Огромна промяна

Е, как ще ти е казвал някой какво да правиш, когато едновременно си учила средно, работила като шивачка, пътувала си ежедневно до селото и си отглеждала някакъв мързел. Изобщо кога ти е оставало време за приказки с който и да било?

Стой си там. Но имай едно наум, че може мъжът ти да поиска да хванеш пътя. Нищо не е вечно, дори и твоята ситуация.

Не знам, ако му роди второ дете може пък да се промени

Да, да, с второ дете бащата автоматично става домошар, ще върти градината и ще дундурка децата. То е ясно.

Това, че не те бие не значи, че е добър човек - псува, обижда, изневерява, за какво ти е такъв? Посочвай му пътя, аман от кърлежи с господарски манталитет, лепнали се за жени, които не могат да казват “не”.

Е ама ти щом си си осъзнала проблема "че не можеш да казваш не", си изминала половината път. Сега остава да намериш начин за промяна. Не е загубено нищо все още.

Да, тук също има логика. Вероятно и характерът ѝ е по-мек и сговорчив.
Знам, че бях рязка в последните си коментари, но......... просто се опитвам да разбера къде се корени всичко това и да ѝ помогнем защото ми е много, много, много мъчно за нея.
Зарязана е и от двамата си родители.
Пак ще го пиша - то, ако ставаше с говорене и казване.........май никой не е бил до нея докато е съзрявала.
Чеденце, оня се е хванал с теб защото не се е котирал сред наборките си. По-лесно е да командориш момиченце без семейство и защита, отколкото да се справиш с жена на твоята възраст. Бащинството не е променило отношението му към теб - за него си пиклата, която търпи навикваме. И 10 още да му родиш - така ще бъде, не те уважава. С колежката може би е по-различен - на близка до неговата възраст е, с повече опит, друг характер, може и да го строява в две редици.
Пак те съветвам, както и всички - бий отбой, нищо не губиш, само печелиш.

Значи тия детективски изяви почти във всяка тема на някои определени потребители по едно време модераторите ги бяха окастрили, сега май пак има нужда. Търсите под вола теле, работата при тая липса на кадри ако ходи редовно, носи отговорност, остава като се наложи извънредно без да мрънка и не допуска грешки, съвсем нормално е да и дават горе долу добра заплата колкото да си покрива нуждите. Още повече, че свекъра плаща сметките. Кво толкова странно има, баси. Ама много интелигентна била, пък се забъркала така, ми то тва са различни неща бе, емоционална интелигентност се нарича. То иначе нямаше гениални хора в някаква област да са пълна трагедия в личен план, каквито примери има бол.
И да знам, трудно е да се повярва, че това нещо е истина щото не сте се опитвали да вадите от ситуацията такъв човек като нея, то и аз не можех да повярвам на очите си навремето какво виждам.

+1
Освен това те надали харчат за нещо повече от храна, надали купува и дрехи или ходят някъде.

Може и да си прав, наистина емоционалната интелигентност не е симетрична на обикновената интелигентност. Но трябва да се съгласим, че това са по-редки случаи, по-скоро изключения.

Авторката пише много добре и за мен над нивото на средното училище в България. Казва, че е безконфликтна - не може да казва Не. Но има и нещо, което я привързва към мъжа и - кое е най-силно, което я държи към него? Това, че е първата и голяма любов, че е баща на детето и, че смята, че е изнервен временно? Че по патриархален начин той има право и на друга жена - колежката? Че се разбира добре със свекъра, който плаща сметките?

Предполагаемата прилична заплата е била на черно, дотам свършват всички доводи за нея. Сега заплатата я няма, и я няма от доста време, тъй като авторката написа, че е излязла в болничен (сметнат на минимално възнаграждение) от четвъртия месец на бременността. Логично беше да се запитаме как успява сама да купува всичко необходимо.

Aвторке, търсиш си оправдания да не си тръгнеш. Имаш сериозна травма от изоставяне, нанесена от отсъсъващия ти баща. Не казваш "не" и се оставяш да те тъпчат, точно защото те е страх да не те изостави, както е направил навремето баща ти. Директно ще ти го кажа - ще го направи. Ментално вече го е направил и ако не си тръгнеш ти, ще го направи и физически. И не, няма да го спре колко си добра. Твоето " добър човек съм" не е доброта, наивност е и заблуда. Това, което всъщност стои зад това е едно безсмислено доказване, за да не те изостави. Обаче на един мъж колкото повече му се предлагаш, толкова по-скучна му ставаш. Да правиш всичко за него и да доказваш колко си стойностна и колко го обичаш не работи. Не само, че не работи, ами ставаш даденост. Каквото и да прави, ти стоиш там. 

За, както някой ги нарече, детективите - никаква връзка няма това колко си умен с това какви травми носиш от детството си. Момичето е умно, но това няма да я спаси, ако не започне да работи над страха си от изоставяне, ниското самочувствие и излизането и от модела на жертва. Тук обективните аргументи не важат. Тя има 1000 реални причини да си тръгне и винаги ще намира 1, измислена от нея и нямаща връзка с реалността, за да остане. Защото в нея се активира детето, изоставено от баща си и и влиза в режим " Аз пак ще съм изоставена, аз не заслужавам да бъда обичана.". Едно дете винаги обвинява подсъзнателно себе си затова, че родителят си е тръгнал от семейството. Това прави тя и сега  - обвинява себе си за неадекватното поведение на така наречения си мъж.

Страшно много ви благодаря! Вече остава наистина да се взема в ръце и да си тръгна. Най вече заради детето. Не искам да страда по никакъв начин. Да, гадно ще ми е и то доста, докато свикна, но предполагам минава. А и както ми казахте по-рано аз няма да съм сама, с детето ми съм, така че мисля, че ще го преживея доста по-леко. Само ми остава страха да не би да може наистина да ми вземе детето. Знам, че е рядкост това да вземат детето от майката и да го дадат на бащата, но все пак и това мисля. Аз няма как да докажа, че не го и поглежда дори, когато го вземе детето почва да плаче. Дано да се наредят нещата в моя полза този път поне.

Аз мисля, че няма да ти е чак толкова гадно колкото си мислиш. Усетиш ли веднъж сладостта на свободата, спокойствието, това да не зависиш от нечии настроения, ще започнеш да градиш наново и няма и да се сещаш за него. Може да ти досажда в началото, да иска да присъства в живота на детето, но като се лепне за някоя друга ще ви остави на мира.

Да, обяснението на Кашмир е професионално.
Ако съм била рязка с теб, то е защото ми звучи невероятно в тази малка държава да има друга такава голяма бяла птица като мен.
В момента, в който се махнеш от там и поемеш живота си в свои ръце, заедно с отговорностите покрай бебето, тогава ще погледнеш на себе си със съвсем други очи.
Имаш цял един живот пред себе си - не се коси за незначителни неща (пройдохата), а го изживей пълноценно.
Толкова много възможности има пред теб!
От мен - успех!