Е, както се говори тук, че от месеци били подготвяли самоубийството си, едва ли в последния момент тримата на Петрохан панически и хаотично ще заличават чрез пожар някакви доказателства за горните деяния, при това - не техни, доколкото се свързват само с Калушев, макар че официално такива данни и за него не са съобщавани.
Щом са били и разследвани поне 2 години преди това, а е имало и отделна оперативна разработка неясно на каква тема (това от справката на ДАНС, която в началото бе публикувана), още тогава е бил моментът за унищожаване на доказателства, ако такива са съществували. Отделно, че е логично в същия период да се освободят и от децата в хижата.
За мен пожарът е едно от многото необясними и алогични събития в този случай, както съм писала и в началото. Ще видим дали ще се появи някакво що годе смислено обяснение от доказателствата, ако изобщо се представят.
Щом са били и разследвани поне 2 години преди това, а е имало и отделна оперативна разработка неясно на каква тема (това от справката на ДАНС, която в началото бе публикувана), още тогава е бил моментът за унищожаване на доказателства, ако такива са съществували. Отделно, че е логично в същия период да се освободят и от децата в хижата.
За мен пожарът е едно от многото необясними и алогични събития в този случай, както съм писала и в началото. Ще видим дали ще се появи някакво що годе смислено обяснение от доказателствата, ако изобщо се представят.
А може просто пожарът да е свързан с вярванията им?
Постът ми е в контекста и на по-рано обсъждано като мотив за самоубийствата вероятно разкриване на престъпни действия пак с деца. Нищо правдоподобно не виждам в такъв мотив, да не говорим, че засега официални данни за такива действия няма - от 2022 до края на 2025 г нищо не е разкрито - евентуално или не е имало такива доказателства, или са унищожени, а изведнъж месец след началото на следващата година - страх от разкриване и унищожаване на доказателства. При това с ясното съзнание, че в следващ момент няма да са живи, щом са решили да се самоубиват. За самоубийците е все едно дали и какви доказателства ще останат след тях. Ако са мислели за близките си, най-малкото щяха да се опитат да се простят с тях, да се обяснят - според ситуацията, а засега се знае само за съобщението на Калушев, но без да е готова експертиза за авторството (надявам се, че такава е назначена или поне би трябвало, още повече, че не е ръкописно писмо, макар да се твърди, че е оставил именно ръкописни, а не в друга форма записки, което навежда на извод, че е имал предпочитания към ръкописните текстове, а се касае все пак за твърде личен документ - прощално писмо до майка му).
Изобщо, странностите в случая са твърде много и очаквам с интерес (и професионален) края на разследването, макар и да съм наясно, че първоначалните твърдения няма да се променят. За мен са интересни доказателствата и пътят на доказването до крайния извод, не твърденията.
