Не мисля,че компромис е равно на егоист.
Тогава как наричаш човек, който се съобразява само със себе си ?
Тайната на дългия и щастлив брак
- Публикувана: 14 фев. 2026, 19:50 ч.
- Последно мнение: 2 март 2026, 02:27 ч.
# 75
16 фев. 2026, 16:16 ч.
Тогава как наричаш човек, който се съобразява само със себе си ?
Виж целия пост
Тогава как наричаш човек, който се съобразява само със себе си ?
# 76
16 фев. 2026, 16:19 ч.
Съобразяването е диалог ,а не монолог=егоист.
Може би по-точно-само едностраннен компромис.
Виж целия пост
Може би по-точно-само едностраннен компромис.
# 77
16 фев. 2026, 16:22 ч.
Компромиси няма само когато хората са напълно еднакви.
Което пък не е интересно.
Може да имат сходни разбирания за нещата, което помага за дълъг брак.
Но не съвсем интересен
Виж целия пост
Което пък не е интересно.
Може да имат сходни разбирания за нещата, което помага за дълъг брак.
Но не съвсем интересен
# 78
16 фев. 2026, 16:25 ч.
Твърдението за „3 години любов“ идва от романа на Фредерик Бегбеде Любовта трае три години, но това е литературна провокация, не научен закон.
След „пеперудите“ остава не химията, а изборът. Дългосрочната връзка се крепи на уважение, емоционална зрялост, общи ценности, способност за компромис и доверие. Любовта се трансформира – от страст в партньорство. И точно това я прави устойчива.
Виж целия пост
След „пеперудите“ остава не химията, а изборът. Дългосрочната връзка се крепи на уважение, емоционална зрялост, общи ценности, способност за компромис и доверие. Любовта се трансформира – от страст в партньорство. И точно това я прави устойчива.
# 79
16 фев. 2026, 16:34 ч.
Много зависи за какви разлики става дума защото например - веган и почитател на карнивор диетата (основна консумация на месо и животински продукти) едва ли ще намерят общ език.
Същото е и с пушач-непушач, пиещ и непиещ алкохол, религиозен и атеист, човек който обича да харчи и такъв който си крие парите.
В началото е много интересно да, после като стане причина за развод хич не е "интересно".
И аз съм на мнение, че компромис е изборът на ресторант за вечеря (например).
Всичко останало което е в разрез с разбиранията на другият не би трябвало да бъде разглеждано като "опция за компромис".
Виж целия пост
Компромиси няма само когато хората са напълно еднакви.
Което пък не е интересно.
Може да имат сходни разбирания за нещата, което помага за дълъг брак.
Но не съвсем интересен
Което пък не е интересно.
Може да имат сходни разбирания за нещата, което помага за дълъг брак.
Но не съвсем интересен
Много зависи за какви разлики става дума защото например - веган и почитател на карнивор диетата (основна консумация на месо и животински продукти) едва ли ще намерят общ език.
Същото е и с пушач-непушач, пиещ и непиещ алкохол, религиозен и атеист, човек който обича да харчи и такъв който си крие парите.
В началото е много интересно да, после като стане причина за развод хич не е "интересно".
И аз съм на мнение, че компромис е изборът на ресторант за вечеря (например).
Всичко останало което е в разрез с разбиранията на другият не би трябвало да бъде разглеждано като "опция за компромис".
# 80
16 фев. 2026, 16:39 ч.
Ха, Ариел много точно описа последната ми връзка. Покрай тези различия се откриха различия и в целите в живота, начина на живот и т н. Да, няма как в дългосрочен план да просъществува, без значение от секса.
Виж целия пост
# 81
16 фев. 2026, 16:47 ч.
Е, някои точно това разбират под „компромиси“ – ежедневните решения, когато има разминаване на моментните желания и се налага да се стигне до някакво споразумение все пак. От кой филм ще гледаме до къде ще отидем на почивка. Обикновено хората се споразумяват, а не си борят инатите. Стигне ли се до мерене на... хм, работата е ясна, това семейство няма да го бъде дълго.
За важните житейски решения е ясно – нещата трябва да са предварително уговорени, за да няма неприятни изненади. Но дори и тогава при желание може да се стигне до удовлетворяващо и двете страни решение.
ПП Имахме съседи – той цял живот вегетарианец, тя всеядна. Живяха дълги години заедно, докато буквално смъртта не ги раздели. Нито тя го е агитирала да яде месо, нито той я е спирал да си готви и яде каквото си ще. Абсолютна толерантност един към друг.
За двойките пушач-непушач пък да не говорим – масово са такива. И какво? Живеят си хората, щом се обичат и уважават, уважават дори и вредните си навици.
Виж целия пост
Привърженик съм на разговорите и достигането на такова решение, което може да е съвсем трето спрямо изходните две, но да удовлетворява и двете страни по равно.
Е, някои точно това разбират под „компромиси“ – ежедневните решения, когато има разминаване на моментните желания и се налага да се стигне до някакво споразумение все пак. От кой филм ще гледаме до къде ще отидем на почивка. Обикновено хората се споразумяват, а не си борят инатите. Стигне ли се до мерене на... хм, работата е ясна, това семейство няма да го бъде дълго.
За важните житейски решения е ясно – нещата трябва да са предварително уговорени, за да няма неприятни изненади. Но дори и тогава при желание може да се стигне до удовлетворяващо и двете страни решение.
ПП Имахме съседи – той цял живот вегетарианец, тя всеядна. Живяха дълги години заедно, докато буквално смъртта не ги раздели. Нито тя го е агитирала да яде месо, нито той я е спирал да си готви и яде каквото си ще. Абсолютна толерантност един към друг.
За двойките пушач-непушач пък да не говорим – масово са такива. И какво? Живеят си хората, щом се обичат и уважават, уважават дори и вредните си навици.
# 82
16 фев. 2026, 17:00 ч.
ПП Имахме съседи – той цял живот вегетарианец, тя всеядна. Живяха дълги години заедно, докато буквално смъртта не ги раздели. Нито тя го е агитирала да яде месо, нито той я е спирал да си готви и яде каквото си ще. Абсолютна толерантност един към друг.
За двойките пушач-непушач пък да не говорим – масово са такива. И какво? Живеят си хората, щом се обичат и уважават, уважават дори и вредните си навици.
По-скоро изключения, отколкото правило. Да не генерализираме.
Дори тук в доста теми сме чели как доста непушачи, не биха искали пушач.
Същото е и за крайно екстровертни хора тип "бръмчалки" които са по "живота" но умишлено си хващат партньор или партньорка, които се чувстват най-добре вкъщи. Нали, за да знаят къде са и, че не кръшкат. Докато на седящият тихо и кротко у дома не му писне и не се изнесе или подаде молба за развод.
Виж целия пост
Привърженик съм на разговорите и достигането на такова решение, което може да е съвсем трето спрямо изходните две, но да удовлетворява и двете страни по равно.
ПП Имахме съседи – той цял живот вегетарианец, тя всеядна. Живяха дълги години заедно, докато буквално смъртта не ги раздели. Нито тя го е агитирала да яде месо, нито той я е спирал да си готви и яде каквото си ще. Абсолютна толерантност един към друг.
За двойките пушач-непушач пък да не говорим – масово са такива. И какво? Живеят си хората, щом се обичат и уважават, уважават дори и вредните си навици.
По-скоро изключения, отколкото правило. Да не генерализираме.
Дори тук в доста теми сме чели как доста непушачи, не биха искали пушач.
Същото е и за крайно екстровертни хора тип "бръмчалки" които са по "живота" но умишлено си хващат партньор или партньорка, които се чувстват най-добре вкъщи. Нали, за да знаят къде са и, че не кръшкат. Докато на седящият тихо и кротко у дома не му писне и не се изнесе или подаде молба за развод.
# 83
16 фев. 2026, 17:12 ч.
Ако някой си вярва, че е възможна дълга връзка без никакви компромиси от негова страна, това означава, че изобщо не се усеща, че очаква/изисква компромиси от другия и че другия прави такива за него. Компромисите не означават и задължително да загубиш себе си.
Виж целия пост
# 84
16 фев. 2026, 17:15 ч.
Писах за брака на родителите ми. Сега ще разкажа за моя. Заедно сме почти 13 години. Влюбването трае три години. И през това време забременях и се оженихме. Любовта си я има, силна е и сме минали доста. И болести и щастие и смъртта на свекърва ми. След нея той стана различен. Остана пълен сирак, баща му е починал преди да го познавам. Уплашен, гневен... Сега близо две години по-късно е по-спокойно. Минахме през тежки разговори, но нещата вървят към подобрение. Компромиси има, те са битови, разправиите са с детето, няма как, расте и правилата трябва да се налагат, а днешните деца не са като нас.
Откакто съм с него чувствам, че той е моят дом. С него съм наистина щастлива.
Лека полека захаросаните празници преминават в задоволяване на нужди. За Свети Валентин ми сготви пълнени чушки.
Искрено искам да успеем да остареем заедно. Знам, че е свързано с грижа и от двете страни и доза късмет.
За протокола: пушач съм, той е непушач, от тези, които 2 пъти са пробвали цигара и им е станало гадно.
Виж целия пост
Откакто съм с него чувствам, че той е моят дом. С него съм наистина щастлива.
Лека полека захаросаните празници преминават в задоволяване на нужди. За Свети Валентин ми сготви пълнени чушки.
Искрено искам да успеем да остареем заедно. Знам, че е свързано с грижа и от двете страни и доза късмет.
За протокола: пушач съм, той е непушач, от тези, които 2 пъти са пробвали цигара и им е станало гадно.
# 85
16 фев. 2026, 17:43 ч.
Хайде да не бъркаме пак дребните компромиси, с "камъчетата, които биха обърнали колата".
Аз съм дълбок интроверт - винаги съм привличала като магнит крайно екстровертни мъже, защото в мен са виждали "перфектната жена, която не излиза". Докато на тази жена вечните излизания на мъжът й не станат повод за раздяла защото в един момент й писва и почва да мрънка, че почти не вижда мъжът си.
За друга жена обаче, това може да не е никакъв компромис стига мъжът й да я задоволява финансово и тя да се наслаждава на свободата си докато него го няма.
Ами супер - щом това работи за тях, коя съм аз, че да ги съдя?!
Виж целия пост
Ако някой си вярва, че е възможна дълга връзка без никакви компромиси от негова страна, това означава, че изобщо не се усеща, че очаква/изисква компромиси от другия и че другия прави такива за него. Компромисите не означават и задължително да загубиш себе си.
Хайде да не бъркаме пак дребните компромиси, с "камъчетата, които биха обърнали колата".
Аз съм дълбок интроверт - винаги съм привличала като магнит крайно екстровертни мъже, защото в мен са виждали "перфектната жена, която не излиза". Докато на тази жена вечните излизания на мъжът й не станат повод за раздяла защото в един момент й писва и почва да мрънка, че почти не вижда мъжът си.
За друга жена обаче, това може да не е никакъв компромис стига мъжът й да я задоволява финансово и тя да се наслаждава на свободата си докато него го няма.
Ами супер - щом това работи за тях, коя съм аз, че да ги съдя?!
# 86
16 фев. 2026, 18:08 ч.
Няма дълга връзка без компромиси.
По- важното е да не са за сметка на собственото ни светоусещане и ценности.
За някой компромис е повечето време отдадено на работа на партньора, за друг приемане на някой кусур в характера, за трети не получаване на достатъчно помощ в семейството, също единият е пушач ( пак е компромис ) и т.н. Все неща, които приемаме или ни приемат.
Бракът е нагаждане, взаимност и подкрепа, когато имаш нужда.
Другото е просто съжителство.
Виж целия пост
По- важното е да не са за сметка на собственото ни светоусещане и ценности.
За някой компромис е повечето време отдадено на работа на партньора, за друг приемане на някой кусур в характера, за трети не получаване на достатъчно помощ в семейството, също единият е пушач ( пак е компромис ) и т.н. Все неща, които приемаме или ни приемат.
Бракът е нагаждане, взаимност и подкрепа, когато имаш нужда.
Другото е просто съжителство.
# 87
16 фев. 2026, 18:17 ч.
Ариел, а те канели ли са те да излизате заедно? При мен например беше хем излизай си, аз ще си стоя вкъщи щото съм се находил, хем малко поувиснал нос, че съм се видяла с приятелки. Същото беше и ако искам да заминем някъде за уикенд/екскурзия.
То и аз обичам да си стоя вкъщи, но смятам, че е нормално и заедно да излизате с приятели/сами или на почивка, иначе много бързо става като брак на пенсионери, което не е необходимо прежде тази възраст.
За храната също да кажа - да, то може никой да не кара другия да променя диетата си, но ако трябва да готвиш по 2 манджи всяка вечер, става доста натоваращо, ако не се редувате.
Виж целия пост
То и аз обичам да си стоя вкъщи, но смятам, че е нормално и заедно да излизате с приятели/сами или на почивка, иначе много бързо става като брак на пенсионери, което не е необходимо прежде тази възраст.
За храната също да кажа - да, то може никой да не кара другия да променя диетата си, но ако трябва да готвиш по 2 манджи всяка вечер, става доста натоваращо, ако не се редувате.
# 88
16 фев. 2026, 18:29 ч.
Хайде да не бъркаме пак дребните компромиси, с "камъчетата, които биха обърнали колата".
Аз съм дълбок интроверт - винаги съм привличала като магнит крайно екстровертни мъже, защото в мен са виждали "перфектната жена, която не излиза". Докато на тази жена вечните излизания на мъжът й не станат повод за раздяла защото в един момент й писва и почва да мрънка, че почти не вижда мъжът си.
За друга жена обаче, това може да не е никакъв компромис стига мъжът й да я задоволява финансово и тя да се наслаждава на свободата си докато него го няма.
Ами супер - щом това работи за тях, коя съм аз, че да ги съдя?!
Къде точно в моите думи видя да бъркам, при това пак, дребните и огромните компромиси?
За другото, повярвай ми, на екстровертите също им е много трудно да са с интроверт, защото освен всичко друго, те не могат и да разберат интроверта. И ако ти се струва, че някой се хваща с теб с мисълта как той ще хойка, докато ти го чакаш, не го отдавай само на това, че той бил екстроверт, а ти - интроверт. Това е липса на любов и уважение.
Виж целия пост
Ако някой си вярва, че е възможна дълга връзка без никакви компромиси от негова страна, това означава, че изобщо не се усеща, че очаква/изисква компромиси от другия и че другия прави такива за него. Компромисите не означават и задължително да загубиш себе си.
Хайде да не бъркаме пак дребните компромиси, с "камъчетата, които биха обърнали колата".
Аз съм дълбок интроверт - винаги съм привличала като магнит крайно екстровертни мъже, защото в мен са виждали "перфектната жена, която не излиза". Докато на тази жена вечните излизания на мъжът й не станат повод за раздяла защото в един момент й писва и почва да мрънка, че почти не вижда мъжът си.
За друга жена обаче, това може да не е никакъв компромис стига мъжът й да я задоволява финансово и тя да се наслаждава на свободата си докато него го няма.
Ами супер - щом това работи за тях, коя съм аз, че да ги съдя?!
За другото, повярвай ми, на екстровертите също им е много трудно да са с интроверт, защото освен всичко друго, те не могат и да разберат интроверта. И ако ти се струва, че някой се хваща с теб с мисълта как той ще хойка, докато ти го чакаш, не го отдавай само на това, че той бил екстроверт, а ти - интроверт. Това е липса на любов и уважение.
# 89
16 фев. 2026, 18:30 ч.
По-скоро правило – при дългите бракове, отколкото изключения. Ти генерализираш и то въз основа на не чак толкова големия си опит.
Когато хората искат да живеят заедно, нищо не може да им попречи, дори лошите навици. Но ако в един момент им писне и решат да се разделят, все ще намерят за какво – дори за това кой как дъвче. Така че прекият път към дългия брак е да си дадеш ясна представа, че никой не е идеален. И че докато ти се налага да приемеш недостатъците на човека до теб, той също приема твоите.
В границите на разумното, разбира се.
А относно кой какво не би искал – Господ си умира от смях. Ти може да искаш много неща, ама като дойде Сляпата неделя...
После се чудят на себе си „Ама как така, аз цял живот съм си падал по руси, пък се ожених за тъмнокоса“ или „Винаги съм мечтала за мъж със сини очи, а се омъжих за черноок“ примерно.
Та и с навиците така – особено такива, които подлежат на промяна като хранителните, тютюнопушене и т.н.
Виж целия пост
По-скоро изключения, отколкото правило. Да не генерализираме.
Дори тук в доста теми сме чели как доста непушачи, не биха искали пушач.
Дори тук в доста теми сме чели как доста непушачи, не биха искали пушач.
По-скоро правило – при дългите бракове, отколкото изключения. Ти генерализираш и то въз основа на не чак толкова големия си опит.
Когато хората искат да живеят заедно, нищо не може да им попречи, дори лошите навици. Но ако в един момент им писне и решат да се разделят, все ще намерят за какво – дори за това кой как дъвче. Така че прекият път към дългия брак е да си дадеш ясна представа, че никой не е идеален. И че докато ти се налага да приемеш недостатъците на човека до теб, той също приема твоите.
В границите на разумното, разбира се.
А относно кой какво не би искал – Господ си умира от смях. Ти може да искаш много неща, ама като дойде Сляпата неделя...
После се чудят на себе си „Ама как така, аз цял живот съм си падал по руси, пък се ожених за тъмнокоса“ или „Винаги съм мечтала за мъж със сини очи, а се омъжих за черноок“ примерно.Та и с навиците така – особено такива, които подлежат на промяна като хранителните, тютюнопушене и т.н.
Препоръчани теми