Работа, CV-та, HR-и, съвети - 105

Зависи, скоро ми излезе в LinkedIn обява за стаж на еднa водеща инвестиционна компания, със сигурност стаж на такова място отваря много врати, но изискванията са десетки, включително задълбочени познания в хедж фондове и т.н., цялото удоволствие е неплатено и в Цюрих.

Много точно. При това не знаеш на тези отсреща къде са им границите и едното прелива в другото.
А в цялата работа си има и доста късмет. Хубаво е да си подготвен той да се появи, но без него не може.
Аз лично съм си го оценявала, когато се появи.
Хайде себе си да не гледа човек, че не може да е обективен, ама се огледайте около вас, дали навсякъде най-компетентните, с топ меки умения, брилянтно владеещите изкуството на интервютата са най-нагоре.
И наистина едно е да си в София, друго е да си в малко населено място, та човек трябва по-смирено да дава с обобщенията.

Не са, защото за най-нагоре се искат други качества. Това, което описваш, е идеалът за средно ниво мениджъри. Не казвам че всички по средните нива са такива, напротив

Е, ама то и за средно ниво, не са винаги тези с най-добри умения. И преди коментирахме, че си трябва гръб или късмет. И аз като Солничка гледам да оценявам, когато ми се отвори късмета, но понякога няма такъв и се разполагаш спрямо обстоятелствата.

Списъкът ми нямаше  претенция за изчерпателност. Та тези най-отгоре са топ в изброеното и във всички други качества, които считате за нужни, за да са там?

Да, тези които са на върха са там заради точно определени качества. НЕ изброеното. Така смятам. Има изключения разбира се, но в нормалните фирми са именно редки изключения. Нещо като естествен подбор се получава, ако няма качества - нещата тръгват надолу, а това състояние не може да се поддържа дълго.

Солничка, не зная какво точно искаш да кажеш, но като човек, стартирал от най-ниското стъпало и достигнал за България средно/високо ниво мениджър, трябва да ти кажа, че списъкът ти не е много релевантен към реалността.
Все пак, ще се опитам да формулирам точки за успех, според мен. Не претендирам да са верни или изчерпателни, но все пак, знам ли, може да са полезни на някого.

Ниво младши - на интервюто трябва да изпъкнеш от масата с нещо.Базирано на моя опит, най-често това е реална преценка за собствената си важност и ценност, ясна и много точна преценка на уменията и знанията, които имаш и известна доза смирение. Разбира се, да покажеш с действие интерес и желание за развитие в съответната посока.
Ниво средно - тук вече трябва освен устойчиви знания, придобити с опит, да покажеш и устойчивост за вземане на решения и ясно изграден стереотип на действие при задачи с ниска и средна степен на сложност. При по-сложни задачи, да знаеш кога да потърсиш помощ и в какво точно да се изразява тя.
Ниво старши - тук освен стабилен опит, трябва да се демострира и подход при решаване на различни типове задачи с всякаква сложност, идеи за оптимизации на дейностите, ясно изграден стереотип при справяне с казуси или нетипични неща с висока сложност.
Ниво супервайзор - тук трябват познания освен при разрешаване на технически задачи, да се появят много смислени идеи за оптимизация, които да бъдат лесно смилаеми и приети от екипа, освен това думата ти да тежи и да не се подлага на съмнение от голяма част от хората. Тук са нужни и качества, този човек да бъде приет за неформален лидер и да е спечелил двустранно - от една страна доверието на екипа, а от друга и на мениджмънта.
Ниво младши мениджър - този човек трябва да се е откроил от супервайзорите като човек, на който може да се има доверие да бъде лице на екипа - най-вече от страна на мениджмънта. С други думи казано, средният мениджър трябва да е спокоен, че пращайки този човек при клиент или партньор, той ще се грижи за интересите на компанията, има качествата и уменията да договори добри параметри, но в същото време да е в състояние да поддържа екипа мотивиран. Готов да поема малки рискове, които да може да обработва сам. Прилага на практика вече дефинирани решения и стратегии.
Средно ниво мениджър - човек, притежаващ качествата и уменията на младшия мениджър, но спечелил довирието вече и при висшия мениджмънт, че може да плува уверено и в мътни води, да получава това, което се иска както от клиенти и партньори, така и от екипа, тоест е намерил много крехкия баланс между печалбата на фирмата (основна негова задача) и мотивацията и натовареността на екипа (така че да няма бърнаути, всички да са натоварени, но не претоварени). Доверието, което е спечелил, трябва да е на такова ниво, че да могат да му се делегират задачи от висшия мениджмънт, които той да е в състояние да бута изцяло сам, а към висшия мениджмънт да подава само статуси. Заинтересовано лице е в дефиницията на стратегии за растеж, устойчивост, придобиване на нови бизнеси като мнение, рядко е оставян да взема такива решения сам. Готов да поема малки към умерени рискове, които може да обработва сам и да докарва стратегически задачи до край. Пример за стратегическа задача: да се оптимизира няколко екипа и с останалото от оптимизацията да сформира нов, който да расте в нова посока, като се погрижи тази реорганизация да мине леко, безпроблемно и да изгради лице пред новия бизнес. Освен това, трябва да има куража и топките да се заявява където трябва.
Високо ниво мениджър - човек, на когото  CEO-то на компанията в България има пълно доверие, има огромна самостоятелност в дефиниране на стратегии и планове за развитие и растеж или самият той е отговорен за целия бизнес. Там вече се иска способност за плуване в мътни води, готовност да се заяви всключително и 5 нива над него, да няма проблем да носи огромна отговорност и да е наясно, че от една негова грешна стъпка може да се срине всичко. Трябва да притежава харизма и да успява да получи това, което иска по един или друг начин - къде со кротце и со благо, къде со малко кютек, къде тихо и подмолно, с мръсни номерца, защото в този свят на ограничени ресурси се оцелява така. Трябва да е спечелил вярата на екипа си и последният да е готов да влиза в неговите битки. Трябва да може да бъде строг, но справедлив, да изисква, но и в същото време да дава и поощрява, когато това е в интерес на бизнеса и т.н.

Качествата можеш да си дефинираш сама.

Не разбрахте какво искам да кажа, но не е толкова важно.
Само да кажа, че работният свят не се изчерпва с корпорациите ви - екипи, тийм лийдъри, мениджъри от разни нива.
Интересни размисли. Чудесно е, че машината е смазана и всичко функционира съгласно теориите.

Maлеее, свят ми се зави. То не бяха младши, старши, лидери, супервайзори, средни, високи...  По мое време нещата не бяха нацепени на толкова много степени. Или поне в моите браншове. Явно това е новата офисна култура. Ама има логика - тези много степени са си като морковчето пред магарето - създават усещане за растеж и кариера. Няма лошо.

Не знам, даже баба ми в завода е имала старши служители над себе си, началници смяна, управители отдели, управители на различни дейности и т.н. Йерархията е една и съща във всяко голямо предприятие, без значение от неговата дейност.

Била съм част от корпорация,била съм част и от Бай Ганьо ЕООД.При вторите такава йерархия няма,а такива малки играчи на пазара на труда преобладават,особено в провинцията.Там стрес почти няма,динамика също,деня е предвидим,но няма развитие и финанси.Монетата винаги има две страни.

А, при "Бай Ганьо" ООД там имаме един собственик, който е шеф и гледа как да мине най-тънко. Но там няма и кой знае какъв мащаб, както и поле за развитие. Там фирмата е докъм 20 човека и това е, ако има нужда от още нещо - сина/дъщерята, зета, снахата се включват и те така.

Е да, явно от Бай Ганьо ООД са ми спомените

Много издигнахте фирмите в България. Тези нива и способности може да ги има и да се ценят в няколко големи компании. В повечето не е така.

Аз бях в такава фирма, на каквато Слънчезара прави разбор по позиции. Компанията е огромна, швейцарска, с културата и ценности. Обаче! В последните години всичко е връзки, поставяне на хора по симпатии и гръб и не само в България, виждаме го и в Европа, наскоро видяхме примери и в Азия. Много демотивиращо е цялото това напъване за умения и квалификации, когато просто ще сложат връзкар.