Бихте ли отказали занималня за детето в първи клас, ако имате възможност?

Зависи и от детето, но при нас беше второто. Спрях я от занималня в началото на втори клас, защото буквално ѝ ставаше лошо - от шума и преумората. Но тя беше много отговорно дете (за разлика от сега, вече тийнейджър ) и само я прибирах, обядвахме и се връщах на работа. Тя се подготвяше абсолютно самостоятелно и успяваше и да подремне.

Да вметна само, че доста училища вече работят по системата на целодневно обучение на принципа на блокове т.е.  не училище-занималня, а блок "математика" - урок, упражнение, писане на домашно, блок "бел" и т.н.. Нямам идея каква система е избрана за конкретното училище, но би било добре да се провери, защото би отпаднало питането.

Аз съм категорично за занималнята. Там си подготвя всички домашни, реално едва сега в 3-ти клас има по 1 домашно на седмица. Максимум. Когато си го взема от училище, времето му е за почивка и не се занимаваме с учебници и тетрадки вкъщи.
Освен това съм го записала всеки ден на допълнителни занимания в училището, където го взимат/връщат в занималнята - забавна математика, шах и плуване и ми спестяват ходенето насам-натам за такива дейности. Следобед в хубаво време ги изкарват, играят навън, изобщо - много е доволен.
Аз лично не мога да се справя да съм му помощник вкъщи, нито имам нерви като преподавател, нито достатъчно познания, така че да не го обърквам с нещо, което “ние това не сме го учили още”. Пробвах се да му помагам по английски, защото видях, че в училище нищо не научава, стана изнервено и сега ходи на частни уроци.
Ако авторката смята, че всеки ден може да отделя по няколко часа на ден да пишат заедно домашни, да не записва детето. Но не е както едно време, тогава и аз съм се подготвяла сама, сега не е така. Съдя явно по времето, когато е болен и се налага да си наваксва вкъщи, защото сега е така. Болен, на почивка, няма значение. Взимат се учебниците и се пише всичко вкъщи.

Звучи хубаво, обаче в повечето случаи учителката написва на дъската домашното, децата преписват и да, всичко е написано, ама... Казват, че на вълка затова му е дебел врата, защото сам си върши работата. Аз съм фенка на този принцип и смятам, че ако искаш детето наистина да напредва и да се развива, не можеш да го оставиш в чужди ръце, където всичко е по калъп и е важно формално да са покрити изискванията.  Но всеки си решава.

Затова е важно и какво училище се избира още от самото начало. Доброто училище върви с добри учители, а и се приема обратната връзка от родителите.

Принципно съм съгласна за врата и вълка, но не винаги този принцип важи. Имам предвид следното:
Мъжът ми беше решил, че ще учи сина ни да плува. Уж го научи, но после като го записахме при проф. треньор, жената се беше хванала за главата –неправилно дишане, неправилни движения... Отне ѝ доста време да поправи грешките на мъжа ми.
Не всеки става за учител – това се отнася и за родители, и за учители.

Детето ми е най-добрия ученик в класа. През свободното си време постоянно чете книги, защото ТОЙ иска, а не защото аз го карам.
Учителите му са страхотни, постоянно получавам обратна връзка и знам много добре до какво ниво е стигнал. Не смятам да се меся допълнително в нещо, което не ми е за задача, а и очевидно се справя отлично без мен.

Предполагам, че при мен нещата са по-специфични и затова няма да споря и да се опитвам да си наложа мнението. За всяко дете най-доброто е различно

Ако детето се справя отлично сам, няма смисъл родителят да учи с него. Аз учех/все още уча с едното дете, защото не разбира материала. Все още мога да помагам, когато започна и аз да не разбирам, пращам на частни уроци. На английски и двете ми деца са ходили всяка година от първи клас, докато не вземат сертификат, но това не означава че вкъщи не продължаване да учим заедно. Въобще откакто са ученици само и единствено учим. Не се хваля, но така стоят нещата. Ако не учим, нямаше да завършат дори средно образование. Но вярвам, че има и деца, с които никой не се занимава и пак постигат много. Моите са момчета, ако това има значение, все не разбрали, все не чули, та се налага да се обаждам и на съседските деца, от тях да научавам какво им е домашното. Въобще целият ни живот е учене, а училището е квартално, не е елитно.

Помагали сме при неясноти, но не сме учили с децата ни, нито сме се занимавали да проверяваме какво домашно имат и да ги следим и дебнем.
По някои предмети са търсили помощ, но инцидентно, когато не са разбирали някое обяснение в учебника.
Две вече завършиха магистратури в чужбина и работят по специалностите си. Третата е първа година студентка в чужбина. Другите още са петокласник и "градинарче". Не знам дали е от значение, но големите са момичета, малките са момчета. Петокласникът има понякога нужда да му напомняме да не се разсейва.
Никога не съм одобрявала ученето с децата, защото свикват винаги да търсят помощ и да разчитат някой да им "дъвче" знанията и полагат много по-малко усилия.

Mila1331, допускам, че детето ви може би е на частна занималня. Вашето звучи прекрасно. Но по принцип в занималните в училище не се разрешава да се взимат и връщат от занимания, това е целодневна форма на обучение и присъствието е задължително. Да не говорим за големите групи, че понякога няма достатъчно възпитатели и събират класове, особено в големи училища. Представете си какви са условията за подготовка. И за капак някой изнервен възпитател, който не може да се справи с дисциплината, и основно крещи.

И в нашата занималня вземат и връщат от допълнителни дейности. Дейностите започват след 15:30, когато се предполага, че са написали домашно.
Държавно квартално училище. Възпитателката е отсъствала веднъж от началото на годината, като я заместваше класната. Всеки ден, когато не вали, намира време да излязат навън. Може би съдя само по нашия младеж, но домашните са винаги написани. Когато не могат да излязат, играят настолни игри или възпитателката им измисля занимания (с нея правиха театрална пиеса например).
За 1ви клас става въпрос.

В държавно училище е, занималнята си е там, не е частна. Училището има плувен басейн и треньорите ги взимат от класната стая. Шах клубът наема някакви стаи в училището, взимат ги от класа и после ги връщат. Забавната математика е на същия принцип. Имат и още някакви допълнителни занимания - карате, танци, футбол, английски, всичко е обвързано с училището по някакъв начин, тъй че ми е много удобно така.
Иначе, да, понякога са в сборни групи, когато някой от учителите е болен, тогава класът се разпределя в другите паралелки по равно, за да не става някаква навалица и хаос. Аз лично не го отчитам като минус, защото според мен това го подготвя за класовете след 5-ти, в които ще е всеки час с различен учител.
Знам, че не на всякъде е така, но то затова е важно да се избира училището. Аз бях проучила предварително какви са условията. Проучила съм и че след 4-ти клас условията се променят и настава някаква анархия в 5 клас, затова ще го преместя в друго училище. След това смятам да го запиша на частна занималня, за да може да се подготви добре за кошмара, на който подлагат горките деца в 7 клас.
Относно надграждането на обучението - аз лично изключително държа на общата култура и знания. Абсурдно е това, което виждам в социалните мрежи за изключително ниското ниво на образованост сред тийнейджърите. Именно затова още откакто е навършил година съм започнала с книжките. Изградих му ритуал да му чета всеки ден, както и да слуша дискове с приказки. В края на първи клас започна да си чете сам и не е спирал. Всеки ден чете, а скоро му свалих моя Storytel и слуша . Гледам да ходим и по исторически забележителности, така също се научават много неща, купила съм му книжката със “100-те национални исторически обекта”. Та - училището си е училище и там не се меся особено, но каквото друго зависи от мен - го правя. Мисля, че засега съм постигнала много добър баланс, предвид резултатите.

Накратко - зависи от учителя и детето.

Моят опит.
При нас не ми хареса подхода на учителката. Например, на следващия ден имат контролно по математика, тя не прави преговор, не им дава да решат поне 1 задача. Пишат само по другите предмети, по които имат домашни.
Като ги вземем привечер, тепърва започваме подготовката за контролните, но детето вече е уморено и ни приема, ни предава. Избутахме някак 1 клас, но вече във втори нещата станаха по-сериозни и решихме да я спрем от занималня. Минах на дистанционна работа, докато е на училище успявах да свърша основната част, ако остане нещо, доработвах после, докато тя учи.
4 деца от нейния клас спряха да посещават занималнята. Допаднахме си с родителите им и като ги вземем отивахме до близкия парк, където ги оставяхме да потичат на въздух, после се прибирахме, почивка малко, учене и пак оставаше време да излезем на разходка, а вечерите ни бяха свободни.

Учителката от занималнята ги изведе няколко пъти зимата навън, но се събраха родители, които не искаха децата им да излизат и в крайна сметка всички стояха затворени през целия ден. Нямаха някакво диванче или нещо друго за сядане в стаята, на чиновете само (имаше в коридора, но беше за целия етаж и не можеха да се доредят). Това е мъчение за мен.

2 месеца след като я спряхме от занималня, класната ѝ ми каза - Не знам какво направихте, но я изстреляхте като с трамплин!
Ами, какво, аз съм префекционист, докато не усвои всичко, както трябва, не я оставях а там в занималнята беше свободна работата. Моето дете беше мързеливо, лесно се разсейваше, без някой да му виси на главата, не ставаше. След 4 клас доби навици, оправяше се сама.
Разбира се, има старателни деца и такива, които по-бързо усвояват материала, за тях няма проблем, но за моето спирането беше най-доброто решение.

Винаги бих предпочела домашната среда след училище пред занималнята!
Ползите на занималнята са, че ако имат добър учител може да им помага за по-сложни домашни с упражнения и разяснения. Дали обаче на практика е така?
Моят опит със занималня е, че се прибират още по-изморени, отегчени, обездвижени и отвратени от училището. За едно дете да бъде от сутрин до вечер в училище със столчета и чинчета и по обувки си е направо мъчение.