За любителите на корейски и китайски сериали – Тема 20

Не знам,но ми стана много смешно 🤣
Можеше да има толкова добри заглавия в медиите ако го бяхте направили.
От червения светофар  до спешната помощ - феновете не одобриха къде е спрял
или
Паркира срещу грешния идол: феновете на Сяо Джан не му простиха
или
Италианската полиция потвърди: това не е било част от шоуто.

А очевидците ще казват нещо от рода на - Колата пречеше на гледката само 30 секунди.
🤣🤣🤣🤣

Нали знаеш, че  Ji Chang Wook е там, за да спаси всички .
Някой го е описал като - Зомби филм, който ще ви накара да разсъждавате.
😱
Което е странно,защото това е зомби филм.

Заради Ji Chang Wook, Koo Kyo Hwan и Go Soo ще се жертвам. 2 часа и 2 минути не е като 16 епизода.
Jun Ji Hyun също в последно време много го спасява тоя свят, от подводници, от вируси...

Нашият Gong Myoung от 19 юни се забърква в нови неприятности. Вече женен, ще спасява жена си, заедно с бившия и съпруг.

А батко Со Джи ще спасява дъщеря си от 26 юни в 10 епизода.Защото ще го играе много много страшен агент.

Ох, Елза, горкия човек с ван-а

Аз също съм за красивите актьори. И без това ако не са те, кой ще им гледа сериалите, при положение, че ги произвеждат на конвейр, изобщо не се стараят в детайлите и сюжетите масово се повтарят? Освен това съм много "за" да престанат да се съобразяват с всякакви откачалки, които пишат в интернет. Някоя гледаща сериали китайка ако не може да различи филм от действителност и чака Ян Ян да и почука на вратата и да започне да и сваля звезди, проблемът си е изцяло неин.

Други са нещата в тези сериали, които водят до нереалистични представи и очаквания. Млада жена от обикновено семейство, току-що завършила университет, не е работила нито ден, но се облича само в Прада, Баленсиага, МиуМиу. С главния излязоха уж не на среща, а да купуват златна рибка, и избраха мачващи обувки Гучи. Главен, който по стечение на обстоятелствата се е отказал от мечтаната работа и е толкова беден, че с брат му живеят в жилище без кухня, като се хранят слагат сгъваема маса и столове по средата на стаята и после ги прибират. Но кара огромен бял джип последен модел. Но тези неща никой няма да ги закачи, пари от реклама са си все пак.

Изгледан Tang Dynasty Occult Mysteries. Страхотен сериал, 10/10 директно. Започна леко, но много бързо се развиха нещата. Много истински, човешки герои, които допускаха грешки като всички хора и после съжаляваха за тях. Докосна ме определено. Искаше ми се някои от нещата да не се развият точно така, но осъзнавам, че нямаше друг начин. Оставиха си вратичка за втори сезон.

Започвам No Doubt in Us. Трябваше да излезе мисля през април, но нещо стана и го забавиха. Сега видях, че са се появили всички епизоди. Дано да се посмея малко, защото предишният ми дойде тежичък.

Това пропуснах да добавя докато писах за главната в сериала.
Често избират някаква супер невзрачна, бедна и дребна женица до красивия, висок и богат герой.
Това е истинският проблем.
Оттам се създават нереалистичните очаквания при по-немислещите жени от всички покления и цветове.

Щеше да е много трагично да чакаме 7 часа през нощта и накрая някакъв миниван да ни попречи. И то реално аз чаках 7 часа - имаше фенки, които пазеха място и чакаха почти 11 часа. Защото имаше и групи фенове на други артисти, които бяха на ревюто и трябваше да си пазим централното място.

Мисля, че повече крещях на шофьора да се махне отколкото като излезе Сяо Джан.

А всъщност той и екипът му бяха доста мили - изчакаха да се махнат високите МПС-та. Защото ревюто беше в 9 сутринта и освен пустия миниван имаше и камиончета за зареждане на обекти.

Отделно, че явно бяхме много интересни на всички шофьори и спираха да ни снимат. А ние само чакахме да тръгне задръстването, за да се мръднат - пък те не гледат пътя, ми снимат нас.

Не знам дали съм ви пускала клип от ревюто, на този се виждат колите:

https://www.youtube.com/watch?v=iaOqjq2iJzg

(има и доста пищене, предупреждавам)

Зададох си въпроса какво предизвиква подобна истерия в тълпата и поклониците? Какво е различното в Южна Корея или Китай да кажем в сравнение със Западната поп култура, където един певец или актьор обикновено продава музика, филми или концерти? Защо може да си бил в Държавния департамент, на Даунинг стрийт и дори при японски император, да си допринесъл за национално значими проекти и появяването ти публично не просто не предизвиква възторг- дори не те разпознават.
До какви заключения стигнах? При корейските айдъли се продава и емоционална връзка. Феновете не са само публика – те са организирана общност, която гласува, купува албуми, следи стриймове, празнува рождени дни на любимците си и дори събира средства за реклами в тяхна чест.

Прекрасна лятна вечер желая от сърце!

victoria, не знам да е по-различно. Като тийн бях фенка на една група и събирах материали за тях от цяла Европа, че дори от Щатите, купувах всичките им официални албуми, филми, списания - каквото издадат официално. А тогава беше много трудно намирането на материали. Когато най-после имах възможност да отида да ги чуя наживо - пищенето беше постоянно, фенките се държаха (и аз включително) като азиатските. После бях една седмица с паднал глас.

Сега за Сяо Джан докато се разбираха какво ще викат като пристигне, аз си мислех, че няма да пищя този път, обаче това е силата на тълпата - вълнението така ме обхвана и мене, че се съдрах.

При азиатките съм чела всъщност, че са по-изискващи, защото артистите рално си докарват най-много приходи от реклами. А колкото повче фенките купуват продуктите, толкова повече плащат на артиста, за да ги рекламира и са толкова по-скъпи марки. Но фенките остават с впечатлението, че артистите са им длъжни. И ги третират като вещ, като нещо, на което са собственици. Оттук идват и тези извинения, които артистите пускат без да са виновни. Фенките даже стигат дотам, че искат да контролират компанията, която ги представя - постояно мрънкат ако не са доволни дори от най-малкото. Примерно на групата, на която съм фен сега - броят колко минути дават всеки от тях, колко песни пее всеки от тях, кой колко време има на различни събития и мрънкат ако някой го дават по-малко от другите.

А всичко е вярно - фенките плащат за рекламите на идолите си. като под реклами имам предвид техни концерти или сериали или събития с тях. Събират се да им празнуват рождените дни, участват в благотворителност от тяхно име и такива неща. И купуват продуктите, които рекламират.

В Чунцин в един мол бях попаднала на събиране на фенки да празнуват нещо и беше нещо страшно. Че по едно време явно се нацелиха с други фенки, с които са във вражда и мисля, че стана бой - чуваха се няколко етажа по-надолу чак.

Но и в Италия беше много интересно. Признавам си, че ние едно време не бяхме чак такива (или поне с годините съм забравила). Бяха организирали прожекция на филм на Сяо Джан, раздаваха фен материали направени от тях. Имаше и официални материали, които бяха донесли от Китай. Всеки носеше по себе си някакъв отличителен знак, че е фен точно на този човек.

ElzaFB, благодаря ти, че сподели. Да, очевидно има емоционална обвързаност и при феновете на западни актьори, певци и групи. Парасоциалните връзки не са азиатско явление – те съществуват навсякъде, където хората следят известни личности. Разликата изглежда е по-скоро в степента и начина, по който индустрията ги насърчава.
В Южна Корея, а донякъде и в Япония и Китай, като че ли айдъл системата по-често изгражда образ на знаменитостта като човек, който е по-достъпен и емоционално близък до феновете. Струва ми се, че на Запад основният продукт обикновено е музиката, филмът или сериалът; в корейската айдъл индустрия самата връзка между фен и знаменитост често е част от продукта.
Затова истерията понякога изглежда по-силна в Азия, въпреки че психологическият механизъм е същият навсякъде. Поражда еуфория и прилив на адреналин- усеща се например по време на карнавалите в Южна Америка. Или на стадион на футболен мач? И тук ми дойде думата „Вакханалия“ - бурно, необуздано, шумно и често хаотично веселие, при което хората (разбирай жените) губят мярка и самоконтрол...и разкъсват царя на Тива.

Оттук ми дойде наум, че е възможно този механизъм с фандомите- било на Запад или на Изток, да е форма да се "изпусне парата", но не срещу властта... конфликта между реда (царя) и хаоса/екстаза (Дионис).
Май е време както казва ММ "да си сипя едно". Философията като че ли не е за жени.

Споделеното от Виктория е много интересно, но обяснява нещата само частично. И на Запад има луди фенове, има маниаци и преследвачи, има войни в социалните мрежи между фенгрупи. Но изобщо не е толкова силно изразено. И като цяло не съм чула да има и една западна знаменитост, която да съобразява живота си с феновете и да се извинява за неща, за които не е виновна.

Тотално се губи логиката. Ако харесваш някой, би трябвало да си щастлив, ако той си намери половинка, ако създаде семейство. А не да заплашваш, че ще го отследваш и ще спреш да му купуваш продуктите. Има достатъчно филми, които показват нещата от другата страна - как се отразява на айдълите подобно отношение, как зад лъскавата фасада не могат да водят нормален живот и постоянно ходят по тънък лед. Но фенките явно нямат и две мозъчни клетки и не разбират, че това, което може да разруши кариерата на любимците им не е да си намерят приятелка или да се оженят. Вместо да се концентрират върху това, което се очаква от тях - да се снимат, да създават музика, те реално отделят огромна част от времето и енергията си да премислят всяка тяхна стъпка как ще се приеме от феновете. Това е тъжно.

Така е било и тук - даже си спомням от някакъв филм, че автографите са били измислени, защото феновете нападали първите филмови звезди, за да откъснат парченце от дрехите им за спомен
До 90-те го имаше това, сега западната поп култура е в много сериозна криза (според мен, заради либерализма - на публиката се натрапват звезди, за които на повечето хора не им пука).
Но съм чувала, че феновете на Тейлър Суифт са доста опасни...

И аз съм чувала за Swifti- тата. Веднъж преди 20-на години със сина ми пътувахме със самолет на Аерофлот за Токио. Местата ни бяха непосредствено зад салона на първа класа. Където бяха момичетата от Тату с групата си. Синът ми имаше рожден ден, а Тату бяха на върха на кариерата си с "НАс не догонят". Един от по-възрастните мъже от тяхната група мина по пътеката и го заприказвах с молба да ми дадат картичка с автографи за сина ми. Донесе ми я след малко с усмивка. Няма да ви кажа каква тълпа ги чакаше на Нарита. Едвам се измъкнахме с детето през феновете- на руски момичешки дует в Токио... Спомням си деня 8 декември- студентски празник в България. Готвехме се да празнуваме, когато излезе съобщението, че някакъв ненормален е застрелял Джон Ленън. Сигурна съм, че повечето от вас не са били родени... Навсякъде има луди. НО Unicorn, защо само в женски род говорим за феновете? Като нищо има и мъже, които се блазнят от това "да упражняват контрол" над знаменитост.  Механизмът на чебола пренесен в индустрията на забавленията- пълен контрол. В Китай- ПМ, която може да те отнесе като куцо пиле домат. Ако нещо не и отърва. Не знам откъде сега ми дойде наум, но балетната школа към Марийнския театър е била създавана към двора, за да забавляват танцуващите момичета благородните господа. ТОва са пари и влияние, които се контролират не от айдълите. Но рисковете и нещастията, ограниченията са изцяло за тяхна сметка. Да, вероятно не живеят в стаи без прозорци, не са сред мухъл, но като наблюдавам отношенията примерно в BTS - от деца са израснали заедно и виждат, че освен на вътрешната си подкрепа няма на какво да разчитат особено. Поне са група. А ако си актьор- принадлежиш на агенцията и "скачаш според тоягата." Сигурно все пак е по-интересно, отколкото да си работник в завод...

И на Селена Гомес.

Когато видях новите отговори в темата си помислих,че някой се е оженил или не си е платил данъците, а то коментари за феновете. Останах разочарована, защото друго си е някоя сочна клюка☺️
Те може да си имат сасанг,но ние (ние като ние в Европа) сме имали футболни фенове, които също са били ужасни, просто не са гледали в чаршафите на фурболистите, но е било също толкова неприятно.

☺️☺️☺️ Сигурно всяко поколение има своите фенски моменти. Някои хора от темата са гледали музикално реалити и после имаше протест.....защото не спечели нейния човек. ☺️ И бяхме много. Сега....години по-късно.... първото място е само име в архива(лъжа,човека има някаква кариера),а второто си има страхотна кариера (за рамките на страната) и все още го обичам.

След оплакването на Tuon обявявам четвъртък за „ден на клюките“.
Предлагам да обсъждаме: Кои актьори според корейските фенове почти сигурно са имали тайни връзки, без никога да ги потвърдят?
Така стигнах до термина: “Ship marketing” - неофициален термин от fandom културата (особено в K-pop и K-drama), който означава: маркетингова стратегия, при която химията между двама актьори/айдъли се подсилва умишлено в промоции, за да се „ship-ват“ от феновете като двойка.

Нямам търпение да стигнем и до Fan Service.
Защото  ship marketing е вид Fan Service, но не всеки Fan Service  е ship marketing, защото  Fan Service е всичко,което  радва феновете,което означава,че сега ще направя фен сървис с котка,а Джеф е просто бонус.

Нямам нищо за четвъртъчната тема,най-после доизгледах започнатите текущи,че малко попътувах.Сериалът с Koo Kyo Hwan ми хареса,ще гледам и филма Once We Were Us (2025) с него.Във Filing for Love ми хареса различното излъчване на главните:тя с внимателното на препатил и много видял човек,както и поведението й,той с пухкавото си детинско лице.Започвам Reborn Rookie.-много ми хареса нежния ,леко носталгичен ,но и със скрита тъга инструментал предимно на пиано в 36' от 1 еп.,докато футболистът е в болницата.Ще си избера и нещо друго за гледане.