Влюбвал съм се… но никога не съм бил обичан. Нормално ли е да боли толкова?

  • 3 144
  • 58
# 15
Задължително се премести.
Ако трябва в друга държава иди в някой голям град като Виена, Берлин, Мюнхен и т.н.
В никакъв случай не затъпявай в малкият град.
Има причина явно всички млади хора да го напускат.
Докато си пуснал "котва" там няма да ти се получи.
Виж целия пост
# 16
Ако човек е скован на български, как точно ще е по-отпуснат в чужбина сред чужденци. За мен топ мястото е София.
Виж целия пост
# 17
Ако човек е скован на български, как точно ще е по-отпуснат в чужбина сред чужденци. За мен топ мястото е София.

Аналогично и в София не би се справил, защото никога не е напускал селото от което е.
На мен и пари да ми дават не отивам в тоя бардак София. Който иска да си ходи там.
Била съм в столицата няколко пъти по работа и ми се отщя.
Редица немски метрополи са по-чисти и подредени от милата ни столица.
Тъй, че стига сте го бутали там.
Виж целия пост
# 18
За къде да си закъснял на тази възраст 🤔
То не е състезание - нито със себе си, нито с другите.
Реално, ако ти искаш да намериш човек, с когото да прекараш живота си и да останете заедно, няма как да знаеш дали ще го намериш на 16 в училище, както се е случвало и се случва на някои хора, или на 40 след брак и деца с някой друг или пък след фокус над други неща в живота.
Та според мен, колкото и да си чувствителен и да мислиш, че ти е нужно това вече, в крайна сметка най-вероятно още не е дошло това време, в което да ти се случи.
Освен това, ако наистина искаш някого, който да си е правилният за теб човек, не само тя трябва да те усети, а и ти нея като този човек. Така че според мен не се насилвай за неща, които евентуално ще се случат във времето истински и спонтанно.
Аз на 21 тепърва тръгнах с бившия ми приятел и изобщо не ми е и минавало през ум, че ми е късно. Даже много време не бях сигурна дали съм готова и дали искам това. И може би трябваше да помисля даже още тогава.
Не ти е късно, намери си някаква цел отвъд тези идеи за връзка - учене, работа, хобита, мечти и си действай нещата. Останалото - когато, тогава.
Виж целия пост
# 19
Здравейте отново 🙋‍♂️

Благодаря ви, че четете и отговаряте наистина означава много.💙 Видях, че някои се чудят как съм стигнал дотук, затова ще кажа по-честно и директно каквото има.

Родом съм от София. До 12. клас живях в домове за деца без родители. Животът ми тогава не беше никак лек – в училище вървеше горе-долу, но извън него бях забъркан в лоши неща: наркотици, лоши компании, всичко това ми беше ежедневие.

След като завърших, опитах се да се справя и заминах за Германия. Работих дълги години в Amazon (Winsen), пробвах живота в голям град и в чужбина. Там имах нещо, което приличаше на връзка, но реално беше просто секс и аз плащах за всичко, за мен беше като дълга връзка с проститутка, макар че тя не беше такава по професия. Затова написах „Никога не съм чувал „обичам те“ или „липсваш ми“ от някого, който го казва искрено“ защото никога не съм го усещал истински.

Някой ми каза да отида на курсове по пикап няма да отида. Работя с добра терапевтка онлайн и това ми помага много повече. Писането тук е за мен упражнение да споделям с непознати, без да се срамувам, и да чуя честни мнения, дори критика.

След години в Германия се депресирах много тежко и просто не издържах. Върнах се в България, харесах си едно тихо място от картата, купих малка къща и заживях там. Не мисля да се местя в голям град страх ме е, че ще се върна към старите зависимости и лошите навици.

В момента работя като видео едитор и видеограф.

Най-много искам да имам човек до мен някой, който остава не заради пари, възможности или удобство, а защото наистина ме иска. Когато съм сам вкъщи със стените и котката, това тежи най-много. Желанията за секс съм ги преживял, но не и двупосочна любов, истинска, взаимна.

Заболяването ми е нелечимо, но се контролира и се живее с него. То е просто част от мен.

За курсовете не мисля, че ще ми помогнат, защото ясно ми е какво ми трябва: среда и редовни контакти с момичета не в дискотеки, а в нормална, обикновена обстановка.

Бих се радвал на всякакви отговори критика, съвети, споделяне. Не се притеснявайте да кажете каквото мислите. Точно за това съм тук  да чуя истината от хора, които не се страхуват да я кажат.

Благодаря ви от сърце. 💙
Плюс това, че човек може да се промени, не напълно, но много.

Това хронично кожно заболяване също е добре да се лекува или поне психически да го приемеш, някак да го пречупиш в светогледа си. Ако не е излекувано и не може да се излекува, трябва да го приемеш и обикнеш. Защото човек, ако не приема част от себе си, той изглежда зле в очите на околните.

Помисли и за професията и развитието, още си на 21. Учил ли си нещо, имаш ли хубава професия, премести се в София, запиши висше, опитай да се развиеш някак. Така ще станеш и по-привлекателен мъж. Жените харесват успешни мъже, но още по-важно е борбени мъже, които не се предават, които се борят, които намират решения дори и в трудни моменти.

Не знам какво работиш, но ако е примерно нещо тип общ работник или магазинер и това не е мечта на живота ти, смени го - бори се за нещо перспективно, с потенциал за развитие, което хем да развие потенциала ти, хем да печелиш пари и статус, хем да изградиш мъжко самочувствие. Кариерата е много важна за мъжкото самочувствие.

А и да не се лъжем - мъжът трябва да е стабилен за да издържа семейство, това всяка жена го иска, не само златотърсачките.
Ако човек е скован на български, как точно ще е по-отпуснат в чужбина сред чужденци. За мен топ мястото е София.
Ако човек е скован на български, как точно ще е по-отпуснат в чужбина сред чужденци. За мен топ мястото е София.

Аналогично и в София не би се справил, защото никога не е напускал селото от което е.
На мен и пари да ми дават не отивам в тоя бардак София. Който иска да си ходи там.
Била съм в столицата няколко пъти по работа и ми се отщя.
Редица немски метрополи са по-чисти и подредени от милата ни столица.
Тъй, че стига сте го бутали там.
За къде да си закъснял на тази възраст 🤔
То не е състезание - нито със себе си, нито с другите.
Реално, ако ти искаш да намериш човек, с когото да прекараш живота си и да останете заедно, няма как да знаеш дали ще го намериш на 16 в училище, както се е случвало и се случва на някои хора, или на 40 след брак и деца с някой друг или пък след фокус над други неща в живота.
Та според мен, колкото и да си чувствителен и да мислиш, че ти е нужно това вече, в крайна сметка най-вероятно още не е дошло това време, в което да ти се случи.
Освен това, ако наистина искаш някого, който да си е правилният за теб човек, не само тя трябва да те усети, а и ти нея като този човек. Така че според мен не се насилвай за неща, които евентуално ще се случат във времето истински и спонтанно.
Аз на 21 тепърва тръгнах с бившия ми приятел и изобщо не ми е и минавало през ум, че ми е късно. Даже много време не бях сигурна дали съм готова и дали искам това. И може би трябваше да помисля даже още тогава.
Не ти е късно, намери си някаква цел отвъд тези идеи за връзка - учене, работа, хобита, мечти и си действай нещата. Останалото - когато, тогава.
За къде да си закъснял на тази възраст 🤔
То не е състезание - нито със себе си, нито с другите.
Реално, ако ти искаш да намериш човек, с когото да прекараш живота си и да останете заедно, няма как да знаеш дали ще го намериш на 16 в училище, както се е случвало и се случва на някои хора, или на 40 след брак и деца с някой друг или пък след фокус над други неща в живота.
Та според мен, колкото и да си чувствителен и да мислиш, че ти е нужно това вече, в крайна сметка най-вероятно още не е дошло това време, в което да ти се случи.
Освен това, ако наистина искаш някого, който да си е правилният за теб човек, не само тя трябва да те усети, а и ти нея като този човек. Така че според мен не се насилвай за неща, които евентуално ще се случат във времето истински и спонтанно.
Аз на 21 тепърва тръгнах с бившия ми приятел и изобщо не ми е и минавало през ум, че ми е късно. Даже много време не бях сигурна дали съм готова и дали искам това. И може би трябваше да помисля даже още тогава.
Не ти е късно, намери си някаква цел отвъд тези идеи за връзка - учене, работа, хобита, мечти и си действай нещата. Останалото - когато, тогава.
За да намериш нещо сериозно, първо е нужно да си имал няколко преживявания с други, по-така, за да се очупиш и да не си нийди, крещящ с поведението си - миличка, ти единствена ми пусна, ако ме изоставиш ще се самоубия. И не е нужно на 21 да се жениш за първата, която ти е пуснала. Има 10 години, в които може да придобие нужния опит. Или айде 5 години. И в тия 5 години ще придобие умения за общуване с жени, които после и Единствената ще оцени подобаващо. Така че сега да се набута в сериозна връзка с първата, която му пусне е яка набутавка за човека. Трябва да се поучупи, да придобие опит. Ти ожени ли се за първото си гадже от 6ти клас?

Пич, търси пикапьорите и малко обучение ти трябва, няма да стане иначе.

ААА - сега видях, че живееш и в малък град. Еми премести се в София. Хем ще има голям избор, хем ще понатрупаш стаж и пари, хем и кариера. Малките населени места са за след 20 години като си натрупал опит, имане, деца и да идеш там за старините. Като ще ставаш нинджа, трябва да излезеш от каналите и да се биеш с Шрьодер в големия град....(метафора от Костенурките нинджа - ако се сещаш).
Какво означава "не на всяка цена"!? Човекът търси нещо сериозно, а не да има гадже, ей така за спорта. Ако няма с кой да си споделяме живота, за какво живеем изобщо. Дори и приятели да има, те не заместват партньора, и не компенсират липсата му. Стига партньорът да е качествен, разбира се. Подкрепата на човека до теб е незаменима. Това е едно от нещата за които живеем, или поне голяма част от хората. Особено неприятно е когато човек живее сам. Да нямаш с кой да си кажеш две думи като се прибереш, да говориш с четирите стени. И аз съм имала периоди в които съм била сама. Само че съм от голям град, има разлика. В случая, целият живот е пред теб, не знам за какво се притесняваш. В малко населено място трудно се намира партньор. Там ли смяташ да оставаш занапред, не мислиш ли за промяна в това отношение?
За да намериш нещо сериозно, първо е нужно да си имал няколко преживявания с други, по-така, за да се очупиш и да не си нийди, крещящ с поведението си - миличка, ти единствена ми пусна, ако ме изоставиш ще се самоубия. И не е нужно на 21 да се жениш за първата, която ти е пуснала. Има 10 години, в които може да придобие нужния опит. Или айде 5 години. И в тия 5 години ще придобие умения за общуване с жени, които после и Единствената ще оцени подобаващо. Така че сега да се набута в сериозна връзка с първата, която му пусне е яка набутавка за човека. Трябва да се поучупи, да придобие опит. Ти ожени ли се за първото си гадже от 6ти клас?

Пич, търси пикапьорите и малко обучение ти трябва, няма да стане иначе.

ААА - сега видях, че живееш и в малък град. Еми премести се в София. Хем ще има голям избор, хем ще понатрупаш стаж и пари, хем и кариера. Малките населени места са за след 20 години като си натрупал опит, имане, деца и да идеш там за старините. Като ще ставаш нинджа, трябва да излезеш от каналите и да се биеш с Шрьодер в големия град....(метафора от Костенурките нинджа - ако се сещаш).
Само да предупредя - истинската любов, дори и споделена, боли още повече.
Виж целия пост
# 20
И кога точно успя да свършиш всичко това за 21 години?
Пак ни пусна по пързалката.
Виж целия пост
# 21
И кога точно успя да свършиш всичко това за 21 години?
Пак ни пусна по пързалката.

За фантазиите не се изисква време.
Виж целия пост
# 22
И кога точно успя да свършиш всичко това за 21 години?
Пак ни пусна по пързалката.


Когато започнеш да се оправяш сам рано, времето върви по-бързо.
И кога точно успя да свършиш всичко това за 21 години?
Пак ни пусна по пързалката.

За фантазиите не се изисква време.


Не съм свършил нищо много просто животът ми се случи така, както се случи.Ако някой мисли, че лъжа  ОК, не мога да те убедя.
Виж целия пост
# 23
Всички завършват на 19, хайде 18. До 21 са 2 години. Как станаха "дълги години работех в Амазон"?
Виж целия пост
# 24
Всички завършват на 19, хайде 18. До 21 са 2 години. Как станаха "дълги години работех в Амазон"?

Може би изразът „дълги години“ е прозвучал по-различно. Става дума за малко над две години. За мен това бяха интензивни и важни години, затова ги усещам като дълги. Не съм имал намерение да подвеждам никого. Просто споделям личния си опит. Уважавам мнението ви и благодаря, че се включвате. ✌️
Виж целия пост
# 25
И вместо да направиш нещо със себе си в Германия (учене, работа, гражданство) ти взе заряза всичко защото гаджето ти те сметнало за банкомат?!?
Нищо чудно, че ти е тегаво в България. И по-зле ще става, ама каквото сам си направиш и Господ не може да ти го направи.
Виж целия пост
# 26
Авторе, щом не е вариант да се преместиш на по-оживено място, остава интернет. Намери си там някаква активност, която ще ти даде среда от хора, с които да си общуваш приятелски. Около мен имам примери за двойки, които така се събраха покрай една популярна ММОРПГ игра - цъкаха заедно в една гилдия и от рейд на рейд, от чат на чат станаха заварките.
Виж целия пост
# 27
В момента тече такава кампания за хора с редки заболявания (в случая кожни) и вероятно аудиторията се тества и тук.
Аз не бих си давала зор да отговарям на 21 годишния с дългите години в чужбина, върнал се, купил къща, видеограф е вече - а в първата публикация беше непознал тоя свят и живеещ в село, в което никога не е познал женска ласка
Виж целия пост
# 28
След малко ще се окаже с развод и три деца.
19+2.5=21.5. Това в Германия. От колко време живее на село, че чак е изпаднал в отчаяние? От януари?
Виж целия пост
# 29
Мхм мхм дълга връзка с проститутка, дълги години в германия , купил къща. На 21 и без образование, а вие го мислихте за девствен. Ако възраста беше 31 историята можеше да е истинска. Иначе на 21 съжалявам, ама ми е смешно това със самотата, като има хора на 41 непознали ласка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия