МОН - промените продължават (9)

Мандаринке, говоря за сега. Даже в този ред на мисли се сещам за един проблем в езиковите гимназии към днешна дата. Записваш детето да учи немски, испански, френски, италиански, но вторият задължително доброволно избираем език е винаги руски. Питаш директорите не може ли да запиша детето на друг втори език и почват да ти се карат, че не може и когато стана дискусия в социалните мрежи преди 2 години се намесиха и от руския културен център, че било русофобия, отнемат ни православието, ах горкия ти Пушкин.
Разбира се това не прави впечатление на МОН, трънчето в окото е разширеното изучаване на първия западен език, който видиш ли саботирал резултатите по математика, макар че езикът почва от 8 клас, а резултатите по математика са дъно през 7. 

Може да има паралелки, които знаят, което се определя с тест и те надграждат и накрая ще са на по-високо ниво. Другите започват отначало ако искат да догонят  да им се предоставят възможности за интензивно наваксване през ваканциите. Нашата система е направена, така че трудът на учители и ученици до осми клас с езикова подготовка отива на вятъра. В София има голям избор от други езици освен английски, но на много други места няма алтернатива и се тъпче на едно място.

В нашия град, във всички училища до седми клас, изучаваният език е английски. Някъде предлагат и друг език, на за ИУЧ часове. В профилираните гимназии също първият език е само английски. И двамата ми синове съответно не са започвали от АБ в осми клас с езика. Математически профил и двамата, големият с ИИЧЕ, малкият с РИЧЕ, с различни учители бяха в осми клас. След кратък преговор в началото продължиха оттам, докъдето бяха стигнали в седми клас. При малкия дори започнаха директно от втора част на учебника по английски.

Ми не, не "струи" тази теза! В контекста на цитираната статистика на Евростат от 2024 г. и поставения въпрос за политиката на Кр. Вълчев за ограничаване и преструктуриране на чуждоезиковото обучение (особено интензивното и разширеното) извън профилираните езикови гимназии "струи" тезата за търсене на "баланс" в учебните програми. И като се има предвид, че "баланс" в политическото разбиране неизменно показва  "разкрачена стойка" между Русия и ЕС на правителствено равнище сега, тезата няма нищо общо с достъпа до изучаване на европейски езици по време на социализма. Освен... да "проструи" личната носталгия по отминали времена. Защото днес живеем в отворен, глобален свят и 10% от учениците ни в прогимназилен етап, учещи два чужди езика ги прави неконкурентноспособни на европейските ученици.
А аргументите на Кр. Вълчев бяха: -  „свръхзалитане към чуждите езици“; - слаби резултати по БЕЛ и математика след 7-ми и 10-ти кл.; - изоставане по естествените науки; - промяна в нуждите от умения, съвременните деца имат нужда от комплексен микс(?!!) от знания и умения. В обобщение -  докато преди 25 години чуждият език е бил основно предимство, днес той сам по себе си не е достатъчен, ако липсва функционална грамотност, математическо и критично мислене. Което води до извода, че езиковото обучение не формира функционална грамотност и критическо мислене. За математическото мислене той си нямаше и представа за какво става дума по съдържание, а то е умение за логически анализ, разпознаване на модели, решаване на проблеми и извеждане на зависимости чрез абстрактни и структурирани понятия. Тези умения обаче се формират и в хуманитарните науки, каквото е и езикознанието. Та така, не механиката с нейните баланси ни решава проблемите за качеството на образованието, а КАК се преподава което и да е знание. И повдигнах тоя въпрос, защото поредният Вълчев продължава тенденциите, заявени от предходния, че и още по-голямо затваряне в един отворен свят.

Точно така - КАК се преподава. Там е разковничето. Ситуацията е, който е късметлия и попадне на добър преподавател, ще научи нещо, ще му стане любим предмет, може да му определи бъдещите интереси.
За мащабни промени, виждаме какви са  - религия, карти, военно обучение. В комплект с директори с феодално управление. Не е лека картинката.

Имам позната, преподавател по ЧЕ в езикова гимназия в Загреб. За прием се изисква ниво минимум А2, сертификат или вътрешен изпит.
Продължават към В1 и директно вкарват и втори ЧЕ.
Как си докарал първия до А2, в училище или на курс, не ги вълнува. Докарал ли си го, значи си мотивиран.
Имам наблюдения и за Франция, точно от центъра надолу - учат по 2 езика дори в професионалните гимназии (обикновено английски и испански). Часовете не са много, оценяването е като при нас - рестриктивно, така че гимназии и учителите неистово се борят за обмени и езикови практики, по Еразъм или с общинско финансиране, главно за английски. Младежите усещат, че не са конкурентноспособни и по-амбициозните драпат да се включат.
Отделно там обикновено са на училище до 17 - 17.30ч., трудно се получава след това да отидеш на курс, като при нас, особено ако пътуваш.
Има една програма Ронсар за едномесечен обмен във френските гимназии в 10 клас. Последните 5 години дошлите французи масово настояват да си упражняват английския.
За Германия и Франция има цяла платформа за обмен на ученици между двете страни - сами си търсят партньор и съгласуват между училищата срок и валидиране на оценки. Французите все повече се интересуват, но германчетата предпочитат вече английски или испански, френският обикновено остава втори или трети език и не ги вълнува толкова.

Езиковите гимназии не може да не почват от нулата, просто защото няма деца с добри познания по френски или немски. Не е само английският на този свят. Ако знаеш добре английски до седми клас, и искаш друг език си отиваш във френска, немска, италианска или испанска. Реално проблемът е, че тези езици не се предлагат достатъчно, а в повечето училища от т.н. "втора лига" предлагат само английски с втори руски и то от начало, заради което децата са недоволни и циклят на едно място. Пълно е с английски гимназии, където отиват деца знаещи английски, а вторият език не им е достатъчен

Съгласна съм с избраните по-горе тези - има свръхзалитане към езиците, 90% от гимназиите станаха езикови. Езикът е инструмент, а не професия. Само за филолозите е професия, разбира се. И наистина безpkd чужд език е трудно в съвременния свят да имаш някаква по-перспективна професия, независимо каква. Информация, комуникация - изискват чужд език, масово е на английски 99%.
Езиковото обучение само по себе си не създава критическо мислене
Критическото мислене се създава от начина на преподаване на всички общообразователни предмети. И това е което ни куца от много години - съдържанието на учебните програми, съдържанието на учебниците и методите на обучение/преподаване. Не мога да се въздържа за учебните програми и натовареността да кажа (и да дам пример) - от 5 клас децата са ежедневно по 7 часа в училище. Това е абсурдно просто. Сега в прогимназиалните класове текат входящи тестове - включително по Труд и технологии, Музика, Изобразително изкуство. По всички тези предмети има и задължително тестово изпитване текущо, на теория. Ама моля ви се, какви са тези глупости, с извинение?!?!? В прогимназия и гимназия няма как да научим децата на професии като заварчик, стругар и т.н., нито пък ще развием музикални способности или талант в рисуването. Пак носталгията ме наляга - по Трудово (обучение), както се наричаше по мое време, правехме разни неща в кабинет, в който имаше менгемета, чукове и разни инструменти. Даже си пазя разни неща, които съм направила тогава - свещник от метални листове, дървена дъска за рязане, пирографирана от мен с Пиф или подобен персонаж. Това правехме. Сега не знам колко родители са обърнали внимание на темите по този предмет - в прогимназиален курс. Енергийни разходи и жилищни инсталации - 6 уч.ч., дигитални средства за контрол - 2 уч.ч., сигнална и охранителна инсталация - 2 уч.ч., себестойност и цена - 2 уч. ч. Това наистина е абсурдно - себестойност и цена се учат в икономическите ВУЗ, не трябва да е в 6 клас. Тези понятия са отвъд интелектуалните възможности на децата на тази възраст. Затова и вместо чисто практически трудови знания и умения, се учат теоретично разни глупости. И масово съвременните мъже/съпрузи не могат да направят елементарен ремонт в къщи - не знаят и не могат да си служат с отвертка, гаечен ключ, не знаят и не могат да разглобят сифон на мивка или да сменят батерия на мивката.
Пак по мое време (ех тази носталгия!) по музика учехме песни и пеехме, който не можеше да пее (липса на талант), му даваха да научи и разкаже биографията на някой композитор. Аналогично беше и по Рисуване - или можеш, или не можеш да рисуваш. Като не можеш да рисуваш, за следващия час да разкажеш биографията на известен художник.
По Човек и природа - екологични теми, едно 10% поне от учебното съдържание и часове. Вместо да правят експерименти/опити в час (вместо за домашно), да затвърждават теорията с практически упражнения.
За историята, философията и т.н. - да не започвам. Там е пълен батак.
Компютърното обучение - пълна подигравка. Изучаваният материал е и излишен, и тотално демоде като съдържание. Децата, чрез самообучение, знаят повече и могат повече  от това, което пише в учебниците.

Пак се започна с чаршафите......и носталгията по отдавна отминали времена.

Е, то така излиза, че езикът е средството, а професията целта. Па сигурно и няколко професии, та да се върнем към много-странно развитата личност с "микс" от знания, която се панира, като се изправи пред проблем. Та накрая най-лесно е да се въведе вероучение в училището, което разрешава всички проблеми. 

Имаше едно време една вече позабравена дума - "писмовен".


Панират се тези, които знаят всичко за 1 нещо, когато възникне проблем с  второ нещо, което не са учили или са пропуснали, защото не им трябва.

Многостранно развитата личност може много по-лесно през живота да смени направлението на дейността си. Пример - можеш да се специализираш само и единствено в графичен дизайн, но ако се наложи или искаш да смениш работата си с нещо различно, ще трябва да почнеш да учиш от малко над нулата.

И не разбрах какво общо има многостранно развитата личност (идеал  на Ренесанса, примери са Леонардо да Винчи и Бенджамин Франклин) с вероучението?!?!? Не съм привърженик на идеята за изучаване на религия в училище, но е факт, че вероучение се е изучавало в българските училища по царско време. ИИ казва, че е официално отменено за  учебната 1946/47 година. По логиката на най-силно възразяващите срещу идеята, би трябвало да са "за" религии/вероучение. Защото го е имало по времето на готиния период на монархията и е отменено от гадните комунисти. Щом те са го отменили, значи е нещо добро.
Аз съм против с други мотиви:
- държавата (в случая училищата) и църквата трябва да са разделени
- живеем в съвсем  различно време в сравнение с отпреди 1944 г. - децата са в информационна среда непрекъснато, хич няма да им е интересно
- няма подготвени кадри - нито учители, нито свещеници, които да могат да поднесат материала по подходящ начин
- няма да реши никакви проблеми с дисциплината или морала.

Езикът е средство, да, не е самоцел, дори за филолозите. Неслучайно последните допълнения към критериите на Европейската езикова рамка залагат на медиацията, на способността да представиш и да обясниш идеи на ЧЕ, а не само да ги идентифицираш и разбереш.

Що се отнася до цена и себестойност - могат да го разберат шестокласници и още как. Не сте ли виждали как сравняват цени на единични бройки и на опаковка кенчета и т.н. в големите вериги и как дебнат промоции?
Само че, ако им пляснат едно определение като за УНСС в учебника, ще дадат заето. Затова се дъним на ПИЗА - при нас се търси формулировка, а не се учи чрез примери. Че и като се пусне нов учебник през проверка за плагиатство, и като цъфне на някакво клише от типа на "Земята се върти около Слънцето", па като почне да се търси иновативен начин да преформулираш А и Б, се стига до пълни тъпотии като "Въглищата са застинала слънчева светлина" или как беше там онова недомислие.

Абе не е така с многостранно развитата личност. Многостранното обучение дава само предимство да разбереш какво искаш. Почти всичко съм правила в рамките на моята професия, задълбала съм в едно нещо. Сега, ако сменя полето, дори и в рамките на същата професия, хем ще съм джуниър, хем не.

ада

Промоционалните цени пак са цени. Крайният потребител няма как да знае себестойността. Знае я търговецът или производителят. Промоционалната цена може да е над себестойност, на себестойност или под себестойност.

От работата ми съм научила, че себестойност се изчислява от външен на търговеца/производителя икономист много трудно. Себестойността си има някакви елементи и формули, икономистите би трябвало да ги знаят, основните, защото и там не е 1+1=2. А и опитът ми с доста икономисти в работата ми сочи, че повечето от тях не ги знаят. Особено, ако са макроикономисти/финансисти/секторни икономисти.

За многостранно развитата личност (Ренесансов човек) - ИИ изважда следните позитиви - любопитство, адаптивност, креативност.

Аз имам приятели в южна Германия до Франция. Децата правят обмен с Франция още в 7ми клас. Спят във френски семейства, после французите идват при тях.
Гимназията започва от 5ти клас. Учат два чужди езика.
Ето програмата на седмокласник: