Кога повдигате темата, когато половинката ви засегне/раздразни

Проблемът не е мястото, на което са били и защо са били там, а че авторката не може да попита в прав текст какво не е наред, а се вкарва сама в някакви несъществуващи филми. Точно пример за правене "от мухата - слон".
Не е лошо да поработи върху себе си и страхът да говори за конкретната ситуалция с половинката си, с която би следвало да може да коментира почти всичко.

Точно това казах и аз - не знаят как да спешат/разкарат такива.
Или ти твърдиш, че и не ги разпознават?

Истерик е точно обратното на интроверт, до което авторката е по-близо според нейното описание.
Не вярвам поведението на мъжа да е системно поведение на някой льольо, който я работи подмолно. Но пак, издънил се е кофти, поел е решение да й покаже близост (с теб съм, идвам), а после не е издържал докрай. Недоклатената подкрепа е по-лоша и от никаквата. Сега му е времето да направи някой жест към нея, нещо в стил "държа на теб", а в идеалния случай сам да подхване темата "какво се случва, че стигаме до сълзи".

Оффф, тия идеализми по книгите ли ги четеш ? Жест ще правел..
В реала един мъж ще каже :
Сред  5 кокошки няма какво да правя.

Е да, ако е елементарен простак така ще каже.

Не простак, а адекватен и нормален мъж, който има усет и такт и знае къде му е мястото и къде не.

Не е питала, защото й е било ясно предварително, че той няма да кипи от ентусиазъм и да подскача от кеф. Всичко й е ясно, то няма какво да се изговаря. Ама е по-готино да си мълчиш два дни, да го събудиш в 6 сутринта и да кажеш “щеше ли да ме обичаш, ако бях червей”.

Ако беше истеричка, досега да му е свила сармите.
Истеричките са фрийк контрол.
Тя реве от нищото.
Плаха зайка дето и вятъра я натъжава, защото духа и разрошва косите ѝ – срещу нея е.

vяsko, градският интелектуалец ще каже “скъпа, не би ли искала малко време за себе си и да възстановиш женската си енергия като отидеш на това събитие с приятелки”, но идеята е същата. “Нека се реванширам, че ме замъкна на семинар на Кобилкина и не бях достатъчно ентусиазиран и щастлив и не изглеждах на място” не е казал никой мъж.

Между някакво дърво, което все охка и пуфти, където и да отидете, и скапва настроението, и човек, който не имитира радост и заинтересованост, за да не засегне другия, има океан разстояние.

Малко се отнасяме в принципни въпроси, но какво пък. Няма нужда да имитираш. При положение, че обичаш човека и имаме ситуация, която не ти е приятна, но е приятна или важна за него.... Имаш И следният избор -  тръгваш малко срещу себе си, нарушаваш си комфорта, правиш неприятното за теб, обаче го правиш по свое желание. Ако наистина се обичате щастието, най-общо казано, на другия е част и от твоето щастие. Направил си го на пръв поглед  за него/нея. Неприятното е на повърхността, но в дълбочина го правиш и за себе си, възвращаемост със закъснение. Защото тя е щастлива, вие сте в мир, в апогей на близост и т.н., а това ти носи удовлетворение и на теб.
Като при подобно ниво на скачени съдове такива "жертви" ще са разбира се двупосочни.
Това е с една идея по-истинен израз на любовта, според мен. Другото както писах е битка на егота, налагане и надцакване на характери и вървящите с тях каруцарски лафове, дори да са маскирани като интелектуални.

Аз въпреки дадения пример пак не разбрах каква е тая динамика в отношенията, където единия жегва, а другия реве.
Мъжете не обичат да им се реве без причина. То и с причина не е много приятно възрастен човек да реагира с рев. Щом смяташ, че ти имаш вина за тези ситуации, опитай да се контролираш и да не избухваш в сълзи, а да .изговориш проблема. Реагирай на момента, когато те засегне, но спокойно, без да се сърдиш и да плачеш. Обясни му кое те е засегнало, може би и защо те е засегнало, така че той да знае причината и да не го прави пак.

Не знам, звучи ми като да е доста напрегнато между вас. Да стъпва човек в паници покрай тебе, че да не се разплкаваш не е лесно.

Смятам, че истинските истерички не пишат с чувство за вина и не ровят колко са проблемни. До такива "истерички" винаги има по един чоплещ индивид, който тънко ги предизвиква.
А пък хората с такива травми, каквито е описала Манди, пък се лепват за подобни индивиди, не за нормални мъже, на които да вадят нервите. Confirmation bias.

A може и ако го обичаш просто да не го караш да прави този компромис и да се мъчи и да търпи, а да отидеш с приятелки, на които ще им е приятно. Тъпо е да искаш той да понася мъки, понеже обича, нали?

Като те чета не мога да не се сетя за стигхотворението "Ръкавицата" ( Der Handschuh) на Шилер. Доста е поучителна, макар и в превода доста да се губи от оригинала:

Пред твоята менажерия,
с бароните, с престолонаследника,
крал Франциск седеше.
От високия балкон погледна
арената в очакване на битка.
Зад краля, цъфтяха омагьосващи погледа
великолепна редица от придворни дами.

Царят даде знак с ръка -
вратата се отвори със скърцане
и страшен звяр с огромна грива,
рошав лъв излиза.
Той върти очи навъсено,
и като разгледахвсичко
сбръчка чело с горда поза,
раздвижи гъстата си грива,
 протегна се и се прозя
и после легна.
Отново царят махна със ръка -
блъсна се капакът на желязната врата
и смел тигър изскочи иззад решетките.
Но той видя лъва, усети плахост и зарева,
удряйки се в ребрата с опашката си.
После се промъкна, поглеждайки настрани
и облизвайки муцуна с езика си обиколи лъва,
а после ръмжейки легна до него.

И за трети път царят махна с ръка -
два леопарда, като приятелска двойка,
с един скок се озоваха пред тигъра.
Но той ги удари с тежка лапа,
а лъвът се изправи и изрева...
Примирили се, оголили зъбите си, те се укротиха,
изръмжаха и легнаха също.

А гостите чакаха битката да започне.
Внезапно от балкона падна женска
ръкавицата... И всички я гледаха...
как тя лежи между животните.
След това собственицата на ръкавицата, красивата Кунигунде,
погледна рицаря Делорж с лицемерен
поглед и с язвителна усмивка
 каза:
- Най, обичам да измъчвам сърца.
Ако любовта ти към мен е толкова силна,
както ми казваш всеки час,
тогава вдигни ръкавицата ми!“

Делорж, без да отговори нито дума,
смело слезе при зверовете и
смело вдигна ръкавицата.
Рицарите и дамите бледнееха пред тази дързост.
Сърцето им замряло бе от страх,
но рицарят млад,
сякаш нищо не се беше случило,
спокойно изкачи се на балкона.
Той беше посрещнат с аплодисменти.
Той беше посрещнат от красиви погледи, отвсякъде
хвалби летяха...
Но след като студено прие поздрава в очите и,
рицарят ръкавицата в лицето й захвърли  и каза:
- Не искам Вашата благодарност.
Обърна се и си отиде без да я погледне пак.

Няма угодия ей.