Кога повдигате темата, когато половинката ви засегне/раздразни

  • 3 049
  • 95
# 15
Има хора, при които "сръднята е на носа им", все за нещо ще са натъжени, разстроени. Много е трудно общуването с тях, все трябва да се "стъпва на пръсти". Ако е такъв случаят, авторката да помисли как да си обработи емоциите. Ако е нещо обективно обидно, казва се на момента"Това ме обижда, моля съобразявай се". Аз съм директна, каквото има, го казвам в момента. Нямам спомен за 26/27 г мъжът ми да ме е разплаквал, обаче детето - да(забележки в училище и подобни) и съм му казвала, макар че беше малък, че това ме огорчава, говорили сме много.

Иначе, на лична основа трудно бих се обидила.
Виж целия пост
# 16
Винаги казвам всичко на момента, защото не мога да тая нищо в себе си.
Преди време може и да ми се е получавало, но сега съм много по-темпераментна.
Виж целия пост
# 17
Той не те засяга нарочно, фактът, че ти казва да поставиш въпроса по-рано означава, че не иска да го прави, т.е. иска да се научи как да не го прави.
Ти от друга страна си силно чувствителна, вживяваш се и изживяваш ситуации и случки по-силно, отколкото им се полага. Не е опит за психо портрет на непознат човек, просто така си представям някой, който би отворил подобна тема. Не искаш да правиш забележки на мъжа ти всеки път, не ти е удобно да се изкарваш постоянен фокус на  съобразяване относно горе долу тривиални неща.

Ако съм прав и той е склонен да поработи върху себе си така, че да спре да те жегва, тогава ти виждайки тия му усилия може би ще се успокоиш и дори да вземе да те жегне нещо пак неволно, за теб ще е вече прегоряло чувство, в което знаеш, че няма умисъл и няма да те свие. Дотогава колкото повече се синхронизирате - в смисъл ти си казваш всичко, което те натоварва, но без негативен заряд на упрек, а съвсем информативно,  а той е готов да те чуе, защото в дъното на всичко иска ти да си добре с него - то толкова по-бързо ще стигнеш до интеракция с форума единствено за развлечение.

Точно това е!

Пуснах темата, защото коментирах с 2 приятелки и едната се оказа, че е като мен, другата не разбра изобщо, защото всичко си казва.

Ще се опитам да се сетя за конкретен пример. 😁
Виж целия пост
# 18
Скрит текст:
И аз не го разбирам това – да се разплачеш за нещо маловажно. А за важните неща каква е реакцията – припадък?
Дай някаква конкретика, за да преценим отстрани дали „жегването“ си заслужава плача, или ти си прекалено чувствителна и правиш драма от нищото? „Жегването“ свързано ли е пряко с теб, или засяга други хора?

Пример за драма от нищото:
Той: „Днес срещнах Иван и жена му, той ми се стори много състарен, тя обаче изглежда много добре – отслабнала, подмладила се, не можеш да ѝ дадеш годините.“
Тя: „Значи така, за него аз съм остаряла, надебеляла и не изглеждам добре???“ Рев.
Той: „Кажи на майка си да се спре, това, което иска от мен, няма да стане. Поне не сега и веднага.“
Тя: „Ах, така значи, за приятелите му може, за майка ми не може???“ Рев.
Той: „Петър днес донесе баница, жена му я е правила. Такава хубава баница никога не съм ял!“
Тя: „Той какво сега, казва ми, че моята баница не е хубава, че не мога да готвя, че не ставам за готвачка???“ Рев.
И т.н., и т.н. Дяволът е в детайлите.[/spoker]
Излиза, че е нужно директно да я обиди, че готви лошо и е дебела, за да не е драма от нищото. На мен цитираното ми звучи като онези малки злобни реплики, дето се пускат през ден с ясно съзнание и цел да ù стане гадно на жената. И все са неща, които нормален човек с нормално отношение знае, че не се казват.
Виж целия пост
# 19
Не, не става въпрос за обиди или злобни коментари, но не мога да се сетя сега, случва се рядко.

Но се сетих за случка - бях го завела на събитие, не ми се казва какво, че ще ме убиете, но да речем по женски вкус. Беше начумерен.

Иска ми се да можех да кажа като голям човек после - хей, не ми беше за събитието, но ми е кофти като си начумерен, идеята беше да правим нещо заедно. Той да се извини понеже не беше спал (това беше) и това е.

Вместо това аз го мислих 2 дена и една сутрин в 6:30 си отворих устата, и през сълзи наредих, че очевидно не обича да прекарва време с мен, а той ме гледа опулен, защото беше забравил къде сме ходили. 😁😁😁
Виж целия пост
# 20
Ами да не идва с теб. Той пък орехи ли има в устата си, че не му е интересно?
Виж целия пост
# 21
Излиза, че е нужно директно да я обиди, че готви лошо и е дебела, за да не е драма от нищото. На мен цитираното ми звучи като онези малки злобни реплики, дето се пускат през ден с ясно съзнание и цел да ù стане гадно на жената. И все са неща, които нормален човек с нормално отношение знае, че не се казват.

А ако не се пускат през ден с цел да ѝ стане гадно? Ако са просто споделяне не нещо, което му е направило впечатление?
Или мъжете изобщо не трябва нищо да коментират, да не би случайно да настъпят болното его или някой комплекс на жена си?


Иска ми се да можех да кажа като голям човек после - хей, не ми беше за събитието, но ми е кофти като си начумерен, идеята беше да правим нещо заедно. Той да се извини понеже не беше спал (това беше) и това е.

Вместо това аз го мислих 2 дена и една сутрин в 6:30 си отворих устата, и през сълзи наредих, че очевидно не обича да прекарва време с мен, а той ме гледа опулен, защото беше забравил къде сме ходили.

Ами да беше го казала на момента, вместо да го мислиш и да се навиваш за няма нищо.
А за извинението... Ти също би трябвало да му се извиниш, че си го замъкнала на нещо, което не е по негов вкус, още повече че не бил спал. Като искаш да прекарате време заедно, защо не отидохте на нещо, което и двамата харесвате?
Виж целия пост
# 22
...
Ами да беше го казала на момента, вместо да го мислиш и да се навиваш за няма нищо.
...

Затова е цялата тема! Супер трудно ми е с казването на момента.

Чудех се дали някой е имал същия проблем и го е преодолял (как? За колко време?) или съм за терапевт. Simple Smile

Да не намесвам детството надълго и нашироко, но избягвам конфликт на живот и смърт. Беше питала какво правя при сериозен проблем. Тръгвам си. В 2 връзки проведох 1 разговор вече като съм решила еднолично, че се разделяме и това е.

В тази връзка за 1 път се опитвам да си видя грешките, понеже правя едно и също, но е трудно. Не за пръв път ме пита защо не казвам какво ме тормози по-рано. Аз до скоро мислех, че е рано, защото нали не късам с него. 😁
Виж целия пост
# 23
Има такива хора, вечно обидени и засегнати от всяка дума, преживяващи  всяка реплика  на партньора си.
Мислиш ли, че се живее лесно с такива?
Длъжен ли е партньора ти да стъпва на пръсти и да преценява всяка дума излезла от устата му, сакън да не те засегне.
Замисли се, как се живее около теб и иди на психолог да те стабилизира психически. Или положи ти усилия за своята стабилност.
Когато не ти харесва нещо, го кажи на момента, не го премисляй, предъвкай и не се тормози излишно.
Тормозиш и себе си и него.
Виж целия пост
# 24
Не харесвам такива хора като авторката, нищо лично, но постоянно да мислят от какво да се чувстват обидени и да реват без повод. За мен това е манипулативно поведение на слаби хора. Самовъзпитавайте се, лекувайте се, правете нещо да промените това.
Виж целия пост
# 25
Извинявай, ама ти нещо не си наред психически. Да го водиш на женско събитие, което явно му е досадно, при това когато не е спал и да очакваш да е весел и щастлив???  И после вместо да видиш реалните причини за това негово цупене ти се вкарваш в някакви измислени филми, че не иска да е с теб и прочее??? Май не му е лесно на човека. Вземи се стегни, защото проблемът ти е не само в неказването.
Виж целия пост
# 26
Не, не става въпрос за обиди или злобни коментари, но не мога да се сетя сега, случва се рядко.

Но се сетих за случка - бях го завела на събитие, не ми се казва какво, че ще ме убиете, но да речем по женски вкус. Беше начумерен.

Иска ми се да можех да кажа като голям човек после - хей, не ми беше за събитието, но ми е кофти като си начумерен, идеята беше да правим нещо заедно. Той да се извини понеже не беше спал (това беше) и това е.

Вместо това аз го мислих 2 дена и една сутрин в 6:30 си отворих устата, и през сълзи наредих, че очевидно не обича да прекарва време с мен, а той ме гледа опулен, защото беше забравил къде сме ходили. 😁😁😁
Ами не ти е правилна реакцията. Първо го питаш дали иска да дойде с теб. И не се цупиш ако не иска, защото е нормално мъж да не иска на женско събитие. Второ, той не е бил нацупен, защото не иска да прекарва време с теб, а защото не е било неговото място, неговите хора, концепция и пр.
Не е трябвало да избухваш в сълзи с тези ти доводи, защото първоначалбата причинина за неговото негодувание не е тази, в която си го обвинила.
Виж целия пост
# 27
Скрит текст:
И аз не го разбирам това – да се разплачеш за нещо маловажно. А за важните неща каква е реакцията – припадък?
Дай някаква конкретика, за да преценим отстрани дали „жегването“ си заслужава плача, или ти си прекалено чувствителна и правиш драма от нищото? „Жегването“ свързано ли е пряко с теб, или засяга други хора?

Пример за драма от нищото:
Той: „Днес срещнах Иван и жена му, той ми се стори много състарен, тя обаче изглежда много добре – отслабнала, подмладила се, не можеш да ѝ дадеш годините.“
Тя: „Значи така, за него аз съм остаряла, надебеляла и не изглеждам добре???“ Рев.
Той: „Кажи на майка си да се спре, това, което иска от мен, няма да стане. Поне не сега и веднага.“
Тя: „Ах, така значи, за приятелите му може, за майка ми не може???“ Рев.
Той: „Петър днес донесе баница, жена му я е правила. Такава хубава баница никога не съм ял!“
Тя: „Той какво сега, казва ми, че моята баница не е хубава, че не мога да готвя, че не ставам за готвачка???“ Рев.
И т.н., и т.н. Дяволът е в детайлите.[/spoker]
Излиза, че е нужно директно да я обиди, че готви лошо и е дебела, за да не е драма от нищото. На мен цитираното ми звучи като онези малки злобни реплики, дето се пускат през ден с ясно съзнание и цел да ù стане гадно на жената. И все са неща, които нормален човек с нормално отношение знае, че не се казват.

Посочените реплики нито ми се виждат злобни, нито обидни.
Сакън, някой да не каже, че е ял нещо хубаво или да похвали някого как изглежда.

за ситуацията на авторката Аз по-скоро бих се чувствала леко конфузно, че съм завела мъжа си на някаква глупост(а това, че е глупост се подразбира от думите и "ще ме убиете, ако ви кажа") и то недоспал, отколкото да се сърдя, че се чумери.
Стават такива недоразумения, единият иска да е някъде, другият не толкова, нормално всеки да се чувства различно.
Виж целия пост
# 28
Сега ми стана ясно - това е тип характер, който не може да се промени.
Майка ми е същата - ако някой не я поздравил и край, обиден ми е,  друг ѝ казал еди какво си - край, мисли си, че съм против него, лекарят ѝ казал може да си ходиш и край, не иска да ме вижда повече и т.н и т.н. Вече е на 75 и продължава с филмите в главата и самооплитането в собствените си фантазии. Преди занимаваше баба ми - коя колежка какво ѝ казала, как е казала, пък защо с другата пили кафе, а не с нея и т.н. Това е едно такова спиралодвидно мислене, от което няма измъкване.

За конкретния случай - по-добре да не идва с мен, ако ще търпя физиономии. И двамата сме на този принцип.
Виж целия пост
# 29
Ясно.
Положението е реве ми се, но и аз не знам защо. Да се реве и да сме обидени. Тази свръх чувствителност идва от залепване в дадена фаза/период от живота ти като дете или подрастваща.
Заседнала си в етапа на малкото момиченце и отхвърлянето. Приемане-отхвърляне виждаш във всичко и всеки.
Ако някой ти каже нещо, което не те валидира и не ти дава сигурност, смяташ, че не си одобрена, харесвана, обичана.
Това не е вид чувствителност, а по-скоро лабилност.
Добре е да работиш над себе си и самопознанието на психиката си. Това се отработва с нещо като психодрама, можеш да си правиш нарочни случки с хора, за да се научиш да отработваш тези емоции и да не търсиш постоянна валидация отвън.
//
А това с мъжа ти – не знам как ти се е навил да ходите на женско събитие и то недоспал. Вероятно те знае, че си сърдитка и гледа да избегне поредната сръдня. Не му е лесно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия