Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Реших да направя събирателен пост за останалите дейности на Ники, Иво, Сашо, Ивей, Пламен и Дечо. Правя го с ясното съзнание, че не съм обхванала всичко.

Ето и още факти:

Всеки един от тях говореше по два езика, повечето – по три, а прекрасният и слънчев Ивей – цели седем. Все пак беше международен адвокат, живял на какви ли не места по света, включително и в Япония.

Иво например е завършил професионална фотография в Института по фотография в Ню Йорк през 1997 г. Вече е публично достояние, дори и тук в България, че е режисьор и че филмът му има няколко международни отличия. Той е и мореплавател, който с лодка прекосява пътя от Европа до бреговете на Карибско море.

Дечо ръководи успешна счетоводна фирма повече от 20 години.

Ники имаше щастието да се занимава с всичко изброено в последните ми постове и то на професионално ниво. Сертификатите и всички нива, които беше придобил още като дете във водолазното дело, бяха меко казано впечатляващи. Скалното катерене му беше любимо, както и парапланеризмът. Бойните изкуства също заемаха много специално място в живота му. Спелеологията беше истинска страст за него.
Разказите му за пещерите можех да слушам с часове, защото пламъкът в очите му, докато разказваше, беше заразителен.
Ники беше и билкарят в къщата. Всички събираха билки, но Ники още като тийнейджър, под ръководството на Иво, изучаваше билките много задълбочено. Вярваше, че природата е оставила на човека много повече решения, отколкото сме склонни да виждаме. Горе в хижата всички гости се наслаждаваха на най-вкусните билкови чайове благодарение на изключителния подбор, който Ники правеше. Имаше цяло помещение за билките, които събираше и сушеше. Обожаваше да ми показва тази стая, в която ухаеше прекрасно и да ми разказва за всяко цвете и билка, което е събрал. Последният път ми направи букет от билки, за да си занеса в София и да правя чай, който подпомага имунната система тъй като вирусните епидемии вече сериозно върлуваха.

Добре известен факт са филмовите занимания на Пламен, но по-малко хора знаят какъв изключителен пчелар беше той. Другият пчелар беше Ивей. Заедно двамата се грижеха за кошерите и добиваха невероятен мед. В хижата захар нямаше – използваше се единствено мед.

За състраданието им мога да кажа само едно – никога не правеха разлика кой заслужава помощ и кой не. Дали ставаше дума за хлебарка, влязла в хижата, горска мишка, ранено животно или човек в нужда – те се отзоваваха веднага и с всичко, което имаха.

За това, че бяха будисти, няма да говоря много. Всеки, който се интересува от този случай, вече сигурно сам се е информирал. Със сигурност на тези, които много им се иска да ни убедят, че става въпрос за секта и самоубийства само ще кажа, че са съшили с бели конци версията си и е трябвало по-добре да се информират преди да налагат лъжата за истина толкова нескопосано.

Едно е важно да се знае!

Будизмът учи на състрадание, ненасилие и уважение към живота. Учи да намаляваш страданието, а не да го увеличаваш. Един от основните му принципи е прост: не причинявай вреда и не отнемай живот. Всеки, който е познавал тези хора, знае, че те не просто говореха за тези принципи. Те живееха според тях.

И тук идва въпросът:

Кому пречеха тези изключително интелигентни и надарени хора, чиято единствена цел винаги е била да бъдат в помощ и подкрепа на природата, хората и животните?

Хора, обичащи свободата и изследващи живота и Земята така, както малцина се осмеляват да го правят.

На кого беше изгодно да ги очерни и окаля по този безпрецедентен начин още в първите дни след смъртта им?

Защо версията беше наложена веднага – още преди телата на Петрохан да са изстинали и преди останалите трима да бъдат открити? Реално преди да се започне каквото и да било разследване!