Огромна промяна

И съвет от мен - не бързай да се хвърляш на следващия мъж и да му раждаш дете. Както виждаш, децата не гарантират отношения.

О със сигурност не. Скоро време няма да мисля за никакви мъже, а и не знам ще мога ли да се доверя.

Много добре върви драматургията на темата.

Изоставянето от бащата е добра психологическа нишка, обаче не съм убеден, че е приложима универсално, вкл. и за случая. Има хора, при които този страх от изоставяне води до страх от близост/ уязвимост, а в темата авторката е дала цялата своя уязвимост. тя буквално се е подчинила на мъжа си, а това е (било) огромно доверие, което тя в момента смята, че е нарушено - "Огромна промяна" е заглавието.

Все още смятам, че авторката демонстрира интелект,  който надскача равнището на средното образование в България.

Има ли някакъв шанс "пройдохата" да се "вразуми", да намалее нервността му? Може би е паникьосан от отговорността към детето/ семейството? Може би свекърът усеща нещата и затова помага?

А има ли на пазара на връзките много по-отговорни и отдадени... вкл. и към чужди деца? И аз искам да драматизирам малко темата...

Аз точно това го попитах дали не се е уплашил от това, че вече има дете, но каза, че не е. А аз смятам, че е точно това, понеже всичко започна да се случва вече в края на бременността и ескалираха нещата вече след като се роди малкия. А до преди това все ми казваше, че ще ми помага, няма да ме оставя сама и т.н. А си спим в различни стаи, всичко от кухнята, което ми трябва за храненето съм го преместила в стаята, че да не го събуждаме нощем и сутрин. То вече нощем го няма де, ама все пак продължавам всичко в стаята да си правя. Дефакто си живеем в стаята, че да не го дразним. Може би и да се осъзнае, но вече нас като ни няма. При предишните ни раздели точно това се случваше и идваше да ми се моли и да ми реве да се върна. Но сега вече аз не съм сама и няма как да мисля само за себе си, на първо място е спокойствието на детето ми. Никога няма да забравя свекъра ми какво ме беше попитал "Как го търпиш". И аз глупачката все казвам Ами той си е такъв.. той просто така ме е научил. Манипулатор е доста голям. Никога не е виновен за нищо. Всеки път се случва да му се извинявам аз за нещата, които той е направил. Наистина съм доста глупава, осъзнавам всичко, но не мога да сложа края, а трябва, вече няма никаква оправия така като гледам.

Реално не се е осъзнавал никога, а ти се е молил само за да си задържи обработената жертва.

Изобщо не си глупава, а пишеш доста добре!

Любовта е точно това - да обичаш другия такъв, какъвто е. Но безусловна любов при възрастни/ равнопоставени... невъзможна работа. Някой може да поиска другия да се нарани или да му вземе всичко, това няма как да е безусловна любов.

Това разбиране от свекъра леко ме притеснява. Внимавай да не залитнете в... отношения със свекъра, че тогава това ще е наистина неописуемо падение. Ако се чувстваш слаба, по-добре си тръгни, а не се хващай със свекъра, това би минало всички граници.

Един мъж трудно ще признае, че се е паникьосал от детето. Може и да не го осъзнава напълно. Може и да е искал дете под социален натиск, а вътрешно да не е искал никога.

Въпросът е ти доколко можеш да приемеш бащата на детето да не е готов за детето. Има вероятност след няколко години той да свикне и да започне да се свързва с детето. Едно време, в силни патриархални среди, бащата се е сближавал с детето доста късно. Разбира се, ти не си длъжна да търпиш всичко това.

Звучиш като умен човек, но емоционално разклатен. Бих те посъветвал да използваш ума си и да проведеш един интелигентен разговор с мъжа си - разбирайки вътрешно, е той се страхува от отговорността към детето и семейството, и в същото време опитвайки се да го прикоткаш по женски, някак си да му внушиш, че няма от какво да се страхува, че ти си (уж) по-спокойна, добави щипка лека женска ревност - да те увери, че няма нищо сериозно с колежката и че той просто се разтоварва с разговори от стреса, заради детето.

Спането в различни стаи не е драма, много двойки го правят, а това не е заради "колежката", а защото той евентуално работи в дневно работно време и няма как да стои буден цялата или половината нощ. И все пак е вкъщи, при баща си, който и... плаща сметките.

Опитай - дето се казва - за последно - с един мъдър женски разговор, отдалече, "изотдолу", увери се дали има реална изневяра (която пак може да е от паниката от детето, но вече е нещо сложно за прощаване), и... не залитай по подкрепящия свекър...

E що? В Дързост и красота как стана? Тя с всички братя мина, пък и с бащата.
Разбираха се чудесно
Ако стане, тя ще стане майка на бившия си, па той ще има и братче или синче. Не знам, явно и двете.
Абе важното е държавата да даде детски надбавки.

Това със свекъра няма как да се случи никога по никакъв начин. Вече ме е някак страх да тръгна да разговарям, защото всеки път се стига до страшни караници. Той си мисли, че всичко правя нарочно, разпитвам го, следя го. Аз абсолютно винаги се разплаквам, защото няма как по друг начин да си изкарам всичко, винаги съм била така, плача си за всичко, но него това го дразни супер много и се ядосва още повече като се разплача, а аз не мога да се сдържа. И особено като не ме разбира като му говоря. Той си знае неговото. Колкото и каквото и да кажа няма да има значение, защото тряцва да стане по неговото, ако не стане ми казва знаеш къде е вратата, но като тръгна да си тръгвам не ме пуска. Иска да се примиря, да не казвам нищо, да не питам нищо и нещата все някога ще се оправят. Той да си живее живота а аз да съм затворена в една стая и да не прявя нищо и да не знам нищо. Само да си гледам детето ама и да чистя и да готвя и да пера и всичко. Че и на баща му отделно готвя и чистя. Ама не им идва на акъла да ми кажат дай ще гледам детето за половин час ти си свърши нещо. Иначе искат чисто искат за ядене.. аме аз нямам сто ръце. Сама съм. И аз искам да се изкъпя и аз искам да седна да ям. Днес съм яла само един път и то сега тази вечер като заспа детето. На никой не му пука. За детски надбавки ми казаха, че трябва да се водим на един адрес. Настоящия да ми е тук при него. Казах му, но според него няма смисъл да си го правя настоящия адрес тук. И така няма да вземаме детски, спокойно. Даже и еднократната помощ за раждане не мога да взема. Както и да е, прежалвам ги.

А ти защо държиш сметка, правиш скандали и цивриш?
Опитваш се да предизвикаш съжаление, скандал, но постигаш обратното.
Предвид какъв боклук е този, за какво се бориш? За какво цивриш? За какво му държиш сметка.
Имал си любовница. Какво ти пука бре? Да не би да губиш мега яки и добър мъж? Вместо да си благодарна на жената.
Ти като тръгваш да си ходиш съм убедена, че го правиш демонстративно, че да те спре.
Я вземи си тръгни като е на работа.
Събери си багажчето, взимаш си детето и беж да те няма. Без да му казваш нищичко.
Или май няма да има драма така.

Това за детските и еднократната помощ не е вярно. Може да ги подадеш по постоянен адрес. Може да пишеш, че си самотна майка за детските.

Аз точно това направих. Отидох да подам по постоянен адрес, но там ми казаха, че трябва да е по настоящ, а не по постоянен. Или не им се е занимавало или е нещо ново това.

А те от къде знаят, че постоянния ти и настоящия ти адрес не са едни и същи? Освен това на село едва ли има социални? Нещо тук не се връзва.
За коментара на Петко направо нямам думи... Първо залитане по свекър, после прикоткване "со кротце со благо" на човека, който не си гледа детето и псува и заплашва.... Ей такъв съвет и веднага е готова да търси в себе си грешката една вече обработена жена.

Никаква грешка у себе си не я карам да търси. Напротив - препоръчвам и да бъде умна и по женски хитра.

От отговора на авторката се вида, че и двамата са супер изнервени. Това със сълзите ми говори, че авторката наистина се е поставила/ се чувства в ролята на жертва. Сълзите никога не са били сериозен аргумент за каквото и да било. Тя явно се чувства в зависимост - в чужд дом, не намира сили да се събере и да си тръгне.

При такова положение, ако интелигентен разговор е невъзможен, то тогава единственият изход остава тя да се изнесе. Да поживеят отделно няколко месеца. Със сигурност ще има опити за сдобряване и помирение, но трябва да внимава колко надеждни са те.

Но при тези кълба от нерви, най-полезното изглежда тя да се отдели поне за няколко месеца, ако не и завинаги...

Момичето наскоро е родило, никой не му помага за нищо. За следродилна депресия чувал ли си? Мъжа и денонощно го няма, а ако се прибере спи. Как няма да реве? Тя е буквално сама в най-трудните първи дни на бебето и вместо подкрепа получава псувни, заплахи и бонус колежка. Колко да си хитър в този момент и защо да си хитър? Няма тук общ бизнес, имоти и пари, че да трябва хитрост. Тук има отношение, което не е нормално. Да прояви женска хитрост ако материалът насреща си заслужава, а този далеч не си струва.

Нищо ново не е това с адреса. Ти регистрирана ли си по настоящ? Ако не си, то адресът по лична карта се посочва, но трябва да подадеш в съответното Социално подпомагане по постоянен адрес. Може и с ПИК на НАП или НОИ.
Ако с бащата на детето не сте на един адрес не го включваш в декларацията за детските и не попълваш неговите доходи.
А еднократна помощ за раждане изобщо няма връзка с доход.