Мартчета 2026 (Тема 4)

Честито и на двете, бързо възстановяване и щастливи и здрави бебоци🥰

Момичета, честито на всички ви ❤
Радвам се, че валят бебчета и всички сте добре 🙏
Ние сме си вкъщи от 2 седмици и честно казано очаквах да е доста по-сложно, бях се наплашила от разкази как с 1 дете все едно нямаш, а с 2 не съвсем друго. Засега всички са спокойни, от понеделник и баткото се връща на градина, таткото на работа, надявам се да влезем в ежедневие, което да продължи да е спокойно 😀

Честито, Дари! 🩵🩵🩵
Поли, това е чудесно и успокояващо.

Честито на новите майки! Живи и здрави да са дечицата и бързо възстановяване на майките 💙❤

Мише, добре си го описала раждането според мен 😄 баш същите усещания бих казала бяха и при мен при първото. Обаче болките наистина се забравят!

А Поли, не знам как се справяте у вас, но при нас е супер трудно с второто и то не заради самото бебе, бебето е екстра и сега всичко ми изглежда по-лесно. Обаче първото…то милото няма как да си промени държание, ежедневни игри, шум и тн (на 4 е)…някакъв малък ад е вкъщи. Просто бебето спи на хаотичен шум и това е…поне се надявам да свикне да не се буди. От друга страна се притеснявам, че му натоварваме нервната система…не знам, не знам. Баткото ме е страх да го пускам на детска, ако донесе нещо как се лекува новородено…!?!

Ехаа, честити бебчета момичета! Да са здравички, а на вас бързо възстановяване! 💗💗💗
Много е хубаво, когато вече започне бебевалежа.

Мими, според мен няма защо да се притесняваш от шума, то на бебето му е познато от корема, сега просто звукът е усилен и се чува по-ясно. 😂 Моето момченце обожава музиката, постоянно пее и се прави, че свири на китара, никога не е спял на тихо или бял шум, сега можем спокойно да си каним гости или да чистим, докато спи, надявам се и малкият да свикне…

Абсолютно, няма нищо по-хубаво от дете, което е свикнало да спи на шум, така че не се притеснявай😅

Честити бебчета и бързо възстановяване на мамите!

От утре и нашия татко се връща на работа, а бебка през деня отказва да спи повече от 30 мин. Видимо и се спи, но не знае как да го направи и киселее. От 3 дни е така, но пък за сметка на това през нощта спи и се буди само за храна. Поплювам си я така да си остане. Снощи след банята в 9 хапна и отказа да заспи до 11 часа. След това като заспа в 11 до 4 не е мърдала. Събуди се, хапна и пак заспа до 7. Сега спи, но в количката
Бабите я учат на ръце, ясно ми е че искат да я гушкат, но отначалото заспиваше сама в леглото, сега само на ръце и като я оставиш, ако не е заспала дълбоко, се буди.

Ах колко се мъчех да го науча първото дете да спи на шум и така и не стана. Като заек спеше поне до към 3 годишна. Дано на вас си се получи. Ще се мъча евентуално втората дъщеря да науча,ако сте прави трябва да е свикнала с шума.

Моята щерка така хубаво си спеше на прахосмук примерно 😂😂 никога не съм й пазела тихо, защото едно време малкия ми брат като лягаше наобяд сакън да не го събудим, такава тишина му се пазеше..и като звъннеше звънеца на вратата и се събуждаше 😂

Ясминче, как е положението при теб. Имаш
ли някакви индикации за скоро да се случи нещо, ние нали си вървим заедно с теб😁

Ами таткото се занимава с голямото дете, гледаме постоянно да са навън, когато времето позволява, както сега. Отделно честно казано, той не вдига много шум, а бебето спи в другата стая, доста е внимателен и се впуска много да помага, когато обясня, разбира и де съобразява.
Бебето от своя страна излезе доста спокойно, за разлика от това, което показваше в корема. До преди 2 дни не бяхме го чували да плаче, сега само алармира при пълен памперс, не трае и секунда.., но това да е . Вечер също спи, прави си паузи по 6-7 часа, има дни, в които се буди на 4, но към момента се нагласям по него, не държа на режим. От утре и нашият татко се връща на работа, а баткото на градина, предучилищна е и не мога да го държа много вкъщи, а и не смятам, че е полезно за него, той е доста социален и си има нужда от собствения ритъм, че вкъщи е почти месец / спряхме го преди раждането на бебето/ и вече и той и ние се чудим какво да му измислим.

Честито на новите майки, желая най-вече здрави бебчета и бързо възстановяване! И успех на всички бременни мами, дано раждането мине леко и ще чакаме ъпдейтс!

Seaglass, в Токуда раждах.

Надявам се да продължим да си пишем след като бебоците се появят!

Поли, надявам се все така да е, аз за 6 часа сън ме мога и да си мечтая. Мойта бебка прави cluster feeding.

Привет, момичета, честити бебчета, нека са много здрави, щастливи и обичани. На мамите бързо възстановяване и раждането си е малко геройство. Ще е дълго, съжалявам

Искам и аз, като Мишето, да напиша, току виж е полезно на някого, а и прекрасно разбирам през какво е минала. Честно казано бях чувала повечко истории за изтекли води, секцио, индукция, прокървяване, та моя развой на събитията малко неподготвена ме хвана.

Имах някакви индикации дните преди да родя. Виждах слузест секрет, което мисля беше тапата. Когато трябваше да ходя до тоалетна по голяма нужда получавах контракции и бях доста разхлабена последните дни. Усещах, че нещо се случва.

Събудих се в 6 часа сутринта, 3 дни преди термин, не знам защо. Към 7 видях прокървяване. Това беше тапата, но аз се изплаших да не би нещо да не е наред. Прегледа ми беше насрочен за следващия ден и аз го чаках с нетърпение, защото миналата седмица бях ходила само на тонове и се тревожех какво се случва.

Затова отидох около 9 сутринта в най-големия трафик до спешен кабинет. Там ме прегледаха за разкритие и ехограф. Прегледа за разкритие беше доста болезнен, което според мен беше излишно. Казаха, че е 2 см ама ми се струва, че на прегледа толкова стана и че бебчето е застанало много ниско. След това ми правиха два пъти тонове, защото аз не бях яла от притеснение и бебчето си спеше. Та така около 1 часа бяхме вкъщи и аз се успокоих, че трябва да са наред нещата, но имах болки от прегледа за разкритие. След това от 1 нататък започнаха контракции аз ги отдавах на този преглед. към 2 започнах да си пиша кога са. Бяха ритмични. На всеки 10 мин пишех контракции от 2 следобед до 5 следобед.

Започваха да стават много болезнени или това, че с часове се повтаряха беше много изтощително. Помня, че адски ми се спеше и исках да си почина, все пак бях станала в 6 часа, но не успявах, на всеки 10 мин имаше болка , до степен да трябва да застана на ръце и крака, само така болеше по-малко 😅 . Свързах се с моя лекар и питах тези контракции нормални ли са и получих съвет да ходя пак до спешен кабинет.

Хайде пак в най-големия трафик 30 мин в посока с контракции тръгнахме към спешен кабинет. На всяка контракция таткото забавяше колата, за да ме боли по-малко. В спешен кабинет казаха, че имам 2 см разкритие и ми направиха тонове. 30 дълги минути. Тоновете са мъчителни по гръб с контракции...

И така лекарят ми каза да се върна след 2 часа пак да ме провери за разкритие 🥲, защото за да бъда приета за раждане трябват над 3 см. С тези болки просто исках да се прибера и да си легна. Та пак шофиране до вкъщи, болка, легнах за час контракциите сякаш вече бяха още по-болезнени. Мислех, че ще се върна по-късно, но заковахме двата часа с час отиване връщане и час в леглото вкъщи. Това с отпращането не знам защо така го прецениха, аз се гърчех от болка с тези контакции и очевидно нещо се случваше.

 На третия ми преглед за деня в спешен кабинет. Отидох  и "о, чудо" имах 5 см и можеха да ме приемат в родилна зала. Щях да се разплача от щастие😃, защото не си намирах място с тези болки. Започна попълване на документи, какво съм попълнила не си спомням 😀, взимане на кръв, тонове, ходене в родилна зала, клизма и всичко това с контракции. Тук вече не помня часовете, но май стигнах до епидурална с 8 см разкритие след всички, административни неща и изследвания, и в 2 часа сутринта се роди моето бебче❤️. Та от 6 сутринта бях непрекъснато на крак сили ми даде епидуралната, накрая малко окситоцин, който аз поисках и акушерката.

Клизмата трябва да се забрани със закон, когато си в активен период на раждане. 😡 Тя ми създаде повече притеснения и неудобство, отколкото всичко останало. На някои от другите жени, които минаха през стаята ми, им бяха дали свещички и като че ли при тях беше по-добре. Не знам защо решиха при мен да е друго или защо трябваше да се случва, когато вече бях с 5-6 см разкритие. На няколко пъти трябваше да ходя, а тоалетните не седят да ме чакат свободни... А как се миеш хубаво с контракции също е много "забавно". Съветвам при когото не може да се избегне тази стъпка, поне да попита за свещичка.
Между другото, в лекцията си Елена Василева каза, че епизиотомията не боли, защото бебето те е обезболило. Този път не ме обезболяваха локално за нея, не съм искала и епидурална преди това, съответно епизиотомията я направиха без упойка и наистина нищо не разбрах. Сякаш на света беше останало само усещането от напъните.