Споделете как купихте жилището си (особено в днешно време с безброй агенции)

Разликата е, че брокерът иска сделката да мине...да си вземе парата и...чао,  а адвокатът търси как тя може да бъде съборена, атакуваме , да кажем, след 5 години.

Случаят в Русе е точно това, и при налични документи, схемата пак може да те остави на улицата.

Към това добавете и хипотезите със завещания или предходни дарения, които не винаги се виждат веднага в проверките. Един наследник може и да оспори дарение като накърняващо запазената му част и т.н.

Освен това,  много купувачи се успокояват с давностните срокове при имотите, мислейки, че след определено време всичко е бетон.

Истината е, че тези срокове често създават фалшиво чувство за сигурност, има редица основания, по които една сделка може да бъде атакувана години по-късно.

Именно затова ролята на адвоката е да търси слабите места предварително, а не след като вече са се превърнали в проблем.

За разлика от брокера, който вече е забравил за Вас.

Купих и двата от инвеститора. Пробвах с брокер, но ми писна да ме разкарва по локации и квартали, които бях казала, че не искам. Във фейсбук ми излезе реклама на сградата, вероятно алгоритъма ми препоръча теми, които бях гледала. Харес локацията, после проверих строителя, след като не намерих негативни мнения реших да рискувам. Всичко беше точно и сградата я издадоха в срок.

Мога да дам на много читав брокер контакт, единственият на който му пука какво се случва и е в час със материала. Помогал ми е и също така е споразумявал по-добри цени на много мои близки. Наистина единичен случай за мен, другите винаги са били негативни и мрачни фигури, които гледат основно (меко казано за повечето) своя интерес. Работи в София

В случая с Русе или купувачите не са имали адвокат или е бил адвокат на брокера. Като чуя, че агенцията имала адвокат, започва да ми става мъчно за купувача, но това е негов избор.
Документите, които интересуват нотариуса, са едно множество (за да мине сделката ), а тези, които би следвало да заинтересуват нормалния адвокат на купувача, са мноооого по-голямо множество. Отговорността на двамата е в различни плоскости, това са различни професии.

Към момента, в който започнат проблемите за купувача, брокерът (ако все още е брокер и въобще бъде намерен) ще му размаха договора и ще му каже, че ги е запознал с продавача и не е юрист, а нотариусът спокойно ще му обясни ( и то рядко -лично, а обикновено чрез някой сътрудник), че това е извън неговата отговорност, което е напълно вярно.

 Колегата по-горе много добре го е обяснил, но се съмнявам, да бъде разбран от повече от 5-6 човека.

Винаги се чудя на една логика. При сделка за стотици хиляди хората без проблем дават 3–3,6% комисионна на човека, който им отключва вратата, показва апартамента и ги води до него. Там цената някак изглежда напълно разумна.
Но за адвокат, който реално да работи за техния интерес, изведнъж се оказва скъпо.А, е в пъти по разумен.
И после идва любимата комбинация, както и Вие отбелязвате- брокерът, който обяснява, че не е юрист и адвокатът на агенцията, който по някаква магия трябва да защитава интересите на всички.
А ,когато възникне проблем, се оказва, че брокерът само е запознал страните, адвокатът не е бил техен адвокат, а нотариусът никога не е имал такава функция.
И всички са прави. Само купувачът остава изненадан.

По принцип твърдо подкрепям това. Обаче все пак има и изключения. Някога един бизнеспартньор (търговски директор на голям завод) казваше, че ако някой договор не му харесва, но шефът го натиска да се подпише, той го дава на юристите и договорът потъва там
Ние купихме директно от строителя, придружени за срещата "за тежест" и само формално от брокер приятел. Дадоха ни договор, прегледахме го, дадохме корекции, приеха се, ама брокерът поиска съвет и от адвоката на агенцията. И онзи, за да си оправдае името, нацвъка някакви глупави забележки. Отсвирихме го и подписахме. Интересното е, че и ние, и строителят се притеснявахме eднакво другият да не е измамник
Е, аз имам много опит с договори и можах да преценя, но за повечето хора е добре да не правят така. Освен това адвокатите (според моя опит) се изхвърлят с глупави добавки ако не са писали те договора или участвали от началото, а само консултират. Това е за да не загубят тежест Така че с адвокат от самото начало и всичко е точно. В друг случай си взехме адвокат за цялата сделка и всичко беше на шест.

И последно - с нашия съд и нашите закони ако попаднете на истински измамник няма спасение. Затова много по-важно от самия договор е проучването на фирмата - реноме, доволни клиенти, минали проекти...

Може и най-вероятно  има такива колеги, които са повърхностни.
Питам, обаче, Вие от каква професионална позиция оценявате, че "са нацвъкани" "глупави забележки" и мотивът е ''да не загуби тежест" някой си адвокат.
Интересно ми е.

Строителите  създават нова фирма за всеки нов строеж, често със смешен капитал.

От позицията на човек, подписвал стотици договори, някои от които за седем цифрени суми. Също така съм минавала обучения по контрактинг, контрактмениджмън и проектен мениджмънт. Та все нещо съм зацепила.

Много любимото ми масово приравняване на всички практикуващи една и съща професия ..... Плява има навсякъде, както и качествено работещи. В началото писах за собствения си избор. По стечение на обстоятелствата юриста към агенцията, с която работя, ползвам и като личен такъв при други сделки за имоти и изобщо, където ми е бил необходим такъв в правния мир. Твърдението, че всички брокери/агенции само на думи работят с юрист е крайно невярно. Има неща, които може да свърши и незавършил право - като например да пусне удостоверение за тежести, да събере първоначален пакет документи, да изреди на клиента какви базови документи ще трябва да набави и подобни. Има неща, които си върши юриста. Един типов предварителен договор за покупко-продажба, който не включва особености няма какво да се променя за всяка една сделка. Има срокове за определени неща, сума, начин на плащане ... Нотариусите нямат задължение да правят проверки и да пускат удостоверение за тежести. Да, понякога го правят, но не им е задължение.
Брокерите следва да познават града, вида строителство, да могат да говорят с купувач и продавач да изкопчват неща (като например правени ли са основни ремонти в общите части, какви, кога) и всякакви други. Много пъти съдействат в последствие за намиране на дизайнери, майстори и какво ли още не.
Имаше назад отговор, който съдържа "....на подписването на сделката с мен беше приятелка адвокат, която прегледа дали всички документи са изрядни - скица, данъци, тежести. По изрично нейно настояване, още същия ден бях вписана в имотния регистър". Законоустановеното е в деня на нотариалното прехвърляне, нотариуса да впише нотариалния акт в съответната служба по вписване. Няма какво да настоява за това който и да е
Назад във времето има различни по форма и вид документи, които установяват собствеността, всички те, по закон се приравняват на нотариален акт. Едни от първите са Крепостни актове, които вървят със съответната Записка по вписването им. После има Акт за държавна (общинска собственост), Договор за покупка от общината (ведомство). И не винаги документа за собственост е на името на собственика, може да е на наследодателя. Та обстоятелствата и документите могат да бъдат най-различни.
Но да се върна на това, че не следва всички брокери да бъдат приравнявани към най-некачествения такъв, който сме срещнали или за който сме чули. Брокер с достатъчно дълъг стаж познава града, както не го познава обикновения му жител, най-малкото по цял ден го обикаля. Докато средностатистическия купувач от дома си, отива до ДГ, магазин, работа и пак се прибира. Брокер с достатъчно дълъг стаж ще може успешно да представи на продавача/купувача някои особености на сделката, с които другата страна да се съгласят. Брокер с достатъчно дълъг стаж и опит ще може да ви помогне много при набавяне на някои по специфични документи или когато се налага спешно да се направи някоя официална промяна по тях. Брокерите непрекъснато говорят и посещават имоти. Добрия брокер ще разбере много бързо какво търси клиента и може много бързо да му предложи търсеното, стига то да съществува и да го има на пазара.
Всичко това не изключва по никакъв начин, човек да се бори сам с покупката или продажбата на имот. Както и не изключва, че има некачествено упражняващи професията.

Прочетох внимателно и честно казано след няколко момента текстът сам започва да се коментира.

Първо, успокоението с типовия предварителен договор, който няма какво да се променя. Това е много удобна концепция. Все пак знаем, че всички сделки са еднакви...... едни и същи факти, едни и същи рискове, никакви особености около собственост, наследници, тежести, режими на собственост, строителство, плащания. Един шаблон и готово. Найс, а?

После идва брокерът, който ще извади удостоверение за тежести и ще събере документите. Чудесно. Само остава дребният детайл някой да разбере какво пише в тях и какви правни последици произтичат. Но явно това вече е второстепенно...... важното е папката да е пълна.

Много ми хареса и уточнението, че нотариусът нямал задължение да прави проверки. Формално е така. Но точно затова хората си наемат адвокат, защото някой трябва да направи тези проверки по същество, а не само да събере документи.

И накрая, аргументът, че брокер с дълъг стаж познава града, строителството и може да намери майстори и дизайнери. Това безспорно е полезно.
Само че познаването на квартали и майстори за ремонти не е същото, като анализ на правни рискове по сделка за стотици хиляди.

Иначе напълно съм съгласен, че не всички брокери са еднакви. Но след типовия договор, брокера-документосъбирач и историческата ретроспекция до крепостните актове, честно казано текстът наистина казва всичко. Няма какво повече да се добави.

И последният да пусне завесата.
Текстът сам говори за себе си, толкова сте прав колега. "Не си хвърляйте бисерите...", че даже виновни ще излезем .

Много е важно, че сте си колеги  лицето А е едноличен собственик на панелка, лицето Б е с пари в брой, за да купи имота му, без особености на отложен въвод или отказ от право на ползване. И утре имаме същия случай но с лицата В и Г, отново без особености. Кое му е различното на типовия ПД? Дата, сума, имот и нотариус. И как пък да не е типов договор.

Много ми харесва как между панелката, кешовия купувач и типовия договор изведнъж се прокрадва и… отложен въвод. Истинска перла в примера.

Още по-впечатляващо е, че се появява точно в ситуация, в която, по собственото описание.,...... се купува директно от собственика.

Явно е важно, терминологията да звучи сериозно.
Все пак разговорът за имоти не може да мине без малко тежка артилерия....въводи, откази от права и други звучни конструкции.

Дали имат връзка с конкретния пример е второстепенен детайл. Важното е да изглежда внушително.

А въпросният отложен въвод не е ли често срещано явление именно когато физическо лице продава собствен имот? Аз поне съм го срещала често, защото лицето има нужда от пари за да си купи друг имот и се договарят въводът да е месец или повече след изповядване и плащане.

Това, което описвате, всъщност не е отложен въвод.
Терминът, въвод във владение, е процесуално действие, което се извършва от съдебен изпълнител в рамките на изпълнително производство, например след публична продан.
В обикновена покупко-продажба между частни лица, когато продавачът остава още месец-два в имота, не става дума за въвод, а просто за уговорка за предаване на владението (или освобождаване на имота) на по-късна дата. Това е договорна клауза между страните, а не въвод в точният смисъл.
Тоест ситуацията, която описвате, е често срещана, да, продавачът да остане временно в имота. Но, изразът....отложен въвод в този контекст е просто неточно използване на юридически термин (въвод).