Значи, ето моите варианти:
Изнасяне на конкретни данни за изясняване на събитията от 31.01 до намирането на хората на Околчица - вероятността е нула.
Изнасяне на каквато и да е информация - вероятността е почти нула, защото ще трябва да пак да забранят въпросите, а това не изглежда добре.
Ако изобщо нещо ще изнасят (за да отчетат дейност), това ще са обширни "експертизи" от псевдо-психолози, псевдо-теолози с нулева фактологическа стойност. Ще си проличи, че 7 месеца даже не са направили тест за дрога, да не говорим за Старлинк или разчитане на телефоните. Но... няма проблем. Натиск от обществото няма, нито политическа тежест.
И така, имаме още едно неразкрито престъпление, уникално в много отношения:
-Разделяне на две групи, като едната предполагаемо се самоубива след заповед по телефона
-Палеж за заличаване на следи, при който толкова много са бързали, че не са се постарали да изгорят уличаващите ги предмети
-Втората група разполага обаче с всичкото време на света
-Предполагаемо самоубийство с два изстрела с две различни оръжия
-Едното местопрестъпление се охранява строго половин година, а другото е разчистено за няколко часа
-"Изтичане" на неотнасящи се към самоубийствата данни в първите дни, сочещи към злоупотреби, но никакво потвърждение за тях в следващите месеци
И на фона на тези противоречия, ето малко факти, ясни като слънце:
Поръчкови убийства в България:
След 1989 г. в България са извършени над 150 знакови поръчкови убийства на мафиотски босове, бизнесмени и политици, като голяма част от тях остават неразкрити.
Мащаб: Над 150 високопрофилни покушения след прехода. Разкриваемост: Изключително ниска – едва няколко случая имат ефективни присъди поради институционална корупция и пропуски в разследванията.
В България самоубийствата с огнестрелно оръжие представляват сравнително малък дял от общия брой суицидни актове – обикновено под 10%.
А, да, забравих, при телефонно запитване "Имате ли телефон?", два процента отговарят с "Не знам". На тях не може да им се помогне 😉
