Непродаваем имот

Здравейте! Честит празник! Темата стана дълга. Може на много от вас да се стори смешна, да кажете, че поведението ми е детинско, да дам поле за подигравки и т.н, но искам да си споделя притесненията, защото около мен всеки си говори нещо различно и тревогата ми расте. Ще започна с малко предистория. С моя мъж сме заедно от 10г и от тогава сме живели само по квартири. Последните 5г ги прекарваме в София, и след като аз завърших и придобих опит по образованието си, а той се установи да е 100% хоум офис, решихме да се върнем в провинцията, ние сме от среден към малък град, нямаме университети и такива неща наоколо, в общи линии няма какво да тегли млади хора натам, но решихме, че искаме да ни и е спокойно, да разполагаме с време след работа, да не висим 1 час вечер по задръстванията, а да излезем, да се разходим, да се видим с някой и такива неща. Освен това като имаме дете, да има място за него в детска градина, а не да плащаме по 1500лв за частна такава. Почнахме да се оглеждаме за имоти, като това, на което се спряхме е апартамент на 4ти последен етаж на центъра, без асансьор, в стар тухлен блок, малко съседи имаме, 8 апартамента във входа общо. Блока е около 50 годишен и преди няколко години беше саниран по европейска програма с нов покрив. Вътре се личаха тук там стари петна от теч, не бяха много драматични, говорихме с домоуправителя, каза че до съвсем скоро обитателите на блока са били масово някакви 80-90 годишни и ремонтите са се организирали трудно, събирането на пари е било мисия невъзможна. Дори нашия го е обитавала 90 годишна жена. Сега вече засичаме и семейства и по-млади хора да живеят там. И на двамата много ни хареса, че е тихо, много светло, с широки стаи и макар на последен етаж доста топло зимата, цяла зима сме там да правим нещо по него и е доста топло. До сега сме живели на 3 места, само първи етажи, и на трите сме били наводнявани и се е образувал мухал и т.н, така че дори ни се видя предимство последния етаж, че няма да си ограничен от калпав съсед, да се качиш и да оправиш евентуален теч. В старото ни жилище (на роднини) над нас имаше 90г баба на легло с деца в чужбина, при нея идваше гледачка и 1.5г ни се събираше локва на пода в спалнята, кой знае от какво, нямаше на кой да се оплачем. Бабата почина, дойдоха нови съседи и теча спря. Освен това този апартамент, който взехме беше с около 10-15% по-евтин от други на по-нисък етаж и преценихме, че ще ни е по-лесно да си го ремонтираме, вноската да е по-ниска и да изплатим кредита предсрочно доста по-бързо. Почнахме да викаме майстори, идват горе задъхани, почват да се оплакват, "Как може това да купите, на колко сте години, още 5г и продавай, че няма да можеш да качиш стълбите!" и подобни глупости, на много неща се наслушахме. В началото бях много развълнувана от покупката и не ми пукаше какво говорят, най-малкото защото на повечето майстори корема им вървеше 5 Мин пред тях, с извинение, 😁 но после се почнаха и коментарите и критиките от роднини, и взеха да ми влияят, аз по принцип много се влияя от хорски приказки, знам че не е хубаво и е излишно, но не мога да се преборя с тази ми черта. Почна се "хората се отърваха с вас от тоя апартамент, няма продаване сега, ще видиш като протече покрива след няма и 5г". Почнах да намразвам жилището, да си представям как ще имам басейн в хола, да се притеснявам как, ако някой ден ни стане неудобен никой няма да иска да го купи, как ще загубим хиляди, и т.н. и т.н. как населението на града намалява и никой няма да го ще. И просто ми се изпари радостта. Мъжа ми си твърди, че му е добре, не се притеснява, 1 Мин усилие до горе не му пречила, те тия къде мрънкат били мързели, като цяло е абсолютно перде и си е доволен от покупката. Вече ми се иска да го изплатим за няколко години и да го продадем и да се маха. Не знам аз ли нещо не съм в ред, грешка ли беше. Даже съм от години в групи за покупко-продажба и ремонти на жилища и сега почна да ми прави впечатление как някой като качи за продажба последен етаж без асансьор и се почват в коментарите едни подигравки, че си остава завинаги на собственика и т.н. Някои ще кажат сега, че се мисли като се взима, не се скача веднага, след дъжд качулка, знам че ще има хора, които ще ми се смеят, но исках да си кажа всичко. Аз след всичко чуто и изчетено вече имам чувството, че ще ходим да живеем на палатка, а не в апартамент. Имаме приятели на 3ти последен етаж без асансьор, с две малки деца, не са споделяли, че не им е удобно, оставят си количката долу във входа и това е. Не знам вече какво да си мисля. Тръгвайки по главната, цялата е с такива почти еднотипни блокчета като нашето, санирани, гледам последните етажи, чисти, с цветя, красиви, и си викам, ето че не сме само ние луди да дойдем на толкова високо.