Индивидуална форма на обучение в държавни училища

Rokstar, ако не се лъжа синът ти беше с дислексия...На учениците със специални образователни потребности може да се разработи индивидуален учебен план дори и в дневна форма /т.е да се редуцират броя часове, дори някои предмети да отпаднат/. Става със становище на училищния екип и гласуване на педагогически съвет. Няма ли координатор по обща и допълнителна подкрепа в това училище? Иначе учениците с дислексия често имат по-сериозни комуникативни и социални дефицити в тази възраст.

Така. Малко по-нагоре съм писала. От началото на септември съм водила 101 разговора. Казах - всичко съм опитала.
Поне разяснихме, че не желае да ходи в това училище, че по едно време и това не беше ясно.

Опитахме да тръгне да ходи при ресурсен, но тогава той сякаш се дръпна още повече....
Не са ми предлагали индивидуален план, въпреки че питах за варианти.

Трябва да има причина да не иска да ходи - някой учител ли го е взел на прицел, съученици ли го тормозят, но трябва да има причина.
Единственото което мога да помогна е да дам телефона на приятелка , която е училищен психолог и има и частна практика в София.
При моя симптомите на депресия бяха нарушен сън с кошмари, видимо отслабване и липса на апетит, паднал успех ( а беше отличник) и пълна апатия. Но ходеше чинно на училище, само дето е било само тялом, но не и духом.

Водихме разговори за причините да не ходи, аз и той, после в присъствие на екипа, с психолог, мълчеше като комунист на разпит....
Напоследък малко по малко взе да се отпуска. Не му харесва училището, съучениците като общо.
Мен малко ме е яд, защото като класна, директор, ресурсен - всички са свестни, наистина.

Звучи ми като да го тормозят, но да се опитва да се държи мъжки.

На моя приятелка детето го тормозеха учители, че е глупаво заради дислексията, и почти не ходеше на училище. Много често децата не могат да формулират точно причините защо се чувстват зле, но да, има голяма вероятност да го тормозят, дори да не е умишлено.

Той по принцип е много мълчалив и много труден за разговор....

И моят мълчеше като партизанин. Пред психоложката започна с арт терапия и се отпусна и след няколко месеца на психолог и курс който му харесва, имаше видима промяна. Но стана бавно и постепенно. И до днес психоложката не ми каза, какъв е бил проблемът. Казваше - щом не ти звъня, значи всичко е наред . Други си е между тях.
Между другото, много хора смятат, че момчетата са нечувствителни, защото нали ще станат мъже. А те всъщност са много по- чувствителни и го таят в себе си, за да не ги помислят за женчовци.
Благодарение на работата с тази психоложка, моят син си изгради първо стена която да пропуска определени хора и думи, след това и увереност. Но е много важно и психолога да е читав. Защото първият път ходихме при една която за нищо не ставаше.

Рокси, изживях това с моята дъщеря. Цели 7 години, мълчала е. В начален курс понякога се отпускаше и си казваше у дома, но там явно и бяха взели страха и мълчеше, а аз излизаше,.че си измислям. После, когато вече не беше там, каза, че са я заплашвали да мълчи и да не ми се оплаква, защото нищо не мога да направя , но за нея ще стане по-лошо. Не се подвеждай, че изглеждали свестни, умеят да се прикриват. А после да си го изкарват на детето. Не знам училищата в София, но бягай с 200 от там.

Благодаря за споделеното. Търся училище. За съжаление, ако ми беше казал, щях по-рано да започна да търся училище и да не сме с тежестта на натрупаните отсъствия и наказания.
Ама каквото-такова. Продължаваме напред. Стискайте ми палци утре, да го вземат и да се задържи в другото училище, че ми е голяма грижа!

Не знам в кой клас е момчето, но и да повтори годината ( в друго училище), не е голяма драма. Преживяното ме научи, че психичното здраве на детето ми е много по- важно от оценки, отсъствия и т. н.
Хубаво е , че синът ти , усеща твоята подкрепа.

8 клас е. Правя всичко възможно, за да му окажа подкрепа и спокойствие. Мисля, че още има шансове да завърши с останалите.

Отпускането на Допълнителна подкрепа според Наредба на ПО от 2016 не се извършва по медицинско предписание с диагноза ( по каквото и да е направление) , а според обучителните нужди на детето/ученика. Диагнозата е само допълнение. Преминаването на обучение с инд. план с инд. програма се случва, когато дете не покрива ДОИ. Съответно материалът по един, много, всички се редуцира като обем И като сложност. Чст от предметите мпгат да се премахват. Непокриването на ДОИ не важи за   деца със специфични нарушения в ученето, каквито са дислексия, дисграфия и дискалкулия. Съответно предоставянето в този случай на допълнителна подкрепа  се извършва като допълнителни занимания, на които детето се подпомага в усвояване на редовния материал, тъй като до както казах покрива ДОИ и има проблми само в начина на усвояване на материала а не в неговата сложност. Такива деца  не променят формата на обучение нито начина на оценяване.

Преминаването  към Инд план с инд. програма е свързано пряко с редуцирането на броя часове , съответно редуциране на материала като обем и сложност и  в тази връзка преминаване към качествени бележки. В резултат, детето не завършва с диплома. то не покрива ДОИ по предметите по които е на индивидуално обучение. И трябва за да получи диплома  да валидизира годишно взет материал чрез изпити  по всеки предмет по който е на индивидуално обучение.

Затова никакви индивидуални глупости не ви трябват.  Мисля че на детето му трябва защитена среда, а такава за съжаление  можете да постигнете само и единствено в някакво суперзабутано училище в отдалечено или малко населено място. Училището да се бори за оцеляване с 13 деца клас.  Не спекулирам, пиша го от наблюдения как точно се случва обучението в горния курс в млки населени места. Ден се ходи, три дена не. Пишат се тройки на всички. Малко е обратна логиката от това, което ние искаме като най-доброто за децата си, но понякога точно обратното е най-добре за тях.

С някои неща съм съгласна, но с последното мнение, че в малките населени места не се ходи на училище и не се учи - не съм. Моят син учи в училище в малък град и си учеха много стабилно, доказателство за това са оценките от ДЗИ и факта , че 25 от 30 деца от класа му са приети да учат висше и то не леки специалности.

Той ако ходи на училище редовно, се справя добре със всички предмети. Е, не отлично, но достатъчно добре. Тъй че въобще не е за качествени оценки, намаляване на материала и т.н.