Работа, CV-та, HR-и, съвети - 105

Ей, разсмяхте ме.
Живи да ги ожалиш тия американци. Сетих се за един пропаганден филм от Северна Корея, в които показваха, как американците ядат пъпките по дърветата щото храната не стига.

Аз пък не разбирам какво жалят нас, европейците, и в същото време обясняват колко е зле … в САЩ. Вярно, че светът е едно голямо село, но не сме нито чак толкова еднакви, нито чак толкова зависими.

Защото за съжаление какво се случва и ще се случва в Европа малко или много е функция на това в САЩ.

Еднакви не сме, факт.

Така е, в момента всички сме потърпевши от капризите на Тръмп. Освен приближените му, които стават все по-богати заради индуцираните от него трусове на стоковата борса.

Вижте, ние сме много свързани със случващото се най-вече в Германия. При нас процесите пристигат с поне година закъснение - справка  - ипотечната криза в САЩ започна 2006-2007, в Европа дойде 2008, а в България 2009.
Тоест - това, което мен ме притеснява е, че случващото се сега в САЩ до година-две ще се случва в Европа и след още година при нас.
Вече започнаха наченки на съкращения и в България, така че според мен се почва. Силно се надявам, да не стигне нови висоти и да спре преди да е започнало.

Хора, не успях да изчета всички коментари, извинете ме, но как така отбягват кандидати на 50?! Аз съм на 25 и ми търсят само дипломи и квалификации, уж вече не гледат кетапа, а уменията, а ми се търсят само някакви хартийки, а съм студент, просто още нямам диплома. Още един плюс в полза за 50 годишния. Подлагат ме на кръстосана разпит - Защо си работила това, пък сега кандидатстваш за второ, път образованието е в трета насока...току що ми отказаха работа, усетих че май им се сторих нестабилна, разпитваха ме дълго защо уча това висше и какво ще правя с него и недоумяваха защо кандидатствам за тях. А отговарях на всички условия и същата работа съм я вършила почти 1:1 вече, мога и насън да я върша. Плюс това ме питат ще имам ли скоро деца. Докато един човек на 40-50 вече знае какво му се работи, не е склонен на експерименти, примерно аз нямам деца и ми е по-широко около врата, мога да сменям работи, а това при по-възрастен човек не е така. Те тия работодатели и те не знаят какво искат и вече много ме дразнят!  Ходя на интервю, разпитват ме 1 час, накрая заплатата тайна. "Ако ви одобрим, след седмица ще получите оферта!". Навсякъде задълженията ми се струват много размити, следиш за 100 работи, отпуска ако може само зимата да се ползва, лятото не, болнични не се толерират почти никъде. Била съм и в образователната система и обикновена продавачка, навсякъде се цупят. Направо вече ръце вдигам.

Младите жени, без деца също са много дискриминирани, защото се очаква да излизат в майчинство, като се върнат много болнични за деца и в общи линии са един голям пасив. Аз си смених работата, когато детето ми беше на 12 г. и едва тогава не видяха заплаха в мен от много болнични.

Да, излиза че перфектният служител е с дете на поне 10г, което да е що годе самостоятелно. И ако може човекът да си мълчи и да трае всичко. Майка ми е така, тя цял живот е била само на една работа, не смее да търси нова, бои се от несигурност и я експлоатират и я мачкат по най-ужасния начин, и физически и психически. И тя никога не е посмявала да се защити и да изрази позицията си. И колкото повече я товарят, повече се хвърля, вместо да забави темпото. Ами като виждат, че поемаш още по-голям обем от работа, естествено че ще получаваш още и още.

Аз съм пък не съм забелязала такова нещо за себе си. 3 работи смених докато съм с мъжа ми и 2 след като бяхме вече женени. Да, сигурно е имало съмнения в мен дали няма да забременея, но то пък да мислиш постоянно за нероден Петко…. Но и аз не кандидатствам за някакви велики позиции, а съм най-обикновен канцеларски плъх. Сега ще видим как ще е след наличието на дете, ако реша да сменям.

Мен не са ме питали имам ли деца. Също така съм била във фертилна възраст и не съм имала деца, но съм намирала сравнително лесно работа. Може да не съм на някакви невероятни позиции, но съм сменяла. Сега с детето не знам как ще е, но и не е нещо, което ще обявявам на интервю.

Мен също, но и винаги правя основна проверка на фирмите и колко жени има, на каква ориентировачна възраст са, на какви позиции, какво е кариерното им израстване. Това ми дава идея има ли смисъл и ще се разберем ли. Така де, това за корпоративния свят.

Писах, писах и го изтрих, понеже ми се стори много разпознаваемо. Жената на 50 може да е завършила преди 30 години специалност, която вече не е желана. Може да е работила дълги години професия, по която вече няма търсене и да се наложи тепърва да се преквалифицира. Възможно е да се налага да отсъства понякога, за да се погрижи за родителите си. Ако е родила към 30-40 може все още да има ангажименти към непълнолетни деца.                              Мои бивши колежки, които ги съкратиха след майчинството, защото закриха местния клон на фирмата, бързо си намериха работа, независимо, че са в двегодишни деца. Някои работят и в съседни населени места. Разбира се никоя от тях не си гледа сама детето, не го води и взема все тя от ясла, не отсъства само тя, когато е болно. Иначе няма как. Когато аз самата, си търсех работа на 30+, никой не ме е попитал планирам ли бебе. С малко дете не съм търсила работа, защото се върнах на старата, но след шест месеца ми предложиха на същото място много по-интересна позиция. И преди година на 50 пак нямах проблем да започна работа, даже можех да избирам, обаче след това ми се отключиха един куп здравословни проблеми, които нямат общо с работата. Беше ми адски неудобно да вземам болнични като съм нова и си пиех антибиотиците на работа, което пък ми докара алергии към почти всички видове лекарства и тотален срив в имунитета. Вече полека лека се оправям, но направо не се виждам да трябва да премина през същото след година или две.

СлънчевоМомиче, с добро го казвам обаче много сте сладки като стигнете възраст, в която започнете да загрявате как стоят нещата Поне по няколко малки колежки имам, които ежедневно се шокират от разни лицемерия и несправедливости.

Да, истина е, жената не е особено атрактивен служител на никоя възраст и е по-ниско заплатена в повечето случаи от мъже на същата позиция.

Но го има и другото, ако трупаш опит, сменяш работни места, в един момент ставаш по-обиграна, разбираш къде има смисъл да се стои и къде не, кои са твоите битки и кои не и в крайна сметка все намираш място, което да устройва интересите ти до определен период. Всичко опира до интереси и никога не трябва да забравяте, че гоните вашие такива, а не тези на компанията, която ще ви забрави точно 5 мин., след като сте напуснали или ви е махнала..

Здравейте, търся съвет от хора с опит 😊

В момента съм на етап в кариерата си, в който логичната следваща стъпка е преминаване към мениджърска позиция. Имам необходимия брой години опит, добри резултати и подкрепа от моят  мениджър– той дори активно ми изпраща обяви и ме насърчава да кандидатствам.

Проблемът е, че навсякъде се изисква предишен мениджърски опит. И тук идва парадоксът – как да го имам, ако никой не дава шанс? Все пак никой не се е родил мениджър.

В същото време позицията, на която съм в момента, има естествен „таван“ – може да се работи максимум около 5 години, след което започва да натежава (много пътувания, натоварване и т.н.), и реално развитието нагоре е почти задължително.

Ще съм благодарна да споделите:
Как вие направихте прехода към първа мениджърска роля?
Как може да се „докаже“ потенциал без формален опит?
Има ли стратегии, които са проработили при вас?

Благодаря предварително на всички, които ще се включат! 🙏

При повечето мениджъри първата такава позиция е при работодателя, при който са били експерти, тъй като там ги познават и (евентуално) ценят. При теб не е ли вариант?