ме отразяваш, оценявам го!
Не казвам, че нещо доказва за Ивей - напротив, казвам, че така сочените статистики за 2-3 % "двойни самоубийства" не отчитат особеностите на всеки случай и затова не могат да послужат като аргумент и доказателство (а именно като такова се ползват) към момента и спрямо наличната информация.
Не е нужно да са напълно идентични случаите, разбира се, но сходства определено са нужни, за да се привеждат статистически аргументи.

 Никой не спори, че има такива хора.  Никой не спори, че Ивайло Иванов е останал жив, щото в такъв случай нямаше да се налага  вторият изстрел.

Не е точно така. Статистиката показва, че в % случаи, човекът не е успял да улучи или засегне жизненоважен орган при опит за самоубийство с изстрел в областта на главата.
На практика това може да стане по всевъзможни начини, както виждаме и при случая с Ивей. Не е нужно да се препокрива един и същ модел, а просто да има един и същ резултат - пропускане на жизненоважния орган.

За завещанието - Ралица твърди ли, че го е виждала и чела лично с очите си?
Май-май не, а? Имало го в касата. Що- щото Калуша ѝ казал тъй, да се чувства добре и поласкана.
Да добавя - хич не ми е симпатична, но съм твърдо ЗА да натиска и да търси истината, но без да фантазира и преиначава или премълчава разни неща в своя угода.

Хммм, аз я оправдавам в сегашните действия. Инак трябва да се гръмне и тя. Нека рови, пита, изисква. Полезно е за всички да има натиск и да не се оставя да оттече. Но няма как да ходи от една в друга телевизия и да прави само заявления. По тв отговаряш и на въпроси. Често не съвсем приятни. Скоро ще я започнат и с това. А тя там не е подготвена изобщо. Сега е викинг и жертва. Тогава обаче трябва да е виновник, причинител, заподозрян. Тя не го осмисля дори.

Това със завещанието и джипа можеше да го спести. Това колко е прекрасен Калушев също. Все пак той е основният заподозрян за смъртта на сина ти. Отишла си да си изчетеш написаното. Уговорила си се, че няма те разпитват сериозно. Тогава действаш в тази посока - искаш, тропаш, настояваш. Обяснения, допълнителни експертизи, отговори. На всичко друго не се умиляваш и усмихваш. Повтаряш, че чакаш да си свършат работата. Аз бих предложила и помощ на разследващите - финансова, логистична, лични искания към международни НПО, ако те още не са изготвили. За драматизъм. ТВ обичат такива неща.

Надявам се родителите да имат връзка с психолози, които да работят с тях. Не знам държавата трябва ли да ти осигури?

Но беше много по-добре от предните пъти Ралица. Тя травмата тепърва ще я осъзнава и преработва. Сега е като надрусана още. Има нужда да се чуват и родителите. Официално са пострадали и имат право да искат и настояват. Инак друг няма да мръдне или няма да има право да научи нищо. Те поне могат да искат и тропат.

А по-нататък е добре да бъдат подведени под отговорност. Може да е условно за по месец, два. Но на обществото трябва да се даде знак, че децата ни са защитени. А всички тези родители освен, че са пробутвали тяхното дете, са знаели, че има следващо, още по-малко на възраст, което също е подарено на гората и чичовците. И са бездействали.

Опитвам се да съм обективна извън емоцията.

Има някакво степенуване на грешките. Не може всички родителски грешки, които всеки допуска, разбира се, да се поставят на една нога. Да си харизаш десетгодишното детенце на някакъв чичак, който се представя за лама, не е просто грешка, а тотална липса на здрав разум. И тук въпросът не е да я наритаме падналата Ралица, а ясно да се заяви безумието на постъпката ѝ. Родителски форум е уж. Вместо това, пледирате за разбирането ѝ, а някои я и героизират. Ами ако тоя женски викинг е такъв герой, какво пречи на някоя млада майка утре и тя да я подкара като нея и да се разтърси за лами из горите да си дава децата? Щом това ще е примерът.

Не съм аз фенът на идиотската теория, че ако осъждаш нещо, си подсъзнателно същото. Защо я проектирирате на мен, да отговарят тези, които я застъпват.
Например, всички тук осъждаме убийците, надявам се. Но не сме подсъзнателни такива, също се надявам.

Не е достатъчно да не се засегнат жизненоважни органи - в зависимост от мястото на попадението могат да се засегнат или да не се засегнат различни мозъчни центрове, управляващи различни функции, на следващо място зависи с какво оръжие се стреля и дали от упор - в последния случай се получава и обща контузия или поне сътресение на мозъка, което се отразява на адекватността; засягането на органи, отговарящи за дишането, допълнително намалява притока на кислород към мозъка, води до задушаване и пак се отразява на ориентацията и адекватността, отделно болковият синдром и шокът, включително кръвоизливът, от който кръвта нахлува буквално в белия ти дроб (опитай се да си представиш как дишаш, мислиш и преценяваш в такава ситуация). На този всичкия фон самоубиецът трябва да е в състояние да прецени, че въпреки тежката травма и обилно кървене, няма да умре (кой може да е сигурен в това?!), а ще трябва да повтори, от което пък ще трябва да извърши вече целенасочени волеви действия да открие друго оръжие (в тъмното) и вече пак с обгорени ръце да се довърши. Значи той в пълно съзнание и хладнокръвие не могъл да прецени, че изстрелът, както го е планирал, няма да е смъртоносен (и това стрелец, не лаик), но за втория ще трябва да прецени в горното състояние как да го направи успешно...

А какво да си мисля, докато ѝ гледах нахилената щастлива физиономия по време на протеста? Или постоянното ѝ търсене на това завещание, което с нищо не помага за случая? И да е писал такова завещание Калушев, близко е до ума, че не е мислел какви ще ги свърши по-нататък.

Ако се обръщате към мен, ще ви  цитирам  : "А на какво вярваш и не вярваш хич не ме интересува."
Ако е към Г. Краули , споделям нейното мнение, че вече от часове се  коментира Ралица, завещанието, Ралица, завещанието , Ралица, завещанието... и как / цитирам/  "Видимо ѝ текат лигите".  Та да питам, какво общо има завещанието с темата " убийство или самоубийство" .
И да добавя, че  коментарите,  преди всичко служат да  хейтят  Ралица в духа на  " колко е алчна тая  и как само за пари мисли".

Щастлива физиономия по време на протеста... наистина ли?
Никой там нямаше щастлива физиономия, най-малко пък тя.
Човек няма право да бъде признателен, че среща подкрепа в мъката си?
От какво ще е доволна драгата публика?
Защо имам чувството, че положението е малко тип: Зайо що си с шапка, пък защо си без шапка, пък къде ти е шапката и каква е тая шапка?

Е, как какво общо, нали основният довод на Ралица и поддръжниците й е, че ламата не би убил момчетата, щом им е завещал всичко.
Наистина сте станали малко агресивни, не е нужно. Понякога спорове се печелят с аргументи, може да опитате.

Кубратова, дискусиите ми с теб са малко като въртене в кръг (не го казвам с лошо или като обида, просто констатация).
Ако Ивей е произвел 2рият изстрел, значи първият не е бил достатъчно сериозен, за да го дисбалансира. Статистически това е възможно.
Ако пък е успял да нанесе сериозни щети, тогава вече се разглежда опцията Дечо или Пламен да са изстреляли 2рия куршум.

Мога да кажа само, че силно се надявам този пост да бъде изтрит!

Единственият неоспорим факт е, че разследването беше опорочено от самото начало. Следователите и полицаите също са хора и изказване от шефа им за секти и педофилия им влияе както и на част от пишещите.
Останалите пропуски са също изключително притеснителни. Дали тези неща са умишлени или плод на некадърност трябва да се разбере.
Ужасно много разследвания не влизат в съда заради процесуални грешки.

Тук никой не е адвокат на Ралица, за да я оправдава. Но тук не е съд и няма съдии, които да я глозгат по този свиреп начин.
Защо е постъпила така назад с годините - не знаем. Животът ме научи, че понякога трябва да вземаме болезнени решения, понякога глупави или откровено неморални.
Но през пост-два ожесточено да се хули и обижда една като нас, особено в частта, че трепери за наследството на синът си.., простете ми, но това е абсолютно пълна липса на човечност. Същата липса, в която обвинявате нея.
Не я познавам, не знам какво е било и защо, но тя е майка, загубила детето си. Аз съм  майка също и дълбоко в сърцето си страдам за загубата й. Защото както се тупате в гърдите какви великолепни родители сте, утре не се знае дали (не дай Боже!) няма да сте на нейното място!
Молете се и се смирете! Бъдеще никому не е обещано, включително и на перфектно отглежданите ни деца.