Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Защо съм сложила тези снимки?

Защото тези тримата имаха специална роля в случилото се и тя остана невидима в заснетото от брифинга и в думите на говорителите му.

Миролюба Бенатова би всички рекорди по „журналистическа етика“ и човешко отношение, като стана и завря телефона си в лицето на Стела Майсторова, за да я снима точно когато Росен Йорданов започна да ни разказва неща за характера на Иво и какъв бил той. Неколкократно беше помолена да се отдръпне и да спре да снима Стела, но отказваше с твърдението, че има право да я снима, защото говорят за нейния син. И всичко това — с неприкрито задоволство. Доста трудно беше тази жена да бъде озаптена и да си седне на мястото. Дори се наложи да дойде полицай от охраната. Поздравления на Миролюба Бенатова. Бурни аплодисменти.

Симон Милков, който самият Росен Йорданов публично диагностицира по време на брифинга, беше основният задаващ въпроси в тази бутафория, наречена „брифинг“. Почти никой не можеше да вземе думата от него, а ако все пак успееше да го надвика, той веднага започваше да се заяжда. Интересното беше друго — на неговите въпроси се отговаряше чинно. На много други въпроси отговори нямаше, но на почти всеки негов въпрос — имаше. И до този момент дори не знам в качеството си на какъв точно присъстваше там.

В края на брифинга, когато журналистите се бяха наредили отвън и искаха да говорят с мен и да чуят мнението ми за казаното, този индивид дойде, започна да крещи и да навира телефона си в лицето ми, като практически не ми позволяваше да отговарям на останалите журналисти. Не спря да прекъсва и да крещи до степен, в която беше невъзможно дори да чувам въпросите им. Ако това е журналист, наистина смятам, че е време хората сериозно да се замислят какво точно се случва в тази държава.

Явор Дачков зададе, мисля, само два въпроса. И на тях му беше отговорено много — ама наистина много — учтиво, пространно и задълбочено.

Както споменах в предходния си пост, след края на брифинга Дачков и звездата на шоуто Росен Йорданов се поздравиха и тръгнаха да излизат заедно през друг вход, а не през централния.

На въпросите на близките обаче не се отговаряше. Както и на въпросите на Владо Йончев. На Владо му се наложи да вика и да настоява. Както и на мен. И то не веднъж. Въпросите ни категорично се отбягваха. Нещо повече — непрестанно ни се казваше, че сме дошли да „саботираме“ брифинга, и ни се заявяваше, че той ще бъде прекратен заради нас.

Заради близките на шестима мъртви хора, които имаха въпроси.

Разбрахме също, че 12 експертизи все още не са готови.

Това обаче по никакъв начин не попречи на „вещия експерт“ и кукловод на представлението да ни обясни с абсолютна сигурност, че случаят е ясен, както и публично да бъдат изложени твърдения, които шокираха огромна част от обществото и които, според информацията, която Владо оповести, не съответстват на констатациите от аутопсиите на телата от Околчица.

Нека само припомня нещо. През март се борих ожесточено да бъда допусната да видя тялото на сина си. Това ми беше отказвано. Борих се и за това да бъде извършена независима експертиза на телата, преди те да бъдат погребани. И това ни беше отказано с аргумента, че вече е назначена тройна съдебномедицинска експертиза. Още тогава възразявах, защото тази експертиза щеше да бъде изготвяна впоследствие, когато телата вече няма да са налични за нов непосредствен оглед.

И така, много месеци по-късно, трябваше публично да слушаме всички тези безумия за аналните сфинктери на Ники и Сашо. Някой беше написал нещо от сорта на: „Падението на Темида…“

Аз ще повторя само това, което написах и вчера: Срам и позор.

Обсъждането на анусите на мъртви хора — включително на мъртво дете — на публичен брифинг е за мен отвъд въпроса за процесуалните правила и отвъд професионалната етика. Това е преминаване на една от най-дълбоките човешки граници за това какво е допустимо да бъде обсъждано публично на брифинг на Прокуратурата по досъдебно производство, което не е приключило.

И докато очевидно беше толкова важно мъртвите и близките им да бъдат подложени на всичко това, стана ясно нещо забележително. Токсикологичната експертиза за Околчица все още не била готова.Само на мен ли ми се струва абсурдно? След толкова месеци тя още не е готова.

Не са готови и основни експертизи за Петрохан — това също стана ясно. Но пък разбрахме недвусмислено, че тримата там били „роби“. Сигурно ни подготвят с това, за да може да се обясни мястото на телата скоро — пред кучешката колиба. Един счетоводител с над 20 години професионален опит, един международен адвокат и един специалист координатор на визуалните ефекти в редица големи холивудски филмови продукции - хора, говорещи по няколко езика, с професии, способности и множество таланти — изведнъж биографиите им бяха пренаписани и ни беше заявено, че били “нисши роби“.

И въпреки че експертизите за случилото се там още не са готови, от брифинга вече научихме цял сценарий. А именно, че „злодеят“ бил наредил Ивей да остане последен като човек с по-висок ранг. Че Ивей бил некадърен стрелец, понеже бил адвокат, и не успял да се простреля. Че Пламен, който е ходил в казарма, му помогнал с втория куршум. Че Пламен застрелял и Дечо, който изобщо не знаел, че ще се убиват. А планът бил Ивей да остане последен, за да подреди телата. Само че така и не стана ясно кой в крайна сметка ги е подредил — Пламен ли, Ивей ли, или някой друг.

Но сигурно и това ще стане ясно, когато станат готови най-сетне експертизите. Защото нека не забравяме най-важното. Те все още не са готови.

И точно тук за мен свършва всякаква ирония.

Шестима души са мъртви.

Шестима души не могат да влязат в залата, да поискат думата и да кажат: „Това не е вярно.“ Не могат да поискат експертизите. Не могат да оспорят интерпретациите. Не могат да попитат защо заключенията изглеждат готови преди част от изследванията да са приключили. Не могат да защитят имената, живота и достойнството си.

Затова сме там ние. И когато близките на шестима мъртви хора задават въпроси, това не е „саботаж“. Това е наше право.

А когато част от експертизите още не са готови, но пред цяла България вече се разказва завършена история за това кой какъв бил, кой кого манипулирал, кой бил роб, кой кого застрелял и защо — обществото има право да зададе един много прост въпрос:

Разследването ли води към заключенията — или заключенията вече са написани и сега всичко останало трябва да бъде наместено около тях?

И сякаш всичко това не беше достатъчно, вчера видяхме още нещо, което трудно намирам думи да определя. На 15 септември — първия учебен ден — в училищен двор, след откриването на учебната година, министър-председателят Румен Радев си позволи публично да говори за „секта и педофилска организация“, за „убийство на деца“ и „сексуалното им насилване“ във връзка със случая „Петрохан–Околчица“. При неприключило досъдебно производство. При 12 експертизи, които все още не са готови. И всичко това — на първия учебен ден, на място, посветено на децата, образованието и бъдещето им. Когато квалификации, които би трябвало да бъдат доказвани с факти и в рамките на законова процедура, започнат да се произнасят от най-високите етажи на изпълнителната власт като вече установена истина, въпросът отдавна не е само какво се случва с едно разследване. Въпросът е какво се случва с презумпцията за невиновност, с достойнството на мъртвите и с границата, която една правова държава никога не би трябвало да прекрачва.

Ние няма да позволим шестима мъртви хора да бъдат превърнати в удобни персонажи в чужд сценарий само защото вече не могат да се защитят.

Да мъртвите нямат глас.
Но имат имена.
Имат достойнство.
И докато ние сме тук, няма да бъдат оставени без защита. Вижте по-малко