Бихте ли отказали занималня за детето в първи клас, ако имате възможност?

  • 6 123
  • 128
Здравейте, видях подобна доста стара тема, а искам да чуя по-актуални мнения. За училище в София (45-то) бихте ли взимали детето след учебните часове, като откажете занималнята, ако имате възможност да сте с него у дома? Има ли ползи за детето да бъде в занималнята? Благодаря!
Виж целия пост
# 1
Зависи, и двете имат плюсове и минуси според мен.

Ако приятелчетата му са там, успява да напише домашните и се забавлява, може да го оставиш - така ще имаш свободно време за теб, а вкъщи няма да се занимавате с домашни. Но може да е по-уморено вечер, да заспива по-рано и да нямате толкова време заедно.

Ако в занималнята не се справят или просто е по-привързано към родителите, или приятелите му са извън училище, или е много уморено след часовете, по-добре си го взимай. Ще имаш повече време с него, повече контрол върху заниманията и уроците, но ако ти се ходи някъде ще трябва да го гледа някой или да го взимаш с теб.
Виж целия пост
# 2
Аз работя от вкъщи и реално няма да мога да излизам, нито да помагам особено с уроците. Все пак, при нужда, мога да се включа, ако изпита затруднения някъде. Колебанието ми е дали в занималнята по-скоро пишат домашни, или е лудница и детето би се преуморило от толкова стоене в училище без почивка реално.
Виж целия пост
# 3
Аз и двете си деца ги оставих 1 и 2 клас в занималня, за да свикнат на ред. Лично за мен от 3 клас нагоре си е загубено време ако имате как да си го взимате. Започват да стават по-големи, буйстват и аз ги спрях
Виж целия пост
# 4
Зависи от учителя основно. Ако е сериозен и се занимава с децата, винаги бих предпочела да се занимава с педагог, когато се подготвя за следващия ден и да придобие навици да учи само по-натам, а не с родител на главата.
После след занималнята да имаме време за излизане, пък не виждам нищо лошо вечерта да си легне по-рано, понеже е по-изморено.
Плюс е и свободното време на двора, което им остава, за да поиграят заедно, не само да учат.
От 2 или 3 клас вече бих го спряла, когато придобие навици, че след училище първо се учи, после се играе.
Виж целия пост
# 5
Ако нямам възможност да се занимавам с детето у дома и да му помагам за учебния материал, не бих го спряла от занималня.
Виж целия пост
# 6
Ако имам възможност, винаги бих отказала занималня. Аз като цяло не съм доволна от учителите на моите деца и с всяко дете съм учила аз всяка вечер и по цяло лято, за да наваксват. Единствено сега за матурата в 12 клас ползвам учителка и аз не се занимавам,защото не разбирам новите изисквания. И за изпита по английски за Б2 и за С1 не съм помагала, защото не съм компетентна.
Виж целия пост
# 7
Ако нямам възможност да се занимавам с детето у дома и да му помагам за учебния материал, не бих го спряла от занималня.

Защо? Аз не съм ходила на занималня никога. С удоволствие си пишех домашните вкъщи, никога не съм търсила помощ, освен към шести-седми клас по математика. Оставах вкъщи с по-голямата ми сестра, която също си подготвяше домашните. Майка ми се връщаше към 16:30-17.
Виж целия пост
# 8
Би трябвало да е станало ясно защо. Обяснението се съдържа в първата част на отговора.
В долния пример по-голямото дете, сестрата, е изпълнявало ролята на родител, който да обяснява и да помага.


Ако нямам възможност да се занимавам с детето у дома и да му помагам за учебния материал, не бих го спряла от занималня.

Защо? Аз не съм ходила на занималня никога. С удоволствие си пишех домашните вкъщи, никога не съм търсила помощ, освен към шести-седми клас по математика. Оставах вкъщи с по-голямата ми сестра, която също си подготвяше домашните. Майка ми се връщаше към 16:30-17.
Виж целия пост
# 9
Ако детето няма нужда от помощ и има изградени навици, може да го оставиш вкъщи. Прецени по него.
Малко са децата, които още от първи клас имат самодисциплина да седнат да си учат сами. Най-малкото трябва да наблюдаваш да не се разсейва и дали се справя правилно.
Виж целия пост
# 10
Моето дете не е ходило на никакви занимални и съм доволна от това решение. Ако се наложи за внуци  пак бих направила така. В занималнята всички са приравнени към едно средно ниво, даже и учителят да е свестен - няма специална работа където има пропуски, няма надграждане, ако детето е бързи напредващо, няма реална обратна връзка, не може да си разпределя времето по свой кеф, да чете книжки, да строи, рисува...
Виж целия пост
# 11
Ако учителят в занималнята е добър, не бих я отказала. Нямам уменията да обучавам правилно.
Виж целия пост
# 12
Би трябвало да е станало ясно защо. Обяснението се съдържа в първата част на отговора.
В долния пример по-голямото дете, сестрата, е изпълнявало ролята на родител, който да обяснява и да помага.


Ако нямам възможност да се занимавам с детето у дома и да му помагам за учебния материал, не бих го спряла от занималня.

Защо? Аз не съм ходила на занималня никога. С удоволствие си пишех домашните вкъщи, никога не съм търсила помощ, освен към шести-седми клас по математика. Оставах вкъщи с по-голямата ми сестра, която също си подготвяше домашните. Майка ми се връщаше към 16:30-17.

Сестра ми никога не ми е помагала с домашните. Често се е прибирала от училище, след като аз вече съм била готова с моите. Наистина тогава беше друго и всяка от нас е ходела и се е прибирала сама от училище. За момента не мога да преценя дали учебното съдържание също се е променило като сложност по някакъв начин и дали дете в първи клас непременно има нужда от помощ.
Виж целия пост
# 13
Дете под 8 г не може да се прибира само и не може да остава само вкъщи. Така че, за да се пусне първокласник след часовете, ако няма 8 г някой трябва да го вземе. Малката ми дъщеря ми беше така до втория срок на 2 клас, защото тръгна на 6 години.

И двете ми деца не са ходили на занималня, защото баща ми, (светла му памет) беше пенсионер и стоеше с голямата първо, а после и с двете. Бях щастлива и спокойна, знаейки, че детето/после и децата, са нахранени, разходени, написали домашните, научили уроците, поиграли, проконтролирани колко ТВ са гледали. С две думи, само плюсове. Ако ги видеше, че нещо не знаят/не разбират - допълнителни упражнения докато се научи. Само плюсове. Включително, ако ги е виждал не на себе си - в леглото за 30-45 мин.

Занималнята е за хора, които не могат да разчитат на помощ. Там не се случва кой знае какво, само да кажа. Кара се на конвейр, кой какво разбрал, кой какво научил, кой мърляво изпълнил. И това е отчасти разбираемо - групите бяха по 25-26 деца, госпожата слънце да е, не може да огрее навсякъде.

Един единствен несъществен минус - децата е новия клас се сприятелиха за около седмица, на дъщерите ми им отне 3 седмици - месец.
Виж целия пост
# 14
Ако нямам възможност да се занимавам с детето у дома и да му помагам за учебния материал, не бих го спряла от занималня.

Защо? Аз не съм ходила на занималня никога. С удоволствие си пишех домашните вкъщи, никога не съм търсила помощ, освен към шести-седми клас по математика. Оставах вкъщи с по-голямата ми сестра, която също си подготвяше домашните. Майка ми се връщаше към 16:30-17.

Сравнявате несравними неща. И аз на 8 съм вземала брат ми от градина, който е бил на 4. Говорим за различни времена/деца/начин на живот. От опит - паралелът с "ама аз тогава" няма да ви е полезен - те не сме ние по безброй критерии и причини.
По конкретната тема - бих преценила спрямо госпожата и децата и социализацията на моето собствено в колектива. Много са променливите в това уравнение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия