Непродаваем имот

Кажете на многознайните си приятели, че по принцип по цял свят апартаментите на последния етаж са най-хубави, най-скъпи и най-търсени. Кефът от тишината цена няма. Само на Бай Ганьо първата му мисъл е теч. А всъщност течове от банята на съседа отгоре са много по-срещани. И ако съседът е серт, и пари да имаш, не можеш да си оправиш проблема.

Ние търсихме жилище само и единствено на последен етаж и точно такова си купихме. Също в центъра, но на голям град. Също сме само 8 апартамента в блока.  Също го взехме доста по-евтино, така че дори някой ден ако се наложи да го продаваме, няма да се прецакаме като намалим цената. Също получихме много негативни коментари от познати и роднини, но не им обърнахме внимание.
Да, ремонтът беше малко зор, но свърши и не планираме нов такъв в следващите 15 години, така че това не ми е фактор. Минава и се забравя. Честно казано само докато се нанесем и си качихме всички лични вещи, свикнах със стълбите толкова много, че сега когато се качвам с празни ръце, ми е странно.
Ние също искаме живот и здраве някой ден да станем родители и знам, че ще има неудобства, но това също ще е само един период, който ще мине и замине. Ако чак толкова ескалират нещата здравословно, или някой си счупи крак примерно, имаме къде да отидем докато се възстановим. А и да нямахме, бихме си наели за месец - два - три - колкото е нужно. Това също не е причина да се отказваш от иначе прекрасно жилище.

Не може от сега още от преди да сте станали родители, да мислите какво ще правите на стари години. Дотогава може и още жилища да си купите, или пак да смените града, държавата. Едно жилище не бива да е окови, а възможност да си живеете живота спокойно. В някакъв момент ако ви се променят жилищните нужди, ще се преместите и готово. Не сте дърво с корени. А и самият факт, че блокът е бил обитаван от възрастни хора, е доказателство, че хората са си живяли там дълги години.

Живейте си здрави и щастливи в топлото и слънчево жилище.
Явно сте млада, неопитна, чувствителна и мила и лесно ви влияе всяко нещо.
Част от майсторите не са истински майстори (респект към истинските) , а мъже, които никога не са имали занаят или не работят по него, не намират професионалното си място и вместо, да мислят за себе си за работата си, имат комплекси и си ги изкарват като видят мека душица.
Бяха така добричка и глупавичка и след години осъзнах, че един, който, бях извикала просто да ми монтира един доста скъп и рядко срещан модел мивка, три часа пя, колко съм сглупила с нея, как на него без пари да му я давали нямало да я вземе, как не съм никаква домакиня, че съм се спряла на такова чудовище - мивка и пр. и пр. След 20 години ползване всеки ден на това "чудовище" всеки ден благодаря на Господа и на мъжа ми, че ми дадоха възможност, да я ползвам 24 часа при маса деца, старци и пр. у дома.
 Първо се погрижи за себе си, радвай се на решенията си, осъзнай се.
В днешния свят промените настъпват неочаквано и този град и всичко, което днес си мислиш, утре може да е коренно противоположно.
Излекувай тревожността си. Просто си искрен, добър, мил и лесно внушаем човек. Със здраве си ползвайте жилището !

Аз съм сигурна, че критикарите не живеят в комфортен лукс. Те също са направили компромиси при покупките - кой е на първи етаж, кой северно изложение, кой гледа в балкона на съседа, защото е на чупка.

А много вероятно да живеят с родителите си все още...

За асансьора. Израснала съм на третия етаж в квартал почти само с блокове без асансьори, повечето 3-етажни, но има и на 4 етажа. Кварталът е пълен с баби и дядовци и нищо, живеят си, от време на време се продават апартаменти, в това число на последните етажи (за конкретен пример дори се сещам отпреди десетина години - почина старият ерген, който живееше на трети етаж от построяването на блока, и племенниците му продадоха апартамента), и не мисля, че са много поевтинели от това, че асансьори няма и няма и да има. Едно време хората строяха къщи на по три етажа. Сериозно ли четвърти етаж без асансьор е толкова различно от трети, че да го прави непродаваемо?
Това е като "за пет минути си закарваш детето на училище" (реална реплика за близко разположено училище) - не, бате, за пет минути детето ми ходи пеша на училище, не го закарвам. Хората свикнаха, че стълбите и ходенето пеш са екзотика и само при изрично желание, а едно време си бяха норма.
Съгласна съм, че за инвалид или много стар човек стълбите са пречка, но извън тази група има още мнозина. Майка ми на 80 години беше много трудно подвижна поради болест и до края на живота си живя там.

Сетих се още нещо. Апартаментът е в Пловдив на 15 минути пеш от Централна поща, но през 50-те, когато са се строели тези блокове, кварталчето е било слабо застроено и явно без кой знае какви комуникации. Дошъл на гости от София вуйчото на баща ми и коментирал нещо от сорта на "ех, нямаше ли на по-хубаво място възможност да строите, та чак тук". Като края на света не, ама като край на града в пущинака му се видяло. Няма трамваи, няма поток от хора... А реално дори и тогава си е било широк център на голям град. Не ги слушай другите.

В групите задължително се пускат подигравателни коментари за съвсем нормални неща, няма обява неподиграна.

По-скоро малкият град би бил спънка за продажба, не етажът. Ето че се продават и такива имоти, щом вие сте купили. Има търсене, просто по-слабо. На по-ниска цена продажбите си се случват. В никакъв случай не е непродаваем имотът ви.

Казвате малък град, купили сте на по-ниска цена. Ако погледнете реално, няма как да сте на загуба, защото в София тези пари ще дадете за наем за около 5 години. Така че ето, даже само 5 години да живеете там и вече сте на печалба.
Стълбите са проблем само за хората със здравословни проблеми. Майка ми живее в 4 етажен блок без асансьор и съвсем скоро младо семейство с малко дете и кученце купи апартамент на последния етаж. Имам приятелка на 60 години също на 4ти етаж без асансьор. Така че има си желаещи.
Радвайте му се спокойно и просто не мислете за това какво говорят другите.

Сега се сетих и за мои близки, които навремето си бяха купили апартамент ново строителство ПРЕЗ който минаваше асансьорната шахта. Не до, а през апартамента минаваше, не знам как изобщо е възможно това. Щом те го продадоха, и вие ще успеете един ден,  а дотогава си му се радвайте на жилището и си живейте с кеф. И не се влияйте от казал-рекъл, кусури винаги ще се намерят от желаещите да ги търсят. Град, квартал, асансьор, етаж, тип строителство, инфраструктура, изложение, отопление, дограма, подови настилки - всеки има мнение за всичко и си мисли, че неговото е меродавно. Теглите им една и си го правите така, че на вас да ви е оптимално. Като решите да го продавате, ще се намери кой да го купи.

В последния етаж само предимства виждам. Ние живеем на петия етаж без асансьор, и то с високи тавани, т.е. много стъпала, на 50 сме. Еми не е като на 20-30 да припкам като млада козичка, но и дете отгледахме, и торбите си качваме всеки ден от магазина, и куфарите след пътуване. Под нас, на четвъртия етаж, съседът почина на 95, почти до края беше в отлична форма именно заради стълбите - накрая счупи тазобедрена става в друг инцидент и залежаването го уби.
Покривът щял да протече - ами ако протече, ще го оправиш и не зависиш от никой друг.
Няма опасност от теч от ненормални съседи, както аз имам в един друг мой имот с възможно най-"хитовата" позиция - трети етаж с асансьор, среден вътрешен апартамент, много топъл, изцяло южно изложение, голяма тераса. Да, ама е съсипан и само ми гълта пари за разходи (общи части за ТЕЦ, данъци, входни такси), защото малоумната отгоре никога няма да съдейства и единствените ми изходи са да я съдя (със спорен ефект) или да я чакам да пукне.
Та така. За тишина, гледка, чистота, безопасност и т.н. вече е казано.

За всеки влак си има пътници. Ето например аз съм човек, който изрично харесва предимно последни етажи. Абсолютно не понасям да чувам бита, набиването на пети и всевъзможните тропаници, които могат да идват над мен, буквално ми е противно, тъй че за мен последен етаж е идеален.
Живяла съм с родителите си на последен етаж и се чувствах идеално. Покривът протече и сами си поправихме само частта над нас, даже не се занимавахме със съседи, тъй като искахме да изберем качествена фирма, а не който излезе с най-евтина оферта и се одобри от входа и повече нищо не протече.
Имам и жилище на последен пети етаж без асансьор и буквално никога не ми е правило впечатление изкачването до горе, тъй че наистина, недейте да приемате несигурностите и старите соц разбирания на хората около вас като ваши лични. Взели сте добро решение.

По време на стария соц се ходеше много повече пеш, та не знам колко са "стари соц" тия разбирания. Претенциите за удобства са съвременна работа.

Баща ми имаше един лаф "култова сграда". Което специфично означаваше строена по време на "култа към личността"- 50те 60те години, обикновено без асансьор. В София все още има доста такива по центъра.

Има доста от тях, да Обаче не са само от този период. Центърът е пълен и със сгради на 4, 5 и по-рядко шест етажа, строени преди ВСВ.

Нямате място за притеснения. Един ден, като остареете, може да го продадете или младите( децата ви) да останат в него, а вие да си намерите по- удобно жилище. Но апартамент в центъра, стара тухла си е добра оферта, е, може да е малко по- ниска цената, ако ще продавате, но пък и на по- ниска сте го купили. Не си трови живота с такива черни мисли, живей си спокойно. Какво ще бъде след години, никой не знае

Благодаря за коментарите на всички.