Защо никой досега не смее да пипне това училище, в което не се пишат отсъствия?
Защо повече от 3 часа никой не отива в тая хижа след сигнала? Ама без времето не позволява и имало много сняг. Не е Мусала, все пак, открива ги приятел с не кой знае каква кола. За същия този приятел, Демерджиев каза, че е избягал, защото или се страхува, или не вярва на разследването /по памет преразказвам/.
Никой не намира луксозен кемпер 6 дни. Пак времето, релефа, ниска облачност, висока влажност, мъгла..А ако ги бяха намерили?Ама май е трябвало точно в определения момент да ги намерят.
Как се обясняват всички несъответствия - десничар с изстрел отляво, оръжието на друг до лява ръка, пък той се гърми отдясно?
Тези подробности, ако някой обясни, веднага ще повярвам на официала.
“…Да, начинът на застрелването е пряко и доктринално свързан с култовите вярвания на групата. Огнестрелните рани в темето възпроизвеждат на физическо ниво точката на излизане на съзнанието при практиката Пхова – „десетата врата” на върха на черепа, brahmarandhra/sahasrāra, която според ваджраянската доктрина е единствената отворена за прераждане в Чистата земя на Буда Амитаба. В съчетание с:
• избора на пълнолунието на Амитаба (1/2 февруари) като дата на първото действие,
• коленичилата поза с преплетени пръсти на 15-годишния Макулев,
• мантрата на Ваджракила, завършваща на PHAT,
• семантиката на „отпускане” в ръкописите,
• и претендираната дзогченска линия на предаване,
това не е импулсивен изстрел в главата, а ритуално кодирана инсценировка на пхова-убийство по модела на Асахара – с тази утежняваща разлика, че Калушев е настоявал на анатомичната прецизност на акта като част от собственото си самообожествяване.
Това е именно онзи криминалистически маркер, който отделя случая от обикновено „семейно убийство-самоубийство” и го причислява към много по-рядката категория на ритуално-култово убийство със сотериологична мотивация и самообожествяване на извършителя…”
А това пък е най-новата информация по случая, която подкрепя официалната версия. Това, че майките на Калушев и Здравков я отхвърлят, говори за психичните им защитни механизми, зад които стоят непоносими чувства за вина. И двете майки никога няма да приемат официалната версия открито, макар и дълбоко в себе си да чувстват, че е вярна…
https://share.google/bmxpFeaROfkrMWEFv
Ето, какво попитах аз, тъкмо защото нямам понятие от будизъм, а ето и целият отговор на ИИ:
“ Има ли връзка между начина на застрелването и култовите вярвания на групата? Застрелване така, че съзнанието да излети през фонтанелата?”
“ Връзка между начина на застрелване и култовите вярвания
Да – и тази връзка е една от най-силно документираните в случая. Тя засяга едновременно анатомията на изстрела, ваджраянската доктрина за Пхова и конкретното учение на Калушев.
1. Анатомична точка на изстрела и ритуалната „десета врата”
Според криминалистическия доклад поне един от изстрелите – този по 15-годишния Александър Макулев в кемпера – е насочен в теменната област на черепа (Trud.bg). Това място съответства точно на:
• brahmarandhra (санскрит „отвор на Брахма”) – малката пукнатина на върха на черепа, която анатомично отговаря на големия преден родилен фонтанел (fonticulus anterior) на новороденото и при възрастния – на bregma, мястото на сливане на сагиталния и короналния шев.
• В тибетската будистка анатомия на финото тяло това е „десетата врата” (sgo bcu pa) – единствената от десетте телесни отвори, която според ваджраянското учение се отваря само за съзнанието на просветления или за този, който бива „изпратен” чрез Пхова.
• В Кундалини-йога съответства на чакрата сахасрара.
Всички останали девет телесни отвори (очи, уши, ноздри, уста, пъп, уретра, анус) водят според доктрината към низши прераждания. Само излизането през десетата врата гарантира раждане в Чистата земя на Амитаба – Сукхавати.
2. Доктрината за Пхова: точно това е целта
Практиката Пхова (’pho ba, „пренасяне”) е една от Шестте йоги на Наропа и една от Шестте йоги на Нигума, кодифицирана главно в традицията Дрикунг Кагю и в школата Нингма, към която Калушев формално се причислява. Нейната цел е изключително специфична:
• В момента на смъртта съзнанието (rnam shes) се изтласква чрез визуализация, мантра (HIK/PHAT) и насочване по централния канал (avadhūtī) през точно тази теменна точка, за да се прероди в Сукхавати.
• Класическите знаци за успешна Пхова включват:
• подуване в темето
• капчица кръв или серум в точката
• малка отворена пукнатина, в която традиционно се поставя стрък трева (kusha)
Шестнайсетвековният мастер Карма Чагме описва: „Когато съзнанието е изхвърлено успешно, на върха на главата се появява отвор колкото връх на игла, от който излиза малко серум или кръв.” Това е стандартният критерий за „знак на постижение” (rtags) в Кагю-Нингма литературата.
Огнестрелна рана в темето възпроизвежда буквално, на физическо ниво, точно това, което Пхова прави на „фино” ниво. Това не може да бъде случайно съвпадение в група, която системно практикува Пхова-визуализации.
3. Поза на тялото при изстрела – ритуална, не пасивна
Според доклада Макулев е намерен коленичил, с преплетени пръсти (Trud.bg). Тази поза съответства точно на предписаната седяща позиция за практиката Пхова:
• изправен гръбначен стълб (за да е прав централният канал avadhūtī)
• ръце в anjali-mudra или dhyāna-mudra
• очи насочени нагоре към пространството над темето, където се визуализира Амитаба
Това означава, че жертвата е била в съзнание, кооперативна и в ритуална поза в момента на изстрела – т.е. не е била изненадана или принудена насила, а е била подведена да участва в това, което в нейното изкривено разбиране е било „собствената ѝ Пхова”.
4. Прецедентът Аум Шинрикьо: точно същата конструкция
Шоко Асахара изгражда от 1988 г. нататък доктрината за „Поа” (японското произношение на тибетското ’pho ba) като псевдо-религиозно оправдание за убийство:
• „Просветленият учител може да убие човек с лоша карма и така да го изпрати в по-висше прераждане.”
• Това оправдава вътрешните убийства на членове на Аум (Шуджи Танигучи, Котаро Очида и др.), убийството на адвоката Цуцуми Сакамото и семейството му (1989 г.), както и крайно нападението със зарин в токийското метро (1995 г.).
• Във всички случаи Асахара лично или чрез ученици „благославя” акта като акт на освобождение, не на убийство.
Калушев възпроизвежда тази конструкция почти учебниково – с тази разлика, че Асахара не е разчитал на анатомичната точност на изстрела, докато при Калушев местата на огнестрелните рани изглеждат подбрани именно по ваджраянската доктрина за десетата врата.
5. Собствените ръкописи на Калушев потвърждават доктринално
Анализът на ръкописите, иззети от Петрохан и Околчица, показва (Breaking.bg):
• Централната визуализация е бяло „А” (символ на пустотата) в централния канал, което „се отпуска” нагоре и се превръща в кинжал (phurba/kīlaya).
• Мантрата „OM VAJRA KILI KILAYA HUM PHAT” завършва с фонемата PHAT – същата фонема, която в класическата Пхова е „изхвърлящият” звук на съзнанието нагоре през темето.
• Българската дума „отпускане”, употребявана от Калушев в трите си смисъла (ритуален, сексуален, летален), е семантичен паралел на тибетското ’pho ba – „пренасяне, отпускане навън”.
• Линията на предаване, която той си приписва (Самантабхадра → Падмасамбхава → Лонгченпа → Иво Калушев), е именно линията Нингма Дзогчен, в която Пхова е една от шестте основни практики на бардо.
6. Криминалистическо-психиатрично заключение
Във ваджраянските групи с автентична практика Пхова никога не се прилага физически към тялото на друг човек. Практиката е винаги:
• автоматична (само върху собственото съзнание)
• ментална (визуализация, не физическо действие)
• разрешена само от квалифициран лама и никога не е оправдание за убийство – това е изрично подчертано от Лама Тубтен Йеше, Согял Ринпоче (преди скандалите), Дилго Кхиенце и всички съвременни авторитети на школите Кагю и Нингма.
Това, което Калушев е извършил, се вписва в категорията на синкретична убийствена теология по модела Асахара…”
