Пари за подарък - по колко е нормално да се даде за различните поводи?

То пък ненаяли се тези хора... Далеч ми е тази философия на авантаджийството и никога няма да я разбера...

Живея в чужбина и покрай рождени дни, и особено сега с раждането на бебето виждам огромна разлика между подаръците, които получавам от бг приятели и от чужбинските такива. Българските подаръци са двойно и тройно по-високи суми сравнено с тукашните познати, които вземат двойно по-големи заплати. Въпрос на културни особености. Аз също давам повече от другите родители на рождени дни тук на децата. За 10-годишните давам според колко са близки и какво е партито между 40 & 60€. Масово и се дава около 20€. аз лично го намирам за много малко за тукашния стандарт и ми би било неудобно да пратя детето с такава сума за подарък. Но масово толкова дават.

Скоро бяхме на подписване (без почерпка) и дадохме 100€. За рожден ден на възрастен около 50-60€. По Коледа гледах и за племенниците подаръци в този диапазон.

Уишлист ползвахме за рожден ден на сина 2 години ксто беше по-малък. Слагахме подаръци между 10-30€ като никой не беше задължен да се съобразява, но родителите го намираха за супер улеснение вместо да търсят, разпитват.

С бебето сега имах също списък и съм безкрайно доволна и благодарна на хората, които го ползваха. Знам кое от кой е и редовно като си ползвам нещата си мисля за хората, които са дали пари/купили някой предмет.

В България нямат опит с уиш лист и се възприема като неудобство, а всъщност би могло да бъде улеснение.
Тук е прието да се питаме "Кажи какво да ти подаря, кажи де, айде де, иначе ще ти купя нещо, каквото аз реша. Кажи ми ти какво искаш!"
И празнуващият почва да се притеснява да каже маратонки, рокля, чанта, спортен екип. Особено като знае, че един топ на Найк е 55 евро. И става нищо и половина. Вместо екип на Найк получава някакви спортни неща, които не му се връзват с нищо друго от екипировката, дублират му се и т.н. А другият е похарчил пари и се е лутал  поне 2 дни да мисли кое точно да купи.
Уиш листът е същото като обиколката на близките с разговора какво да подарят. Някои се чувстват неловко и избягват тези въпроси и отговори и вероятността да получат непотребна глупост е голяма.

Ако чак толкова се чудя, тогава ваучер. Мисля, че е по удобно от уиш лист.
Уиш лист да кажем, ще е от един магазин, но не на всеки гост този магазин ще е удобен. Ако е онлайн, офисът за доставка не на всеки ще е удобен. Освен това на желаещия ще му е неудобно да определи цената на подаръка, а точно това се случва с уишлист. За госта може да е притеснително висока или неудобно ниска.При ваучера има някаква свобода и при цената.

Принципно, подаръци правя на много близки-на семейство и приятели, няма как да се получи грешка. На деца/тийнове, които не познавам добре, а синът ми е канен на рожден ден- или той избира, или ваучер.

Уиш лист, ама желаещият да не е грандоман и да има мярка. Мои близки бяха канени преди години на сватба на отрочето на известно артистично семейство, уиш лист от определен магазин, най-евтиното беше лъжички за кафе за 200 лв. 😂

Е, то на такива хора винаги ще е трудно да им избереш подарък и без уиш лист. Даваш пари според джоба си и това е.
В такъв случай и ваучерите за съответните арт бутици ще са напомпани като стойност - най-евтиният ще бъде колкото да покрие лъжички за кафе.

Светкавица, така много разводняваме и излизаме от темата. Ако на някой не му е удобно онлайн, ако няма кредитна карта, ако куриерът няма офис в града, ако, ако... Ами да не прави подаръци, тогава. Да измисля причина и да не се явява на събитието или да дава пари в картичка. Хем живее далече, хем няма куриерски услуги, хем онлайн му идва скъпо, хем това и онова. И в мол да го пуснеш сред всички магазини, ще обикаля и ще си губи времето, за да мисли от кое как да спести. Хубавите, дизайнерските неща са скъпи.
Има една съседна тема за най-тъпите подаръци.
Уиш листът е удобен за хора, които ИСКАТ да подарят нещо, то да е желано, харесано от този, но когото подаряват и да си гарантират, че няма да сбъркат с избора си. Ако нямат възможност, може да се комбинират някого. Ако в списъка ти има картина за 200 лева и ми идва скъпо, ще си я разделя с някой друг, което е по-добре, отколкото аз да ти избера картина за 100, само защото ми е по джоба.
Уиш лист и ваучер донякъде се припокриват. И в двата случая подаряващият "не си е мръднал пръста" да пообиколи и да хареса нещо, да се постарае, а просто е дал едни пари. Но от друга страна, не подарява глупости заради ограничен бюджет или ограничен вкус.

Странно и жалко ми е, че във времената на презадоволеност, в които живеем, подаръците имат толкова голям фокус, имам усещането, че за някои изместват събитието. Синът ми скоро отпразнува 7-ия си рожден ден. Получи страхотни подаръци, отворил е два от тях, останалите стоят недокоснати (не са скрити, на видно място са),  Уиш лист не съм правила, едва измислих какво ние да му подарим. Липсват ми времената, в които децата наистина се забавляваха искрено и се ходеше с малки подаръчета, не се притесняваха хората как ще платят и т.н. Те и сега се забавляват де, срещу солидна сума обаче. А родителите,  за да "не се излагат", купуват скъпи подаръци.

Времената с малките подаръчета са се дължали на това, че "няма какво да се купи". Просто друг се е притеснявал какво да измисли и как да го осигури. На мене тези времена не ми липсват. За празник са се подарявали безполезни сувенири, куп флумастери и дреболии от книжарницата.

Аз имам приятелства точно от тези времена. Помня си някои от подаръците - ами кеф и половина. С едно от момичетата си останахме много близки - над тридесет годишно приятелство, тя си пази подаръците от мен, аз нейните отдавна съм ги използвала. Преди две години намерих картичка-покана за нейният рожден ден, е, толкова мило ми стана, върна ме в едни прекрасни, безгрижни времена, когато мечтите бяха големи, а проблемите малки, да не кажа никакви(за нашите проблеми с нея говоря, вероятно родителите ни са имали друго виждане).
Преди година поднесох златно бижу за рожден ден на близка, като не бях поканена на празника, тя си го отпразнува с връстници - никаква емоция, ама никаква. Не съм очаквала благодарности, исках само да видя радост, е, да, ама не.

Сега като има какво да се купи и ми харесва нещо или го искам много, отивам и си го купувам, не чакам повод или празник, за да ми го подари някой. И смятам, че по-голямата част от хората действат по този начин.

Точно така! Един от големите минуси на онези времена, които няма как да ми липсват.

Есмее, ти приемаш априори, че става дума за много близки хора и аз познавам останалите гости. Ако това е така  напълно се съгласявам с думите си.
Обаче - понякога има протоколни покани, не познаваш никого, но от куртоазия трябва да си там, често си поканен и със закъснение по конюктурни причини. И тогава наптрапена уиш листа със скъпи подаръци не ти е ОК, това искам да кажа. Освен това, ако 200 лв ми идва скъпо, няма как да се комбинирам, защото не върви и не е прието. Иначе съм напълно съгласна, че този тип неща момгат да са удобство, но не трябва да бъдат налагани.

Вчера поръчах подарък за дете, на чийто РД ще бъдем вдругиден - питах майката, тя изпрати няколко линка, избрах, поръчах, днес ще ги взема. Така за мен остана удовлетврението, че детето ще получи нещо, което съвпада с интересите му И че майката няма да се оплаква от смотани подаръци, с които някой е отбил номера, и да се чуди на кого да ги пробута или до коя кофа да ги остави.

Или с интересите на майката. Не са изключение случаите, при които детето има различно виждане, но нали е дете, майката решава.
Единствено за книжки, ако реша, съм питала дали детето има тази книжка или ако не успея да питам предварително, съм се уговаряла за замяна.

От детството на сина ми не познавам дете, което да не се радва на подарък, какъвто и да е той. Моят син не обичаше пъзели, но пак, ако двамата седнем да редим, се включваше.
Не мога да се сетя за нежелан или ненужен подарък за дете. За възрастните, да, по-различно е.

За детски рождени дни (яслена/градинска възраст) често преподарявам подарени на нас, неподходящи подаръци.
Ако на рождения ден на моето дете съм поканила 10 деца и получи 10 подаръка, плюс още 5-10 от роднини, кръстници и други близки, първо, че зариването с 20 подаръка наведнъж не виждам как би било полезно по някакъв начин, защото едно тригодишно няма капацитета да обърне внимание на всичките тези неща и още на третия ден ще ги подритваме по шкафовете. Отделно, от тези 20 подаръка най-много 5 да са "подходящи", защото повечето хора нямат навика да питат, или им е неудобно, не знам. Винаги има дрехи, които въобще не са ни по вкуса, обувки, които ще умалеят до следващия сезон, а детето вече има 6-7 чифта за текущия сезон и няма смисъл да давам за носене още едни, които ще бъдат обути броени пъти, понеже нали си ги редува с останалите , играчки, които се повтарят или имаме подобни, играчки, които просто не одобрявам поради една или друга причина. От всички подръци давам на детето няколко неща, които преценя, останалото прибирам. Когато моето дете е канено на рожден ден отварям шкафа и избирам нещо подходящо от вече наличните и ако трябва допълвам. Повечето пъти питам майката за насоки и гледам да се съобразя. Ако каже че детето обича да реди пъзели, а ние имаме 5 подарени и прибрани пъзела (защото имаме вече 50 в шкафа, 5 от които с картинки на Анна и Елза, и не ни трябва 6-ти, не за друго ), с чиста съвест вземам един пъзел от "скритите", допълвям с една тениска примерно и съм готова.